ЖАНЖОРЖИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ТОПЛОМЕРИТЕ

Кризата в България се развива с такава динамика, че това, което е писано само преди два месеца сега се оказва невярно. Аз например, в края на юли писах, че извънредното положение ще ни се размине. Повод за този мой оптимизъм беше решението на УС на МВФ да отпусне заем на България. Нещата наистина изглеждаха оптимистични. Изглеждаха така сякаш правителството е решено да стартира структурната реформа в страната.

В първата половина на септември вече се разбра, че всичко е било изпитан комсомолски номер. Ще обещаем, ще понапудрим отчетите и - петилетката в съкратени срокове. Но когато парите ги дава друг, тези номера не минават. Мисията на фонда дойде в България, видя и си отиде. Втори транш няма да има докато не се започнат реални действия за осъществяване на реформата. А реформа няма. Управляващата партия въобще няма намерения да се разделя със социализма и да прави пазарни реформи. В така наречения посткомунистически период обществените процеси се доминират от преименуваната партия. Тя не стартира реформата нито с правителството на Луканов, нито с това на Беров. Малко вероятно е да ги стартира с правителството на Виденов дори да предположим, че лично тий е решен на това. При всички тези правителства социалистите имаха необходимото парламентарно мнозинство, но не искаха промяна.

Решимостта на Виденов обаче е само хипотетична или по-точно декларативна с рекламна цел. Не може по друг начин да се обясни неговата омраза към чорбаджиите и носталгията му към бригадирското движение и народната република. Вместо да обясни на обществото ясно и разбрано какво точно ще прави правителството на БСП, за да осъществи структурната реформа и какво точно се иска от народа, официалната пропаганда настойчиво лансира мита за хубавото старо време на социализма, когато нямаше кризи. Това естествено е долна пропагандна лъжа, която минава само защото народът е смазан от грижи за оцеляването си. По-паметливите си спомнят зърнената криза от началото на 60-те години и купонната система от същото това време. А кризата от края на 80-те години принуди партийната върхушка да свали с преврат своя дългогодишен вожд - Тодор Живков. Ако не беше тази криза той и до днес щеше да ни управлява и окото му нямаше да мигне.

Но да се върнем към събитията от днешния ден.

В началото на септември на пазара се явяват няколко по-големи потребители на валута и курсът на лева спрямо долора тръгва стремглаво нагоре. Към този дестабилизиращ фактор се натрупва повишението на цените на ел. енергията и енергоносителите и повишаването на ДДС. Цените на стоките тръгват нагоре. Вече и специалистите от Националния статистически институт не могат да оправят положението. Четири месеца подред се отчита двуцифрена инфлация. Минималната работна заплата в края на август стига за 67 хляба, а минималната пенсия за 42. Към средата на септември тези количества са още по-малки.

В същото време правителство и парламент се занимават с герба и с легитимността на референдума от 46-та г.. На народа се пуска зрелището наречено казуса "Пирински". След това социалистите започват дълъг монолог на тема република или монархия. Обединяващата се опозиция приглася и активно се включва в отклоняващата вниманието словесна еквилибристика. И за тях всичко е добре дошло, защото нямат и не могат да имат собствена програма за излизане от кризата. Електоратът е оставен сам да се оправя с кризата. Нито на червени, нито на сини има кой да им обясни как точно да се справят с жестокото обедняване. Добре, че поне в това, в спасяването по единично, народът ни е специалист от световно ниво.

А народът си действа както си знае. Да си изтегли парите от банките и да ги зарови някъде да мухлясват и обезценяват. Да завлече от тук оттам каквото може и да го затвори в буркани за зимата. На село злорадстват - ние ще си напълним зимниците пък гражданите да му мислят. Гражданите чинно се редят на опашка, за да си изключат парното. Тези, които са успели да сторят това могат и на митинг шествие да отидат, я за републиката, я за пострадалите от употребата на републиката.

В същото време разни фирми, чужди и наши, гледат да си свършат работата в трайно установилия се хаос. Те не без подкрепата на държавната администрация заблуждават хората, че като си монтират топломери в абонатните станции проблемите с високите цени на топлоенергията ще се решат. Така е на Запад. Нагло лъжат те. Измерват ти консумираната топлина и като плащаш на душата ти става по-леко. А на простосмъртния избирател кой да му каже, че освен измерване е необходимо и регулиране. Неоходимо е да се монтират комплексни системи за всяко отделно жилище и това може да стане само ако съответната инсталация позволява това. За политиците това е дребна подробност. Те се занимават с по-висши неща - лъвове, корони, републики, монархии и т.н и т.н. Ако чуждестранните доставчици обещават добра комисионна не само топломерите ще подкрепят, но обеците на носа може да се обявят за необходим атрибут, защото например ще придават на черния хляб вкус на бял.

И все в същото това време цените на българските брейди облигации падат. Инвестиционният рейтинг на страната се е устремил към дъното. И МВФ и Световната банка са напълно дезинтересирани от България. България е оставена на автопилот. Един от вицепремиерите през пролетта ни убеждаваше, че разговорите с тези институции ставали все по-български. Днес те наистина са толкова български, че си говорим сами.

И пак в същото време правителството продължава да бездейства. На среднощни срещи в Бояна се бистрят специални мерки. Секретно. Поданниците не трябва да разбират какво става. А като погледне човек кои се събират не е чак толкова трудно да се досети какво точно ще измислят. Социалистическият експеримент или левият преход, както го наричат днес струва пари. Днес нещата са докарани дотам, че дори Русия не иска да ни даде пари за такива експерименти. Международните финансови институции още по-малко. Те само ще трупат опит и знания от фалита на една малка и бедна държава. Остава единствената възможност да се вземат париците на народа.

Едно време когато започваше социалистическия експеримент у нас, бащите на днешните юначаги стартираха финансирането на своето престъпно деяние като ходеха по къщите с пушка в ръка и грабеха каквото им падне. Сега нещата стават по-цивилизовано - пирамиди, банки и на края фалирала държава. Кьорфишеци за пределните цени, фиксираният курс на долара и целият научен арсенал на социалистическата икономическа мисъл имат една единствена цел - да се оберат парите на хората.

Тук е мястото да се замислим дали всичко това, което се случва в България в края на второто хилядолетие е плод само на некомпетентността на Виденов и неговото обкръжение. Не е ли всичко това резултат от планувана и методично провеждана политика за налагане на икономически терор над българския народ? По ленински, по сталински, ама не точно като тях. Новото поколение ленинисти - сталинисти са по-образовани. Те са учили тези неще в МГИМО. И чорбаджиите ще натирят и парите на целокупния народ ще съберат, но с научен подход, с нови методи.

Скъпи съотечественици, на каквито и опашки да се наредите, каквито и комбинации да правите няма да се спасите. Ще ви вземат паричките, и бурканите от мазето ще ви вземат. Вие обаче гледайте да имате топломери. Сега когато страната се ръководи от вожда и учителя на всички реформи в света, това е най-важно.

Сега в Жанжоржия е времето на топломерите.

София - 17.09.96