ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ В БЪЛГАРИЯ
МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Въведение

Производството на тютюн е основен поминък за големи региони в България. В продължение на десетилетия България е сред водещите производители и износители на тютюн и тютюневи изделия. Ето защо развитието на този отрасал на българската икономика е винаги чувствителна тема, както в икономическата, така и в политическата дискусия в българското общество.

На фона на всеобщия спад на българската икономика, логично се наблюдава и спад в тютюнопроизводството. Този спад засяга огромни маси от хора, за които производството на тютюн е основен поминък от една страна, а от друга трудно може да се предложи алтернативна заетост на производителите на тютюн. Всичко това прави темата за спада на тютюно-производсвото особено чувствителна. Дискусията свързана с производството и изкупуването на тютюна е емоционална и като правило се използва за политически спекулации.

Настоящият анализ има за цел да очертае реалното място на тютюнопроизводството, преработката на тютюн и производството на тютюневи изделия в съвременното икономическо развитие на България. Анализът е изготвен въз основа на данни за развитието на тютюнюпроизводството, експорта на тютюн и тютюневи изделия и мястото на България в световния пазар.

В края на материала са обобщени основните изводи за развитието на тютюнопроизводството в годините след старта на икономическите реформи в страната. Направени са и препоръки за устойчивото развитие на бранша в новите икономически условия.

1. Мястото на тютюнопроизводството в българската икономика

1.1. Производство на тютюни и тютюневи изделия

България разполага с подходящи климатични условия, традиции и опит в производството на тютюни. Селскостопанските производители съвместно с експерти и учени специалисти са култивирали и наложили на световния пазар собствени мерки ориенталски тютюни - Джебел, Крумовград, Неврокоп, Дупница, Източен Балкан, Тополовград, Харманли, Мелник , Северна България. След 1960 г. в страната се произвеждат и сортовете Виржиния и Бърлей.

В предвоенната 1939 г. производството на тютюн (тогава България произвежда само ориенталски тютюн) е 41 142 т. В следвоенния период производствените обеми и експорта се определят от изискванията и потребностите на СИВ. Производството на тютюн и тютюневи изделия започва бързо да расте. Рекордна е 1976 г. с производство от 142 605 т.. В периода до 1988 г. средногодишното производство е от порядъка на 100 х. т.. От 1988 г. се отбелязва неизменен спад в производството - 1988 г.-90 х. т.; 1989 г.-65 х. т.; 1990 г.-56 х. т. Разпадането на социалистическата система води до още по-рязък спад в производството на тютюн и тютюневи изделия в страната, за да се стигне до най-ниската точка през 1995 г. - 11 686 т.

Посочените данни разрушават мита, че спада в тютюнопроизводството е свързан единствено и само с реформите в страната след 1990 г.. Още от средата на осемдесетте години е ясно, че България не може да реализира устойчиво производствени обеми на 100 х. т. годишно. Тези тенденции не са анализирани своевременно и в резултат са пропуснати реални възможности за навременно преструктуриране на бранша.

Като основни причини за намаленото производство, официалните анализи сочат: намаляване на засетите площи от страна на тютюнопроизводителите; забавянето на аграрната реформа; влошаване на агротехническото обслужване; влошаване на сортовата структура на произвежданите тютюни.

Паралелно с намаляването на производството като количество се засилва тенденцията на несъответствие между произвежданите произходи и сортове тютюни и търсенето на вътршния и международния пазар.

 

Таблица 1

ПРОИЗВОДСТВО НА ТЮТЮН ПО ГОДИНИ

год.

Производство
общо-тона

В ТОВА ЧИСЛО:

в тона

 

 

ориенталски

виржиния

бърлей

1961

 

52 696

3 170

 

1970

122 005

111 368

8 125

2 512

 

 

 

 

 

1980

121 871

101 890

17 527

2 454

1981

 

111 856

 

 

1982

 

126 251

 

 

1983

 

92 341

 

 

1984

 

112 931

 

 

1985

 

101 458

 

 

1986

 

106 728

 

 

1987

 

108 456

 

 

1988

 

90 012

 

 

1989

 

65 237

 

 

1990

79 871

58 980

15 774

4 541

1991

85 623

69 656

12 704

3 263

1992

76 343

63 007

10 787

2 551

1993

54 555

43 625

9 335

1 595

1994

45 514

35 854

8 159

1 465

1995

 

11 686

5 259

1 857

1996

 

 

 

 

1997

 

49 161

10 146

1996

1998

 

29 641

8 448

603

 

 

 

 

 

 

1.2. Вътрешно потребление

Капацитетът на мощностите за призводство на цигари е 82 хил. т. годишно. През последните години тези мощности не са натоварени в пълен обем и производството е в рамките на 50-55 хил. т.. Вътрешното потрбление е в рамките на 14-15 хил. т., което пказва, че вътршният пазар поема около 25% от производството на цигари. Това определя и неговото засилващо се значение за развитието на отрасъла.

През последните години производсвото на цигари за вътршно потребление нараства. През 1998 г. са произведени 5 хил. т. цигари повече отколкото през 1997 г. За първото полугодие на 1999 г. са произведени 10 611 т. цигари или с 29 т. повече отколкото за същия период на миналата година.

Не така обаче стои реализацията на призведените количества. За първото шестмесечие на 1999 г. са реализирани 538 т. или 5 % по-малко от рализираните количества за същия период на миналата година.

Защитата на българския пазар в рамките на възприетите от СТО процедури е от съществено значение, както за монополиста Булгартабак, така и за призводителите на тютюн. От съществено значение са взаимоотношенията със съседните ни страни Турция и Гърция, които са и основни наши конкуренти на световнияпазар. Търговските отношения с Гърция са уреголирани в рамките на Временното спаразумение за търговия със ЕС. От началото на 1999 г. в действие е Спогодба за безмитна търговия с Турция. Оценките на специалистите са, че по отношение на тютюна и тютюневите изделия тази спогодба е несиметрична и е в полза на турските вносители.

Въпреки споменатото по-горе, не може да се твърди, че вътршния пазар на цигари е подложен на силен външен натиск. Внасяните количеств цигари не надминават 10% от реализацията на родното производство.

2. Експортът на тютюн и тютюневи изделия

2.1. Развитие и място в общия експорт на България

България е страна с отворена икономика. Доминираща част от БВП се формира от експорта. От своя страна тютюнът и тютюневите изделия винаги са били водеща позиция в българския експорт.

Рекордна година за износа на тютюн е 1985 г. - 60 413 т., което е 48% от общото производство на тютюн. Рекорден е износът на цигари през същата 1985 г. - 76 606 т.. След тази рекордна за експорта на тютюн и тютюневи изделия година се наблюдава устойчив спад в експорта. Рекордно нисък е износът на тютюн през 1993 г. - 15 229 т.. През същата 1993 г. е рекордно нисък и износът на цигари - 23 157 т.. Тези данни сочат един спад от 74.8% за експорта на тютюн и съответно 69.8% за експорта на цигари.

Таблица 2

ИЗНОС НА ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ПО ГОДИНИ

ГОДИНА

МЛН. ЛВ.
по тек. Цени

% ОТ ОБЩИЯ ИЗНОС

% ОТ ИЗНОСА НА ХРАН. СТОКИ

1980

710.1

7.97

41.44

1984

929.5

7.16

38.08

1985

939.4

6.84

46.02

1986

919.8

6.89

49.00

1987

909.3

6.59

49.80

1988

899.3

6.24

49.13

1989

817.0

5.98

48.54

1990

732.4

6.94

55.99

1991

7263.4

12.66

68.69

1992

7294.7

7.97

60.75

1993

6469.0

6.29

73.24

1994

11794.9

5.46

52.34

1995

 

 

 

1996

 

 

 

1997

 

 

 

1998

 

 

 

 

От данните в таблицата се вижда, че износът на тютюни и тютюневи изделия формира средно 7.25 % от общия износ на страната. Сравнено с износа на продукти на хранително-вкусовата промишленост, друг определящ отрасъл за българския износ, се вижда, че износът на тютюни и тютюневи изделия е средно 52.75 %. Анализът на приведените данни и съотношения показват главно две неща:

Износът на тютюни и тютюневи изделия е определящ за формирането структурата на българския износ като цяло;

Въпреки спадът в износа след 1990 г. измерен в абсолютни стойности (парични или натурални обеми), относителната тежест на износа на тютюни и тютюневи изделия във формирането на българската експортна листа не се променя съществено.

Очевидно състоянието на експорта на тютюни и тютюневи изделия следва общото състояние на българския експорт. На лице е огромен спад в натурално и стойностно изражение, но това не е изолирано явление за бранша. Следователно може да се очаква, че едновременно с подобряване на общите условия на българския експорт, експортът на тютюни и тютюневи изделия може да нараства, като запази водещото си място в българската експортна листа.

2.2. Експорта на тютюн и тютюневи изделия по страни

В Таблица 3 и Таблица 4 са показани данните за износа на тютюн и тютюневи изделия по страни и по години.

Анализът на експорта по страни сочи, че до 1990 г. водещо място има бившия СССР. Например през рекордната за износа на тютюн и тютюневи изделия 1985 г., към бившия СССР е насочен 68 % от българския експорт на тютюн и 76 % от българския експорт на цигари. През същата тази 1985 г. към страните членки на СИВ е насочен 79 % от експорта на тютюн и 88.6 % от експорта на цигари. Тези данни показват доминиращата роля на бившия СССР във формирането на българския експорт на тютюн и тютюневи изделия. Ако се изключи бившия СССР, то останалите страни членки на СИВ формират съответно 11.85 % от българския износ на тютюн и 12.22 % от българския износ на цигари.

В периода до 1990 г. втори в ранглистата на българския експорт на тютюн са САЩ - 8.2 % през 1985 г. След САЩ се нареждат ФРГ и Франция, които взети заедно не достигат общия обем на експорта за САЩ.

След 1985 г. се наблюдава устойчива тенденция на спад в експорта за бившия СССР (след 1990 г. страните от ОНД). Спадът е както в количествено, така и в относително изражение. През 1990 г. бившият СССР формира 56 % от българския експорт на тютюн; 1991 г. - 36 %; 1992 г. - 35 %. След 1992 г. Русия и републиките от бившия СССР не са сред водещите в българския експорт на тютюн. На водеща позиция излизат САЩ, които през 1993 г. формират 53 % от българския износ на тютюн. В същото време Русия формира 1.4 % от този износ.

Подобна е и ситуацията с износа на цигари. През рекордната за износа 1985 г., бившият СССР формира 76 % от българския износ на цигари. На втора позиция е Иран - 10 %. След 1990 г. износът на цигари в количествени измерения за Русия и републиките от бившия СССР спада. Независимо от намалените количества, относителният дял за тези страни е по-висок. Например през 1992 г. към Русия е насочен 79.7 % от българския експорт на цигари, а заедно с другите републики от ОНД се формира 89.67 %.

След 1990 г. са загубени пазарите на Иран, Ирак, Унгария, Монголия, които през 1985 г. формират 11.03 % от българският експорт на цигари. Драстично е намален износът за Чехия и Германия - над сто пъти. В абсолютни обеми - загубени са възможностите за износ на 16 105 т. Цигари. Появилите се нови пазари - Албания, Македония, Турция и СФРЮ формират през 1992 г. само 2.21 % от българския експорт на цигари, или в натурален обем - 1 290 т.. Както се вижда новите пазари покриват натурален обем, който е повече от дванадесет пъти по малък от загубените пазари.

Тези данни показват засилваща се тенденция на дисбаланс в географското разпределение на българския експорт на цигари. Това свидетелства за пълната липса на адекватна на новите условия на пазарна политика.

2.3. Мястото на България в световното производство и експорт на тютюн и тютюневи изделия

Като производител на цигари, през последните пет години, България формира средно 1.07 % от световното производство на цигари. За същия период България формира средно 3.26 % от световния експорт на цигари.

От друга страна, данните сочат, че вътрешното потребление може да натовари 15-20% от производственияр капацитет на цигаропроизводителите.

Тези съотношения показват, че експортът на тютютни и тютюневи изделия има решаващо влияние за развитието на отрасъла.

През разглеждания период световният пазар на цигари се развива относително равномерно с една лека тенденция на спад. Драстичен спад се наблюдава след 1994 г.. Например световният експорт през 1995 г. е 85.34 % от този на предходната година. През последните пет години световният експорт на цигари се установява устойчиво около 1 000 000 млн. къса с отклонения не по-големи от 5.6 %. В същото време производството на цигари е доста стабилно около количества от порядъка на 5 500 000 къса, с отклонения не по-големи от 2.38 %.

Макар и твърде кратък, този анализ на световния пазар на тютюни и тютюневи изделия, показва, че драстичния спад в експорта на тези стоки от България не е в синхрон със световнитв тенденции. Следователно не са използвани всички пазарни възможности за смекчаване на ударът върху българския експорт от разпадането на бившия СССР и бившия социалистически блок.

3. Ролята и мястото на Булгартабак АД като монополист в тютюно-обработката и производството на тютюневи изделия

Булгартабак е сред големите световни производители. Оборудването на различните заводи и използваните технологии са на световно ниво.

След 1990 г. фирмата е преобразувана във холдингова структура, която включва 28 отделни предприятия и Научно-изследователски институт по тютюните.

Като монополист в бранша фирмата има силно влияние върху общото състояние на тютюнопроизводството. Въпреки настъпилата либерализация при изкупуването на тютюните, и към днешна дата доминиращата част от производството се определя от договорите на земеделските производители с Булгартабак.

Производствените мощности на Булгартабак са 82 хил. т. цигари

Подготовката за приватизация на тютюневия отрасъл започва през 1993 г. Фирмата се преобразува в холдинг от силно децентрализиран тип. Веднага след това се пристъпва към емитиране на нови акции на предприятията в холдинга, като правото за закупуване на новата емисия се предоставя само на частни, български или чуждестранни юридически лица. В резултат на този подход, като акционери в най-добрите предприятия на холдинга влязоха конкуренти на Булгартабак като Ротманс, Сокотаб и др. Очакваната финансова стабилизация на холдинга не беше постигната.

Вторият етап от приватизацията на Булгартабак настъпва през 1995 г. със старта на масовата приватизация. Холдингът като цяло и 15 негови дружества са включени в списъка на предприятията за масова приватизация. За приватизация са определени по 20% от всяко предприятие.

Към настоящия момент в холдинга са включени 22 предприятия, които са самостоятелни юридически лица. Акциите в предприятията на холдинга са притежания на държавата, холдинга, български и чуждестранни юридически и физически лица.

Децентрализацията, която цели подобряване на конкурентната среда в отрасъла не довежда до очакваните резултати. Негативите от неправилното приложение на този подход са повече от положителните резултати. Вместо креативна конкуренция, между предприятията от холдинга се установяват отношения на нелоялна конкуренция. Не се спазва единна търговска политика и се губи авторитет и позиции на международния пазар. Повече от очевидно е, че наложената теоретична структура на Булгартабак е във вреда на тютюневия бранш. От друга страна в световната практика няма аналог на подобен подход. Комбинацията монополно положение и не координирана децентрализация очевидно е удобна за управляващите, независимо от партийната им принадлежност. Особено показателен е фактът, че всички от досегашните правителства сменят ръководството на фирмата и съответните предприятия във холдинга още в първите месеци на своето управление.

Третият етап на приватизацията на Булгартабак започва на 14.08.98 г.. На тази дата Агенцията за приватизация избира консорциумът Дрезденер Клайнуърт Бенсън (Dresdener Klejnworth Benson - London) и Кредитанщалт инвестмънт банк (Creditanstalt Investment Bank - Wien) за консултанти по стратегията за приватизация на холдинга. През декември, консултантът е упълномощен да води преговори и има краен срок - март 2000 г.

Както и можеше да се очаква, процесът не тръгва гладко, защото засяга много интереси. На консултанта не се подават необходимите данни. От своя страна Агенцията за приватизация отправя обвинения, че консултантът работи бавно. Най-атрактивните предприятия - Благоевград-БТ, Хасково-БТ и София-БТ са и най-непрозрачни за консултанта. Съответните локални ръководства не крият интересът си да се отделят от холдинга и да се приватизират като самостоятелни. Държавната политика също е непоследователна. В зависимост от моментни и групови интереси от състава на холдинга се изваждат или вкарват отново различни предприятия (напр. Дупница - БТ). В същото време официалната позиция на управляващите е към централизация и концентрация на предприятията в холдинга.

Израз на различните групови интереси в процеса на приватизация на Булгартабак е дискусията около различните варианти за приватизация на холдинга. Единият от дискутираните варианти е публичното предлагане на акции на холдинга. Другият подход е продажбата на мажоритарен пакет на стратегически инвеститор.

Световната практика и националните интереси дават предпочитание на публичното предлагане на капиталовия пазар. По подобна схема е приватизиран френският държавен монопол СЕИТА, където държавата си е запазила 10% от капитала. Останалите акции са продадени чрез борсата, но при забрана да бъдат придобивани от други тютюнопроизводители, за които се прецени, че могат да действат в ущърб на френското дружество.

Естествено държавното управление, въпреки официалните изявления, работи за запазване на мажоритарно държавно участие. Това е в синхрон и с интересите на назначеният от същото това правителство мениджмент на фирмата, защото само този подход гарантира оставането на постовете им. Формалният довод е, че запазвайки мажоритарното си участие, държавата ще гарантира запазването на търговските марки!?

В резюме може да се отбележи, че Булгартабак е в центъра на интересите на политическите далавераджии, самоопределили се като политически елит на страната. В зависимост от превеса на едни или други интереси финансовото състояние на фирмата варира от пред фалитно до официално обявявано за цветущо. Във всички случаи обаче състоянието на Булгартабак рефлектира най-пряко и с най-голяма сила върху състоянието на селските стопани - производители на тютюн.

Адекватното и икономически обосновано управление на Булгартабак, може в значителна степен да направи производителите на тютюн независими от колебанията на световния пазар.

4. Изводи и препоръки

От направения кратък анализ и приведените данни могат да се направят следните основни изводи:

Тютюневият отрасъл има своето съществено място в българската икономика;

Вътрешното потребление има определящо значение за развитието на отрасъла;

Въпреки спадът в експортираните количества, тютюнът и тютюневите изделия запазват своето водещо място в експортната листа на страната;

Експортната политика в бранша носи всички негативни белези на експортната политика на страната като цяло. По-специално - бавно адаптиране към динамиката на световния пазар, липса на гъвкавост и отстъпление от традиционни пазари;

Състоянието на отрасъла се определя от технологичното, производствено и пазарно поведение на монополиста Бугартабак. През последните десет години тази монополна сртруктура е по-скоро арена на противоборство на групови и котериини интереси, отколкото структура грижеща се за просперитета на отрасъла;

Липсва единодействие и обвързана обща политика между селскостопанските производители и монополиста в преработването;

Като се отчита съвременното състояние на световния пазар, може определено да се твърди, че в България може да се достигне до едно равновесно ниво на производство и експорт на тютюн в рамките 60-80 хил. т. тютюни годишно.

За преодоляване на негативните тенденции - драстичен спад в производството и експорта, и липсата на защитни механизми за производителите, може да се направят следните препоръки:

Да се разработи национална политика за развитие на отрасъла, която да включва:

*     Преструктуриране на националния монопол, като той се запази и развие като структура определяща развитието на отрасъла;

*     Разработване на икономически механизми за взаимно-обвързаност между Булгартабак и селскостопанските производители;

*     Гарнтиране качеството на произвежданите сортове, чрез технологично подпомагане на производителите;

*     Либерализация на изкупуването и експорта на тютютни и осигуряване на условия за лоялня конкуренция.

  Защита на националния пазар в рамките на процедурите и инструментариума на СТО;

  Провеждане на гъвкава експортна политика, с цел възвръщане на загубени позиции на традиционни в миналото пазари и завоюване на нови (Например чрез изнасяне на производствени мощности на територията на потребителите, сдружаване с водещите световни фирми с цел достигане на конкурентно технологично ниво);

  За защитата на интересите на селскостопанските производители е необходимо формиране на техни независими сдружения, които да отстояват интересите им при:

*     Договаряне на квотите за засаждане;

*     Взаимно гарантиране на кредити;

*     Преговори с изкупващите фирми и монополиста Булгартабак.

В заключение трябва да се отбележи, че тютюнопроизводството не е регионален, а национален проблем. Всяко закъснение в разработването и защитаването на национална политика в тютютнопроизводството може да доведе до ликводиране на отрасъла.


 

Таблица 3

ИЗНОС НА ТЮТЮНИ ПО СТРАНИ

СТРАНА

1985

1987

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

Австралия

 

 

 

 

7

 

 

 

 

 

 

 

 

Австрия

382

415

441

453

991

520

936

389

703

 

 

 

 

Албания

110

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Белгия

32

60

20

30

654

300

 

 

 

 

 

 

 

Великобритания

 

 

 

211

 

 

 

 

 

 

 

 

Германия

 

 

 

 

3380

2370

2508

1223

2617

 

 

 

 

ГДР

2070

1540

11260

1560

360

 

 

 

 

 

 

 

 

ФРГ

2159

921

2319

2064

2920

 

 

 

 

 

 

 

 

Гърция

 

 

 

 

 

280

 

 

 

 

 

 

 

Египет

409

 

2059

 

 

1550

2650

2000

2400

 

 

 

 

Иран

 

 

1000

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Италия

 

 

500

385

390

295

 

 

 

 

 

 

 

КНДР

8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Южна Корея

 

 

 

1050

1250

1530

 

 

 

 

 

 

 

Македония

 

 

 

 

 

 

1050

 

1840

 

 

 

 

Нидерландия

16

35

200

348

319

180

 

 

 

 

 

 

 

Норвегия

40

80

 

 

35

 

 

 

 

 

 

 

 

Полша

 

537

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Портогалия

220

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Румъния

700

250

400

500

 

 

 

 

 

 

 

 

 

САЩ

4965

2520

6192

4616

4301

7816

5906

8081

2995

 

 

 

 

СССР/ОНД

41000

41011

35000

24600

19040

10000

10613

213

2680

 

 

 

 

Тунис

750

550

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Унгария

750

750

750

750

774

 

 

 

 

 

 

 

 

Финландия

95

100

127

66

31

30

 

 

 

 

 

 

 

Франция

2543

2339

2300

2130

1475

1880

2403

2413

2019

 

 

 

 

ЧСФР

3640

3500

3115

2321

500

280

 

 

 

 

 

 

 

Швейцария

120

591

1291

28

40

26

205

224

668

 

 

 

 

СФРЮ

 

 

 

 

202

200

 

 

 

 

 

 

 

Япония

404

444

 

354

384

101

152

301

202

 

 

 

 

ОБЩО:

60413

55643

56974

41155

33985

27358

29656

15229

21509

 

 

 

 


 

Таблица 4

ИЗНОС НА ЦИГАРИ ПО СТРАНИ

 

1985

1987

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

Албания

 

 

 

 

 

33

489

150

141

 

 

 

 

Австрия

6

6

6

4

 

8

 

 

 

 

 

 

 

Афганистан

220

341

360

824

530

441

253

705

1071

 

 

 

 

Беларус

 

 

 

 

 

 

346

231

321

 

 

 

 

Белгия

 

 

 

14

30

68

 

 

 

 

 

 

 

Бенин

 

4

 

8

16

8

 

 

 

 

 

 

 

Германия

 

 

 

 

825

7

161

72

16

 

 

 

 

ГДР

4572

3880

3724

2827

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гърция

9

 

 

 

 

11

 

 

 

 

 

 

 

Македония

 

 

 

 

 

 

145

237

 

 

 

 

 

Монголия

120

60

60

109

131

 

 

 

 

 

 

 

 

Ирак

268

2685

4699

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иран

8000

8000

7260

6884

3116

1250

 

 

 

 

 

 

 

Йордания

 

 

 

 

 

 

436

109

 

 

 

 

 

Казахстан

 

 

 

 

 

 

1537

930

149

 

 

 

 

Кипър

 

10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КНДР

 

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кувейт

 

8

6

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ливан

79

 

 

 

 

29

 

 

 

 

 

 

 

Македония

 

 

 

 

 

 

145

237

333

 

 

 

 

Молдова

 

 

 

 

 

 

170

63

1028

 

 

 

 

Полша

390

1463

1800

3132

673

2490

153

13

 

 

 

 

 

Румъния

950

100

835

900

70

394

1115

4029

3572

 

 

 

 

Гамбия

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СССР/ОНД

58562

55927

53773

53514

54001

52540

30853

12173

25915

 

 

 

 

Тайван

 

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тунис

100

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Турция

 

 

 

 

4

20

4

232

406

 

 

 

 

Узбекистан

 

 

 

 

 

 

514

134

953

 

 

 

 

Украйна

 

 

 

 

 

 

1257

860

5724

 

 

 

 

Унгария

60

20

16

18

50

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧСФР

3270

2491

989

561

914

310

273

55

30

 

 

 

 

СФРЮ

 

 

 

 

 

49

216

2468

1275

 

 

 

 

Япония

 

 

4

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО:

76606

74999

73532

68809

60360

57831

38711

23157

43077