ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ДЯСНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ?

Пазарно стопанство лява и дясна икономическа политика

Понятието пазарно стопанство опира преди всичко до абстрактни принципи на организация и управление на една икономическа система, но по отношение на конкретното сформиране на тази система то става съвсем определено.

В рамките на страните от ОИСР се счита, че основни са три системи, три варианта на пазарна икономика англо-саксонска; японска и германска. Основните различия между споменатите три варианта се състоят в отношенията между държавата и обществото.

-         англо-саксонската система се характеризира с убеденост в голямата роля на пазара в икономическото управление, в по-високата ефективност на частната стопанска дейност;

-         японската система се характеризира с по-голяма роля на правителството, което дори се занимава с прякото ръководене при формулирането на стратегическите цели пред националната икономика;

-         немската система се характеризира с това, че държавата има за задача да разработва правилата на играта, да създава рамковите условия за отговорните икономически фактори и да следи за тяхното спазване. Тук се включва и отговорността за социалното балансиране на стопанските процеси. Ако пазарните резултати са за сметка на висока социална цена и съответно неоправдани те допълнително могат да се коригират.

Икономически системи, които не позволяват пълно разгръщане на творческите сили на индивида, които не предлагат достатъчни стимули за работа и допускат стопански дейности извън описаните по-горе схеми, след време водят до трайно увреждане на трудовата култура на населението и отношението му към ефективността.

Идентификацията на икономическата политика и разполагането на тази политика в някаква координатна система трябва да се осъществява като се изхожда от съпоставянето на икономическа ефективност спрямо индивидуалната свобода, социалната справедливост и закрилата на естествените жизнени основи.

В зависимост от доминиращата в обществото ценностна система превес се отдава на определен елемент. При определянето на конкретна икономическа политика като лява или дясна е изключително важно да се отчита относителността на понятията ефективност и справедливост.

Крайно лявото на теория отчита само социалната справедливост но на практика изкривява, дори унищожава пазарните принципи и по този начин социалната справедливост се определя съвсем субективно. Крайно дясното, което се интересува само от икономическата ефективност също съществува само теоретично. Дори Адам Смит говори за вечния стремеж на човека към икономическо благоденствие при действащите ограничения на закона.

Обществените нагласи в България

Бедността възприета като неизбежност

През всички години на прехода политическият живот в България е доминиран от леви политически настроения. Леви в смисъла, че настроенията спрямо управляващите и резултатите от изборите се определяха от бедните и гладните. Погрешно е обаче да се мисли, че това е класическото ляво настроение, при което масите търсят политическо решение, политически избор с очакването за подобряване на социално-икономическото им състояние.

В посткомунистическите години, левите настроения в България обхващат доминираща част от социалните слоеве, като акцентът е насочен към равенството в бедността. От преразпределителните функции на държавата се изисква именно тази абстрактна справедливост. Всички претенции към държава се резюмират в разбирането, че тя е длъжна да осигури на всеки личното парче справедливост.Обществото е наясно, че страната ни е бедна и колкото и да са силни преразпределителните функции на държавата, животът на обикновения човек не може да стане чувствително по-богат. Това, което се иска от държавата е да осигури еднаквата бедност. Нетърпимостта към богатството е изострена до крайност. Всяко богатство бива обявявано за престъпно. Доброто имотно състояние лесно се използва за политически спекулации. Благосъстоянието и задоволството на показвания в масмедиите елит провокира неприязън и омраза. Неприязънта към далаверите на елита не е отрицание на далаверите, а ропот срещу неравнопоставеното положение. Широко разпространение намира схващането, че богатството е еднозначно свързано с далаверата и искането за равенство в бедността се трансформира в желание за равнопоставеност в далаверата.

Едновременно с това се формира ново, особено отношение към бедността. Все по-настойчиво бедността започва да се свързва с неспособността да се нарушават законите, да се нарушава реда в обществото. Това е още едно доказателство за доминиращите леви настроения в нашето общество. Разбирането, че спазването на законността и реда в обществото не дават възможност за нищо друго освен за бедност показва възприемането на самият обществен ред като равенство в бедността, което е ултраляв нихилизъм.

В условията на необходимост да се демонстрира демократичност управляващите, които и да са те, не могат да удовлетворят тези искания, тези настроения. По тази причина всички управляващи, независимо какъв етикет за политическа идентификация са си харесали, ляв или десен, са обречени на неуспех.

Дълбоката, същностната причина за разпада на формациите претендиращи да бъдат припознавани като десни е липсата на реална дясна политика. Френетичното вкопчване в етикета дясна партия не е достатъчно за консолидация и гарантиране на устойчивост на съответните формации. Тези, които управляваха с етикета дясно просто пропуснаха шанса да създадат условията, които формират устойчива обществената прослойка, която да поддържа консолидацията на автентичните десни сили.

Взаимоотношения на елитите

В условията на интензивно социално преструктуриране политическият и икономическият елити са аморфни, неструктурирани и обременени от чувствителни по размери неавтентичност и нелегитимност. Отношението на политическия елит към бизнеса се концентрира в търсене на връзки и приятелства, с което се изчерпва отношението му към целия спектър на бизнеса едър, среден и дребен.

Подобно е и отношението на бизнес елита към политиците. Крупните национални икономически субекти не са формулирали по ясен за обществото начин своята икономическа и политическа визия. Те не се интересуват от това какъв етикет (десен или ляв) са присвоили конкретните политически формирования. Отношенията с политическия елит се базират на нелегитимни връзки. Договарят се конкретни сделки, а не принципите на икономическата политика.

Отношенията между политическият и икономическият елити не са креативни, а преразпределителни. Взаимовръзките са на базата на тясно групови, кланови интереси. Аморфните маси на двата елита са взаимно проникващи се, като контактните точки се определят от това, коя политическа сила е на власт. Същността на отношенията не се променя от етикета за политическа идентификация, който си е избрала съответната управляваща сила.

Изграждането на взаимоотношения на базата на описаните накратко по-горе принципи е основната причина за отсъствието на автентичен, припознат от обществото едър бизнес в България. Отсъства прослойката на едрия бизнес, която ясно да артикулира и заяви пред обществото своята визия за развитието на страната. Това отсъствие, тази липса са най-яркото доказателство, че при нито един от демократичните избори в посткомунистическия период, пред българското общество не е била формулирана дилемата дясно-ляво.

Масовото ляво настроение с акцент върху равенство в бедността и неустойчивата структура на икономическия елит са основните причини за това, през всичките години от 1990 насам в страната да се практикува ляво управление.

Епизодичните, спорадични и не рядко случайно предприемани либерални управленски мерки, увисваха извън обществения контекст и не се реализираха до край, защото отсъства обществена група, която да е заинтересована от реализацията на подобни мерки.

Според един доклад на СБ България е на нивото на полу реформите. Днес основният проблем пред обществото е преодоляване на това състояние, а не избора между ляво или дясно управление. Управлението на България трябва да осигури условия за развитие и свобода за своите граждани. Необходимо е решително подобряване на бизнес климата. Формирането на автентични сдружения на бизнеса и ясно регламентирани правила за взаимодействие на държавата с всички нива на бизнеса са определящи за качеството на този климат.

Преразпределение на националното богатство

От либерална гледна точка е важно не само нивото на преразпределение, което осъществява държавата, а и същностните механизми чрез които се осъществява това преразпределение. Справедливо е това преразпределение, чиито механизми не излизат отвъд рамките на закона, не излизат отвъд рамките на обществения договор.

Общи условия и процеси

Преходът в посткомунистическите страни обективно е свързан с огромен по мащабите си преразпределителен процес. Наивно, смешно и политически спекулативно е да се претендира, че това преразпределение може да се осъществи социално справедливо от гледна точка на спорния критерии за справедливост на всекиму по равно. От либерална гледна точка реалистичния критерии за справедливост е ненакърняване на националното богатство. Като се изхожда от принципната постановка, че частният собственик е по-добър стопанин от държавата, целенасоченият и национално отговорен преразпределителен процес обективно трябва да увеличава националното богатство. Днешното икономическо състояние на страната недвусмислено показва, че преразпределителните процеси през годините на т. нар. преход са осъществявани извън границите на всякаква икономическа логика. Икономическите действия на правителствата управлявали в този период са преимуществено непазарни.

Години преди рухването на социалистическата система икономическата практика в страната излиза от рамките на икономическа логика на тази система. Стартира се един скрит процес на преразпределение на националното богатство. Критериите за социална справедливост стават все по-абстрактни и демотивиращи обществото.

След 1989 г. механично се налага терминологията на противопоставяне ляво дясно. Отсъствието на анализ на икономическата практика от последните години на реалния социализъм направи невъзможно изработването и прилагането на съобразена с изходните предпоставки икономическа доктрина на прехода. Резултатът е отсъствие на реални реформи и все по-задълбочаващ се процес на нелегитимно преразпределяне на националното богатство. В крайна сметка имаме катастрофални размери на загуба на национално богатство.

Характеристики на преразпределителния процес в България

Цялостната политика на посткомунистическите управления в България е насочена към преодоляване на ограничението да се извличат и присвояват ресурси в полза на кланови икономически структури. Усилията на тази политика са концентрирани главно в следните направления:

-         Запазване на монополни положение, колкото може по-дълго като държавни, преходен период на смесено участие и на края частни;

-         Масово и агресивно прилагане на репресии от страна на държавата срещу непослушните частници и потенциално такива. В тази насока е впрегната държавната администрация. Правоохранителните и правораздавателните системи не са безучастни в този процес.

Политическите партии не са свързани с ясно обособени обществени слоеве. Вълнуват се главно от това, с кои корпоративни групи да се сдружат. Те не изразяват интересите на определени социални групи, но и обществото не изисква това от тях. Правителствата в посткомунистическа България биват сваляни, на заради това, че са нарушили реда и законността, че са нарушили обществения договор, че не изразяват определени социални интереси. Те биват сваляни защото не съответстват на динамично променящите се, неписани моментни правила, които обществото от типа кипящ слой непрекъснато генерира. Обществото е безгрижно и незаинтересовано за обществения договор, точно толкова, колкото и политическия елит. Смените в управлението са в резултат на преструктуриране на властовите групи, а не в резултат на промени в социалната структура.

В тези условия сенчестата икономика се налага като мощен фактор в процесите на преразпределение. Факт е, че сенчестата икономика се развива с нарастващи темпове през всичките години от 90-а насам. Оценките на някои експерти сочат, че тя вече заема дял от около 50% от БВП. За анализа на управленията в посткомунистическия период от гледна точка на ляво, дясно и център този процес е важен с това, че имаме едно огромно преразпределение на доход, което е непрозрачно и не подлежи на обществен контрол. Развитието на сенчестата икономика в такива размери е невъзможно без директното участие и подкрепа на управляващите елити. Формированията узурпирали наименованието партии без всякакво съмнение се финансират от този сектор.

Едно индиректно доказателство за ролята и мястото на управляващите елити в сенчестата икономика е последователното провеждане на непрозрачен приватизационен процес. Не е възможно по непрозрачен, а понякога и откровено криминален начин да се провежда такова мащабно преразпределяне на собствеността без това да породи огромни скрити, криминални обороти на капитали, непрозрачно и криминално преразпределяне на доходи.

Преки разпределителни функции на държавата
Бюджетна политика

Бюджетната политика на посткомунизма не се различава по дух и философия от бюджетната политика на комунистическия режим. Основната прилика е огромният процент от националния доход, който се преразпределя чрез бюджета. Другата прилика е, че бюджетът не гарантира автономност на различните бюджетни институции. Съобразно личните прищевки на вносителя (Министерски съвет, респективно Министър председателя) се оказва бюджетна репресия върху една или друга институция. Освен лична неприязън (бюджета на президента по времето на Жан Виденов) този ултраляв бюджетен подход се използва за манипулация и подчиняване на независимите институции (съдебна система, следствие и прочие).

Дясната бюджетна политика се характеризира със законово установена автономност на бюджета на независимите институции. Тази бюджетна независимост е гарантирана и е прозрачна за обществото.

И чрез действащият в момента бюджет се преразпределя над 40% от БВП. Това е типично за левите управления ниво на преразпределяне. Запазва се и даже леко се увеличава нивото на нелихвените разходи, което означава, че се запазва тенденцията да се разходват бюджетни средства по усмотрение на държавата, т.е. по усмотрение на избрани кръгове от висшата държавна администрация. Не само, че няма радикални промени в бюджетната и данъчната политика, но не се забелязва дори тенденция към промяна.

Дясната бюджетна политика се характеризира с това, че бюджета се конструира като се тръгва от преценка на разходите, тяхното преструктуриране (определяне на сферите, които държавата се оттегля) и съкращаване в поносими размери (обществото трябва да бъде мотивирано да мобилизира своя ресурс). Практиката у нас е лява и бюджета се конструира в точно обратен ред.

Данъчна политика

Данъчните приходи като процент от БВП е относително постоянен и се движи в рамките на 31-32%. Данъчната политика продължава да бъде непоследователна и фрагментарна. Хаотичните действия не подобряват условията за инвестиции. Не се наблюдава перманентно обещаваното оттегляне на държавата от икономиката. Напротив, чрез данъчната политика неприкрито се цели оперативна намеса спрямо конкретни икономически субекти.

Съществените данъчни промени са свързани с вземанията от гражданите и най-дребния бизнес - повишаването на патентните данъци. Условията за бизнес практически не се подобряват.

Политиката по отношение на амортизационните отчисления не претърпя промени, които да стимулират технологичното обновление и трайно се превръща в патология на данъчната политика в посткомунистическа България. Дългите амортизационни срокове парализират възможностите за технологично обновяване и обричат малкото предприемачи дръзнали да се занимават с производство на неконкурентноспособност. Предприемачите са принудени да търсят скрити обороти и сенчесто финансиране. В същото време България е заливана от машини о оборудване втора ръка, което идва от страните възприели по-ефективни норми на амортизационните отчисления. Така се обричаме са да строим икономика втора ръка.

Политиката по отношение на имуществените данъци изглежда логична и в синхрон със световната практика. Тя обаче не е адекватна на общите икономически условия, традициите и ценностната система на обществото. В резултат се получава вторичен преразпределителен ефект, който може да се окаже по-силен от ефекта на приходи в бюджета. Премината е границата, която изисква данъците да се плащат от дохода на гражданите, а не от тяхното имущество.

Държавните поръчки

Държавните поръчки са една от преките преразпределителни функции на държавата. При дясно управление държавните поръчки се регламентират чрез ясни критерии и оптимална степен на свобода. Така те се превръщат в мощен стимул за икономическо развитие и инструмент за технологично обновление и развитие на изследователската и развойна дейност.

В по-голямата част от посткомунистическия период у нас държавните поръчки се осъществяваха съобразно закони, които обслужваха тясно групови интереси. Действащият днес Закон за държавните поръчки е пропит от дъха на левите възгледи за управление на икономиката. Основните характеристики на този закон, които определят неговата лява философия са:

-         Въздигнатият в култ критерий за най-ниската цена но обрича на технологичен застой;

-         Отсъствие на възможност за оспорване на решенията по административен ред;

-         Занижено и практическо отсъствие за търсене на наказателна отговорност, както от администрацията, която взема решенията, така и от участниците в търгове и конкурси за държавни поръчки.

В нашите условия системата на държавните поръчки действа единствено и само като фактор в процесите на преразпределение на национален доход.

Условия за икономическа активност

Условията за бизнес са основен критерии за идентификацията на едно икономическо управление като ляво, дясно или центристко.

Общи условия и оперативна среда

Институционалната среда - при всички управления е била ултралява, т.е. нереаботеща, непрекъснато произвеждаща средства и механизми за пряка намеса в работата на икономическите субекти;

Цена на търговските сделки изключително висока, силно препятстваща инвестиционния процес. Основен фактор определящ това състояние е тромавата система за решаване на споровете. Правораздавателната система практически не функционира по отношение решаване на търговските спорове, затова проблемите се решават с разстрели и взривове.

Защита на собствеността - Държавата е абдикирала от функциите си по защитата на собствеността на икономическите субекти, което е подчертано лява политика.

Свободна конкуренция Дори свободният пазар сам по себе си не гарантира свободна конкуренция, защото пазарните субекти имат естествен стремеж към ограничаване на конкуренцията и налагане на монополи. Либералната политика предпоставя гарантирането на свободната конкуренция като една от основните роли на държавата. В този смисъл противопоставянето на тенденциите за установяване на монополи е основен приоритет за една либерална икономическа политика. Еднакво опасни са, както държавните, така и частните монополи.

В посткомунистическа България запазването на държавните монополи и налагането на частни такива е характерен белег за политиката на всички правителства. Това е още едно доказателство за неотклонно провежданата лява политика.

Свобода на икономическите субекти основното измерение тук е защитата на собствеността и прилагането на законите и правилата, такива каквито са определени от обществения договор. Преодоляването на корупционните практики е основен елемент гарантиращ свободата на икономическите субекти.

Политическа зависимост на икономическите субекти

Всички посткомунистически управления в България концентрираха своите усилия за да препятстват възникването на независим от властта бизнес. Всеки опит за проява на самостоятелност беше посичан още в зародиш. Това е ултралява политика. Тази политика е нихилистична и разрушителна за икономиката. От множеството бизнесмени оцеляват само тези, които са клиентелистки обвързани, задължено с политическите върхушки. В такова състояние са дори тези, които изглежда, че притежават качества да се справят с управлението на придобитите предприятия. Отлюспването на определен политик неизбежно води до затриване на бизнеса на свързаните с него бизнесмени. Изключение правят само тези, които успяват да се откупят пред новите господари.

Тази конфигурация на бизнеса и жизнената необходимост за откупуване пред тези, които са взели властта не само не поражда икономически растеж, но определено пречи и убива всяка, дори случайно появила се тенденция на икономически подем. Това състояние на непрекъснато премесване и смилане на икономическият елит е главният фактор за последователно задълбочаващото се обедняване на страната.

Задълбочаване на бедността и дезинтеграция на средната класа

Липсата на свобода за икономическа активност води до задълбочаване на бедността. Тя се поражда главно от два фактора.

-         Притиснат от непрекъснатите репресии бизнес елитът намира спасителен остров в изнасянето на капитали извън страната, за да може да гарантира поне минимално своите усилия и бъдещето на своето семейство;

-         Убита е мотивацията за бизнес инициатива, иновации и инвестиции на родна земя. В нашите условия това е безперспективно и който не го е разбрал става обект на присмех не само в своята среда.

Дясното управление създава законова рамка и съответните институционални гаранции, които предпоставят замогването на предприемчивите. Провежда се политика, която стимулира обогатяването в рамките и въз основа на закона.Така се формира обществено отговорна имотна прослойка, укрепва се и се разширява средната класа.

Всички досегашни управления не само демонстрираха остър дефицит на такава политика, но в редица свои действия препятстваха подобни тенденции. Стимулираха се други, пагубни за обществото процеси. Обогати се една много тънка прослойка на обществото, която не демонстрира никаква креативност. Замогнаха се политици, държавни и общински чиновници и тези, чиито активности доминират в зоната на сенчестия бизнес. Това не изгражда имотна класа, не повишава потреблението и не произвежда значими обществени идеи и блага. Единственият резултат от водената до момента политика е фактът, че в България има известно количество бедни хора с много пари, но няма богати хора. Този резултат по никакъв начин не може да се нарече, резултат на дясна политика в управлението.

В посткомунистическа България средната класа е обект единствено и само на политически спекулации. Сама по себе си декларацията на политиците, че ще създават средна класа е безсмислена. Държавите, на които искаме да приличаме са създадени и формирани като такива (със всичките си предимства и недостатъци) от средната класа на съответните общества, а не обратното.

От тази гледна точка най-голямото предизвикателство на прехода беше каква държава ще създаде оформената при комунистическия режим средна класа, такава каквато е. Резултатите са повече от ясни. Средната класа от края на 80-те и началото на 90-те години не можа да се противопостави на негативните тенденции. В процеса на прехода тя се оказа неустойчива. Значителни слоеве от нея деградираха и в крайна сметка тя не е фактор, който определя процесите на движение в българското общество.

Класическата схема за определяне на дясната и лявата политика счита, че при лявото управление натрупания национален ресурс се преразпределя с широки пръсти, като най-често крайният резултат е разпиляване на значителна част от националния ресурс. Обратно, дясното управление се свързва с провокиране, мобилизиране на обществената енергия и създаване на условия за съзидание и натрупване на национален ресурс.

Нека тези, които имат претенции, че в посткомунистическа България е имало дясно управление да посочат периода от тези 12 години, в който е осъществено натрупване на национално богатство.

Заключителни бележки

Идентификацията на дясно и ляво у нас тръгват от абсолютно погрешна база. През целият посткомунистически период тази идентификация се основава на противопоставянето комунизъм антикомунизъм. Това противопоставяне продължи по-дълго от допустимото и крайният резултат е оформянето на две групи в обществото, които са абсолютно затворени в собствените си емоции. Съгласно резултатите от последните избори всяка от тези групи обхваща по не повече от 10-15 % обществото. Това е деление в координатната система на емоциите, но не и в координатната система на политическото пространство. Доказателство за това твърдение е еднаквата социална структура на тези две групи.

В посткомунистическия период в България не можа да се появи и още по-малко да се наложи автентична дясна партия. Появиха се формирования с не съвсем изчистена центристка ориентация, но споменатото блоково противопоставяне на емоционална основа и разминаването със социалната структура на обществото не позволиха тези политически формирования да осъществят реално присъствие в политическия живот. Такава е и участта на либерализма в България. У нас за жалост либерализмът беше издърдорен, както много сполучливо отбелязва Михаил Неделчев. Издърдорването се осъществи от вманиачени политикани, неспособни да идентифицират и дори да артикулират ясно своите политически възгледи. По абсолютно същия начин, беше издърдорена и християн демокрацията, което е поредното доказателство за политическата неграмотност на националния политически елит.

Едва ли може точно да се определи политическата доктрина на посткомунизма и едва ли съществува такава доктрина в класическата политическа философия. В условията на посткомунизъм много по-реална е идентификацията дясно ляво от гледна точка на управленското поведение и управленските практики в областта на стопанския живот. В този период управленските практики в икономическият живот на България са леви, а някои от тях - ултралеви.

Социалната структурата на обществото също предопределя една по-голяма възприемчивост (на съзнателно или подсъзнателно ниво) към левите идеи. Тези тенденции намират ярък израз в развитието и възприемането на идеите на либерализма и либералните политически формации. Ляво либералното пространство в лицето на ДПС като политическо формирование и неговия електорат като социална база е много по-ясно запълнено, както от политическия субект, така и от социалната структура. Дясно либералното пространство е все още аморфно и разпокъсано, както от гледна точка на политическите формирования, така и от гледна точка на социалните структури.

Целият политически спектър е запълнен от формирования претенциозно назоваващи се политически партии и присвояващи някакъв идентификационен етикет водени само от емоционални мотиви. Роенето, цепенето и появата на нови субекти с претенции за присъствие в дясното политическо пространство не е на идейна основа, а е предизвикано от междуличностни противопоставяния. Този процес е все по-отдалечаващ се от социалната структура на обществото. Заграбването, окупирането на етикети за идентификация в координатната система на политическото пространство е действие, което се мотивира от ценностна система, която е съвсем различна от ценностната система на обществото.

Същността на управленията в посткомунистическа България е инвариантна по отношение на това какъв е присвоения, афиширания етикет дясно, ляво или коалиционно. Тя винаги е била управление на принципа на парцелиране на територии и сфери на влияние. Борбите и противоречията при подчертано еднопартийните управления са по-силни, по-ожесточени отколкото в случаите на управления, които се афишират и възприемат като коалиционни. Противоборствата, както между политическите формации идентифициращи се с различни етикети, така и вътре във тези формации никога не са били провокирани от различие в следваните политически доктрини. Източниците на противостоене винаги са били провокирани от стремежа към преразпределяне на територии и сфери на влияние.

В тези условия провежданата икономическа политика е винаги резултат на стечение на обстоятелствата и осцилира в зависимост от моментните доминации на определен клан, клиентелистки кръг или откровена банда. В посткомунистическа България не може да се говори за политически осмислена икономическа стратегия и икономически действия. Инерцията от предходния режим преопредели леви икономически настроения и практики.

Наблюдаваните в момента тенденции в икономическото управление не се различава съществено от характерните за досегашния посткомунистически период икономически практики. Продължаването и развитието на тези тенденции и практики не след дълго ще ни доведе до състояние, в което няколко монопола ще контролират и управляват основните сектори на националната икономика.

София-23 февруари 2002 г.