ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ В БЪЛГАРИЯ
МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Въведение

Производството на тютюн е основен поминък за големи региони в България. В продължение на десетилетия България е сред водещите производители и износители на тютюн и тютюневи изделия. Ето защо развитието на този отрасал на българската икономика е винаги чувствителна тема, както в икономическата, така и в политическата дискусия в българското общество.

На фона на всеобщия спад на българската икономика, логично се наблюдава и спад в тютюнопроизводството. Този спад засяга огромни маси от хора, за които производството на тютюн е основен поминък от една страна, а от друга трудно може да се предложи алтернативна заетост на производителите на тютюн. Всичко това прави темата за спада на тютюно-производсвото особено чувствителна. Дискусията свързана с производството и изкупуването на тютюна е емоционална и като правило се използва за политически спекулации.

Настоящият анализ има за цел да очертае реалното място на тютюнопроизводството, преработката на тютюн и производството на тютюневи изделия в съвременното икономическо развитие на България. Анализът е изготвен въз основа на данни за развитието на тютюнюпроизводството, експорта на тютюн и тютюневи изделия и мястото на България в световния пазар.

В края на материала са обобщени основните изводи за развитието на тютюнопроизводството в годините след старта на икономическите реформи в страната. Направени са и препоръки за устойчивото развитие на бранша в новите икономически условия.

1. Мястото на тютюнопроизводството в българската икономика

1.1. Производство на тютюни и тютюневи изделия

България разполага с подходящи климатични условия, традиции и опит в производството на тютюни. Селскостопанските производители съвместно с експерти и учени специалисти са култивирали и наложили на световния пазар собствени мерки ориенталски тютюни - Джебел, Крумовград, Неврокоп, Дупница, Източен Балкан, Тополовград, Харманли, Мелник , Северна България. След 1960 г. в страната се произвеждат и сортовете Виржиния и Бърлей.

В предвоенната 1939 г. производството на тютюн (тогава България произвежда само ориенталски тютюн) е 41 142 т. В следвоенния период производствените обеми и експорта се определят от изискванията и потребностите на СИВ. Производството на тютюн и тютюневи изделия започва бързо да расте. Рекордна е 1976 г. с производство от 142 605 т.. В периода до 1988 г. средногодишното производство е от порядъка на 100 х. т.. От 1988 г. се отбелязва неизменен спад в производството - 1988 г.-90 х. т.; 1989 г.-65 х. т.; 1990 г.-56 х. т. Разпадането на социалистическата система води до още по-рязък спад в производството на тютюн и тютюневи изделия в страната, за да се стигне до най-ниската точка през 1995 г. - 11 686 т.

Посочените данни разрушават мита, че спада в тютюнопроизводството е свързан единствено и само с реформите в страната след 1990 г.. Още от средата на осемдесетте години е ясно, че България не може да реализира устойчиво производствени обеми на 100 х. т. годишно. Тези тенденции не са анализирани своевременно и в резултат са пропуснати реални възможности за навременно преструктуриране на бранша.

Като основни причини за намаленото производство, официалните анализи сочат: намаляване на засетите площи от страна на тютюнопроизводителите; забавянето на аграрната реформа; влошаване на агротехническото обслужване; влошаване на сортовата структура на произвежданите тютюни.

Паралелно с намаляването на производството като количество се засилва тенденцията на несъответствие между произвежданите произходи и сортове тютюни и търсенето на вътршния и международния пазар.

 

Таблица 1

ПРОИЗВОДСТВО НА ТЮТЮН ПО ГОДИНИ

год.	Производство общо-тона	В ТОВА ЧИСЛО: в тона
		ориенталски	виржиния	бърлей
1961		52 696	3 170
1970	122 005	111 368	8 125	2 512
1980	121 871	101 890	17 527	2 454
1981		111 856
1982		126 251
1983		92 341
1984		112 931
1985		101 458
1986		106 728
1987		108 456
1988		90 012
1989		65 237
1990	79 871	58 980	15 774	4 541
1991	85 623	69 656	12 704	3 263
1992	76 343	63 007	10 787	2 551
1993	54 555	43 625	9 335	1 595
1994	45 514	35 854	8 159	1 465
1995		11 686	5 259	1 857
1996
1997		49 161	10 146	1996
1998		29 641	8 448	603

 

1.2. Вътрешно потребление

Капацитетът на мощностите за призводство на цигари е 82 хил. т. годишно. През последните години тези мощности не са натоварени в пълен обем и производството е в рамките на 50-55 хил. т.. Вътрешното потрбление е в рамките на 14-15 хил. т., което пказва, че вътршният пазар поема около 25% от производството на цигари. Това определя и неговото засилващо се значение за развитието на отрасъла.

През последните години производсвото на цигари за вътршно потребление нараства. През 1998 г. са произведени 5 хил. т. цигари повече отколкото през 1997 г. За първото полугодие на 1999 г. са произведени 10 611 т. цигари или с 29 т. повече отколкото за същия период на миналата година.

Не така обаче стои реализацията на призведените количества. За първото шестмесечие на 1999 г. са реализирани 538 т. или 5 % по-малко от рализираните количества за същия период на миналата година.

Защитата на българския пазар в рамките на възприетите от СТО процедури е от съществено значение, както за монополиста “Булгартабак”, така и за призводителите на тютюн. От съществено значение са взаимоотношенията със съседните ни страни Турция и Гърция, които са и основни наши конкуренти на световнияпазар. Търговските отношения с Гърция са уреголирани в рамките на Временното спаразумение за търговия със ЕС. От началото на 1999 г. в действие е Спогодба за безмитна търговия с Турция. Оценките на специалистите са, че по отношение на тютюна и тютюневите изделия тази спогодба е несиметрична и е в полза на турските вносители.

Въпреки споменатото по-горе, не може да се твърди, че вътршния пазар на цигари е подложен на силен външен натиск. Внасяните количеств цигари не надминават 10% от реализацията на родното производство.

2. Експортът на тютюн и тютюневи изделия

2.1. Развитие и място в общия експорт на България

България е страна с отворена икономика. Доминираща част от БВП се формира от експорта. От своя страна тютюнът и тютюневите изделия винаги са били водеща позиция в българския експорт.

Рекордна година за износа на тютюн е 1985 г. - 60 413 т., което е 48% от общото производство на тютюн. Рекорден е износът на цигари през същата 1985 г. - 76 606 т.. След тази рекордна за експорта на тютюн и тютюневи изделия година се наблюдава устойчив спад в експорта. Рекордно нисък е износът на тютюн през 1993 г. - 15 229 т.. През същата 1993 г. е рекордно нисък и износът на цигари - 23 157 т.. Тези данни сочат един спад от 74.8% за експорта на тютюн и съответно 69.8% за експорта на цигари.

Таблица 2

ИЗНОС НА ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ПО ГОДИНИ

ГОДИНА	МЛН. ЛВ. по тек. Цени	% ОТ ОБЩИЯ ИЗНОС	% ОТ ИЗНОСА НА ХРАН. СТОКИ
1980	710.1	7.97	41.44
1984	929.5	7.16	38.08
1985	939.4	6.84	46.02
1986	919.8	6.89	49.00
1987	909.3	6.59	49.80
1988	899.3	6.24	49.13
1989	817.0	5.98	48.54
1990	732.4	6.94	55.99
1991	7263.4	12.66	68.69
1992	7294.7	7.97	60.75
1993	6469.0	6.29	73.24
1994	11794.9	5.46	52.34
1995
1996
1997
1998

 

От данните в таблицата се вижда, че износът на тютюни и тютюневи изделия формира средно 7.25 % от общия износ на страната. Сравнено с износа на продукти на хранително-вкусовата промишленост, друг определящ отрасъл за българския износ, се вижда, че износът на тютюни и тютюневи изделия е средно 52.75 %. Анализът на приведените данни и съотношения показват главно две неща:

·Износът на тютюни и тютюневи изделия е определящ за формирането структурата на българския износ като цяло;

·Въпреки спадът в износа след 1990 г. измерен в абсолютни стойности (парични или натурални обеми), относителната тежест на износа на тютюни и тютюневи изделия във формирането на българската експортна листа не се променя съществено.

Очевидно състоянието на експорта на тютюни и тютюневи изделия следва общото състояние на българския експорт. На лице е огромен спад в натурално и стойностно изражение, но това не е изолирано явление за бранша. Следователно може да се очаква, че едновременно с подобряване на общите условия на българския експорт, експортът на тютюни и тютюневи изделия може да нараства, като запази водещото си място в българската експортна листа.

2.2. Експорта на тютюн и тютюневи изделия по страни

В Таблица 3 и Таблица 4 са показани данните за износа на тютюн и тютюневи изделия по страни и по години.

Анализът на експорта по страни сочи, че до 1990 г. водещо място има бившия СССР. Например през рекордната за износа на тютюн и тютюневи изделия 1985 г., към бившия СССР е насочен 68 % от българския експорт на тютюн и 76 % от българския експорт на цигари. През същата тази 1985 г. към страните членки на СИВ е насочен 79 % от експорта на тютюн и 88.6 % от експорта на цигари. Тези данни показват доминиращата роля на бившия СССР във формирането на българския експорт на тютюн и тютюневи изделия. Ако се изключи бившия СССР, то останалите страни членки на СИВ формират съответно 11.85 % от българския износ на тютюн и 12.22 % от българския износ на цигари.

В периода до 1990 г. втори в ранглистата на българския експорт на тютюн са САЩ - 8.2 % през 1985 г. След САЩ се нареждат ФРГ и Франция, които взети заедно не достигат общия обем на експорта за САЩ.

След 1985 г. се наблюдава устойчива тенденция на спад в експорта за бившия СССР (след 1990 г. страните от ОНД). Спадът е както в количествено, така и в относително изражение. През 1990 г. бившият СССР формира 56 % от българския експорт на тютюн; 1991 г. - 36 %; 1992 г. - 35 %. След 1992 г. Русия и републиките от бившия СССР не са сред водещите в българския експорт на тютюн. На водеща позиция излизат САЩ, които през 1993 г. формират 53 % от българския износ на тютюн. В същото време Русия формира 1.4 % от този износ.

Подобна е и ситуацията с износа на цигари. През рекордната за износа 1985 г., бившият СССР формира 76 % от българския износ на цигари. На втора позиция е Иран - 10 %. След 1990 г. износът на цигари в количествени измерения за Русия и републиките от бившия СССР спада. Независимо от намалените количества, относителният дял за тези страни е по-висок. Например през 1992 г. към Русия е насочен 79.7 % от българския експорт на цигари, а заедно с другите републики от ОНД се формира 89.67 %.

След 1990 г. са загубени пазарите на Иран, Ирак, Унгария, Монголия, които през 1985 г. формират 11.03 % от българският експорт на цигари. Драстично е намален износът за Чехия и Германия - над сто пъти. В абсолютни обеми - загубени са възможностите за износ на 16 105 т. Цигари. Появилите се нови пазари - Албания, Македония, Турция и СФРЮ формират през 1992 г. само 2.21 % от българския експорт на цигари, или в натурален обем - 1 290 т.. Както се вижда новите пазари покриват натурален обем, който е повече от дванадесет пъти по малък от загубените пазари.

Тези данни показват засилваща се тенденция на дисбаланс в географското разпределение на българския експорт на цигари. Това свидетелства за пълната липса на адекватна на новите условия на пазарна политика.

2.3. Мястото на България в световното производство и експорт на тютюн и тютюневи изделия

Като производител на цигари, през последните пет години, България формира средно 1.07 % от световното производство на цигари. За същия период България формира средно 3.26 % от световния експорт на цигари.

От друга страна, данните сочат, че вътрешното потребление може да натовари 15-20% от производственияр капацитет на цигаропроизводителите.

Тези съотношения показват, че експортът на тютютни и тютюневи изделия има решаващо влияние за развитието на отрасъла.

През разглеждания период световният пазар на цигари се развива относително равномерно с една лека тенденция на спад. Драстичен спад се наблюдава след 1994 г.. Например световният експорт през 1995 г. е 85.34 % от този на предходната година. През последните пет години световният експорт на цигари се установява устойчиво около 1 000 000 млн. къса с отклонения не по-големи от 5.6 %. В същото време производството на цигари е доста стабилно около количества от порядъка на 5 500 000 къса, с отклонения не по-големи от 2.38 %.

Макар и твърде кратък, този анализ на световния пазар на тютюни и тютюневи изделия, показва, че драстичния спад в експорта на тези стоки от България не е в синхрон със световнитв тенденции. Следователно не са използвани всички пазарни възможности за смекчаване на ударът върху българския експорт от разпадането на бившия СССР и бившия социалистически блок.

3. Ролята и мястото на “Булгартабак” АД като монополист в тютюно-обработката и производството на тютюневи изделия

“Булгартабак” е сред големите световни производители. Оборудването на различните заводи и използваните технологии са на световно ниво.

След 1990 г. фирмата е преобразувана във холдингова структура, която включва 28 отделни предприятия и Научно-изследователски институт по тютюните.

Като монополист в бранша фирмата има силно влияние върху общото състояние на тютюнопроизводството. Въпреки настъпилата либерализация при изкупуването на тютюните, и към днешна дата доминиращата част от производството се определя от договорите на земеделските производители с “Булгартабак”.

Производствените мощности на Булгартабак са 82 хил. т. цигари

Подготовката за приватизация на тютюневия отрасъл започва през 1993 г. Фирмата се преобразува в холдинг от силно децентрализиран тип. Веднага след това се пристъпва към емитиране на нови акции на предприятията в холдинга, като правото за закупуване на новата емисия се предоставя само на частни, български или чуждестранни юридически лица. В резултат на този подход, като акционери в най-добрите предприятия на холдинга влязоха конкуренти на “Булгартабак” като “Ротманс”, “Сокотаб” и др. Очакваната финансова стабилизация на холдинга не беше постигната.

Вторият етап от приватизацията на “Булгартабак” настъпва през 1995 г. със старта на масовата приватизация. Холдингът като цяло и 15 негови дружества са включени в списъка на предприятията за масова приватизация. За приватизация са определени по 20% от всяко предприятие.

Към настоящия момент в холдинга са включени 22 предприятия, които са самостоятелни юридически лица. Акциите в предприятията на холдинга са притежания на държавата, холдинга, български и чуждестранни юридически и физически лица.

Децентрализацията, която цели подобряване на конкурентната среда в отрасъла не довежда до очакваните резултати. Негативите от неправилното приложение на този подход са повече от положителните резултати. Вместо креативна конкуренция, между предприятията от холдинга се установяват отношения на нелоялна конкуренция. Не се спазва единна търговска политика и се губи авторитет и позиции на международния пазар. Повече от очевидно е, че наложената теоретична структура на “Булгартабак” е във вреда на тютюневия бранш. От друга страна в световната практика няма аналог на подобен подход. Комбинацията монополно положение и не координирана децентрализация очевидно е удобна за управляващите, независимо от партийната им принадлежност. Особено показателен е фактът, че всички от досегашните правителства сменят ръководството на фирмата и съответните предприятия във холдинга още в първите месеци на своето управление.

Третият етап на приватизацията на Булгартабак започва на 14.08.98 г.. На тази дата Агенцията за приватизация избира консорциумът “Дрезденер Клайнуърт Бенсън” (Dresdener Klejnworth Benson - London) и “Кредитанщалт инвестмънт банк” (Creditanstalt Investment Bank - Wien) за консултанти по стратегията за приватизация на холдинга. През декември, консултантът е упълномощен да води преговори и има краен срок - март 2000 г.

Както и можеше да се очаква, процесът не тръгва гладко, защото засяга много интереси. На консултанта не се подават необходимите данни. От своя страна Агенцията за приватизация отправя обвинения, че консултантът работи бавно. Най-атрактивните предприятия - “Благоевград-БТ”, “Хасково-БТ” и “София-БТ” са и най-непрозрачни за консултанта. Съответните локални ръководства не крият интересът си да се отделят от холдинга и да се приватизират като самостоятелни. Държавната политика също е непоследователна. В зависимост от моментни и групови интереси от състава на холдинга се изваждат или вкарват отново различни предприятия (напр. “Дупница - БТ”). В същото време официалната позиция на управляващите е към централизация и концентрация на предприятията в холдинга.

Израз на различните групови интереси в процеса на приватизация на Булгартабак е дискусията около различните варианти за приватизация на холдинга. Единият от дискутираните варианти е публичното предлагане на акции на холдинга. Другият подход е продажбата на мажоритарен пакет на стратегически инвеститор.

Световната практика и националните интереси дават предпочитание на публичното предлагане на капиталовия пазар. По подобна схема е приватизиран френският държавен монопол СЕИТА, където държавата си е запазила 10% от капитала. Останалите акции са продадени чрез борсата, но при забрана да бъдат придобивани от други тютюнопроизводители, за които се прецени, че могат да действат в ущърб на френското дружество.

Естествено държавното управление, въпреки официалните изявления, работи за запазване на мажоритарно държавно участие. Това е в синхрон и с интересите на назначеният от същото това правителство мениджмент на фирмата, защото само този подход гарантира оставането на постовете им. Формалният довод е, че запазвайки мажоритарното си участие, държавата ще гарантира запазването на търговските марки!?

В резюме може да се отбележи, че Булгартабак е в центъра на интересите на политическите далавераджии, самоопределили се като политически елит на страната. В зависимост от превеса на едни или други интереси финансовото състояние на фирмата варира от пред фалитно до официално обявявано за цветущо. Във всички случаи обаче състоянието на Булгартабак рефлектира най-пряко и с най-голяма сила върху състоянието на селските стопани - производители на тютюн.

Адекватното и икономически обосновано управление на Булгартабак, може в значителна степен да направи производителите на тютюн независими от колебанията на световния пазар.

4. Изводи и препоръки

·От направения кратък анализ и приведените данни могат да се направят следните основни изводи:

·Тютюневият отрасъл има своето съществено място в българската икономика;

·Вътрешното потребление има определящо значение за развитието на отрасъла;

·Въпреки спадът в експортираните количества, тютюнът и тютюневите изделия запазват своето водещо място в експортната листа на страната;

·Експортната политика в бранша носи всички негативни белези на експортната политика на страната като цяло. По-специално - бавно адаптиране към динамиката на световния пазар, липса на гъвкавост и отстъпление от традиционни пазари;

·Състоянието на отрасъла се определя от технологичното, производствено и пазарно поведение на монополиста “Бугартабак”. През последните десет години тази монополна сртруктура е по-скоро арена на противоборство на групови и котериини интереси, отколкото структура грижеща се за просперитета на отрасъла;

·Липсва единодействие и обвързана обща политика между селскостопанските производители и монополиста в преработването;

·Като се отчита съвременното състояние на световния пазар, може определено да се твърди, че в България може да се достигне до едно равновесно ниво на производство и експорт на тютюн в рамките 60-80 хил. т. тютюни годишно.

За преодоляване на негативните тенденции - драстичен спад в производството и експорта, и липсата на защитни механизми за производителите, може да се направят следните препоръки:

·Да се разработи национална политика за развитие на отрасъла, която да включва:

*     Преструктуриране на националния монопол, като той се запази и развие като структура определяща развитието на отрасъла;

*     Разработване на икономически механизми за взаимно-обвързаност между “Булгартабак” и селскостопанските производители;

*     Гарнтиране качеството на произвежданите сортове, чрез технологично подпомагане на производителите;

*     Либерализация на изкупуването и експорта на тютютни и осигуряване на условия за лоялня конкуренция.

·  Защита на националния пазар в рамките на процедурите и инструментариума на СТО;

·  Провеждане на гъвкава експортна политика, с цел възвръщане на загубени позиции на традиционни в миналото пазари и завоюване на нови (Например чрез изнасяне на производствени мощности на територията на потребителите, сдружаване с водещите световни фирми с цел достигане на конкурентно технологично ниво);

·  За защитата на интересите на селскостопанските производители е необходимо формиране на техни независими сдружения, които да отстояват интересите им при:

*     Договаряне на квотите за засаждане;

*     Взаимно гарантиране на кредити;

*     Преговори с изкупващите фирми и монополиста “Булгартабак”.

В заключение трябва да се отбележи, че тютюнопроизводството не е регионален, а национален проблем. Всяко закъснение в разработването и защитаването на национална политика в тютютнопроизводството може да доведе до ликводиране на отрасъла.

Таблица 3

ИЗНОС НА ТЮТЮНИ ПО СТРАНИ
СТРАНА	1985	1987	1988	1989	1990	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
Австралия					7
Австрия	382	415	441	453	991	520	936	389	703
Албания	110
Белгия	32	60	20	30	654	300
Великобритания					211
Германия					3380	2370	2508	1223	2617
ГДР	2070	1540	11260	1560	360
ФРГ	2159	921	2319	2064	2920
Гърция						280
Египет	409		2059			1550	2650	2000	2400
Иран			1000
Италия			500	385	390	295
КНДР	8
Южна Корея				1050	1250	1530
Македония							1050		1840
Нидерландия	16	35	200	348	319	180
Норвегия	40	80			35
Полша		537
Портогалия	220
Румъния	700	250	400	500
САЩ	4965	2520	6192	4616	4301	7816	5906	8081	2995
СССР/ОНД	41000	41011	35000	24600	19040	10000	10613	213	2680
Тунис	750	550
Унгария	750	750	750	750	774
Финландия	95	100	127	66	31	30
Франция	2543	2339	2300	2130	1475	1880	2403	2413	2019
ЧСФР	3640	3500	3115	2321	500	280
Швейцария	120	591	1291	28	40	26	205	224	668
СФРЮ					202	200
Япония	404	444		354	384	101	152	301	202
ОБЩО:	60413	55643	56974	41155	33985	27358	29656	15229	21509