МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ - ОЧАКВАНИЯ, РЕАЛНОСТИ, ПЕРСПЕКТИВИ

"... Това отърсване от всичко, което изгражда неговите задължения и тегоби, е истински първоизвор на въодушевлението, което изпитва човек сред масата. Той никъде не се чувства по-свободен и ако тъй отчаяно се стреми да си остане в нея, то е защото знае какво го очаква след това. Когато се завърне в себе си, у "дома", той ще завари всичко по старому - ограничения, тегоби и тръни."

Елиас Канети

ВЪВЕДЕНИЕ

В края на месец март и през целия месец април на 1996 г. имах честта и удоволствието да бъда поканен от Института за либерални изследвания като лектор по проблемите на масовата приватизация. Участието ми в серията семинари ми даде възможност да преценя и анализирам настроенията на голяма част от българския народ, свързани с този процес. Тогава масовата приватизация практически не беше стартирала. В ход беше разпродажбата на боновите книжки, което по същество е заявка за участие в процеса.

От този етап два извода заслужават особено внимание. Първият е абсолютната неинформираност на слушателите в семинарите, а вторият - ниският интерес към един изключително важен за развитието на страната процес. Анализът на реакциите на слушателите в семинарите и характерът на техните въпроси сочат по-скоро като основна причина за такава незаинтересованост подозрителността и неверието в нормалното протичане на процеса на масова приватизация. Основните фактори, подхранващи тази подозрителност са:

Безпътицата в икономическия живот на страната, особено засилена при сега действащото социалистическо правителство. Повечето хора не искат да повярват, че един правителствен екип, който не може да се ориентира в икономическата обстановка, няма политическа воля за провеждане на реформи, може да проведе успешно и общественополезно такъв изключително важен процес, какъвто е масовата приватизация. По време на дискусиите слушателите разказваха за поведението на социалистически лидери, които обикалят градове и села и практически издават команди за начина на участие в масовата приватизация. Не са безучастни и добилите изключителна мощ през последната година и половина бандитски групировки. Те по насилствен начин се сдобиват с пълномощни за своите десятници. Един мъж дори заяви, че няма да си вземе бонова книжка, защото не иска мутрите да го заколят.

Естествено не бих се ангажирал да твърдя, че всички тези разкази бяха достоверни, но съм силно смутен от статистическите данни, които сочат, че преобладаващият брой от регистрираните участници са пенсионери. Едва ли тяхната висока активност се обяснява с радикалното намерение точно на тази група хора да участват в управлението на приватизираните предприятия.

Политическа нестабилност и липсата на желание в политическите сили да работят за ориентирането на своите електорати. Поведението на управляващата партия рефлектира в неадекватното поведение на държавните институции, ангажирани с процеса на масовата приватизация. Още по-необяснимо беше поведението на политическите сили, които се самоидентифицират като противостоящи на управляващата социалистическа партия. Тяхното поведение е необяснимо от гледна точка на електората, за когото те претендират, но не е изненадващо. От 1993 г. претендиращите за покриване на цялото демократично пространство политически формации не са предложили своя алтернатива за икономическите реформи в страната.

Неефективността на държавните институции се проявява на всяка фаза от развитието на процеса, като се започне от промените в закона, съгласно които по стар навик всичко се решава от допълнителни подзаконови актове, и се стигне до рекламната кампания, която по-скоро отблъскваше, отколкото да привлича участници в масовата приватизация. Прекалено много права са предоставени на различните комисии, без да има каквато и да е законова гаранция за защита от евентуален субективизъм.

Такова беше състоянието на масовата приватизация в края на април, началото на май 1996 г. Сега в края на същата година, когато работя върху статията за сп. "Демократически преглед" не мога да устоя на изкушението да следвам структурата на материала, който подготвих за пролетните семинари, като се опитам да анализирам до каква степен се сбъднаха моите и на колегите ми прогнози. Разбира се не могат да не намерят своето самостоятелно място и изключително динамичните процеси, развили се в националната икономика през изтеклите месеци.

МОТИВИ ЗА УЧАСТИЕ В МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Масите и масовото поведение на са движещата сила на прогреса. Ето защо макар и да наричаме боновата приватизация масова, за нейното успешно и полезно за обществото осъществяване, от критично значение е мотивираното и отговорно индивидуално участие.

Личният интерес на всеки гражданин е да има по-активно и ангажирано участие в масовата приватизация. Само при такова участие на всички правоимащи има шанс да се постигне прокламираното справедливо разпределение на определените материални активи.

Важно е да се подчертае, че реализирането на този шанс е съвсем друг, много по-сложен проблем.

Определено може да се твърди, че след приключване на процедурите по разпродажбата на боновите книжки, броят на заявилите участието си в масовата приватизация е под очакванията на организаторите. При старта на процеса се говореше за 6 млн. правоимащи, а когато приключи закупуването на боновите книжки се оказа, че и 2,5 млн. участници удовлетворяват амбициите на организаторите. Това означава активност около 42% или много по-ниска, от които и да било политически избори до момента. Друга база за сравнение може да бъде активността в Чехия и Словакия, където в процеса са се включили около 6 млн. участници, което определено е един по-висок процент на активност.

Привеждам всички тези данни, за да подкрепя тезата си, че българските граждани не бяха мотивирани за активно участие в масовата приватизация. Нагласата на преобладаващата част от участниците е повече като към хазартна игра, в която е осигурена минимална загуба. Пропуснат е шансът за реалното провеждане на един значим за българската икономика процес. Пропусната е възможността за реализиране на една необходима предпоставка за преодоляване на тежката икономическа криза, обхванала страната.

Не бяха положени и минимални усилия за преодоляване на факторите, споменати във въведението, които подхранват подозрителността на гражданите към процеса. Същите тези фактори обуславят и слабата активност, а тяхното задълбочаване в негативен аспект доведоха до пълна гражданска апатия спрямо масовата приватизация.

САМОСТОЯТЕЛНО УЧАСТИЕ ИЛИ С ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА ПРИВАТИЗАЦИОНЕН ФОНД

Това беше проблем, който най-много вълнуваше гражданите до изтичането на срока за прехвърляне на боновите книжки срещу акции на приватизационните фондове.

Около 20% от закупилите ваучери или 500 хил. души не са прехвърлили своите бонове срещу акции в приватизационен фонд. Би трябвало това да означава желание за самостоятелно участие, респективно недоверие към приватизационните фондове. Активността на индивидуалното участие в първата тръжна сесия обаче говори по-скоро за хазартно отношение на участниците, формиращи тези 20%, към масовата приватизация като процес, отколкото за осмислено желание и възможности за самостоятелно участие или някакво недоверие към фондовете. Показателно е, че десетина дни преди изтичане на срока за подаване на заявки за участие в първата тръжна сесия само 1200 бяха подали такива заявки за участие в централизирания търг. На този етап се предполага, че главните причини за това поведение са две:

    Традиционната българска черта - решаването на важни въпроси да се отлага за последния момент;

    Неспособността на хората да се справят уверено със сложния процес на индивидуалното участие.

До крайния срок заявки за индивидуално участие са подали 350 хил. самостоятелни участници, което прави 70% от проявилите недоверие към фондовете. Частично тези данни подкрепят първата хипотеза, но все пак показват една тревожна пасивност. Около 200 хил. граждани, закупили бонови книжки ще пропуснат първата тръжна сесия.

Винаги съм обръщал внимание на факта, че България е малка страна и е нереалистично да се очакват високи постижения във всички възможни инициативи. В случая, нереалистично е да се вярва, че в страната ни има половин милион души, способни и убедено решени да участват самостоятелно в търговете. Най-вероятно е значителна част от тези, които не са прехвърлили боновите си книжки на фонд, да са хора неуспели да се включат в сроковете, определени за тази цел. И то не защото сроковете бяха кратки, а поради липсата на достатъчна бизнес култура и неорганизираност в личните дела.

Някои специалисти търсят причините за слабата активност на потенциалните индивидуални участници в недобрата организация от страна на ЦМП, високата цена на каталога с данни за фирмите, неуютните ъгълчета в пощите, където трябва да се попълват заявките и т.н. и т.н. Аз решително не съм съгласен с критиките към ЦМП от този ъгъл. Все пак този, който е решил да участва индивидуално в тръжната сесия трябва поне да си дава сметка, че започва своеобразен собствен бизнес и да има готовност да инвестира личен ресурс (познания, пари и време) в този бизнес. Неучастието във фонд означава нежелание да се плати цената на посредничеството. Бизнес ориентираните хора би трябвало добре да осъзнават високата цена, изразена в обобщен личен ресурс, която трябва да се плати за индивидуалното участие. Те не би трябвало да се скъпят да инвестират 2500 лв. за закупуване на въпросния каталог като начало.

Много жалко ще бъде ако половин милион души реално са заявили желание за  индивидуално участие и разчитат една административна структура, каквато е ЦМП, да организира тяхното индивидуално участие. Още по-жалко е обаче, че е на- лице несериозно отношение към процеса от огромен брой хора, което е индикатор за тревожна гражданска безотговорност.

Съвсем друг въпрос е, че ЦМП не осигурява необходимата адекватна информация за предприятията дори и за тези, които за готови да платят за това. Официално се оповестяват данни за предприятията към края на 1995 г.. Не е известно обаче какво се е случило с тези предприятия през 1996 г. Такива данни могат да се получат само след целево мотивиране на служители от управлението на предприятията или от съответните отраслови ведомства.

ЗА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ

По отношение на количествената класификация на фондовете прогнозите ми от доклада за пролетните семинари се сбъднаха. Но не това е най-важното сега. По-важно е да се анализира поведението на различните фондове по тази класификация - големи, средни и малки. Така или иначе фондовете представляват крупни обединения на хора и някои специалисти очакват те да проявят и определени, не чисто икономически функции. Какво всъщност се получи след прехвърлянето на боновите книжки срещу акции на фондовете?

Изборът на приватизационен фонд (ПФ)

Винаги съм твърдял и продължавам да твърдя, че в нашето свръхполитизирано общество изборът на фонд е своеобразна форма на политическо гласуване. Макар и не официално прокламиран като фонд на БСП, връзките на ПФ "Доверие" с управляващите не будят съмнение. Този фонд набра най-много акционери - около 260 хил. От друга страна ПФ "Св. София", с който персонално се ангажираха лидерите на СДС е извън първата десятка, само с около 35 хил. акционери. Това съотношение на силите е сериозен сигнал за това, към кого са обърнати надеждите на хората за добро икономическо управление. Ако подкрепата за БСП е условна, абстрактна поради неофициалното и неперсонифицираното обвързване с цитирания фонд, то недоверието към опозицията е персонално, защото е към имената на конкретните лидери, обвързани като ръководители на ПФ "Св. София".

Прави впечатление високото доверие към единствения фонд, явно заявен от крупните бизнесгрупировки - ПФ "Мултигрупелит". Името на тази групировка често е обект на нападки в масмедиите (не коментирам дали това е основателно или не), но очевидно гражданите гласуват доверие на групировката да управлява техните акции. Този извод се подкрепя и от факта, че рекламните разходи на този фонд са в рамките на средните, т.е. явлението не може да се обяснява с накаква свръх агресивна кампания.

Пространството между политическите фондове се запълва от фондове, набрали крупен ваучерен капитал на базата на абстрактно-атрактивни предложения. Тук са фондовете, свързани с магическите думички "петрол" и "туризъм" и разбира се неотменно свързаната с чуждопоклоничеството атрактивност на чуждестранното участие.

Основната характеристика на доверието в приватизационните фондове е силна концентрация на ваучерния капитал в няколко големи фонда - 18.6% от набрания ваучерен капитал се държи от първите два фонда, първите пет фонда събират 33.5%, а първите десет събират около 50% от набрания ваучерен капитал. Останалите 50% се разпределят между 71 от всичко регистрираните 81 приватизационни фонда.

ОЧАКВАНИЯ ОТ МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

По принцип, с приватизацията у нас са свързани твърде големи и често нереалистични очаквания. В частност, след проточилата се и практически неуспешна касова приватизация, на масовата приватизация се възлагат още по-големи очаквания. Самата правителствена програма за масовата приватизация показва, че не е осъзнат фактът, че приватизацията - масова или касова - е само средство за осъществяване на реформите.

Какво очаква правителството? То очаква, чрез масовата приватизация да се отстранят препятствията пред приватизацията въобще. Очаква се да се преодолее недостига на платежоспособно търсене; трудностите на предлагането; отчуждеността на мнозинството българи от този процес. Счита се, че всички беди на нашата икономика ще се решат чрез намиране на нови, заинтересовани собственици и управители.

При старта на процесите, свързани с масовата приватизация, броят на предприятията от списъка и определеният за приватизиране държавен капитал се превърнаха в магически думи. Добре познатите ни от миналото пропагандни похвати представяха обявените намерения като средство, което ще реши всички проблеми на родната икономика. И както в "доброто старо социалистическо време", тези които подхранват пропагандната машина най-малко вярват в това, което говорят.

Очевидно соцпропагандата влиза в добре познатия стил на фаворизиране на явленията. Преди се разчиташе на чудотворната сила на петилетните планове, юлските концепции и т.н. До преди два месеца като такова чудо се представяше масовата приватизация. В момента акцентът е пренесен върху т.н. Валутен съвет.

Както се вижда още преди да се е разгърнал пълноценно процесът на масовата приватизация, надеждите поизбледняха. Самият процес върви колебливо. Хаотично се произвеждат нормативни документи, който уж трябва да оправят първоначални недомислия. Основните тенденции, които будят тревога и рушат доверието в масовата приватизация са следните.

Перманентни промени в списъка

Още в средата на април шефът на Центъра за масова приватизация Калин Митрев заявява, че списъкът с предприятията ще се актуализира до един месец преди първата тръжна сесия. На практика това означава, че гражданите трябва да си купуват бонови книжки без да знаят за какви точно предприятия ще ги ползват. Не смятам обаче, че това поведение на оторизираните органи повлия особено върху активността на гражданите. Това още веднаж потвърждава, че българинът гледа на целия процес като на някаква игра, в която най-голямата загуба е 500 лв.. В същото време списъкът с предприятията става нещо като арена на кланови и чиновнически битки. През м. май в резултат на 281 корекции в списъка на предприятията капиталът за масово приватизиране се намалява с 904.165 млн. лв. Оказва се, че девет от предприятията в първоначалния списък са вече в списъка за ликвидация. Естествено възниква въпросът - какво се предлага за покупка чрез бонове? Но промените не свършват дотук. В началото на септември МС одобрява (РМС No 1068/06.09.1996) окончателно списъка с предприятията и дяловете за масова приватизация от тези предприятия. Капиталът за масово раздържавяване намалява с още 6,784 млн. лв. Общият капитал за бонова продажба обче остава около старата граница - малко под 90 млрд. лв., защото към активите на предприятията се прибавя и земята. Нека не се забравя, че първоначалният вариант на правителствената програма предвиждаше 1223 предприятия, след това парламентът одобри списък съдържащ 1063 предприятия, окончателният списък е с 1050, а за първа тръжна сесия са допуснати 968 предприятия.

Намаляване на относителните дялове за масова приватизация

В края на всички промени и корекции в списъка на предприятията се оказва, че за 17.6% от тях се предлагат за масова продажба по малко от 50% от активите им.

Налага се устойчиво опасната тенденция да се намаляват процентите от активите на предприятията, предвидени за масова приватизация. До ден днешен постоянно присъстваща точка от дневния ред на заседанията на МС е точката с претенциозното и дълго заглавие - "Проекти на решения за приватизация, за разпореждане с дълготрайни материални активи, договори за дялово участие, съвместна дейност и обезпечаване на вземания от предприятия, включени в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове". Всяка такава точка съдържа списък от 6-7 предприятия. Така докато на повърхността са вълненията за избор на фонд, за лицензирането и за регистрирането на фондовете, методично се разпределят активите на малкото попаднали в списъка привлекателни предприятия.

Смущаваща и теревожна е интензивната паралелна приватизация на предприятия от списъка за масова приватизация. Особено активно в тази насока е Министерството на промишлеността. Прилаганата техника е формално съобразена с юридическите норми. Масово се създават смесени дружества чрез увеличаване на капитала на вече съществуващите. В резултат на тези действия се намалява делът за масова приватизация, което вече противоречи на закона. Това закононарушение обаче не смущава МС, с чиито актове се осъществява измамата спрямо притежателите на бонови книжки.

Тези две тенденции - намаляване на дела за масова приватизация и предварителното разпределяне на дяловете останали извън обхвата на масовата приватизация - практически обезмислят целия процес. Казано на кратко добитите в процеса на масовата приватизация акции няма да дадат на акционерите възможност за реално участие в управлението на приватизираните предприятия. Контролният пакет акции, който определя и управленските възможности се предоставя на друг собственик по друга процедура.

Управление на приватизационните фондове и предприятията

Неоснователно е да се очаква, че формалната смяна на собствеността ще доведе до бърза и рязка смяна на управленските подходи и действия. Основните причини за това са:

    Общата икономическа криза в страната и паралелно с това липсата на антикризисна програма, която да определя в една достатъчно дългосрочна перспектива приоритетите на националната икономика. Това състояние лишава потенциалните нови собственици от възможността да разработят адекватна своя стратегия - инвестиционна и управленска;

    Липсата на достатъчен потенциал от управленски кадри общо в стараната. Това се отнася както за кадрите на самите фондове, така и за кадрите, които ще управляват конкретните предприятия;

    Преобладаващата част от фондовете не разполагат с достатъчен капитал за необходимото оздравително инвестиране в новоприватизираните предприятия;

    За предприятията, в които не се притежава контролния пакет акции, фондовете не са заинтересовани да инвестират;

    Редица от предприятията в края на процеса ще бъдат с преобладаващо държавно участие, от което следват две негативни последици. Главната е, че тези предприятия ще продължат да бъдат управлявани съгласно нормативната уредба за управление на държавните предприятия. Те ще продължат да бъдат неефективни и лошо управлявани. В допълнение не може да се очаква, че държавата ще продължи да субсидира тези губещи предприятия, тъй като в тях има и частно участие. Тук не е необходимо да се коментира, че в условията на очакваното въвеждане на механизма на т.н. Валутен съвет въобще не може да се мисли за субсидиране от бюджета. По-важен е замисълът на стратезите на масовата приватизация - да се отчетат действия по смяната на собствеността, като се вземат необходимите мерки за блокиране на евентуалните действия по въвеждане на нова управленска практика;

    От не по-малко значение е и фактът, че голяма част от фондовете и то по-големите имат за учредители държавни структури - банки, застрахователни и др. финансови структури. Това на практика ги обрича на пълна инвестиционна безпомощност.

За приватизационните фондове са възможни следните трансформации след приключване на етапите на масовата приватизация:

    ПФ, които ще еволюират като Инвестиционни дружества по Закона за ценните книги, фондовите борси и инвестиционните дружества. Най-вероятно такова е бъдещето на големите ПФ, които целят придобиване на акции от предприятията не толкова, за да участват в тяхното управление, колкото да търгуват с придобитите пакети акции и да разчитат на приходи от спекулации на фондовия пазар. Инвестицонните дружества по принцип са вторични инвеститори. Тези дружества не участват и не би трябвало да участват активно в управлението на предприятията, чиито акции притежават. Изкуството да се управляват инвестиционните дружества е свързано с оценката на доходността и тенденциите в бъдещата ликвидност на акциите на предприятията емитенти. Тежката икономическа криза, структурата на списъка с предприятия за масовата приватизация и пълната липса на инвестиционен интерес към страната са факторите, които определят невъзможността в близка перспектива приватизационните фондове, които ще се трансформират в инвестиционни дружества да имат реален принос за оживяването на икономиката;

    ПФ, които ще еволюират в холдингови структури по търговския закон и по този начин ще участват директно в управлението на предприятията, чиито акции притежават. Това са ПФ, които са закупили основен пакет акции в производствено свързани предприятия, с намерение реално да участват в тяхното управление. Проблемът тук е, че преобладаващата част от атрактивните за тази цел предприятия са предвидени за участие в масовата приватизация с нисък процент на дяловете (25% и по-малко). Допълнително препятствие за бърза намеса на новите собственици от този тип, с цел оздравяване на предприятията от бъдещия холдинг са постановките на закона. До своята пререгистрация като холдинги, ПФ нямат право да привличат и управляват значителни други активи освен инвестиционни бонове;

    Третата група включва ПФ, създадени с цел изкупуване на конкретни малки предприятия преди всичко от работниците и мениджърските екипи. Тази група е твърде условна, защото съгласно изискванията на закона е неизбежно взаимодействието с другите фондове (предварителни договорености за взаимно обвързано изкупуване на пакети от акции с последваща размяна или изкупуване) и изчакване на необходимия срок за юридическо оформяне на собственика. Около 30% от списъка на предприятията съдържа именно малки и средни предприятия. Очакваното ефективно управление от новите собственици се препятства от посочените по-горе причини. В допълнение невъзможността да се прехвърлят акции по-рано от 6 месеца след датата на последната тръжна сесия, не дава възможност тези предприятия да се класифицират като малки и средни и да ползват макар и незначителните облекчения за малкия и среден бизнес в страната. Проблемът идва от това, че освен лимитирания капитал и брой работници, за да се класифицира едно предприятие като малко или средно, съгласно европейските норми не повече от 25% от неговите активи могат да бъдат собственост на предприятие, което не се клацифицира като малко. Приватизационните фондове, дори да са с гранично минималния набран капитал не могат да се класифицират като средни и малки предприятия.

Проблемът с непродадените акции

Очевидно организаторите на мероприятието "масова приватизация" съзнават, че значителна част от предложените за раздържавяване активи ще останат непродадени и пристъпват към промени и нагаждане на нормативната уредба. В началота на август се променя наредбата за провеждане на централизираните търгове. Променя се постановката, че непродадените части се разпределят пропорционално между лицата, които са придобили акции от търговете. Това действие остава само за случаите когато непродадените акции са в размер до 5% от акциите на предприятието и номиналната им стойност не надхвърля 25 млн. лв.. Това е една силна рестрикция, която практически резервира като държавна собственост непродадените дялове. Възниква въпросът - не е ли заложен този подход още при съставянето на списъка с предприятия за масовата приватизация? Въпросът става още по-актуален след лансирането още през м. юни на идеята за създаване на Държавен фонд за управление на непродадените дялове. В края на септември парламентът гласува поправки към Закона за приватизация, които дават и нормативната възможност за налагане на предлаганата структура. Извън рамките на настоящата статия е да се дискутира дуализмът, който ще породи подобна структура в държавното управление - функции на министерствата в управлението на държавното участие и Агенцията за приватизация в касовата приватизация. По важно е да се подчертае, че стратезите на масовата приватизация бързат още в началните фази на процеса да гарантират продължаването на държавното участие. Вероятно чиновничеството на новата агенция ще се формира от служителите на ЦМП. Това от своя страна поставя под съмнение тяхната мотивация да работят за разширяването на кръга на дяловете, които ще се приватизират чрез бонове. Те по-скоро ще се стремят да остане повече държавно участие, за да се оправдае съществуването на планираната агенция и тяхната работа в нея.

По своята степен на атрактивност на остатъчните акции предприятията могат да се разделят на следните групи:

    Предприятия, за които е предложен миноритарен дял за масова приватизация. Остатъчните акции на тези предприятия са с практически нулева атрактивност, тъй като евентуален инвеститор може да добие мажоритарно дялово участие чрез касова приватизация. В този случай остават очакванията остатъчните акции да се продадат когато се развие капиталовия пазар и се появят платежоспособни дребни акционери. Едрите акционери никога няма да купят и една акция над процента, който им осигурява мажоритарно участие;

    Предприятия, за които е предложен, но не е реализиран мажоритарен дял за масовата приватизация. Остатъчните акции от тези предприятия ще бъдат атрактивни за фондовете или мениджерските екипи, които се стремят да постигнат мажоритарно притежание на дялове. На практика това е единственият случай, в който остатъчните акции могат да имат потенциален купувач. Не трябва да се забравя обаче, че потенциалните купувачи ще бъдат в пълна зависимост от чиновническия апарат на планираната агенция, за която стана дума по-горе. Наивно е да се очаква, че там ще се работи по-експедитивно отколкото в Агенцията за приватизация;

    Предприятия, за които е предложен и реализиран мажоритарен дял по пътя на масовата приватизация. Ако новите собственици се водят от икономическата логика те не би трябвало да замразят и една стотинка в по-натъшно закупуване на акции. Интересите на националната икономика също са насочени към това, свежите пари да се инвестират в предприятието с цел неговото оздравяване. За чуждестранни инвеститори не може да се мисли, защото обикновено те се стремят към мажоритарно участие. Отново остава очакването за бъдещето когато в страната ще има развити капиталови пазари и платежоспособни дребни инвеститори.

Направеният кратък анализ на възможностите за реализация на остатъчните акции показва пълната безперспективност на евентуалната Държавна агенция.

Чуждите инвестиции и масовата приватизация

При практическата липса на чужди инвестиции у нас и засилващата се държавно-административна намеса в икономическия живот е твърде утопично да се смята, че след приключване на масовата приватизация ще настъпи бум в интереса на чуждите инвеститори. Едно социологическо проучване сочи, че 59% от ръководителите на предприятия не очакват приход на свежи пари в резултат на масовата приватизация.

ПФ се формираха и се управляват от същия икономически "елит", който доведе до днешното състояние на дълбока и всеобхватна криза и тотална международна изолация. Общият икономически климат в страната е крайно неблагоприятен както за националния, така и за външния инвеститор. Масовата приватизация ще има за резултат формалната смяна на взаимоотношенията стопански живот - управляващ елит. Няма логика да се очаква, че хората, които в продължение на седем години съзнателно или не противодействаха на навлизането на чужди инвестиции, след няколко месеца ще се преродят и ще положат усилия за подобряване на икономическия климат и за привличане на чужди инвестиции. Последните промени в Закона за чуждите инвестиции говорят за точно обратното. Въвеждат се допълнителни ограничителни мерки, за да се спре дори случайно възникнал порив за привличане на външни инвестиции в страната.

Логично е да се очаква чуждестранният инвеститор да се стреми да притежава мажоритарен дял в предприятията, за да има поне минималната гаранция за своите инвестиционни и управленски намерения. Привлекателните предприятия от списъка за масовата приватизация обаче са включени с миноритарен дял. Ето защо външният инвеститор е принуден да търси касовата приватизация като механизъм за добиване на акции и дялове от български предприятия. Съществува и теоретичната възможност за комбиниран подход. Закупуване касово на определен дял и осигуряване на мажоритарно участие чрез посредничество на ПФ или обратно. Този подход крие доста рискове за и без това загубилите доверие към нас чужди инвеститори. Веднъж хлътнали с частична покупка, в стремежа си да си осигурят мажоритарно участие те стават лесна плячка на чиновници или алчни частни бизнесмени.

Повече от ясно е, че дори успешното провеждане на така замислената масова приватизация нама да може да преодолее негативните нагласи към страната ни. Приватизацията, касова или масова може да бъде само предпоставка за увеличиване на потока от чужди инвестиции. За да може да се оползотвори тази предпоставка е необходимо да се нормализира общия икономически климат в страната.

Организационни пропуски

Организационната безпомощност на хората заели се с реализацията на мероприятието масова приватизация, най-силно се чувства във връзка с хаоса около списъците на акционерите. По данни от фондовете средно около 20% от записалите се акционери са със сгрешени данни и не присъстват в официалната извадка на ЦМП. Така голям брой граждани бяха лишени от възможостта да участват в учредителните събрания на съответните фондове. В резултат фондовете и гражданите не могат да участват с тези ваучери в първата тръжна сесия. Все пак с някои промени в нормативната база нещата се изглаждат и гражданите със сгрешена регистрация ще могат да участват във втората тръжна сесия. Фондовете обаче ще трябва да проведат нови общи събрания, за да узаконят разширението на капитала си. Това означава нови разходи за фондовете - таксите не са никак малки. Чиновническата немърливост ще се заплати отново от акционерите - обикновени данъкоплатци. Какъв по-добър пример за познатата ни социалистическа безотговорност да намерим?

С организирането на първата тръжна сесия продължиха действията по ограничаване на активите, предлагани за ваучерна приватизация. Под съвсем формалното оправдание - "поради юридически неясноти" - общо 82 предприятия не се допускат до първата тръжна сесия. Капитал на стойност няколко млрд. лв. няма да бъде допуснат до пазара. Това още веднъж показва абсолютно безотговорния подход при изготвяне на списъка с предприятия за масова приватизация. Но с това немърливостта и хаотичните действия не свършват. По някаква неизвестна никому, но определено лишена от икономически основания логика Тръжната комисия решава да вдигне цената на акциите на останалите 968 предприятия с 5%. От друга страна не е публикувана методиката за определяне на цените на акциите на предприятията от списъка. Паралелно с процедурите по определяне на минималните изкупни цени интензивно се пускат заповеди за промени в капитала на предприятията от списъка. А що се отнася до очакванията за втората и третата тръжни сесии можем само да гадаем. Очаквайки и гадаейки не трябва да забравяме, че поведението на администрацията се мотивира от идеята за новата агенция, за която стана дума по-горе.

Безотговорността и организационният хаос продължават и при организирането на първата тръжна сесия. Технически причини, като отпечатването на бланките за заявки отлагат началото на сесията. А при огромния процент на грешки при регистрацията на боновите книжки, можем само да гадаем какви ще бъдат неуредиците при класирането в търга и прехвърлянето на акциите.

Макар и да не следят пряко административно управленските действия на съответните държавни органи, гражданите постепенно губят доверие в процесите. Едно социологическо изследване например сочи, че 50% от гражданите, които са решили да участват самостоятелно в търговете не вярват, че ше спечелят от масовата приватизация.

Най-същественият фактор, който охлажда оптимистичните очаквания от процеса на масовата приватизация е дълбоката и всеобхватна криза в страната. Именно икономическата криза и пълната липса на идеи за справяне с положението определят превръщането на един изключително важен икономически и политически процес в поредното мероприятие на нереализирани администратори.

Доходността на предприятията от списъка е -0.62% за 1994 г. За всички държавни предприятия този показател е - 0.47%. За 1995 г. данните са следните: за предприятията от списъка -0.67%, за всички държавни предприятия -0.63%. Вижда се, че ако през 1994 г. средно предприятията от списъка са били по-губещи от средното за всички държавни предприятия, то през 1995 г. стойностите на показателя се приближават за сметка на по-големия ръст на загуби във всички държавни предприятия. Икономиката е в абсолютна стагнация. Няма външни инвеститори и страната ни практически е в международна изолация. В тези анормални, абсурдни условия никаква икономически обоснована логика не може да аргументира закупуване на акции от което и да е държавно предприятие. Специалистите подчертават, че теорията на инвестициите е неприложима в нашите условия за формиране на инвестиционен портфейл.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

В заключение бих желал да отбележа, че като цяло българското общество прояви незрялост по отношение на масовата приватизация.

Незряло е поведението на държавните институции, предложили за раздържавяване активи, които са 25% от дълговете на държавните предприятия и почти такъв процент от левовите спестявания на българските граждани. Мащаб, който говори повече за желание да се отчете мероприятието, отколкото да се осъществи същинско раздържавяване. Не бих искал да вярвам, че неуредиците и недомислията в целия процес са плод на преднамереност. По-скоро те са резултат на един непреодолим манталитет, на специфичен начин на мислене.

Незряло е поведението на политическите сили и недържавните сдружения, които с единични изключения не откликнаха на обществената потребност от помощ при ориентацията в този толкова важен и сложен процес.

Незряло и безотговорно към своите лични интереси подходиха и отделните граждани. Голяма част от предпочелите индивидуално участие се отнасят към процеса като към лотарийна игра. При избора на фонд само една незначителна част определи своя избор въз основа на данните от проспектите на съответните фондове. Основната маса избираше своя фонд сякаш е на кинофестивал и има една единствена грижа - да избере, в кой киносалон да влезе.

Пропуснат е поредният шанс в българската икономика да се случи нещо реално. Чиновниците обещават до април на следващата 1997 г. да приключат и следващите две тръжни сесии. Вероятно тогава те ще отчетат промяната на собствеността върху част от държавните активи. Но още от сега е сигурно, че колкото и блестящо да бъде отчетено мероприятието, то няма да може да изиграе ролята си на предпоставка за излизане от кризата.

Най-вероятно е след това да отчетем, че голямото закъснение в старта и недостатъчния обхват на масовата приватизация са предопределили нейната безмисленост. Като резултат ще останем само с пораженията, които ще нанесе мероприятийният подход - отчайващо забавена приватизация и трудно преодолима икономическа изолация на страната.

За жалост подозрителността и недоверието на гражданите, за които говорих във въведението ще се окажат основателни.