ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ИНТЕГРАЦИЯТА В ЕВРОПА

Началото на процеса

Още със старта на реформите в Централна и Източна Европа дванадесетте страни от тогавашната Европейска общност оказват подкрепа на страните от региона. Главната насока на тази подкрепа е търговско-икономическото сътрудничество. Практически веднага след разпадането на СИВ започват и преговори със страните от региона за съответни търговски споразумения. Тези споразумения са основата за развитие на сътрудничеството и достъпа на реформиращите се страни до пазарите на общността на дванадесетте.

На 08.03.1993 г. България подписва Временното търговско споразумение с ЕС. Процедурата по ратифицирането на споразумението се проточва отчайващо дълго и то влиза в сила от 01.01.1994 г.. На практика това става в последния момент преди изтичане на фаталния срок, след който цялата процедура би трябвало да тръгне отново. Съгласно обясненията на партньорите от ЕС закъснението не се дължи на специално негативно отношение към България, а на вътрешни за съюза процедурни въпроси. В последствие това закъснение беше компенсирано до известна степен чрез предоставянето на България на допълнителни облекчения.

С влизането на споразумението в сила България получи регламентиран достъп до пазарите на ЕС. Както и споразуменията на другите страни от Централна и Източна Европа, така и българското споразумение има асиметричен характер. Това означава, че България получава облекчен достъп до пазарите на ЕС в по-кратки срокове, отколкото тя трябва да стори това за достъпа на стоки от съюза на своите пазари. По този начин се дава възможност страната ни да има един приемлив период от време, за да преструктурира своята икономика, да премине към европейските производствени стандарти и да бъде конкурентноспособна в икономическата среда на ЕС.

Независимо от постигнатите благоприятни за България позиции, съгласно споразумението влизането му в сила представлява едно голямо предизвикателство към политическата воля за реформи и възможностите на управляващите да осъществят тези реформи. Действието на споразумението е предизвикателство и към всички стопански субекти в страната. То определя един 5-6 годишен период, в който българските фирми трябва да бъдат готови да приемат конкуренцията на фирмите от ЕС. Процесът на интегрирането ни в Европа отваря за нас вратите на европейските пазари, но също така България не след дълго ще трябва да отвори своите пазари за европейските стоки.

Данни и факти за търговско-икономическите отношения на България с Европейския Съюз

България е малка страна с ограничени природни ресурси, обречена да развива експортно ориентирана икономика. Разпадането на т.н. комунистически блок и неговите изкуствено създадени структури изправи българската икономика пред необходимостта да преориентира експортно-импортните си потоци. Обективните обстоятелства изискваха да се премине от вносно-износни доставки към пазарно реализиране на българската продукция и пазарно осигуряване на суровини и материали за промишлеността.

Либерализацията на търговията в България беше основен фактор за преориентирането на пазарното присъствие на страната. За кратко време ЕС се превърна в най-големия търговски партньор на България измежду развитите страни. Още през 1992 г. около 1/3 от българския експорт и импорт се осъществява със страните от ЕС, докато през 1990 г. само 8% от българския експорт и 16% от българския внос е с ЕС.

В същото време делът на България в търговския оборот на ЕС е 0.2% от вноса на общността и 0.3% от нейния износ. Ако се разглежда дела на шестте асоциирани страни от ЦИЕ, делът на България във вноса в ЕС е най-малък - около 4.7%. Относителният дял по отношение на експорта на ЕС за региона е от същия порядък - около 5% (за сравнение през 89-а г. този дял е бил 13%).

Измежду страните на общността най-голям търговски партньор на България е Германия. Търговските ни отношения с Германия формират 32% от целия български износ за ЕС. По този показател след Германия се нареждат Италия и Гърция.

За съжаление бързият подем в търговията през 1991-92 г. не можа да бъде използван като предпоставка за създаване на устойчиво завоюване на място за страната ни на пазара на ЕС. Транспортните проблеми, свързани със санкциите спрямо СРЮ доведоха до значителен спад на българския износ през 1993 г.. Този спад  е предизвикан преди всичко от спада в износа на живи животни - 43%; пресни зеленчуци - над 70% спад; пресни плодове - 17%; слънчогледово семе - 34%; преработени плодове и зеленчуци - 14%.

Независимо от проблемите либерализирането на търговията на основата на Временното търговско споразумение носи своите положителни резултати. Стокообменът със страните от ЕС през 1993 и 1994 г. формира над 1/3 от общия стокообмен на България и е съответно 2,3 млрд. $ и 3,1 млрд $. Както се вижда общият стокообмен за 94-а г. нараства с 25.8% спрямо предходната година. Над 60% от чуждестранните инвестиции у нас са от тези страни.

По отношение на вноса Германия е отново главният ни партньор. Около 40% от вноса ни от ЕС се осъществява от Германия. Следват Гърция, Италия, Франция и Великобритания.

Що се отнася до стоковата структура на българския внос от ЕС, то тя не е особено благоприятна от гледна точка стимулиране на реформата и пазарното преориентиране на българското производство. Устойчив е делът на аграрния внос. От трдиционен нетен износител, България се превърна в нетен вносител на земеделски продукти. Зърнената криза в страната ще засили още повече тази негативна тенденция.

Незначителен е делът на нови технологии, машини и съоръжения, които са необходими за преструктуриране на производството и повишаване качеството на българската продукция.

Относно общия баланс в търговията ни с ЕС, може да се посочи една трайна тенденция на формиране на негативен баланс. Независимо, че огромният дефицит от 1 млрд. $ през 1989 г. беше намален и през 1992 г. беше незначителен, не можахме да постигнем трайна тенденция в тази насока. Основна причина за това е, че балансът се определя не от активизиране на българския износ, а по-скоро от намаляване на вноса, което показва намаляване на потреблението в страната.

Основните причини за тези неблагоприятни тенденции са забавянето на структурната реформа и трайно наложения неблагоприятен инвестиционен климат.

Развитие на интеграционните процеси

Един от повратните моменти в развитието на интеграционните процеси са Решенията на Европейския съвет от Копенхаген - 21 и 22 юни 1993 г.. За първи път се формулира решението, че асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят това, ще се присъединят към ЕС като пълноправни членове. Постигането на пълноправно членство е в зависимост от: изпълнението от страната кандидат на определени политически и икономически условия; способността на ЕС да приеме нови членове, запазвайки скоростта на европейския интеграционен процес. Определени са следните критерии за присъединяването на асоциираните страни:

        Стабилност на демократичните институции;

        функционираща пазарна икономика;

        способност за справяне с пазарните сили и конкурентния натиск;

        способност за спазване на задълженията като членове на ЕС;

        капацитет на ЕС за присъединяване на нови членове.

Едновременно с определянето на основните критерии ЕС одобри и следните насоки на сътрудничеството с асоциираните страни, целящо постигане на крайната цел - членство в ЕС.

        Структуриране на взаимоотношенията на асоциираните страни с институциите на ЕС;

        Подобряване на достъпа до пазарите на ЕС;

        Повишаване ефективността на съдействието за асоциираните страни;

        По-нататъшното развитие на икономическото интегриране между асоциираните страни и страните от ЕС.

ЕС отдава особено значение на подобряване достъпа до пазарите на общността и по този раздел взема следните решения:

        едностранно ускоряване на либерализацията на търговията;

        приложено чрез подписването на Допълнителния протокол към Европейското споразумение и към Временното споразумение:

освобождаване от мита, считано от началото на 1994 г. на текстилните продукти, произведени на ишлеме - въпрос, който в последствие беше протакан и няма пълно решение;

проучване и разработване на предложение по кумулацията на произхода на стоките от асоциираните страни от Централна и Източна Европа и страните от ЕАСТ - положително отношение към паневропейската зона за свободна търговия (само по принцип, не са предприети практически стъпки).

Допълнителният протокол влиза в сила от средата на 1994 г. В сила влизат облекчения, свързани с едностранното ускоряване на либерализацията на търговията; митата и количествените ограничения пред българския износ на промишлени стоки ще бъдат премахнати както следва:

        за т.н. "нечувствителни" промишлени стоки - края на 1995 г.;

        за текстилни продукти - от 01.01.1996 г.;

        продукти, обхванати от Договора на  Европейското обединение по въглища и стомана - количествените ограничения са елиминирани на 31.12.1993 г., а  митата са елиминирани на 01.01.1996 г.

        всички останали промишлени стоки - с влизане в сила на Временното споразумение или до края на 1994 г.

Допълнителният протокол не решава въпроса за либерализация на търговията със селскостопански продукти. В последствие е постигнато: подобряване на пазарния достъп посредством тарифни квоти, нарастващи ежегодно с по 10%; от 01.07.1995 г. се прилагат количествата, договорени за година 5-та; в рамките на тарифните квоти се прилагат мита и/или изравнителни такси с 60% по-ниски от съответните стойности за трети страни.

По отношение на подобряване на достъпа до българския пазар не се предвижда никакво ускоряване. В сила е десетгодишният период, залегнал в първоначалния текст на Временното споразумение.

По принцип допълнителният протокол предлага идентична формула за подобряване на пазарния достъп спрямо шестте асоциирани страни (равнопоставеност в подхода), но същевременно отчита двустранния характер на договореностите по Европейските споразумения (разлика от една година между България и Вишеградската четворка в провеждането на преговорите по Европейските споразумения и съответно влизането в сила на Временните споразумения по търговията).

Важно е да се отбележи, че Европейският съвет от Копенхаген подчерта, че ускоряването на търговската либерализация се счита като основен компонент на икономическото сътрудничество с асоциираните страни и част от глобалната стратегия да се подготвят тези страни за членство в ЕС.

В последващите заседания на Европейския съвет неотменна точка от дневния ред е разширяването на съюза. В Корфу (24 и 25 юни 1994 г.) вече се говори за пан-Европейско икономическо пространство. Конкретизират се формите на сътрудничество с асоциираните страни. Прегледът на решенията от заседанията на Европейския съвет (Есен 94-а, Кан 95-а, Флоренция 96-а) и Междуправителствената конференция в Мадрид сочи за осъществяването от страна на ЕС на последователна и методична работа за решаване на проблемите по разширяването. А тези проблеми са свързани както с подготовката на асоциираните страни, така и с подготовката на самия съюз.

Готовност на България за интегриране в европейските структури

Не са рядкост в нашата страна оплакванията от недостатъчната помощ, която Европа ни указва. В последните година и половина антиевропейските настроения се засилиха и съвсем целенасочено, макар и не съвсем открито се пропагандират в медиите, които са под влияние на управляващата партия. Когато Европейският съвет изисква всяка асоциирана страна да ограничи държавните помощи и да създаде орган за контрол на всички държавни помощи, управляващите в България говорят за повече държава в икономиката. Висши функционери на управляващата партия открито говорят за връщане към централизирана административно-планирана икономика. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че преобладаващата част от обществото ни е лесно податлива на подобни внушения.

Изложените по-горе принципи на развитие на икономическото ни сътрудничество с ЕС, данните за обема и структурата на стокообмена недвусмислено показват, че ЕС непрекъснато работи в насока на развитие на сътрудничеството. В своята подготовка за интеграция България изостава както от темповете наложени от ЕС, така и от другите асоциирани страни.

Положителните тенденции в търговско-икономическото сътрудничество с ЕС не могат да се поддържат дълго време само от инерцията. Наложително е да се промени структурата на стокообмена, да се засили кооперирането и съвместното производство с партньори от ЕС. Драстичният спад във външната ни търговия за изтеклите месеци на настоящата година е ярко доказателство, че критичният праг на бездействието вече е достигнат. Провежданата до момента външнотърговска политика - максимално използване на възможностите на наличния експортен потенциал, формиращ се от съществуващата материална база - е преексплоатирана. Подобна политика може да се ползва не повече от 3-4 години с единствената цел - да се даде възможност за преструктуриране на производствените мощности.

За България още от самия старт на интеграционните процеси по-важният проблем е нашата готовност и желание за предстоящото либерализирано търговско-икономическо сътрудничество. Днес този проблем, след година и половина връщане назад, става направо тревожен. Пропуснати са много шансове. Вече само демодирани европейски политици говорят за приемането на асоциираните страни за пълноправни членове на ЕС в пакет. Нещо повече, Чехия, Унгария и Полша дават ясни индикации, че не биха допуснали да бъдат третирани в една група със страни като България. На международните форуми и в материали и документи на международните институции България е в групата на страните от бившия СССР. Като благоразположение се разглежда третирането ни заедно с Албания и Румъния.

Другата, не по-малко важна страна на този проблем е подготовката ни за евентуалното пълноправно членство в ЕС. Един сложен процес, който трябва да се осъществява на всички нива на обществено-икономическия живот.

Правителството и управляващото мнозинство усилено имитират някаква дейност по интеграцията, като усилията са насочени главно към пропагандната страна. Бездействието им не остава скрито за западните политически наблюдатели. Една кратка справка за публикациите, свързани с България в авторитетните световни издания през последните година и половина е достатъчно доказателство за това.

Диалогът на ЕС с България става все по-едностранен. Съветите, които получаваме от ЕС остават като глас в пустиня. Един от примерите е проведеното на 30.01.96-а г. в Брюксел второ заседание на съвета за асоцииране между България и ЕС. На българската страна е връчен писмен текст с позициите на ЕС. С необходимата дипломатичност, в раздела икономика на този документ се казва:

        ... Той (ЕС б.а.) насърчава България да ускори структурната реформа и да завърши окончателно либерализирането на цените, тъй като последното е фундаментално за функционирането на пазарната икономика. Нарастването на промишлената продукция, експорта и намаляването на инфлацията (за 1995 г, б.а.) са окуражаващи, но кохерентната пазарно ориентирана икономическа политика изисква устойчиво икономическо развитие;

        Въпреки, че макроикономическата ситуация изглежда обещаваща, Съюзът счита, че икономическото оживление и стабилизация остават базирани на ограничен брой индустриални сектори. Турболенцията във валутния пазар през януари е допълнителен индикатор за необходимостта от съдържателна икономическа политика.

        ... ЕС подчертава необходимостта да се ускори приватизацията и преструктурирането на предприятията, а така също и реформата във финансовия сектор. Една динамична политика на реформи ще стимулира чуждите инвеститори, които толкова дълго закъсняват. По отношение на масовата приватизация, е необходимо да се създадат институции и структури, които да дадат възможност на новите собственици да упражняват ефективен контрол върху техните предприятия.

Всичко това е казано от нашите партньори още в началото на настоящата година. Очевидно обаче, че за българските управници интеграцията е приоритет само на думи. Вместо да се положат усилия за напредък в интеграционните процеси, продължи самодоволното бездействие. В резултат България изпадна в тежка икономическа криза и все по-задълбочаваща се изолация.

Страната ни не е посетена от нито един виден държавник на двустранна основа. Ако има някакви високопоставени визити то те са във връзка с провеждането на международни форуми. Същото е и с приемането на българския премиер и външния ни министър в чужбина. Те на практика нямат двустранна среща със свои колеги от страните на ЕС. Канени са само на международни форуми, където поканите се изпращат по списък.

Всичко това сочи, че партньорите ни трудно ни възприемат като страна, решена да се подготви за пълноправно членство в ЕС.

Много по-тревожно е обаче отсъствието на интерес към тези процеси в българските бизнес среди Все още в съзнанието на българския бизнесмен битува мита за лесната печалба на руския пазар. Малко са тези, които знаят, че българските стоки имат по-тежко митническо третиране в Русия, отколкото в страните от ЕС, а с изпълнението на договореностите от Временното споразумение разликата в достъпа до двата пазара ще се задълбочава. Но и това не е най-страшното Липсата на интерес води до пропуснати възможности за партньорство и инвестиции.

Фатално е нехайството при адаптирането на нашите тъговци и производители към подготовката за конкуренцията на европейската икономическа сцена. Изискванията за високо качество се възприемат като злонамереност. Защитата на родното производство не се търси в повишаване на конкурентноспособността, а в призиви за затваряне на пазара и блокиране на конкурентите. Това отдалечава трайно България от европейския процес. А ако случайно ЕС приеме за пълноправни членове асоциираните страни в пакет, нашата неподготвеност може да се окаже пагубна за икономиката ни като цяло.