ДА СИ ВЗЕМЕМ БАНКИТЕ КАКТО НИ УЧИ ЛЕНИН

Банковата система е един от двата основни стълба на икономическата реформа. Нещо повече, чрез банковата система се оказва непосредствено въздействие върху другия основен стълб на икономическата реформа - собствеността във всичките й практически компоненти за въздействие (създаване, управление и развитие, прехвърляне на правата (чрез извземане посредством некоректна кредитна политика)). Казано накратко, който държи банковата система решава хода на реформата и въобще дали да има реформа.

По тази именно причина, вождът на комунизма - Ленин издига призива - да завладеем банките. И болшевиките го правят. След 9-ти септември 1944 г. нашите комунисти следват неотклонно лениновото учение и също заграбват банките. Заграбват и парите на българите, с които се заплаща началния етап на комунистическия експеримент.

Напразни са надеждите на тогавашните банкери, включително и Буров, че техният професионализъм ще бъде необходим на диваците, завзели властта с помощта на съветската окупационна армия. Напразни са, защото не са допускали, че страната ще се управлява от хора, за които банките са само място, откъдето може да се граби.

Днешните наследници на деветосептемврийци следват същите бандитски учения и имат същото отношение към банките. А след като се легитимираха чрез демократични избори във властта, която никога не са напускали, само за една година доведоха банковата система до пълна разруха. Разбира се това, което наблюдаваме през последната година е само завършек на престъпен сценарий, започнал доста по-отдавна. Кой ще удари финалните акорди обаче, никак не е без значение и затова партийните кланове водят борба на живот и на смърт.

предистория

В средата на осемдесетте години се взема административно решение (в изпълнение на един от многобройните варианти на икономическите механизми) БНБ да обособи някои от своите клонове като самостоятелни банки. Така се появяват Минералбанк, Биохим, Електроника, Балканбанк и др.. Този процес се развихри с особена сила веднага след събитията от 10.11.1989 г.

В резултат правителството на Д. Попов (първото правителство, което започна консултации с международните финансови институции) завари близо 72 банки в страната. Банки, обременени с несъбираеми кредити, раздавани по административно разпореждане (голяма част от кредитополучателите са били принуждавани да вземат кредити също по административно разпореждане). На практика в страната цареше финансов хаос.

След консултации с международните финансови институции, като практическа мярка за оздравяване на банковата система се избира създаването на Банкова консолидационна компания (БКК) - АД. Кратко казано, акциите на компанията се формират, като се консолидират акциите на държавните фирми и еднолични дружества, които те са имали в търговските банки. Нпример към 31.12.1994 г. разпределението в проценти е следното:

         Българска народна банка - 46,1%

         Българска външнотърговска банка - 6,9%

         Държавни фирми и дружества - 45,9%

         Общински фирми (София) - 1,1%.

В своята тригодишна работа БКК, къде по-успешно, къде по-неуспешно работеше по изпълнението на своята програма. Несъвсем успешната работа на БКК и от там и неуспешната банкова реформа се дължат на редица причини, които могат да бъдат предмет на самостоятелна статия. В основата на всички тези причини стои липсата на политическа воля за реформа и доминиращите в обществото ни корпоративни интереси.

С встъпването си във власт новото правителство бърза да сложи ръка върху банковата система. Така зад формално верното твърдение, че държавният капитал в търговските банки се управлява неефективно, се прикрива желанието за реставрация на административната намеса в банковия сектор. Естествено първата пречка за достигане на тази прикривана цел е ликвидирането на БКК. Това беше първоначалната идея на вицепремиера Р. Гечев. За целта се създава специално управление в измисленото Министрството на икономическото развитие (МИР) за управление на държавния капитал в търговските банки. Решение, което е много близко до онова състояние, в което България нямаше финансово министерство.

В същото време БСП-партийният официоз поведе борба срещу БКК. Връхната точка е една статия във в. "Дума", където се казва, че БКК е измислена от И. Костов и И. Пушкаров "и двамата мастити представители на мрачносинята власт".

След като се осъзна, че все пак в България вече има търговски закон и закон за банките, тази идея еволюира до ликвидирането на Съвета на директорите (СД) на БКК и нейното пряко управление от споменатото управление в МИР. Участието на министрите е редуцирано до един - г-н Р. Гечев, а общият брой на членовете на СД е намален на 5. Фактически се променя уастава на едно АД с решение ма МС. Промяната е постигната чрез оказване на натиск върху БНБ и БВТБ. В последствие БВТБ е принудена да се откаже от акционерно участие в БКК.

Паралелно с тези процеси върви тоталната окупация на банковото управление от комсомолския набор на партията. Възрастово изключение прави само апологетът на всички новоизмислени икономически механизми на презрелия социализъм - проф. И. Ангелов, който се уреди като председател на Надзорния съвет на "Балканбанк". Всички други места са заети от хора, които както и премиера нямат и ден трудов стаж, или както казва народа - "на са забили и един пирон в живота си".

Но и това не стига. Момчетата се разгръщат. Провежда се грандиозният експеримент, добил гражданственост като аферата "пирамиди". С него се постигнаха две цели - от народа се събра крупна сума пари и което е по-важно, провери се на практика безропотността и търпението на същия този народ. Като допълнителен и съпътстващ ефект е отвличането на вниманието от бързото пирамидизиране на банките и държавата като цяло.

същност на проблема

В началото на 1996 г. лъсването на горчивата истина за банкрута на банковата система става неизбежно. Нароченият за топбанкер проф. Вълчев се измъква с процедурни маньоври. Професионалиста Папаризов прави невероятни лупинги, за да се спаси от накисване и се добира до спасителното министерско място. Жертвата е досегашния подуправител Л. Филипов, който е избран без да е изяснен казуса с мандата му. Така БСП постига пълен и тотален контрол над Управителя на независимата БНБ. Ако той не слуша, мандатът му скоро ще изтече и ще се търси нова жертва, ако слуша ще се счита, че е избран за нов пълен мандат. Всичките тези тълкувания са в ръцете на мнозинството в парламента. В ръцете на партията е и съдбата на Филипов.

След като Вълчев беше принуден да купи "Агробизнесбанк" и Филипов няма къде да мърда и завършва играта с "Банка за земеделски кредит". И в двата случая виновни за разрушаването на банките няма.

Приятелският кръг бележи успехи. Успя да създаде фалшива банка и преследва като копой другите частни банки. С комунистически плам частният банков сектор е обявен за неблагонадежден. Правителството оказва натиск върху държавните предприятия и те си преместват сметките в държавните банки. Промишленият министър призовава държавните предприятия да не си връщат кредитите. Р. Гечев продължава циничния тон - "кой ги е карал да дават кредити на държавните фирми".

Натиск се оказва и върху държавните банки. Дори и да има някъде свободни средства те се търгуват избирателно, по административно нареждане от правителството. Разрушен е междубанковият пазар. Командно-административното управление е в ход.

Третата посока на натиска е от усърдно строената държавна пирамида - Държавните ценни книжа. Обещават се големи лихви и граждани и фирми предпочитат да кредитират държавния бюджет, вместо да влагат парите си в банките. Системата е лишена от приток на свежи пари. Бюджетът е цинично откровен - 50% от разходната част е за лихви по бюджетното кредитиране.

Всичко това ускорява подготвяната отдавна банкова криза. Новият съвременен Закон за банките и кредитното дело не се прилага на практика. Започва се с регистрирането на Първа частна банка още когато такъв закон няма и частните банки са незаконни. След това има закон, но няма абсолютно никакъв контрол върху банковата дейност, включително и върху дейността на БНБ. Банковият надзор и рефинансирането са организирани на приятелски принцип. Не се спазва изискването за професионалните качества на банковите ръководства. Така келнери и комсомолски активисти окупират ръководството на държавни и частни банки. Създава се специфична гилдия на безотговорността. Въпреки всички проблеми, нама виновни и наказани от банковата гилдия. Имаме само размествания, кредитни милионери и износ на ресурс извън страната.

Често повтаряна истина е, че стабилността на банковата система е свързана с реалния сектор, т.е. с ефективността на работа на фирмите от производството, търговията и услугите. Публична тайна е, че реалният сектор у нас не работи ефективно, особено държавните предприятия. Структурната реформа не вървеше с необходимите темпове, а с идването на социалистите на власт тя е напълно блокирана. Те дори не имитират политическа воля за това. От тук идва и неприязъна към споразумения с международните финансови институции. Изпусната беше възможността започналото през 1994 г. съживяване в икономиката да се превърне в трайна и устойчива тенденция. Вместо структурна реформа правителството предпочете истеричното напъване да се отчетат по-добри резултати за 1995 г. За тази цел огромни капитали бяха насочени към черната дупка на неефективно работещите държавни предприятия. Така обществото ни плати неимоверно висока цена за тези прословути 2,5% ръст на производството. Резултатът е пълната декапитализация на банките. Расте вътрешният дълг и задлъжнялостта между отделните стопански субекти.

Със Закона за управление на несъбираемите кредити се решава само една част на проблема - уреждане на кредитите на промишлените предприятия. Съгласно този закон задълженията на предприятията към търговските банки се заменят със т.н. ЗУНК-облигации. Остават неуредени задълженията на предприятията към държавата. В тази насока до момента държавата не е проявила особен интерес и не гони предприятията за тези дьлгове.

Другата страна на проблема са дълговете на търговските банки. Неоходимо е правителството да признае, че има задължения към търговските банки. Банките са дали кредити, защото преди това самите те са получили кредити - от гражданите, фирмите, други банки, ДСК и БНБ. Необходимо е да се каже ясно, кой ще плаща дълговете на предприятията, те не могат просто да се зачеркнат, защото от другата страна на баланса стоят спестяванията на гражданите.

Така стигаме до същността на проблема. С умишлено провокираната банкова криза управляващите целят да оберат парите на народа. Както вече беше отбелязано неговата безропотност е проверена чрез пирамидите.

За конкретните детайли на банковата криза, технически причини и виновници може да се пише още дълго. Но не това е най-важното. Много по-важно е да разберем защо социалистите доведоха страната до това трагично положение.

Преди петдесет години бащите и дядовците на сегашните социалисти с пушка в ръце ограбиха народа, за да набавят средства за реализация на своя налудничав социален експеримент. Техните наследници са вече изучени, някои от тях знаят чужди езици и прилагат по-рафинирани методи на грабеж. Програмата им за стабилизиране на банките не е нищо друго освен събиране парите на народа за пореден експеримент, който както и предишния има само една цел - събраните пари да се изнесат в чужбина, за да могат другарите да се интегрират индивидуално в евроатлантическите структури.

За народа не остава нищо друго освен да се бори за спиране на разрухата. Не отричам правото на българския народ да обича социализма. Искам само да подчертая, че тази любов се плаща скъпо.

София-24.03.96