И С ВИДЕНОВ И С ЛУКАНОВ, БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СПЕЧЕЛИ ОТ "ТОПЕНРДЖИ"

На 8 и 9 ноември се проведе т.н. Общо събрание на акционерите на вече печално известното българско-руско предприятие "Топенерджи". Казвам така нареченото Общо събрание, защото печалната известност идва именно от борбичките за акционерство в дружеството и никак не е ясно какъв е съставът на това събрание.

Още с първите съобщения за неговото учредяване журналистите и медийте бяха хвърлени по контрадезинформационна следа пусната от централите на управляващата страната върхушка. Така беше и в ноемврийските дни, шест години след т.н. промяна. Писанията и шумотевицата се вихрят около персоналния състав на Надзорния и Управителния съвет на дружеството. Общественото съзнание се отклонява целенасочено от основния въпрос - за каква точно дейност се създава това предприятие и каква полза може да има България от него?

Макар и непряко този въпрос беше засегнат в първия анонс на Луканов (в. "Дума" от 23.05.1995 г., стр. 1). Мастилото на подписите върху междудържавното споразумение за създаване на българо-руско газово предприятие още не е изсъхнало. Българската държава още не е оповестила официално, нито същността на споразумението, нито кой ще представлява държавните интереси като съакционер от българска страна. Луканов обаче счита, че ръководното място му се полага по право (той е социалист трето поколение, но комунистическият манталитет основаващ се на феодалното право не го е напуснал). Той е подписал споразумението за българските инвестиции в разработването на Ямбургското газово находище и за създаване на система от транзитни газопроводи за износ на руски газ. Една далновидна инвестиция от времето на ограничения суверенитет, която несъмнено има решителен принос за бляскавия икономически просперитет на страната отбелязан в края на 1989 г.. Ахмаците да водят преговори за външния дълг на България, народа да го изплаща още дълги години! Луканов е капарирал ръководното си място в една дългосрочна далавера.

Но и това не достига и цинизма на уж излизащия от политиката лидер се развива - "Не вярвам в тезата, че е по добре да стоим на тъмно и на студено, но да не сме зависими от Русия. Вносът на енергия винаги означава някаква зависимост." Наричам това обикновен цинизъм, защото не допускам Луканов да не знае, че на земното кълбо има огромен брой държави, които не стоят на тъмно и студено и са независими от Русия.

Така или иначе в България има изградена система от газопровоти за транзитен пренос. Дислокацията ни на Балканите ни дава чудесни възможности да развиваме тази система, което без съмнение ще бъде полезно за страната. От друга страна Русия е най-богата на газови залежи страна в света и е заинтересована да осигури логистиката за експорта на това богатство. При равностойно партниране интересите на двете страни са взаимни и няма никакви основания да си жертваме суверенитета. От тук нататък всичко е въпрос на бизнес-договаряне. Необходимо е само начело на държавата да стоят хора милеещи за България.

В нормални условия създаването на смесено предприятие е един от възможните варианти за удовлетворяване интересите на двете страни. Нека приемем, че обързването на партньорите в смесено предприятие е най-доброто. Има обаче различни варианти за дейността на това съвместно предприятие. Най-добрият от гледна точка интересите на България е да се запази българската собственост върху съществуващите съоръжения на територията на страната, а дружеството да бъде оператор на продукта (в случая природен газ) и да плаща съответните такси на предприятирто собственик на продуктопроводите. Тази схема е и най-чистата, защото България не притежава природен газ, тя притежава само благоприятно разположение и съоръжения, с това именно е интересна на притежателя на продукта - Русия, която пък е заинтересована да изнася. Просто България предлага една своеобразна услуга, за която трябва да се заплаща. Със спечелените пари можем да си купим природен газ от там от където ни е най-изгодно.

Очевидно обаче нещата не са съвсем нормални и никои не желае да обясни какво точно ще прави "Топенерджи". Споразумението предполага смесеното дружество да стане собственик на транзитните тръбопроводи, в които българското участие е 75% (нова оценка в съответствие с новата законодателна уредба не е правена). "Топенерджи" се учредява с уставен капитал от 60 млн. лв., а ще бъде собственик на многократно по-големи активи. И тук започва голямата далавера. Няма да коментирам къде отиват 25% български дял върх съоръженията при 50 на 50 дялово участие в двустранното дружество. Много по-важно е, че огромна държавна собственост се продава за мизерните 60 млн. лв. (оплаквания с кроркодилски сълзи японски хотел беше оценен на 80 млн. долара). Хапката е голяма и сладка. За нищо пари се хваща за гърлото цяла една държава.

Българските групировки се хвърлят в борбата (не ги обвинявам, ако бях съученик на Виденов и аз щях да поискам парче от подаръка). По същество се извършва приватизация под масата - руската "Газпром" е с 60% частен капитал. Тук възниква друг важен въпрос - защо учредяването на смесено предприятие с руска частна фирма трябва да бъде предмет на междуправителствено споразумение? Много по-важно е правителството да упражнява правата на собственик и да пази националното богатство, каквито са съответните газопроводи (съществуващи и предстоящи да се строят).

На софийското заседание на т.н. Общо събрание на акционерите се вдига капитала на дружеството на 120 млн. лв. и се отваря врата за българските частни групировки. Кои точно групировки ще грабнат парче от подаръка няма никакво значение. Няма никакво значение и дали Жан е надделял над Луканов или обратно. Този проблем е само за широките маси. Която и групировка да грабне кокала България ще загуби. Смехотворни са вестникарски заглавия като "Правителството губи позиции в спора за "Топенерджи"". То правителството никога не е имало позиции по този проблем. Позиции имат само групировките - тези около Жан и тези окло Луканов.

На българите остава да изплащат дълговете на далновидни инвеститори и да се молят да не им врътнат кранчето. А заканите за врътване на кранчето не закъсняха. Преди месец и нещо група депутати от руската Дума най-безцеремонно ни притискаха да нарушаваме ембаргото срещу Сърбия и заплашваха с кранчето. На заседанието на т.н. Общо събрание на "Топенерджи" в напрегнати моменти на спора руските партньори пак са плашили със затваряне на кранчето.

И това не е най-страшното. Много по-страшно е да не се оставим да стигнем до положението сами да си спираме кранчето - по желание. По-страшно е ако дочакаме учредяването на предприятие "Топшосе", което да включи в активите си българската шосейна мрежа, защото по тях ще пътуват руски камиони, експортиращи някаква драгоценна руска стока. Примерът е случайно избран, но нека не забравяме, че висши държавни служители загърбиха нацоналния интерес - развитието на комплексна инфраструктурна мрежа. Дали само от злоба към Президента на Републиката отрекоха коридора Изток-Запад и  обявиха за единствено важен коридора Север-Юг?

София-13.11.1995