ПРРОБЛЕМ ЛИ СА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ЗА БЪЛГАРИЯ?

Вместо увод

За да се анализира въпросът поставен в заглавието е повече от наложително да се отчита фактът, че ориентацията (в частност независимостта) на една страна се определя от ориентацията и към енергийните и оръжейни доставки. След 89-а г. в България поне започна да се говори за независимост и самостоятелна политика. През изтеклите години обаче не се мръдна от нивото на приказките. Практическите действия за осигуряване на така говорената самостоятелност отсъстват и от гледна точка на енергийната обезпеченост на икономиката страната ни е в абсолютно същото положение както и при официалното властване на комунистите. За да се разбере това твърдение е необходимо да се отчете упорито премълчавания факт, че доставките на природен газ и нефт не бяха безпроблемни и по т.н. живково време. Странно защо нито един от самоопределящите себе си като демократи и реформатори политици дори не прави намек за тази страна на проблема.

От друга страна бизнесът с енергоносители е най-големият бизнес в световен мащаб и като такъв доминира геополитическите констелации. Като пример в потвърждение на тази реалност може да се споменат, манипулацийте с цените на нефта и отказа от технологична и финансова подкрепа за газопровода "Сибир - Западна граница" в края на 80-те години, които имат съществен принос за ускоряване краха на комунистическата система.

След краха на империята на злото, проблемът съвсем не е изчерпан и има своето продължение в същия стил на икономически сблъсъци диктувани от геостратегически интереси. От гледна точка на еволюцията на Русия като метрополия, за която има голяма вероятност да се раздели с колониите си, разглеждания проблем има две основни измерения - подобряване на собствените позиции (модернизация на производството, логистика и финансиране) в световния бизнес с енерго носители от една страна, а от друга контрол върху участието на васалите в този бизнес. Необходимо е да се отбележи, че в първото направление Русия няма особени успехи (в значителна степен поради незаинтересоваността и резервираността на потенциалните инвеститори и партньори), а резултатът от второто направление са всички дестабилизационни процеси в републиките от Средна Азия и военни действия, както на тяхна територия, така и в други територии свързани с трасетата на енергопроводите.

Накратко и схематично изложено, такава е общата картина на фона, на която се развива шумотевицата около доставките на природен газ в България. От една страна Русия яростно се бори за отстояване на своите позиции и извличане на максимален геополитически ефект от тези позиции, а от друга развитите икономически страни провеждат политика на париране на прекалените руски апетити, като противопоставят развитието на нов, по възможност независим енерго-раион получил условното название "Каспийски басейн". По-видимо на преден план се проявяват действията около разпределението на достъпа до нефтените залежи. Тук Русия е безнадеждно изостанала в технологично отношение (сондирането и изпомпването на залежите е сложен технологичен пронлем). Това изоставане е една от причините за частичната децентрализация на петролния бизнес, както на територията на Русия, така и на територията на бившата империя.

Със залежите на природен газ нещата са малко по-различни. Русия притежава най-големите залежи в света - в пъти повече от всички останали залежи. В рамките на разпадащата се империя внимание заслужава само т.н. Каспийски басейн, които има залежи измерими с най-големите в света извън територията на Русия. Технологичните проблеми с добива на природен газ са по-малко, което дава възможност на газовата индустрия да остане консолидирана и цантрализирана. РАО "Газпром" се оформя като най-големия икономически конгломерат в Русия. Основният проблем - логистиката обаче продължава да стои като пречка за по-широката експанзия на "Газпром" на световния пазар. Същият проблем стои и по отношение на каспийските находища. Очевидно стратегическата битка за завладяване на пазар е свързана преди всичко с възможностите за транспортиране на продукта и доставянето му до потенциялния клиент.

Опит за хронология на "явлението" "Топенерджи" и събитията около него.

Веднага след събитията от 89-та г. газовия бизнес е оставен безконтролно в ръцете на комунистическата номенклатура. Опозицията няма специалисти по този стратегически проблем от една страна, а от друга е съсредоточена повече в дребни вътрешно-партийни борби. Не се прави нищо за привличане на специалистите за каузата на демократизацията и икономическата реформа.

Единствените специалисти по газовите проблеми са формирани на базата на неизбежната обвързаност с Русия и прословутата Ямбургска спогодба. Постепенно всички посветени в тези дела са привлечени в структурите на групировката "Мултигруп". Важно е да се отбележи, че те практически нямат друг избор. В СДС дори не се разговаря по тези проблеми, камо ли да се търсят и привличат специалисти.

Още през 1992 г. структурите на "Мултигруп" започват изграждане на регионални газоразпределителни мрежи и съответни фирми. Постепенно, тихомълком се нарушава монополното положение на "Булгаргаз". Внос започват да осъществяват различни фирми - "Мултигруп", немската "Евек", "Фърст файненшъл" и др., като транспорта се осъществява от "Булгаргаз".

През 1991 г. се подписва протокол според който Москва и София се определят като правоприемници по Ямбургската спогодба от 19.03.1986 г.. В Протокола се фиксират доставки от по 3.34. млрд. куб. м. годишно до 1998 г.. Предвиден е и нов десетгодишен период за същите количества на доставките. Нов Протокол има от 1993 г., в който се постановява доставките по спогодбата да се осъществяват на базата на договори между Газпром и Булгаргаз. Следват нови протоколи (последният подписан от Сфиянски), с които цените и доставките се обвързват с транзита и инвестициите за разширяване на преносната система.

Първото официализирано съобщение за създаването на Българо-Руското акционерно дружество е от края на м. май 1995 г. и идва лично от видния комунистически функционер А. Луканов. Стилът на съобщението е декларативен и не случайно се подчертава, че маститият функционер поема управлението на дружеството и напуска политиката.

Не може да има съмнение, че А. Луканов отправя послание към формиращия се единен политически елит, формално разделен на БСП и СДС. Ако си позволим да префразираме посланието на Луканов то тази перефраза може да звучи и така: "Политическото празнодумство и джафкане оставям за вас. Аз открито и директно поемем големите игри, където вие не можете да се месите".

Към този момент остават доста неясноти относно акционерното участие - кой и как го е определил? В началния вариант всички построени в България газопроводи трябва да влезат като апортна вноска в смесеното дружество, предвижда се и дялово участие на държавната фирма "Булгаргаз". Не е ясно обаче, кой е дал съответните разрешения на държавната фирма - действащото законодателство изисква разрешение на ресорния министър.

Друг важен момент е пълното отсъствие на реакция от страна на политическите сили по такъв изключително политически въпрос. Практически политическа реакция няма и до настоящия момент.

Реакцията дойде от страна на бизнес средите. Условно групировките към този момент могат да се разделят на две групи - едната се формира от тези, които са в курса на процеса и преразпределението на силите, надявали са се да вземат участие и след като са извън играта започват да противостоят, а другите са тези, които въобще не са в курса на нещата но рефлекторно усещат, че изпускат голяма далавера и разбира се се включват в борбата дори по-настървено от първите. Към първата категория се отнася групировката около ТСБ официално предвождана от Е. Кюлев. Пример за втората категория е групировката "Орион", която активно ползва услугите на тогавашния премиер Ж. Виденов.

Постепенно се стига до преразпределяне на акционерното участие от българска страна. Включва се групировката около ТСБ, Химимпорт и др.

Групировката около Жан Виденов не е удволетворена и обструкциите от страна на правителството продължават. Въвежда се концесионен режим за газопроводите през територията на страната (формално този акт е в синхрон с националните интереси също толкова, колкото и желанието целия газов бизнес да се съсредоточи в ръцете на държавна фирма). Цялото боричкане обаче по никакъв начин не е насочено към постигане на относителна независимост за България по отношение доставките на природен газ.

През март 1997 г. служебното правителство на Софиянски сваля концесионния режим, а по-късно подписва в Москва Протокол, който определя "Овъргаз" и "Топенерджи" като страни по даставките на природен газ в България.

Правителството на Ив. Костов обаче решава да промени статуквото. Издига се лозунгът - всичко да се даде на държавната фирма Булгаргаз. Позицията е трудно атакуема предвид популистките настроения на българския народ.

Тази позиция на правителството е популистка и не е издържана от гледна точка на принципите за равно третиране на фирмите (кодекс на WTO) и принципите на пазарната реформа за демонополизация. Освен това няма гаранции за бъдещото развитие на държавната фирма Булгаргаз (не е ясно кога и кой ще я приватизира).

Така или иначе правителството на Костов не може да постигне напредък в преговорите с Русия и "Газпром". Постепенно и мъчително се откриват азбучни истини като тази, че политиката на държавата, в случая Русия е насочена към подкрепа на най-големите икономически субекти (в конкретния случай, Русия почти няма други външнополитически лостове за налагане на интересите си). Не съществува външна политика сама за себе си и за разходки в чужбина. Противопоставянето на алтернативния тръбопровод през Черно море не може да впечатли никого. Единственият ефект може да бъде напрежение в българо-турските отношения. Изказването за спиране на транзита на природен газ през страната ни е еквивалентно на Жан Виденовото изказване за обединена Европа от Ванкувър до Владивосток, както по стил на мислене, така и по манталитет.

Анализ на интересите

Русия има интерес да разшири своето пазарно присъствие и да продава колкото може повече природен газ. Макар изпитващ сериозни затруднения по отношение финансирането на крупни инфраструктурни проекти "Газпром" си е осигурил достъп до големите европейски пазари. Нещо повече реализира успешна експанзия и на вътршните пазари. Западна Европа не се противопоставя организирано на тези тенденции.  Последователна политика на отстояване на интересите и париране на свръхапетитите на "Газпром" провеждат само САЩ. При това състояние на нещата България може да представлява интерес само що се отнася до осигуряването на доставките за Югоизточна Европа, където най-голям консуматор е Турция. Преминаването на трасетата през България обаче съвсем не е гарантирано. Интересът е до толкова доколкото има желание да се ползват вече построени съоръжения.

Участието на страната ни в тези глобални инфраструктурни проекти очевидно ще бъде полезно и ще подпомогне развитието на българската икономика. Естествено трябва да се търси максимално балансиран подход. За пълна независимост и др. подобни не може да се говори в краткосрочен план. Дори Западна Европа е затънала до шията в обвръзката си с руския природен газ.

Би било повърхностно да се смята, че политиката на Виденов и сходната на неговата, политика на Костов са продиктувани само и единствено за защита на националните интереси, които така и не са формулирани в областта на газовия бизнес. Повърхностно е да се смята, че и двамата вървят към повече от очевиден провал (за първия и тотален) в отношенията си с "Газпром" защото са глупави. Напротив по-вероятната причина е отстояването на определени корпоративни интереси.

Явлението "Газпром" не се приема еднозначно и в самата Русия. Редица икономически групировки желаят и целят разбиването на гиганта монополист. За сега неуспешно. Жан Виденов залагаше на кръговете около Зюганов. Те загубиха, той също.

С голяма доза на сигурност може да се твърди, че Костов залага също на някоя от другите групировки. Няма друго обяснение за направо комичните действия на правителството в последните дни. Отнемането на паспорти, промени в търговския режим и профанизирана пропагандно-агитационна работа могат да бъдат свидетелство за пълно объркване и безпомощност. Ако правителството е решило да скъса с “Газпром” и да обезпечи доставките на газ от друго място, би трябвало да прилага по-елегантни и дипломатични ходове.

Отношенията са доведени до примитивна крайност и "Газпром" почти няма възможност да направи компромис без да си урони авторитета.

Какъв е балансирания път?

Повече от очевидно е, че е пропуснато ценно време. Принос за това имат тяснокорпоративните интереси на незрелия български частен бизнес и пълната липса на ориентация от страна на политическия елет редуващ се в упавлението на страната. Пропуснати са възможности за привличане на международни инвестиции за развитие на газопроводната инфраструктура. Съседните ни страни и страните от Централна Европа са направили своите първи стъпки в тази посока. Те целенасочено се стремят да намалят зависимостта си от руските доставки. У нас единствените инвеститори са структури свързани с "Газпром", балансът не само не е подобрен, но напротив чувствително е влошен.

Решение на проблема трябва да се търси в краткосрочен и дългосрочен план. Преди всичко е необходимо правно регламентиране на газовия бизнес. Трябва да се определят границите на държавния монопол и да се дадат гаранции, че това монополизиране няма да е предпоставка за последващи спекулации чрез приватизационни игри.

Необходима е децентрализация на дейностите. Различни икономически субекти трябва да се занимават с вноса, транспортирането и дистрибуцията на продукта до крайния клиент. Само така могат да се създадат предпоставки за навлизане на западните инвеститори в сектора и за получаване на заеми от СБ и Европейската банка.

Дългосрочната стратегия трябва да се насочи към интегриране на националната газопроводна мрежа (независимо дали е държавна или частна собственост) в европейската газопроводна мрежа. Това ще ни позволи както да транзитираме руски природен газ за Югоизточна Европа, така и та получаваме количества от други източници.

Правителството трябва да остави лозунгите и да представи своята стратегия за развитие на газовия бизнес. В противен случай все по-основателни стават съмненията, че Костов и компания обслужват нечии групови интереси. Още повече, че заложените в бюджета за 1998 г. приходи от доставки и разпространение на природен газ са силно занижени, т.е. правителството въобще не разчита на държавния бизнес с природен газ.

Хипотетичен вариант е и присъединяването на България към интересите на САЩ, които са против прекия тръбопровод Каспийско - Черно море. Техният интерес е насочване на нефта и природния газ от каспийския басейн през Турция. Стратегическата цел е да се постигне независимост на републиките от региона от Русия в една по-дългосрочна перспектива.

Ако това е така, т.е. ако България застава плътно зад американските интереси, то правителството трябва да гарантира бъдещите доставки чрез турските тръбопроводи. Важно е да се подчертае, че става дума за перспектива в бъдещето. Следователно, дори да сме заложили на тази карта, днешната политика на правителството е неразчетена и недипломатична. Почти сигурно така водената политика няма да доведе до успешен завършек на този вариант, ако се залага на него.

Малко повече за политиката на Газпром

Това е най-голямото предприятие в Русия. То контролира експлоатацията на доказани залежи в размер на 50 трилиона куб. м. при годишен добив над 600 млрд. куб. м. (два пъти повече от съвкупната продукция на международните гиганти) и преносна мрежа с обща дължина близо 150 хил. км.. Газпром управлява 1/3 от световното газово стопанство и държи 40% от международната търговия с природен газ.

Макар и остаряла и много амортизирана, газопреносната мрежа е основен коз в ръцете на фирмата при водене на преговори с партньори и конкуренти. Големите проекти за разработване на нови газови находища в Средна Азия са немислими без достъп да руската газопреносна мрежа.

Традиционните пазари за руския природен газ (републиките от ОНД и бившите соц. страни) са с ограничена платежоспособност. В последните години доставките до бившите страни от СИВ се осъществяват до тяхна граница. Подчертани са обаче апетитите за завладяване и на тяхните вътрешни пазари.

Стратегията на Газпром е насочена към завладяване на пазарите в Западна Европа. Забелязва се силен стремеж към настаняване на вътрешните западноевропейски пазари. След пробива с ниски цени, подходът се променя и се предлагат договори за разпределение на вътрешния пазар. Чрез смесено предприятие с филиал на  BASF се държат 8% от германския пазар.

Не се пренебрегва и ориентацията към продажби на втечнен природен газ. Това е дългосрочна стратегия и се предвижда да се реализира след разработката на Арктическите райони, в т.ч. и на полуостров Ямал в Баренцово море, като се планира продажбите на втечнен газ да достигнат 35 млрд. куб. м. годишно.

През 1993 г. Газпром взема историческото според специалистите решение - цените на добивания в Русия природен газ да се определят чрез обвързването им с реалните производствени разходи. Така се слага край на държавното регулиране на доставките, което имаше единствена цел износ срещу конвертируема валута.

Решението предвижда през следващите 10 г. Експортните цени на руския природрн газ да се увеличат с 50%. Основната цел е финансирането на модернизацията на газодобива и въвеждане на нови мощности. Предвижда се до средата на 1994 г. вътрешните цени да се приведат в съответствие с международните равнища независимо, че към този момент при по-ниски вътршни цени, консуматорите от Русия и републиките от ОНД дължат на Газпром 800 млн. $. Същевременно Газпром информира своите контрагенти от Източна и Западна Европа, че занапред всички нови доставки ще се договарят чрез представителните бюра на фирмата в отделните държави, без да е необходимо да се чакат директни контакти с търговската централа в Москва. Представителните бюра са упълномощени да извършват продажби пряко на крайните потребители.

Към този момент експортната цената на руския природен газ е 2.50$ за 1 млн. БТЕ (британска топлинна единица) франко граница.

В началото на 1994 г. Газпром сключва сделка за 2 млрд $ с италианската групировка ENI. По същество сделката е бартерна - италиански консорциум ще достави съоръжения (компресорни станции, безшевни тръби и подмяна на износени съоръжения). Газпром ще се разплаща в продължение на 20 г. с по 5.5 млрд. куб. м. До този момент годишният внос на руски природен газ в Италия е 14 млрд. куб. м. Сделката се финансира от т.н. международен банков синдикат (група банки от няколко европейски страни), СБ отказва финансиране поради повишения рисков фактор в лицето на Русия.

През 1994 г. ЕБВР одобрява финансирането на международна експертиза относно състоянието на газопроводната мрежа в Русия. Предварителните оценки сочат, че близо 15% от добития природен газ изтича при транспортирането му.

През 1994 г. започва и приватизацията на Газпром. Първата стъпка предвижда раздържавяване на 9% от активите, които са предназначени за чуждестранни инвеститори. Схемата обаче предвижда продадените акции да са без право на глас, което е по-скоро финансиране, а не приватизация още повече, че се предвижда постъпленията да отиват директно във фирмата, а не в държавата. Държавата запазва 40% за период най-малко от три години. Останалите активи са предложени и изкупени по ваучерната система. Разпределението на акциите придобити чрез ваучерната система е както следва: 15% за работници и служащи във фирмата; 34% са разпродадени чрез търгове и 1% за търговската фирма "Росгазификация".

"Газпром" развива своята експанзия на базата на учредяване на смесени дружества с икономически субекто в страните, където иска да осъществи завладяване на вътршния пазар.

СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ НА "ГАЗПРОМ"

СТРАНА

НАИМЕНОВАНИЕ И ДЕЙНОСТ

ПАРТНЬОР

ДЯЛОВО УЧАСТИЕ

Австрия

“GVH”
търговия

OMV

50%

България

Топенерджи
Овъргаз
транспорт и търг.

Булгаргаз, Мултигруп и др.

50%

Чхия

“Transgaz”
транспорт

Transgas

 

Естония

“Eesti Gaz”
 газоснабдяване

Eesti Gas

30%

Финландия

“Gazum Oy”
внос, газоснабдяване

Neste Oy

25%

Франция

“Fragaz”
модернизация на руската мрежа

Gas de France

50%

Германия

“Wingaz”
търговия и газоснабдяване
“VNG”
за изт. Провинции
“Buna”
хим. Комплекс

Wintershall


група фирми

Buna

50%


5%

26%

Гърция

“Prometheus”
ТЕЦ, газоснабдяване и строителство на газопровода през България

Damco

50%

Унгария

“Panrusgaz”
търговия

група фирми

50%

Полша

“Europol”
търговия

POGC

48%

Украйна

газоснабдяване, транспорт, газопроводи, складиране

Ukrgazprom

 

 

Другите републики от ОНД

Републиките от Средна Азия имат значителни собствени залежи макар и несравнимо по-малки от тези на Русия. Тези залежи са слабо разработени и след разпадането на империята региона е обект на засилен инвеститорски интерес от страна на водещите фирми в газовия бизнес. Международните икономически условия и колосалните по размер инвестиции правят немислимо развитието на добива в района без използването на руската газопроводна мрежа. В една или друга степен Русия успява да наложи своите интереси при релизацията на един или друг проект отнасящ се до добив и пренос на нефт и газ в района.

ДОБИВ НА  ПРИРОДЕН ГАЗ ПРЕЗ 1992 г. В млрд. Куб. м,

 

Узбекистан

Туркменистан

 

 

Залежи

2900

2250

 

 

Добив

42.59

56

 

 

Потребление

38.7

8

 

 

 

Що се отнася до републиките потребители, през 1994 г. За първи път Украйна започва да плаща доставките на руски природен газ с валута. Цената за 1994 г е 50$ за 1000 куб. м., което е еквивалентно на 1.42$ за 1 млн. БТЕ. В същото време средната цена за европейските страни, франко граница на страна вносител е 2.45$ за 1 млн. БТЕ. Т. е. Въпреки преминаването на валутно разплащане украинските производители на амоняк, урея и метанол ще могат да излизат с дъмпингови цени на европейския пазар. Независимо от това към края на 1993 г. дългът на Украйна за доставките на газ възлиза на 625 млн. $

С цел ограничаване на държавния монопол, от началото на 1996 г. правителството на Украйна е оторизирало три фирми, които ще осъществяват вноса на природен газ чрез директни договори с Газпром. Оторизираните фирми са постигнали цена $ 80 за 1000 куб.м.

През 1996 в Украйна вносът е 70 млрд.куб.м. газ, като 50 млрд.куб.м. са от Русия, а останалите от Туркменистан. За същата година вътрешното производство е 18 млрд.куб.м.. През 1995 г. Украйна е внесла 66 млрд.куб.м. природем газ от Русия и 12 млрд.куб.м. от Туркменистан.

От началото на 1996 г. цената на доставяния за Беларус от Русия природен газ се изменя от $53 на $50 за 1000 куб.м. Таази стъпка на Газпром се обяснява със силната обвързаност на транзитните доставки от Русия за Централна Европа и наличието на митнически съюз между двете страни. В същото време Беларус има неизплатени доставки за $ 562 млн.

Подобно е положението и с другите потребители от ОНД. Те са подложени на силен икономически и политически натиск от страна на Русия.

Другите страни от бившия соц. блок

Чехия и Словакия

Към 1993 г. потреблението на природен газ в Чехия е 7 млрд. куб. м., като се прогнозира до 2010 г. то да се удвои и да достигне 15 млрд. куб. м. Съгласно дългосрочна спогодба, до 1996 г. цялото необходимо колочество ще се внася от Русия. Усилено се работи за осигуряване на алтернативни доставчици - Норвегия и Алжир. Доставките от Алжир могат да се осъществяват по магистралния газопровод през средиземно море, Италия и Австрия. За в бъдеще се разчита на построяването на терминал за втечнен природен газ на адриатическото крайбрежие на Хърватска.

За опериране в страната са формирани 8 регионални газоснабдителни предприятия, предложени за приватизация. Схемата за приватизация е на квоти - 15% за ваучерната приватизация; 34% за общинските власти; чуждестранните инвеститори участват в търгове за 20%-но участие. Предприятието Трансгаз, което контролира транзитния пренос (70 млрд. куб. м. годишно) е 100% държавно, по-късно приватизирано.

Словакия има дългосрочен договор от 1994 г. за 5.75 млрд. куб. м. с ежегодна схема за увеличаване на доставките, която предвижда към 2000 г. те да достигнат 10 млрд. куб. м.. Към този момент се водят преговори за създаване на Словашко-Руско търговско дружество, което да осъществява преки продажби в страната.

Схемата за приватизация в Словакия предвижда 15% от акциите на транспортното предприятие Словтрансгаз да са за ваучерна приватизация, а на чуждестранни инвеститори да се предоставят до 18%.

Интерес към приватизацията на тези обекти и в Чехия и в Словакия са проявили най-големите европейски фирми в бранша.

Унгария

През 1994 г. се учредява "Панрусгаз" смесено руско-унгарско предприятие. Предприятието управлява транзитите през Унгария и осъществява доставките за местните потребители. Дяловото участие е 50 на 50. От унгарска страна участват държавните предприятия - енергийна компания “MOL” - 30%, заводите “DKG East”, произвеждащи съоръжения за газовата промишленост - 15% и външнотърговското предприятие Минералимпекс. Доставките, които това предприятие ще осъществява са изцяло извън обхвата на междуправителствената спогодба. Предвижда се предприятието да строи и експлоатира допълнителен транзитен газопровод за Словения и Италия

Междудържавната спогодба е за 5 годишен срок и предвижда доставки на 4.8 млрд. куб. м. годишно.

За приватизация се предвиждат 25% от активите на 5-те регионални газови компании, чрез международни търгове.

Очаква се потреблението в Унгария да се удвои в следващите 10 години. Унгария има собствени находища, но добивът от тях постепенно намалява и страната продължава да е зависима от руските доставки. Построен е 120 км. тръбопровод, който свързва Унгария с Австрия. Капацитетът от 4.5. млрд. куб. м. е половината от капацитета на газопровода идващ от Русия. Така Унгария постигана относителна независимост в доставките. Потреблението е 10.2 млрд. куб. м., като 45% се доставят от Русия.

Полша

В Полша действа смесеното предприятие “Europol Gas”. То ще осъществи строежа на два магистрални тръбопровода през територията на Полша с дължина 665 км. всеки. Тези тръбопроводи ще решат проблемите за доставка на природен газ от новите находища на полуостров Ямал за Западна Европа. Интересът на западните инвеститори към тези проекти е особено силен. Очаква се само поддоставките да бъдат на стойност 10 млрд. $. В замяна на това, че предоставя територията си Полша ще получава 5-8 млрд. куб. м. годишно природен газ от Северно море.

Румъния

Добивът на природен газ в Румъния непрекъснато намалява и нараства зависимостта на странаат от Русия. На тази тенденция се противостои чрез развиване на складовите вместимости - договор с “Gas de France” за доставка на модерни технологии. Въпреки това към настоящия момент Румъния внася над 8 млрд. куб. м. от Русия. В сравнение с 4.6 млрд. куб.м. през 1994 г.

Планира се разширяване на капацитета на съществуващия тръбопровод, който продължава за България и Турция, а така също и строеж на нови тръбопроводи към северната и източната части на страната. В пристанище Констанца ще се строи терминал за втечнен природен газ. За своите проекти Румъния е получила заем от Световната банка в размер на 175.6 млн. $.

В началото на 1996 г. Газпром и държавното румънско предприятие Ромгаз учредяват смесено акционерно дружество на правителствено равнище. Участието на двете страни е паритетно 50:50. Основна цел на дружеството е изграждане и развитие на тръбопроводната мрежа на Румъния. Договорът е със срок 15 г. и ще бъде собственик на новопостроените в Румъния трубопроводи. Предвижда се дружеството да наема с лизингов договор, а в последствие да изкупува изградените вече трубопроводни съоръжения.

С правителствено решение новото дружество се освобождава от митнически задължения, данък върху печалбата, концесионни такси и от редица други такси свързани със строителството и експлоатацията на газопроводни съоръжения. Русия от своя страна освобождава доставките на машини и съоръжения за газопроводите в Румъния от експортни такси.

В началото на 1996 г. е приет Закон за концесиите в нефтодобивната промишленост. Този закон предвижда редица облекчения (освобождаване от данъци, безмитен внос на оборудване)  за инвеститорите и предизвиква техния засилен интерес.

През 1995 г. в Румъния са произведени 19.09 млрд.куб.м. природен газ. Рязко нараства вносът на природен газ 6.63 млрд.куб.м. срещу 4.64 млрд.куб.м. през 1994 г.

Западна Европа

Общите доставки на руски природен газ за Западна Европа са в размер на 100 млрд. куб. м. годишно. Най-голям вносител е Германия, на която се пада 25% от вноса.

Доставките в Германия се осъществяват основно от две фирми “Ruhrgaz” и “Wintershall”. Последната има смесено предприятие с "Газпром" - “Wingas”. Двете германски фирми са в непримирима конкурентна борба и сложни вазимоотношения с "Газпром". Монополът на “Ruhrgaz” е нарушен през 1991 г. когато “Wintershall” заема 10% от германския газов пазар.

Очакванията са, че развитието на доставки по новия газопровод ‘Interconnector” ще предизвика чувствително спадане на цените. Преносът на британски природен газ от терминала на “Interconnector” при Zeebrugge до германска граница ще се осъществява най-вероятно чрез белгийските тръбопроводи на “Distrigas” или холандските тръбопроводи на “Gasunie”. Британският природен газ ще ограничи пазарната експанзия на Газпром” в Германия и ще сложи край на т.н. привилегировани цени, по които до скоро се доставяше руския газ в Германия.

Запдноевропейския пазар все още се контролира от големите мултинационални корпорации. Природен газ се доставя от Северна Африка, Северно море и Русия. Изборът на раион, от който се осъществяват доставките се определя от транспортните разходи.

Страните от Западна Европа притежават широка, непрекъснато развиваща се трубопроводна мрежа. През последните години в рази мрежа се интегрират и страните от Централна Европа. Това дава широки възможности за транзитиране на природен газ в условията на пазарна конкуренция. На вътршните пазари продажбите се осъществяват от акционерни дружества, в които дялово участие имат големите международни корпорации.

Акционерно участие на големите корпорации в западноевропейските газови компании

Корпорация

 Компания оператор

Държава

Дялово участие
в %

British Petroleum

Ruhrgas

Германия

25

Elf

SNG

Франция

70

 

VNG

Германия

5

Exon

Ruhrgas

Германия

13

 

Thyssengas

Германия

25

 

Erdgas

Германия

25

 

Gasunie

Холандия

25

Mobil

Ruhrgas

Германия

6

Shell

Distrigas

Белгия

17

 

Ruhrgas

Германия

13

 

Thyssrngas

Германия

25

 

Erdgas

Германия

25

 

Gasunie

Холандия

25

Statoil

VNG

Германия

5

Texaco

Ruhrgas

Германия

4

 

В Югозападна Европа най-голям консуматор е Турция. Западните и централни райони на Турция консумират 5.05. млрд. куб. м. годишно. Източните райони на Турция се снабдява с природен газ през България и през Грузия. Общото потребление за 1996 г. е над 8 млрд. куб. м. с перспектива за бързо нарастване. По тази причина продължава интересъст на руската страна за разширяване на капацитета на тръбопровода през Украйна, Румъния и България.

СРАВНИТЕЛНИ ДАННИ ЗА ЦЕНИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ФРАНКО ГРАНИЦА НА ВНОСИТЕЛЯ ЗА 1994 Г.

ВНОСИТЕЛ

ДОСТАВЧИК

НАХОДИЩЕ

$/1 млн. БТЕ

$/1000 куб. м.

Германия

Газпром

Зап. Сибир

2.14

59.5

Германия

Норвегия

Трол

2.21

61.44

Франция

Холандия

Гронинген

2.35

65.25

Франция

Норвегия

Екофиск

2.38

66.07

Франция

Алжир

втечнен

2.39

66.34

Италия

Газпром

Зап. Сибир

2.32

64.70

Италия

Алжир

Алж. Газопр.

2.22

61.76

Белгия

Алжир

втечнен

3.04

84.60

Испания

Либия

втечнен

2.57

71.45

Развитие на свтовните инвестиционни процеси в сектора

През 1994 г. инвестиците в нефто- и газодобива нарастват с 4% в сравнение с предходната 1993 г., когато този растеж е бил 3% спрямо 1992 г.. Съществено е, че през 1994 г. инвестициите се насочват към разкриване на нови находища в Северна Америка. Преобладаващата част от инвестициите все още са насочени към Близкия изток и бившия СССР, но като цяло обемът на инвестициите извън САЩ и Канада намалява.

ИНВЕСТИЦИИ В СВЕТОВНИЯ НЕФТЕН И ГАЗОВ ДОБИВ ПРЕЗ 1994 г.

Разходи за търсене и добив в млн. $

1994

1993

%-но изменеие

Общо в света

54 844

52 685

+4.1

В САЩ

16 266

15 010

+8.4

В Канада

6 009

4 984

+20.6

разчетни цени за
1 млн. БТЕ

2.14 $

1.74 $

+21.0

1 млн. БТЕ = 27.8 куб. м.

ИНВЕСТИЦИИ В СВЕТОВНИЯ НЕФТЕН И ГАЗОВ ДОБИВ ПРЕЗ 1995 г.

Разходи за търсене и добив в млн. $

1995

1994

%-но изменеие

Общо в света

58 072

54 844

+5.55

В САЩ

16 677

16 266

+2.46

В Канада

6 749

6 009

+10.96

разчетни цени за
1 млн. БТЕ

1.80 $

2.14 $

-18.8

 

Вижда се, че растежът на инвестициите спада в сравнение с 1994 г.. Освен това капиталовложенията се насочват повече към нефтодобива и по-малко към газодобива. Не е еднозначен и инвестиционния приоритет на т.н. Каспийски басейн. Инвестиционния процес е подчинен на балансираното развитие на енегоизточниците и транспортните схеми за доставка, което цели плавно регулиране на цените и гарантиране на икономико-политическо влияние.

За нашият регион основният проблем е изборът на трасетата на новите продуктопроводи, по които ще се доставя петрол и газ от Средна Азия. В този проблем се преплитат интересите на Русия за доминиране в региона и на САЩ, които защитават интересите на американските компании инвестиращи в разработката и експлоатацията на новите находища. САЩ се противопоставят и на преминаването на трасетата през Иран. В резултат на този конфликт години на ред Иран не получава финансови средства от световните кредитни институции за свойте енергийни проекти.

Към настоящия момент най-релни шансове за реализация имат трасетата през Грузия и Турция. Те удовлетворяват интересите на САЩ, но принуждават Русия да търси алтернативни трасета, например през Румъния и България или през Черно море. България може да вземе участие в голямата игара само ако се реализират интересите на Русия за директни тръбопроводи между Каспийско и Черно море. Трасетата през България ще осигурят достъп за руския природен газ до средиземноморието и адриатическото крайбрежие. Така Газпром ще обхване със своите доставки всички балкански страни и ще има перспектива за по-широко навлизане на пазарите в Южна Европа.

Другият вариант за снабдяване на Югоизточна Европа е чрез турски тръбопроводи. За участие в този вариант е необходимо последователно провеждане на умела и точно разчетена политика. Не трябва да се забравя и конфликта Гърция - Турция, който ще бъде пречка за осъществяването на целия проект.

София-януари, 1998 г.

ПОСЛЕСЛОВ ЗА СП. ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Настоящият материал не е готвен специално за публикуване в списанието или в друга печатна медия. Стана така, че пиша този послеслов в деня 27.04, когато по радиото вървят непрекъснато съобщения за подписаните от Зам.-министър председателя Е. Бакърджиев и Президента на Газпром Р. Вяхирев договори за доставките на природен газ от Русия за България и за транзитиранео на руски газ през територията на България. Офицалната пропаганда внушава приповдигнато настроение и вероятно мнозина няма да приемат негативните оценки в основния текст. Аз обаче не се отказвам от написаното през януари и продължавам да твърдя, че т.н. газов проблем е изкуствено създаден. Твърдя също така, че от цялата афера България не спечели, а по-скоро пропусна шансове.

Не е необходимо да се прави анализ на събитията в периода от януари до днешна дата за да се разбере, че не се изясни на българската общественост кой и какви договори подписва. Пълен хаос цари и в определението на документите които се подписват. Договори ли са, протоколи ли са или меморандуми? Няма никаква информация за цените и условията на договорите. Очевидно е, че както и преди 89-а г. информация по тези “секретни” ще трябва да търсим в цитираната към този материал литература. Единствената разлика в проблема “сектертност” е, че сега можем да ползваме internet.

Спекулация е и твърдението, че са отстранени посредниците. “Топенерджи” е самостятелно юридическо лице и това определя неговата посредническа роля в търговската верига. Ролята и мястото на посредника в една търговска сделка не се определят от това, кой е собственик. За да се изяснят още по-добре отношението към посредниците на днешното правителство ще отбележа, че същото това правителство възприе широкомащабно ползване на услугите на посредници в приватизационния процес (аз подкрепям този подход и считам, че трябва да се прилага още по-широко), но по отношение на доставките на природен газ се издигна лозунга “долу посредниците”, което не нищо друго освен пропаганден ход.

Списъкът на неяснотите около т.н. газов проблем може да бъде продължен, но и само тези, които споменах на кратко по-горе, помагат да се разбере, че цялата шумотевица беше резултат от междуличностни противоречия и противопоставяне на корпоративни интереси. Резултатът е, че България не спечели. Начинът, по който се урежда т.н. газов проблем не е в синхрон с практиката, която прилагат другите страни от Централна и Източна Европа, още по-малко с практиката прилагана от западноевропейските страни. Повече от сигурно е, че пропагандираната победа няма да ни доведе до диверсификация на доставките на енергоносители, или до диверсификация на инвеститорите в газопреносната мрежа на територията на нашата страна. Кому са нужни такива герой и победители?

За изготвянето на настоящия материал са ползвани теченията от 1992 до 1995 г. вкл на следните периодични издания

1.   British Petroleum Review;

2.   European Gas Markets;

3.   Fertilizer Intrnational;

4.   Petroleum Intelligence Weekly;

5.   World Gas Intelligence;

6.   European Chemical News;

7.   Материали на: Institute for International Energy Studies; Institute for Political and International Studies;

8.   Материали от The 1995 International Conference on Oil and Gas Prospects in the Caspian Region.