"РУСИЯ НАШ ДОМ - ГАЗПРОМ"

Почти едновременно с формирането и проявите на политическата формация "Русия наш дом", в руското общество се появява и посочената в заглавието метафора. Формалната причина за появата на това сравнение е произхода и връзките на лидера на политическото формирование и министър председател на Русия Виктор Черномирдин с икономическата империя "Газпром". Реалистичната руска душа мигновено е схванала какво точно предлагат "новите" политици.

Не мина много време и България беше ощастливена от посещението на руския премиер. Използвам формулировка, която може да се стори някому иронична, не за да иронизирам високия гост или самото посещение, а за да иронизирам пропагандната машина на управляващата партия и начина, по който тя представи това посещение.

През последните години България се опитва да води самостоятелна и независима политика. Всеки един международен контакт, всяко пътуване на наши държавни мъже и всяко високопоставено посещение у нас трябва да се разглеждат като стъпка в посока отварянето на страната ни към света. Рискувам да повторя станали вече банални фрази, но ще отбележа, че независимо от моментните ситуации, Русия е държава с първостепенна роля в световните процеси и не би могло да водим политика за отваряне към света без да развиваме отношенията си с тази страна. Едва ли има реален политик в България, който да не е съгласен с казаното. Голямата спекулация започва тогава, когато започне дискусията как точно, на каква база да се развиват тези изключително важни за страната ни отношения. Делението на фили и фоби пронизва цялата история на най-новата българска дътжава. Това е една голяма тема, на която може да се посвети отделна студия.

Смото присъствие на темата в българския обществен и политически живот е обидно. Обидно е когато една нация отделя толкова голямо внимание на връзките и отношенията си с една единствена друга нация. Още по-обидно е да се определя като по-българин този, който по-обича Русия, или като небългарин този, който я обича но не чак толкова много колкото собствената си държава - БЪЛГАРИЯ.

Но да се върнем на посещението. На следващия ден след пристигането на високия гост, вестникът на управляващата партия с огромни букви на първата си страница извести: "Чакаме нефт и газ от Русия". Тежко и горко за един народ, който чака. Дваж по-тежко и горко, когато управляващите са решили да изведат народа си от тежката криза с чакане. Народите и държавите, които просперират не чакат. Те просто работят и си купуват това което им трябва.

Общия фон, който формираше социалистическата пропаганда около посещението беше представянето му като някакво чудо.

Истината е, че посещението и резултатите от него са завършек на един дълъг процес. Процес свързан с упорита работа по подготовка на спогодби, преговори и т.н.. Преди срещите на Жан Виденов имаше срещи на Димитър Попов и проф. Беров. Непосредствената подготовка преди посещението на Черномирдин се осъщесви на ТРЕТАТА сесия на смесената междуправителствена комисия. Подчертавам, че това е третата сесия, защото междуправителствената комисия работи от 1993 г. и това само по себе си показва несъстоятелността на тезата за "замразените" отношения и представянето на Жан Виденов като затоплящ ледоразбивач.

В Русия, както и в България се осъществяват политически и икономически реформи. Русия също се раздели с пожизненото министерстване. През 1991 г. българският премиер Д. Попов се срещна с руския си колега Павлов. След година тагавашният външен министър Ст. Ганев се среща с руския премиер Гайдар, а през 1993 г. проф. Беров се среща с Черномирдин. Една справка за честотата на срещите на комунистическите премиери от двете страни показва пълната несъстоятелност на натрапваната теза за замръзналите отношения.

За да се придаде по-достоверен вид на спекулациите около българо-руските отношения в оборот се пускат статистическите данни за двустрания търговски оборот. Избягването на анализа на реалните фактори и скриването на истината около тази тема тук са в апогея си.

Спадът във взаимния стокооборот е обективно свързан с реформите, които се осъществяват в Централна и Източна Европа. Спаднал е стокоборота като цяло и в самата Русия и в България. Спаднал е стокобменът с Русия на всички бивши соц-страни и то с повече пъти отколкото българския. И на края спаднал е стокобмена с Русия и на бившите съветски републики.

Главните причини за това състояние са следните:

         В Русия често се променят условията за търговия, наложени са ограничения за износ;

         Неясен е вътрешният механизъм на работа и разплащането с руските държавни фирми;

         Възникват транспортни проблеми;

         Високи експортни такси и административни затруднения при разпределянето на експортни квоти и издаването на експортни лицензи.

Такава е истината за българо-руските отношения през последните пет години.

Нека погледнем сега резултатите от пропагандираното "голямо затопляне". Преди всичко руската страна се дистанцира от каквито и да било опити да се придаде на посещението политическа украска. В съвместната декларация на двамата премиери дебело се подчертава, че срещите, разговорите и подписаните документи са изцяло посветени на развитието на търговско-икономическите отношения между двете страни. Няма дори и намек за политическа обвръзка.

Важно е да се подчертае, заслугата за този характер на декларацията е изцяло на руската страна. Благодарност и уважение заслужава високия руски гост, който показа ясно дистанциране от старите норми на партниране.

Подписаните 15 споразумения, безусловно са важни за оформянето на правната рамка на двустранните търговско-икономически връзки. Но най-главните въпроси останаха нерешени - митническото третиране на българските стоки при внос в Русия, двойното данъчно облагане и насърчаването и защитата на инвестициите.

От многото междуведомствени и фирмени споразумения най-голямо внимание заслужава т.н. газова спогодба. Без съмнение предвижданото съвместно предприятие би могло да бъде полезно за икономиката на България. Използавам условно наклонение, защото в българската страна се наблюдават тревожни симптоми.

Учредяването на такова смесено предприятие се обсъжда и подготвя отдавна. По време на втората сесия на смесената междуправителствена комисия (Москва, септември 1994 г.) е съгласуван учредителния договор. Странно защо след това този проект се обсъжда на закрито заседание на кабинета Беров. Изтеклата информация обяснява тази странност - като основни акционери от българска страна се предвиждат не безизвестни частни групировки. В това разбира се не би имало нищо лошо, ако предвижданото 50% българско участие в смесеното предприятие не беше определено на базата на апортната вноска - построени съоръжения, машини и др., които са 100% държавна собственост. Простичко казано на етапа на учредяване на дружеството няма проценти за групировките, т.е. участието им би било за сметка на държавната собственост. Тяхното участие ще бъде възможно при един следващ етап, когато се стигне до разширяване на капитала на сдружението. Това обаче не е в интерес на групировките, защото на този етап те трябва да се явят като инвеститори, т.е. със собствени пари.

Все пак се стига до промяна на решението взето на закритото заседание и се налага правилното решение - акционери от българска страна да бъдат само държавни фирми.

Смесеното предприятие би било полезно за България, ако разумно се използва потенциала на едно такова начинание за привличане на инвестиции. Държавите, най-големи инвеститори в света не крият своя интерес към подобни крупни проекти с регионално значение. Как обаче да станат инвеститори, след като предприятието се обсъжда на закрито заседание, а и т.н. национален капитал е против чуждите инвестиции.

Още по тревожни са българските игрички след подписване на споразумението за създаване на смесеното предприятие. Ден преди най-светия български презник се разнесе новината, че шеф на смесеното предприятие ще бъде Андрей Карлович - една спорна за българското общество личност. Той сам, чрез вестника на своята партия обяснява нещата като за найвници. Бил стар приятел с Черномирдин, бил много опитен в газовия бизнес. Сякаш става дума не за предприятие с изключително национално значение, а за размяна на разсад от вилата на Карлович с разсад от вилата на Черномирдин.

В следващите дни журналистите се залисаха да разследват клюкарско-кокошкарската страна на проблема. Знаел ли е Жан Виденов? Какво мисли Премянов? И всичко това не защото много ги интересуват именно тези подробности, а защото в общественото съзнание трябва да се наложи мнението, че смесеното предприятие е не държавен, а партиен проблем.

Истината около обявения екип на управление е съвсем проста. Първо съгласно действащото законодателство, ръководството на такова значимо за икономиката ни предприятие трябва да се определи с акт на Министерски съвет по предложение на съответния ресорен министър. Участието на зам.-министър на търговията е в нарушение на ПМС  от 1993 г., а включването в ръководството на шефа на "Овъргаз" Александър Дончев (Мултигруп) е в нарушение на закона за конкуренцията. Куп нарушения, за които регулатора на прехода г-н Гечев мълчи.

Всичко това би било дребен кахър, ако не беше откровения цинизъм на Андрей Карлович демонстриран в материала на "Дума", с който целокупния български народ се известява за мъдрото му решение. Голямата лъжа в заглавието е изписана с големи букви. Не е вярно твърдението, че Карлович напуска политиката. Тъкмо обратното - случилото се е овенчаване на политическата победа на клана Луканов.

Опиянен от победата "... иста" трето поколение не се свени да заяви: "Не вярвам в тезата, че е по-добре да стоим на тъмно и на студено, но да не сме зависими от Русия. Вносът на енергия винаги означава някаква зависимост.". Човекът с неизяснено национално самосъзнание разменя независимост срещу това България да бъде диспечерски пункт на газта за Балканите. Същият този човек стоеше пред тълпата, когато тя беше готова на "глад и студ" стига той да е на власт. Видимо тогава той е бил привърженик на друга теза относно "тъмното и студеното".

За тези които не знаят каква е съдбата на диспечерските пунктове, когато се опитват да бъдат независими ще припомня, че столицата на Чечня гр. Грозни е именно диспечерски пункт за нефтопроводите в региона.

Това напомняне изяснява какво всъщност ни казва Карлович от страниците на "Дума". А то, неговото послание е следното: Аз изтъргувах националния суверенитет за директорското място, а ако не съм директор - вижте какво става с другите диспечерски пунктове, вижте Грозни.

Андрей карлович "напусна" политиката, но от тук нататък всички избори, общински, президентски и парламентарни са толкова безмислени, колкото бяха когато ни управляваше клана Живков.

България никога няма да стане бананова република, защото нямаме банани, но Андрей-газова република тя вече е.