БЕЛЕЖКИ ПО МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Би могло да се твърди, че по-правилно е да се ползват понятията ваучерна или още по-добре бонова приватизация (въпреки, че и двете думи "ваучер" и "бон" са чужди). Понятието масова приватизация е предпочитано, защото в случая става дума за особен вид ваучери или бонове, които имат смисъл само ако такива бонове се притежават от достатъчно голяма маса от населението.

След като ще се придържаме към понятието "масова приватизация" ще си позволя два цитата относно явлението маси в обществения живот. Първият цитат е на Елиас Канети и в определен смисъл обяснява най-общо с какво масата е привлекателна за отделния индивид.

"... Това отърсване от всичко, което изгражда неговите задължения и тегоби, е истински първоизвор на въодушевлението, което изпитва човек сред масата. Той никъде не се чувства по-свободен и ако тъй отчаяно се стреми да си остане в нея, то е защото знае какво го очаква след това. Когато се завърне в себе си, у "дома", той ще завари всичко по старому - ограничения, тегоби и тръни."

Много по-конкретен в определянето интереса на отделния индивид към масата е австрийският психолог Хаймито фон Додерер.

"В масата всеки върти собствените си сделки. Той се стреми само да се изплъзне от закона и от нравствената отговорност."

Масите и масовото поведение на са движещата сила на прогреса. Ето защо макар и да наричаме боновата приватизация масова, за нейното успешно и полезно за обществото осъществяване е необходимо мотивирано и отговорно индивидуално участие.

мотиви за участие в масовата приватизация

Дискусията около въпроса за участие или неучастие в масовата приватизация след като има сериозни изгледи процесът да стартира в скоро време (Стартът на приватизационния процес започва с първите търгове. Регистрацията на боновите книжки е само подготвителен процес.) е малко позакъсняла. Така или иначе в икономическия живот на страната се случва едно значимо събитие, което засяга всички граждани. Това само по себе си определя отговора на въпроса - да се участва ли в масовата приватизация? След като събитието засяга всички граждани, то по-добре е да се вземе участие в него. И понеже историческата логика и традиция сочат, че при решаване на жизнено важни за държавата въпроси право на участие имат  само пълнолетните граждани, за участие в масовата приватизация са призвани само пълнолетните граждани на България.

Можем да поздравим авторите на лансирания от правителството лозунг - "Със сигурност ще загубят само тези, които не участват.". Необходимо е обаче да се подчертае, че става дума за загуба на възможност, а не за пряка материална загуба. Материалната загуба от неучастието е хипотетична, както е хипотетична и печалбата от участието. Това се вижда и от обхвата на правителствения лозунг. Той третира неучастващите - те ще загубят възможност. Лозунгът обаче премълчава съдбата на участващите, защото за тях нищо не се гарантира, а и никой няма такъв стремеж.

Ако трябва към гражданите на България да се отправи един по-искрен призив, то този призив би трябвало да звучи например така - "Участвайте, защото това е единствената възможност да повлияете на един значим за страната процес."

Наскоро премиерът заяви в едно интервю, че е по-добре участниците да бъдат по-малко, защото щели да спечелят повече. Нека се надяваме, че това е само рекламен трик, с който г-н Виденов цели да провокира по-масово участие.

Същността на ниската степен на участие е в липсата на потребителски интерес в търговете, което разбира се ще понижи цените на търгуваните акции. Въпреки, че законът предвижда минимална цена на търгуваните акции (500 инв. лв.), практическият резултат от ниската степен на участие ще се изрази в това, че неучастващите подарят на участващите материални активи, които по презумпция са обща собственост. В допълнение придобитите на по-ниска цена акции предполагат много по-голяма спекулативна печалба при очакваното обратно изкупуване след изтичане на определения в закона срок. Самият Закон предвижда преразпределяне на незакупените акции между участвалите вече в съответните търгове. Нещо повече, самите ПФ не крият намеренията си да се възползват именно от тази схема, по която срещу по-малък инвестиционен ресурс ще получат повече акции от предприятията. Самият процес на преразпределяне ще бъде твърде субективен, защото се предвижда да бъде в ръцете на държавната администрация, без да са изяснени критериите, по които ще се прави това преразпределение.

Неучастието в процеса със сигурност ще облагодетелства тези, които подозираме в нечисти намерения да заграбят т.н. "народно имане". Напълно несъстоятелни са често чуваните в разговори реплики от вида: "нама да участвам, за да не съдействам на голямата далавера". Далавера сигурно ще има, но само с участието си в масовата приватизация можем да се опитаме да намалим мащабите на тази далавера. Неучастието ни със сигурност ще облагодетелства далавераджиите. Тук е момента да се обърне внимание и върху поведението на политическите сили извън орбитата на БСП. Те не проявиха необходимата национална отговорност и не отправиха своето ясно послание към българския народ.

Личният интерес на всеки гражданин е да има по-голямо участие в масовата приватизация. Само при активно участие на всички правоимащи има шанс да се постигне прокламираното справедливо разпределение на определените материални активи.

Важно е да се подчертае, че реализирането на този шанс е съвсем друг, много по-сложен проблем.

самостоятелно или с посредничеството на приватизационен фонд?

Законът предвижда две възможности за участие в търговете за придобиване на акции от предприятията, включени в списъка за масова приватизация - самостоятелно или като се ползва посредничеството на специално учредени за целта приватизационни фондове (ПФ).

Социологическо проучване от края на октомври 1995 г. сочи, че 20% от анкетираните имат намерение да участват самостоятелно в търговете, 7% ще ползват посредничеството на ПФ, 11% решават проблема като прехвърлят правата си на роднини, 30% все още не са взели решение. Тези резултати показват преди всичко неориентираност относно сложността на прякото участие в търговете. Паракдосален е подчертаният индивидуализъм в намеренията за участие в един процес, наречен масов.

Най-вероятно тази нагласа да е плод от рекламните внушения, където най-използваните думи са "печалба" и "загуба". Резултатът е формиране на отношение към приватизационния процес подобно на отношението към лотарията. Тези нагласи обаче определено не са в полза на личните интереси на гражданите. Масовата приватизация не е лотария, а значим за икономиката на страната ни процес. Процес, в който всеки гражданин трябва да поеме своята отговорност.

Индивидуалното участие в търговете изисква:

                     Висока финансова култура и опит в работата на фондовите пазари;

                     Достъп до адекватна информация за състоянието на предприятията;

                     Възможност и ресурс за анализиране на информацията, ако е получена такава.

Дълги години българският народ беше лишен от възможността да има каквото и да било отношение с фондовите пазари, да инвестира или да управлява отговорно производствени и финансови ресурси. От друга страна високата финансова култура и ориентация в работата на борсите съвсем не са масово явление и в страните с традиции в тази област.

Анализът на информацията за състоянието на предприятията, ако има такава, е изключително сложен процес и изисква сериозен ресурс. В страните с развита икономика фирмите хвърлят огромни средства за преценка на финансовите възможности - за инвестиции, за производствено партниране, за търговско партниране и т.н.. За тази цел работят цели научни екипи и се разработват специални методологии и компютърни програми.

Следователно дори отделният гражданин да получи достъп до адекватна информация за интересуващо го предприятие, той трябва да прибегне до услугите на консултанти. Услуги, които като правило струват доста скъпо. Консултантските разходи едва ли ще бъдат покрити от евентуалния дивидент в бъдеще.

Повече от очевидно е, че възможността за индивидуално участие е предвидена в закона за няколко десетки граждани, които могат да приемат голямото предизвикателство на индивидуалното участие. Важно е да се подчертае, че това е един демократичен подход и заслужава съответното уважение.

За преобладаващото мнозинство от участници в масовата приватизация единствено реалистична алтернатива е ползването на посредническите услуги на ПФ. На практика ПФ ще извършва от името на гражданите всички необходими действия - набиране на информация; анализи и участие в търговете. Изгодата за акционерите на ПФ е в това, че цената на извършваните от фонда услуги се разпределя пропорционално между всички акционери и става приемлива за всеки участник.

При този подход голямото предизвикателство пред всеки участник в масовата приватизация е правилният избор на приватизационен фонд, в който да запише своите бонове. Възможно е да се направи разпределение на наличните 25 хил. инв. лв. в различни ПФ. Предизвикателството наистина е голямо, защото практически индивидуалният участник делегира на управлението на фонда своите права. Фактът, че става акционер на фонда не носи особени възможности за участие в управлението на записаните вече инвестиционни ресурси. Участието в управлението е така да се каже предварително и се изразява в избора на ПФ.

как да изберем приватизационен фонд

Необходимо е да се подчертае, че няма абсолютни гаранции, че даден ПФ ще работи изключително и само за интересите на масовия си акционер. Законът за ценните книги, фондовите борси и инвестиционните дружества и съответните нормативни разпоредби дават точно толкова гаранции, колкото дава Законът за банките и кредитното дело. А на всички е известна дълбоката криза, в която се намира банковата система в България.

От друга страна обективни икономически изисквания са наложили Законът да изисква от учредителите на ПФ да вложат в начинанието живи пари (10 млн. лв.). За да набере изискуемите от Закона бонове (60 млн. инв. лв.) ПФ трябва да направи големи разходи за реклама. Допълнителни разходи са необходими за подготовката за участие в търговетенабиране на информация за предприятията, анализи и т.н..

Не може да имаме съществени основания да очакваме, че учредителите на ПФ и неговото управление ще хвърлят живи пари, умения, знания и труд единствено и само, за да осигурят печалба на масовия акционер. По-реалистично е да се очаква, че управляващите фонда ще се стремят по-бързо да си възвърнат вложените капитали и то в най-лошия случай с лихва поне равна на тази, която би им донесло депозирането на тези пари в банка.

И все пак участниците в масовата приватизация трябва да направят своя избор. Всеки трябва да намери за себе си онзи баланс между чисто теоретичното очакване, че ПФ ще работи само и единствено за ползата на отделния акционер и крайно мнителното очакване, че неговите инвестиционни левове ще бъдат завлечени от ПФ в полза на учредителите и управляващите фонда.

В определен смисъл този избор може да бъде реализиран успешно от всеки участник в масовата приватизация и не изисква чак толкова познания и разход на ресурс както случая на индивидуално участие в търговете. Общо взето рекламната кампания на различните ПФ ще даде представа за техните учредители, управителни тела и инвестиционни намерения. България не е чак толкова голяма държава и не може да се очаква, че като учредители и управляващи на ПФ ще се появят напълно непознати лица. Такива са и индикациите от предварително заявените намерения за учредяване на ПФ.

Макар и да звучи опростенчески и примитивно, масовият участник ще трябва да избира например между фондовете на Моллов, ТСБ, Мултигруп, Орион и още дузина други. Ще бъде необходимо да се различат кредитните милионери, които се впускат в поредната печеливша авантюра от сериозните и доказали своята почтеност предприемачи. Изборът е много важен, във всички случаи по-важен от политическия избор. Ако в политическия избор най-често съветник са емоциите (поне това показва политическата практика от последните години), то тук ръководно трябва да бъде ясното съзнание, че изборът ни означава делегиране на реална инвестиционна сила. От този избор зависи кой ще управлява съдбините на страната поколения напред.

Ясно трябва да се съзнава, че мениджърите на ПФ ще получат огромна икономическа власт и отговорността пред всеки е за това, на кого ще предостави тази власт. Тук няма четиригодишен мандат и нови избори. Изборът се прави веднъж и е за винаги.

общи бележки за приватизационните фондове

Очевидно законодателят е определил минимално изискуемият инвестиционен капитал за лицензиране на ПФ, като е изхождал от желанието за навлизане в процеса на повече фондове. Изследвания на специалисти показват, че при така заложените параметри на масовата приватизация (1063 предприятия в списъка, 81 млрд. лв. оценка на активите, 150 млн. лв. среден размер на капитала на едно предприятие, законовите изисквания за диверсификация на инвестиционните портфейли), оптималният размер на набрания инвестиционен капитал за един ПФ е 1.6 млрд. инв. лв.

Като се изхожда от оптималния инвестиционен капитал, условно ПФ могат да се класифицират в три групи:

                     Големи - набрали инвестиционен капитал няколко пъти над оптималната стойност;

                     Средни - набрали инвестиционен капитал около оптималната стойност;

                     Малки - набрали инвестиционен капитал малко над минимално изискуемия от закона.

Много по-важна е класификацията на ПФ в зависимост от постприватизационните намерения и бъдещото им развитие. Тук също се оформят три възможни групи:

                     ПФ, които ще еволюират като Инвестиционни дружества по Закона за ценните книги, фондовите борси и инвестиционните дружества. Най-вероятно такова е бъдещето на големите ПФ, които още с учредяването си целят придобиване на акции от предприятията не толкова, за да участват в тяхното управление, колкото да търгуват с придобитите пакети акции и да рачитат на приходи от спекулации на фондовия пазар;

                     ПФ, които ще еволюират в холдингови структури по търговския закон и по този начин ще участват директно в управлението на предприятията, чиито акции притежават. Най-вероятно така ще се развият по-голяма част от средните и малка част от малките фондове. Това са ПФ, които са закупили основен пакет акции в производствено свързани предприятия, с намерение реално да участват в тяхното управление;

                     Третата група включва ПФ, създадени с цел изкупуване на конкретни малки предприятия преди всичко от работниците и мениджърските екипи. Тази група е твърде условна, защото съгласно изискванията на закона е неизбежно взаимодействието с другите фондове (предварителни договорености за взаимно обвързано изкупуване на пакети от акции с последваща размяна или изкупуване) и изчакване на необходимия срок за юридическо оформяне на собственика.

Освен класификацията на фондовете от гледна точка на набран инвестиционен капитал и от гледна точка ивестиционни намерения и бъдещо развитие, съществено значение при избора на ПФ има проблемът, свързан с управлението. Този проблем има следните аспекти:

                     Управление на фондовете. Законът и разпоредбите предвиждат надзор от Комисията по ценните книги и фондовите борси - лицензиране, следене за капиталовата адекватност, следене за публичното предлагане на акциите. Замисълът е добър и вероятно в процеса на работа ще се въведат необходими корекции, но изкушението да се спомене отново аналогията със Закона за банките и кредитното дело и Управление "Банков надзор" в БНБ е голямо. Още в подготвителния период на масовата приватизация Закона се нарушава. Инициатори на фондове вече обикалят градове и села и водят своя рекламна кампания. Това е в нарушение на чл. 16 от Закона за приватизационните фондове, който забранява да се води рекламна дейност, без да се притежава одобрен от съответната комисия Проспект на ПФ. Комисията обаче не реагира, т.е. не изпълнява своите задължения съгласно Закона. Как ще изпълнява своите задължения комисията, ръководена от г-н Танушев, когато започне същинският процес на масовата приватизация, остава само да гадаем. За сега основания за оптимизъм няма.

                     Управление на предприятията. Възможни са два варианта - чрез надзорни и управителни съвети и чрез използване услугите на управителни фирми. Първият подход се прилага широко при управлението на държавните предприятия и е дискредитиран от факта, че надзорните и управителните съвети се ползват повече като места за устройване на работа на приближени на управляващи, отколкото като автономни органи за управление. Вторият подход все още не е прилаган у нас и няма традиция в това отношение.

                     Управление в процеса на приватизация. Разчита се единствено на съзнанието на сега действащите мениджърски екипи, които според твърденията на управляващите трябва да осъзнават, че ако работят добре, ще ги оставят и след приватизацията. Анализът на поведението на т.н. мениджъри по време на разглеждането на списъка на предприятията за масова приватизация (в Правителството и в Парламента) и наложената от социалистите практика на политически назначения не дават особени основания да се разчита на добросъвестността на сега действащите мениджъри. Може определено да се отбележи, че управлението в междинния период е една от големите опасности за целия процес на масова приватизация. Тези подозрения се засилват от десетилетната практика на безотговорност и правен нихилизъм.

Безпокойство буди и провежданата в последно време масова промяна на Уставите на едноличните акционерни дружества от списъка за масова приватизация. Тази промяна цели засилване на управленското вмешателство на принципала в лицето на съответните министри и запазване на държавния контрол в следприватизационния период, като вменява съвсем оперативни задачи на Общото събрание на дружествата.

Едно социологическо проучване сочи, че 24.4% от анкетираните мениджъри на предприятия от списъка считат, че ще продължат да изпълняват сегашните си задължения и след приключване на масовата приватизация, а 37.5% считат, че ще бъдат включени в новите мениджърски екипи. Това показва, че една четвърт от мениджърите гледат на масовата приватизация като на поредното партийно мероприятие. Другата група свързва процеса с някаква промяна и разчита на собствените си професионални качества или на това, че бъдещите собственици ще са свои хора. Разчитането на свои хора се включва в анализа, защото, ако 37.5% от мениджърите бяха такива непоклатими професионалисти, родната икономика нямаше да е в това състояние.

Друг важен елемент при избора на инвестиционен фонд е това, какви структури са свързани с него. Предварително анонсираните намерения за създаване на ПФ показват следните отчетливи тенденции - масов стремеж на днешните мениджъри да създават или участват по различни начини при учредяването на ПФ; като основно ядро на ПФ се оформят банките.

Английският експерт Крис Бъроу твърди: "... авторитетът на една здрава финансова институция е солидна екстра пред клиентите". Става дума за връзките на ПФ с банките, а под клиенти се разбират потенциалните акционери. В нашите условия обаче остава открит въпросът - откъде формиращите се ПФ да намерят солидни банки за партньор.

Това, че сегашните мениджъри се пъхат в ПФ е благоприятно за масовия участник. Присъствието на конкретни директори в даден ПФ носи информация за намеренията на този фонд. От друга страна може лесно да се преценят възмжностите на мениджърския екип на съответния фонд по резултатите на предприятията на участващите в него директори.

очаквания от масовата приватизация

По принцип, с приватизацията у нас са свързани твърде големи и често нереалистични очаквания. В частност, след проточилата се и практически неуспешна касова приватизация, на масовата приватизация се възлагат още по-големи очаквания. Самата правителствена програма за масовата приватизация показва, че не е осъзнат фактът, че приватизацията - масова или касова - е само средство за осъществяване на реформите.

Какво очаква правителството? То очаква, чрез масовата приватизация да се отстранят препятствията пред приватизацията въобще. Очаква се да се преодолее недостига на платежоспособно търсене; трудностите на предлагането; отчуждеността на мнозинството българи от този процес. Счита се, че всички беди на нашата икономика ще се решат чрез намиране на нови, заинтересовани собственици и управители.

Очевидно соцпропагандата влиза в добре познатия стил на фаворизиране на явленията. Преди се разчиташе на чудотворната сила на петилетните планове, юлските концепции и т.н.. Сега като такова чудо се представя масовата приватизация.

Масовата приватизация няма да увеличи потенциала на платежоспособното търсене на масовия български гражданин. Боновете, които ще бъдат предоставени са с номинал 81 млрд. лв., а като се приспаднат 2% (500 лв. за получаване на книжките), ще останат около 79 млрд лв.. В същото време спестяванията на гражданите са над три  пъти повече (227.9 млрд. лв. срочни депозити, т.е. замразени пари и 43.3 млрд. лв. спестовни влогове). Сумата на спестяванията също е крайно недостатъчна за съществено преструктуриране на собствеността в страната. Голяма част от тази сума обаче можеше да се реализира за предвидените по закон преференциални 20% от дяловете и акциите на предприятията за трудовите колективи. Какво пречеше тези 20% да бъдат продадени на работещите в предприятията?

При практическата липса на чужди инвестиции у нас и засилващата се държавно-административна намеса в икономическия живот е твърде утопично да се смята, че след приключване на масовата приватизация ще настъпи бум в интереса на чуждите инвеститори. Реалните очаквания за създаване на партийни и псевдокооперативни фондове свеждат тази възможност почти до нула. Едно социологическо проучване сочи, че 59% от ръководителите на предприятия не очакват приход на свежи пари в резултат на масовата приватизация.

Що се отнася до очакването, че в резултат на масовата приватизация в България ще се появи някакъв чудотворен извор, откъдето ще се появят нов тип мениджъри, може да се каже, че то е направо несериозно. България е малка страна с ограничен човешки ресурс и не може да се очаква изведнъж появата на съвсем нови хора. Мениджърската прослойка е вече оформена и тя би трябвало да е проявила своите качества през изминалите шест години на реформа. Откроилият се бизнеселит, представител на т.н. национален капитал, не дава особени основания да се смята, че просто смяната на собствеността ще промени управленското поведение. От доста време в България има частници, но до момента те не са демонстрирали желание и възможности да развият национална индустрия. Това, което са показали, е борба за монополно положение и изсмукване на държавни средства.

От друга страна, специалисти отбелязват, че целият пакет от действащите в момента закони и нормативни актове е пригоден за предприятия с преобладаващо държавно участие.

Огромен проблем за следприватизационното управление е проблемът с взаимната задлъжнялост. До момента собственик на взаимно задлъжнялите предприятия е един - държавата. Проблемът е подтиснат и ако има някакви частични решения те са в противоречие с нормалната икономическа логика. Не е сигурно обаче, че държавата-собственик ще бъде така толерантна към вече приватизираните длъжници. Като се има предвид насаждания манталитет на омраза към частника и "топлите" държавни грижи към малкия и среден частен бизнес, по-вероятно е да не се очаква благосклонност.

Най-популярната апологетика на масовата приватизация е, че този процес е социално справедлив. Много по-точно е да се каже, че има възможност за социална справедливост. Но вероятността тази справедливост да се реализира е твърде малка.

Например според чл. 25 ал. 3 от Закона колективите имат право да закупят преференциално 10% от акциите, като разплащането е с десет годишно разсрочване. Предвижда се обаче нова разпоредба, която да ограничи тези възможности само за предприятията с активи до 100 млн. лв.. Къде отива справедливостта за работещите в по-големите предприятия?

Още по-интересен е следният пример. Най-атрактивни ще бъдат акциите на печелившите предприятия и следователно ще имат най-висока цена. Какво следва от това? Работниците и мениджърските екипи, които са работили добре, ще могат да купят по-малко акции с боновите си книжки от своите предприятия. Или простичко казано - колкото по-добре си работил, толкова по-малък дял от своето предприятие ще получиш. Къде е тук справедливостта?

Друг източник на несправедливост са различните проценти от акциите, предложени за приватизиране. В резултат, част от гражданите ще бъдат акционери в преобладаващо държавни предприятия, а други - в преобладаващо частни. Освен предварително заложената неравнопоставеност, в процеса на търговете също ще се установи различно процентно участие на държавата. Дори обявените за 90% приватизация предприятия могат да останат с по-малко от 50% частни акционери.

Акционерите в преобладаващо държавните предприятия ще бъдат в по-тежък данъчен режим. Държавата ще си прибира 50% от дивидента и практически сама ще решава как да се реинвестира печалбата.

В следприватизационния период с още по-голяма острота ще стои проблемът за управлението на държавното участие в предприятията.

Твърде често сред гражданите се прави аналогията между печално известните пирамиди и ПФ. Рекламните клипове ги успокояват с внушението, че има разлика между акционер и вложител. Ако следваме тази логика би трябвало да твърдим, че акционерните дружества никога не фалират и че акционерите никога не губят.

Същността на проблема е в друго. Като пирамиди могат да се проявят следприватизационните фондове. Опасността идва от наложилата се вече практика на входно-изходната икономика. За входно-изходните фирми няма никаква разлика кой е собственикът на определеното за жертва предприятие. Фондът е придобил акции и контрол над предприятието с боновете на гражданите. След това привлича свежи пари пак от широк кръг инвеститори. Напълно възможно е чрез свързани входно-изходни фирми управляващите фонда да изцедят активите на предприятието и набрания капитал в съответните фирми. Така от управители на широко диверсифициран акционерен капитал те ще се превърнат в собственици на този капитал.

Тази схема, която може да се стори доста мнителна, има своите основания, като се има предвид наложилата се тенденция на безконтролно изнасяне на капитали зад граница. Друго основание за такава мнителност е дълбоко вкоренената и в исторически аспект практика на безотговорност на кредитополучателите и на тези, които предоставят необезпечени кредити.

Няма никакви основания да се мисли, че тези които не се трогват от това, че рушат държавните предприятия, ще бъдат по загрижени за широките народни маси - акционери.

Ако на някому се струва, че предложените бележки по масовата приватизация са твърде песимистични и отразяват преднамерено негативно отношение, ще завърша с това, че казаното е не за да внуши негативизъм, а за да провокира вниманието и отговорността на гражданите на България, които трябва да участват масово и активно в този сложен процес.

София-18.03.96