ЛИБЕРАЛНИ ДЕФИЦИТИ В ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ

Безспорен факт е, че през всички години на реформа политиката за привличане на инвестиции в България е крайно неефективна. Това е и основната причина България да бъде твърдо на последно място в класацията по привлечени инвестиции между страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Този факт става още по-горчив, когато се отчете, че и националния капитал не проявява особена активност относно инвестиционния процес в страната.

През всички години от старта на реформата иокономистите и политиците с либерални възгледи следят с тервога и загриженост неефективните действия по формиране на благоприятен за инвеститорите климат в България. Особено силна е нашата тревога днес, близо една година от управлението на правителството на СДС. Правителство, което носи бремето на етикета Првителство на последната надежда. След няколкократни пеиоди на политическа дестабилизация (краят на 92-а и 96-а) страната ни загуби кредит на доверие, както в политически, така и в икономически аспект. След две годишно управление на Жан Виденов България беше практически в международна изолация. Правителството на Иван Костов стартира с формулата за обединение на всички демократични сили и само и единствено заради тази си платформа получи нов кредит на доверие. Евентуален провал на това правителство, дарено с последна порция доверие (нещо което не пожелавам в никакъв случаи) ще бъде пагубен са страната ни. Ето защо ние либералите участваме в пилитическия живот на България, като спираме вниманието на нашата общественост върху някои недостатъци на воденета политика и отклонения от платформата, която получи последен кредит на доверие от Запада. Нещо повече ние имаме алтернативни решения и необходимия потенциал от специалисти за да реализизраме тези решения.

Аз ще се спра по-конкретно на проблемите свързани с привличане на инвестиции в България и на грешки във воденето на политиката за привличане на инвестиции, които не само, че не се продоляват, но в последно време се задълбочават.

ЛИПСА НА ДЕФИНИРАНИ ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

През всички изминали години, в които България се опитваше да убеди света, че в страната се осъществяват реформи, насочени към преминаване на икономиката ни към пазарни основи, не бяха формулирани приоритетите за развитието на българската икономика. За жалост това състояние продължава до днрс. Ние приветстваме и поддържаме усилията на днешното правителство да представя страната ни на различни форуми пред деловите среди на международната общност. Бихме желали обаче да подчертаем, че това е крайно недостатъчно. На практика всички правителства от 1990 г. насам са проявявали, къде по-успешно, къде по-неуспешно активност в тази насока. Липсата на цялостна стратегия за привличане на инвестиции в страната правеше повечето от досегашните срещи и представяния по-близки до туристически прояви и не носеше збалежими положителни резултати. Липсва това, което превръща началния интерес (учтивото любопитство) в траен интерес (сътрудничество и съвместна работа). Липсва ни това, което на английски се казва follow-up.

Изминалата почти една година на управление на правителството на СДС ни дава се риозни основания да се тревожим, че и това управление не е излязло от омагьосания кръг на безрезултатната пампозна показност. Едно от индиректните доказателства за това е неистовото усилие на официалната пропаганда да представи всяко посещение в страната ни, всяко задгранично пътуване на висшата администрация в чужбина като първо по рода си и разбира се като историческо. Тази маниакална подмяна на реалността с желанията ни е позната от времето на социализма и свидетелства само за неспособност да се постигнат и покажат реални резултати.

За да се излеза от този порочен кръг е крайно наложително да се разработи цялостна стратегия за провеждане на политиката за привличане на инвестиции в страната. В тази стратегия трябва да се дефинира какво очакваме от чуждите инвестиции, трябва да се определи организационната структура на политиката ни за привличане на инвестиции.

 Изключително важно е в тази стратегия да се определи мястото на държавната администарция. Тя трябва да работи за създаване на благоприятен инвестиционен климат в страната ни, а не да подменя субекта на партниране в инвестиционния процес. Докато не се разбере, че държавната администрация не може да бъде партньор в инвестиционния процес не можем да разчитаме на успех в привличането на инвестиции.

ЛИПСА НА ПАРТНИРАЩ СУБЕКТ В ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЦЕС

Еди от основните фактори, който предопределят невъзможността да се извлекат положителни дивиденти от представителните форуми и срещите на високо ниво е липсата на адекватен партниращ субект от българска страна в инвестиционния процес. А тази липса от своя страна се обяснява с няколко причини.

Първата е доминиращия държавен сектор. Ръководителите на държавните предприятия са обект на чести смени по конюнктурни съображения. Това ги демотивира за реализация на каквито и да било инвестиционни проекти. Потенциалните чуждестранни партньори отдавна са разбрали това и са безкрайно предпазливи в контактите си с ръководителите на държавните предприятия. В допълнение, когато трябва да се работи с държавни предприятия е нейзбежен и сблъсъска с неефективната бюрокрация в държавната администрация, която си е все същата, независимо колко наши са момчетата назначени там. Резултатът е, че в страната ни се навъртат прекалено много представители на т.н. чуждестранна сенчеста икономика.

Ето защо ние либералите сме за ускоряване на приватизацията. Настояваме за това ускоряване не за да се осигурят постъпленията в бюджета, което само по себе си е една илюзия, а за да се формира нормален и отговорен субект, партньор на инвеститорите в България. Тук е мястото да дискутираме и развитието на т.н. масова приватизация. Не става въпрос за ли сме или против масовата приватизация. Този въпрос не е актуален днес. Така или иначе това е събитие, процес, който се случва в стараната.

Когато този процес стартира, управляващата днес политическа сила не взе адекватно отношенение, ако не считаме за такова не ососбено успешния опит партията СДС да си направи собствен приватизационен фонд. Днес когато СДС е управляваща сила все още не е ясно дефинирано отношението към масовата приватизация. Това, което се наблюдава е практически израз на неприязън към масовата приватизация и по-специално към приватизационните фондове. Мотивите за едно такова отношение не се посочват и това поражда подозрението, че всичко се дължи на факта, че управляващите приватизационните фондове не са наши момчета.

Наложително е държавата да дефинира такива условия, че новите собственици в лицето на пререгистрираните вече приватизационни фондове да поемат своите задължения и отговорности. Само така бързо ще се появят отговорни субекти на партниране в инвестиционния процес.

МИТОЛОГИЗИРАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ПРАВЯТ БЪЛГАРИЯ АТРАКТИВНА ЗА ИНВЕСТИТОТРИТЕ

Друг смущаващ елемент в политиката за привличане на инвестиции е митотлогизирането на някои условия, които биха могли да бъдат атрактивни за инвеститорите. Този неадекватен подход залегна още със старта на реформите и не е преодолян до днес. Напротив задълбочава се.

Без съмнение всяка една стратегия за привличане на инвестиции трябва да съдържа няколко фокусни момента, които да накарат потенциалния инвеститор да избере именно България измежду многото други възможности, които му се предлагат. Българската практика в тази насока обаче не показва адекватно оценяване на този фактор. Основната грешка е в това, че се преексплоатираха потенциални възможности, коио в крайна сметка не се реализираха. Още със старта на реформата и лаици и най-висши служители в държавната администрация ползваха като шлагер изразите мост между Изтока и Запада и евтина и високообразована работна ръка.

Днес поне първия мит е цялостно развенчан. Трудно е да бъдеш дори мост в един свят на високотехнологична логистика и комуникации. Не е ясно дали се разбира същността на провала в тази насока или просто се разбра, че този номер не минава. Сега ни остава само да гадаем, дали ако не бяхме пропуснали възможностите за създаване на атрактивен инвестиционен климат не бихме могли днес наистина да играем ролята на мост за трансфер на стоки, технологии и капитали между Изтока и Запада.

Що се отнася до втората митологема тя все още битува в речника на тези, които са се заели да привличат инвеститори в България. Те не могат да обяснят обаче, как през изминалите години от старта на реформата се формира високообразована работна ръка, без да са изяснени приоритетите за развитие на българската икономика. Как при тази неяснота се определя т.н. държавна поръчка във ВУЗ. Изключително важно в тази насока е да се отбележи, че политиката на правителството по никакъв начин не стимулира стопанските субекти да инвестират в квалификацията на работната сила. В тази насока се наслагва и неизяснената роля на т.н. синдикати. Фрапиращ пример за негативните взаимоотношения работна сила - собственик бяха стачките в Плама АД. Сред плакатите на стачкуващите се четеше контекста Заедно с превителството срещу мръсните частници. Не бих желал да съм арбитър в този конкретен случаи, но той показва, че правата на собствениците не са защитени в нашата страна, а това определено плаши инвеститорите.

Спирам се на митологемите по две причини. Първата е, че те не ни дават възможност да работим целенасочено и стратегически обосновано за реализиране на малкото потенциални възможности, които има страната. Втората е, че следването на лекия път - да се опираме на митове продължава, като вече не става дума за преексплоатиране на потенциални възможности, а за измисляне на такива.

Ще спомена само една своеобразна модификация на приказката за моста, която споменах по-горе. Денс от най-високо ниво се говори отново за геостратегическо положение, за енергиен възел, диспечер на Балканите и т.н. и т.н..Това не е нищо друго освен задълбочаване на една погрешна политика. В днешният свчт на високо развити комуникационни технологии, заобикалянето на 200 - 300 км. не е никакъв проблем. Проблемът е тези 200 - 300 км. от мрежата на глобализиращич се свят да бъдат на територията на нашата страна.

Необходимо е да се разбере, че тези добри намерения не съдържат в себе си дори геостратегически потенциал. Тук въобще няма потенциал, а само необходимост от много, много работа за създаване на нормален бизнес климат в страната, за създаване на атрактивни инвестиционни условия. Това и само това са предпоставките за реализиране на мечтаните инфраструктурни проекти, които без съмнение са необходими и полезни за страната. Нещо повече, те трябва да са приоритет в нашата стратегия за разширяване на инвестиционния потенциал на страната.

НЕАТРАКТИВЕН БИЗНЕС КЛИМАТ В СТРАНАТА

През всички години от старта на реформите, основна пречка за привличане на инвестиционен капитал, както роден, така и чужд е липсата на опследователно провеждана политика за създаване на атрактивен бизнес климат в страната. Списъкът на елементите формиращи лошата бизнес среда е дълъг и много добре известен, както на българските експерти, така и на чуждестранните инвеститори, които така или иначе са инвестирали в българската икономика и имат бизнес в България. Много неща от този списък се поварят и са дискутирани на различни форуми. Това, което ме кара да се спра на тези проблеми е, че те упорито не се решават и продължават да се задълбочават. След първоначалната еуфория от надежди към сегашното правителство, днес не можем да отчетем особен напредък  в тяхното преодоляване. Разполагам със справки за основните пречки пред бизнеса, изготвено от чуждестранните фирми работещи у нас през различните години. С огромно огорчение мога да констатирам, че нищо от това, което е посочено като пречка през 92-а не се е променило в положителна посока. Критичния списък от 97-а (последния, с който разполагам) е същия като този от 92-а, 93-а или 95-а.

Банково дело

Законовото изискване за обезпечаване на всеки отпуснат кредит изпраща банковия пазар в другата крайност на тази позната и от преди. Това изискване затруднява и работата на дъщерните банки на чуждестранните банки.

При наложените изключително строги ограничения върху процеса на кредитиране не може и да се мисли за разработване и прилагане на механизъм за стимулиране на рисковия капитал.

Не трябва да се забравя, че чуждестранните собственици на вече ориватизирани предприятия, управляват тези предприятия в местните условия. Казано по-просто кредитите за местните предприятия, независимо чия собственост са се търсят от местните банки.

Важно е да се подчертае, че изключително рестриктивните мерки при отпускането на кредити не са свързани еднозначно с въвеждането на механизма на валутния борд. Оптимизирането на кредитните условия изисква по-натоварена и отговорна работа на банките. Те трябва да развиват свои анлитични звена, което да им дава възможност да оценяват проекти. Сегашната нормативна база не стимулира банките към това. Ограничени в своите действия са и клоновете на чуждестранните банки в България.

Неоснователно се бави приватизацията на банките.

Данъчна система

Тук ще изброя схематично повтарящи се с години недостатъци, които се задълбочават и са основно препятствие за икономическото развитие и привличането на инвестиции.

  Честа промяна на данъчното законодателство;

  Въвеждане на закона със задна дата;

  Широко застъпване на подзаконовите нормативни актове;

  Неефективна данъчна администрация;

  Неработоспособна система за обжалване на актовете на данъчната администрация.

Правителството се стреми да преодолее лошата организация на данъчната администрация с увеличаване на данъчното бреме. По същество това е левичарска политика. Тя не стимулира бизнеса и оживяването на икономиката.

Вжно е да се подчертае, че тази политика не е свързана с действието на валутния борд. Ето защо ние либералите настояваме за облегчен и опростен данъчен режим в условията на валутен борд. Според нас това е постижимо само и единствено чрез въвеждане на опростена и прозрачна нормативна уредба (все още редица от актовете на МФ, касаещи данъчната система не се публикуват) и чрез подобряване работата на данъчната администрация. Ние сме решително срещу спекулативното поставяне на въпроса сабилизация или растеж, твърдим, че растеж може да се постигне в условията на валутен борд и финансова стабилност. За целта е необходимо просто повече работа и отдръпване на държавната администрация от пряката намеса в бизнеса.

Митнически режим

Нещата казани за данъчния режим могат да се повторят с още по-голямя острота. В действие са противоречащи си нормативни актове. Особено силно е подчертана ролята на субективния фактор, което обяснява и ширешата се корупция. Практически няма система за обжалване на митническите постановления. А проблемът за защита на коректните вносители от нелоялната конкуренция основаваща се на заобикаляне на митническия режим, дори не се дискутира.

Вносно-износен режим

Днес дори не се говори за поставянето на вносно-износния режим на законова основа. Това състояние продължава да се поддържа целенасочено от държавната администрация, защото само в такива условия търговския режим е средство за пряко въздействие върху стопанските субекти, държавни и частни. Задълбочава се порочната практика търговския режим да се ползва не като средство за регламентиране на търговията, а като стредство за оперативно въздействие върху работата на фирмите. Най-пресен е гротескния пример с промяната на условията за внос на природен газ.

Общо и за митническия и за търговския режими е, че не работят за стимулиране на износа и още по-малко за привличане на инвестиции, както чужди, така и местни.

НАСОКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЛИБЕРАЛНИТЕ ДЕФИЦИТИ В ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ

Преди всичко, трябва ясно да се съзнава, че инвестиционните процеси в съвременния глобализиращ се свят са изключително сложни и динамични. На лице е неистова конкуренция както между регионите атрактори на инвестиции, така между държавите в дадения регион. Борба за инвестиции на своята територия водят и високоразвитие страни, които ние по определение разглеждаме като източници на инвестиции.

Привличането на инвеститори, свои и чуждестранни може да стане само ако успеем ясно да отговорим на въпроса - защо чуждестранните инвеститори трябва да изберат именно България. Срещите и презентациите на високо държавно ниво създавата само предпоставки. За да можем да оползотворим тези предпоставки е необходимо да се дефинират и гарантират правата на партниращите субекти - правата на българския предприемач. Не трябва да се забравя факта, че най-бързия тест за атрактивността на бизнесклимата, и това най-често се прилага от потенциалните чуждестранни инвеститори, е проверката - къде инвестира националния капитал.

Акцентите на работата по подобряване на условията за инвестиране трябва да се насочат към:

  дефиниране на приоритетите на икономическото развитие; България е малка страна и трябва да определи не повече от 2-3 приоритетни отрасъла. Това ще позволи на потенциалните инвеститори да се ориентират по-добре, а ние ще можем да направим нашите инвестиционни проекти по целенасочени.

  насърчаване на експортното ориентиране на икономиката; Ограниченият физически, а в момента и икономически вътрешен пазар са отблъскващ инвеститорите фактор. Този негативен елемент може да се преодолее само чрез подчертано експортно ориентиране на икономиката. Става въпрос за бързото и ефективно въвеждане в практиката на система за насърчаване на износа (финансови, законодателни и институционални механизми).

  дефиниране на целите, които си поставяме с привличането на чужди инвестиции; Това е еднакво важно, както за нас самите, така и за потенциалния инвеститор.

  подобряване на общия бизнес климат в старната; Необходимо да се ограничи пряката намеса на държавната администрация в бизнеса. Това може да се постигне с ясна и опростена нормативна база, подобряване ефективността на работата на администрацията, като се формират законови и институционални средства за защита от субективизма и своеволието на администрацията. Закон за държавната аднинистрация е необходим, но още повече е необходим закон за защита на гражданите от произвола на държавния чиновник. Данъчния, митническият и търговският режими не трябва да са средства за полицейска разправа със стопанските субекти, а механизми за стимулиране на икономическото развитие.

  преодоляване на корупцията и криминогенния фактор; Всеизвестна истина е, че капиталът търси спокйствие и гаранции за печалба. България не е страна богата на ресурси и не може да предложи за инвеститорите печалба, която да оправдава риска от оперирането в криминогенна среда (така както например е в Русия). Ето защо за да се надяваме на инвестиции в страната трябва да сведем корупцията и криминалната престъпност в приемливи според европейските стандарти граници. Крайно време е да се излезе от нивото на показни акции с нарицателни кодови названия и ежедневно експлоатиране на слугинския манталитет на медийте. Либералите са за борба срещу престъпността в условия на разделение на властите. Ние сме убедени, че извземането на правомощия от съда и следствието от страна на изпълнителната власт не води до нищо друго освен официализиране на престъпността (тя просто се свързва неразривно с безконтролната изпълнителна власт, така както беше до скоро).

  действена и ефективна подкрепа на частния бизнес. Наложително е да се преодолее манталитета на нихилизъм, а често и на враждебност към частния бизнес демонстриран до момента от правителството.Привличането на националния бизнесе в процеса на привличане на инвестиции е ключов елемент на този процес. От друга страна преобладаващия държавен сектор налага да се дефинират ясни правила за управление на държавния дял в икономиката. Ясното дефиниране на правата и задълженията на ръководителите на държавните предприятия ще ги направи реален субект, партниращ на чуждестранните инвеститори.

В света непрекъснато протича процес на трансфер на технологии и производства от по-развитите страни към по-неразвититте. В този процес също се наблюдава огромна конкуренция. Неподготвеността ни да участваме в този глобален трансфер ни обрича да се превърнем в страна от най-долна категория, към която се насочват технологични и производствени трансфери непожелани от другите.

Не е това бъдещето на България, което либералите желаят.

 

Кирил Велев

София-12.05.1998 г.