МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ - ЕДИН РОЗОВ БАЛОН

В разгара на борбата за местните избори БСП хвърли най-мощния снаряд на тежката си артилерия. Лично Министър-председателят и председател на ВПС на БСП се изкипри на телевизионния екран, за да оповести скорошния старт на масовата приватизация. Два акцента в това изявление могат да го определят като историческо. Първият акцент се изразява в това, че Виденов направи аналогия между очакваната ни масова приватизация и предаването на собствеността на трудовите колективи, което се разиграваше като театрален фарс през 88-а година. Така социалистическият лидер пресече всяка илюзия, че от този толкова рекламиран процес ще се получи дори минимално очаквания ефект - промяна в структурата на собствеността.

Вторият акцент беше, характерното за комунистическото мислене определяне на врага. Жан посочи и три знаменателни според него години за идентификация на враговете - 1939-а, 1949-а и 1989-а. Враговете от тези години щели да бъдат врагове и сега, когато ще се играе големият театър - масова приватизация. Социалистите по-обичат да я наричат социална приватизация, въпреки че в техните теории и учебници ясно е написано, че приватизацията не е и не може да бъде социална. Следователно театърът, който ще играят социалистите, може да бъде социален само ако не е свързан с приватизацията и обратно - ще има нещо с приватизацията, само ако не е социален. Този социалистически каламбур ще разнищим по-долу. Нека преди това помислим малко за враговете на Жан.

През 1939-а комунистите все още са приятели на националсоциалистите на германския бояджия. Следователно, като сочи 39-а г. Жан има предвид капиталистите (тези, които притежават капитал, вкл. и акционерен капитал). Изводът е, че и сега враговете на Жан са мръсните капиталисти - и тези начело с Венцислав Йосифов, Валентин Моллов и Петьо Блъсков и тези, които ще роди масовата приватизация. Колко галещо за възпитания в комунистически дух младеж - масова приватизация - масови врагове.

През 1949-а г. пладнешкият грабеж на средствата за производство, който комунистите наричат национализацията (национализация се нарича отнемането в полза на държавата срещу равностойна компенсация) е вече привършен и капиталисти няма. Враговете на народа са избити, политическите опоненти също. Кои тогава са враговете на Жан? Вероятно не съвсем изтребената интелигенция и проявяващите склонност да мислят граждани. Нека не забравяме, че лагерите на смърта действаха до 1963 г. Следователно и сега, за да не бъдем врагове на Жан не трябва да проявяваме склонност към самостоятелно мислене. Народонаселението да участва в масовата приватизация без да мисли.

През 1989-а г. в Европа и в целия свят стартираха процеси, на които всички ние сме свидетели. В тази година враговете на Жан са много - цяла Европа и целият свят. Тогава той не е бил премиер, но това не му е пречело да има врагове и да мрази. Поведението му като премиер пък показва, че той мрази ЕС, НАТО и ще продължи да мрази, дори когато Европа се обедини от Ванкувър до Владивосток. За видния български държавник омразата не е мисъл, не е чувство, а състояние на духа.

Водена от това състояние на духа в България ще се провежда т.н. масова приватизация. Един процес, от който не трябва да очакваме нищо по-различно от вече позабравеното предаване на собствеността .... Но все пак, толкова дунанма, толкова пушилка за нищо не се вдига. По всичко изглежда, че Жан премълча нещо в своето историческо изявление.

Ако всичко е както през 87-а, 88-а нямаше да е нужно и самото жаново явление по телевизията. Просто се събуждаме една сутрин и всички пълнолетни - собственици и стопани на социалистическата собственост. Другарят Гечев ще се грижи за икономическия растеж, другарят Карамфилов за ниската инфлация и пей живот, направо като в приказките. Да, ама не, както казва един виден публицист. Тези дето раздаваха собствеността не намазаха нищо, което да е законово уредено, на всичко отгоре им спретнаха превратче (Май и те са врагове на Жан? Това обаче е сложен политико-идеологически въпрос.). Сега в бъркотията наваксват, де холдинг, де фирма и т.н. и т.н.. Но това не е съвсем безопасна работа. В това гъмжило от врагове или някой ще те отстреля или бомбичка ще ти постави. На Жан това не му харесва. И не само на него не му харесва, но и на цялата плеяда новоизлюпени лидери. Старите също са си взели урок и ще се опитат да повторят номера по новому.

Общата цел на върхушката е да се узакони един нов грабеж от рода на този завършил през любимата на Жан 1949 г.. Тогава се вземаше от мръсните капиталисти с пушка в ръка. Сега децата на разбойниците са учени и ще пипат по-умно, но не по-малко разбойнически.

Нека тръгнем от целите на масовата приватизаци, такива каквито са формулирани в правителствената програма за масовата приватизация.

От програмата се очаква да отстрани основните препятствия пред приватизацията: недостига на платежоспособно търсене; трудностите на предлагането; отчуждеността на мнозинството българи от този процес.

Масовата приватизация няма да увеличи потенциала на платежоспособното търсене на масовия български гражданин. Боновете, които ще бъдат предоставени са с номинал 91 млрд. лв., а като се приспаднат 2% (500 лв. за получаване на книжките) ще останат около 89 млрд лв.. В същото време спестяванията на гражданите са над три  пъти повече (227.9 млрд. лв. срочни депозити, т.е. замразени пари и 43.3 млрд. лв. спестовни влогове). Сумата на спестяванията също е крайно недостатъчна за съществено преструктуриране на собствеността в страната. Голяма част от тази сума обаче можеше да се реализира за предвидените по закон преференциални 20% от дяловете и акциите на предприятията за трудовите колективи. Какво пречеше тези 20% да бъдат продадени на работещите в предприятията? От 1993 г. страната се управлява от БСП, но през цялото това време вместо реални действия за широкомащабна приватизация, включително със застъпен социален елемент се предпочиташе издигането на лозунги и розови обещания.

Трудностите в приватизацията бяха и са не толкова в предлагането, отколкото в тоталното блокиране на процесите от административния апарат. Апарат, който в преобладаващата си част е непроменен от много години насам и разбира се е силно свързан с управляващата партия.

Мнозинството българи наистина са отчуждени от процеса на приватизация. През всичките години на т.н. реформа обаче не се направи нищо за повишаване на заинтересоваността и приобщаване на населението към проблемите на преструктуриране на собствеността. Тук отново може да се постави въпроса за преференциалните 20% и за тези, които изляха реки от сълзи за интересите на народа. След пропуснатите години сега не ни остава нищо друго освен да чакаме магическият израз масова приватизация да реши всички тези проблеми. А може би точно на комплексната апатия и отчужденост на българина от всички граждански процеси в родната му страна разчитат големите играчи от новия театър.

Не по-малко абсурдни са и следващите задачи, които си поставя правителствената програма.

Никакви възможности няма да се открият пред гражданите на Република България за участие в управлението на преобразуваната собственост. Отделният гражданин едва ли ще достигне собственост върху 1% от акциите на конкретно предприятие. Това му дава само възможността да се надява в светлото бъдеще да получи някакъв дивидент. Да се надява така, както преди се надяваше животът му да се подобри като резултат от все по-големите успехи на социализма.

По-нататък програмата продължава с безмислено словоблудство и въртене на изрази, познати ни от соцпропагандата - дългосрочна структурна политика (такава правителството не е оповестило); решително подобряване; приоритети на държавата и т.н. и т.н.

За да се ориентираме в това, какво точно готвят на народа си социалистите трябва да погледнем и какво готвят в съответните закони, осигуряващи масовата приватизация. Тук подводните камъни са много. Ще се опитам да се спра само на тези от тях, които оформят рамката на новия социалистически замисъл. Преди всичко това са възможностите за участия в търговете.

Индивидуалното участие, при предвидената в програмата отчужденост на българина от приватизационните процеси, можем да отнесем към перото на непредвидените загуби в цялостния план.

Възможността за участие чрез граждански сдружания е по-скоро резултат от борбите вътре в соцпартията. Хардлайнерските титани на мисълта Орсов и бай Ангел Димов ще получат трохи според тяхната си черга. На този етап можем само да си представим как текезесарските апостоли ще оберат боновите книжки на своя електорат по селата и след това ще изкупят чрез орсовите граждански (какво абсурдно словосъчетание - Орсов и гражданско) сдружения предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Цялата тази задявка ще доведе до временно незначително отклонение от общия план. Незначително, защото предприятията в този бранш са в окаяно състояние. Например само четири от множеството грандиозни социалистически месокомбинати отговарят на изискванията на стандартите на ЕС. Временно, защото нито Орсов, нито бай Ангел Димов могат да управляват каквото и да е стопанство и не след дълго всичкото заграбено от тях имане ще отиде в ръцете на големите акули.

Така стигаме до инвестиционните фондове. Те са единствената реална възможност гражданите да участват в превръщането на боновите книжки в акции. Тук обаче социалистите залагат най-големия капан. Предвидената за лицензиране на приватизационните фондове процедура е чисто административна. Замисълът е да се лицензират само няколко любими на партията фонда и постигане на заветната мечта - вся власть советам. Пет - шест партийни фонда ще съберат боновите книжки на целокупното правимащо българско население. От тук нататък всичко ще бъде за благото на човека. Остава само, както в оня виц да се посочи името на човека.

След година две, когато се види, че масовата приватизация няма да доведе до промени в социалистическото управление на предприятията и от тях не могат да се очакват дивиденти, гражданите ще започнат да продават боновете си (акции те така и няма да видят никога). Любимите на партията фондове ще изкупят на безценица неясната амалгама от бонове и акции и процесът ще приключи. Сегашните лидери от комсомолския набор в партията ще бъдат улегнали бизнесмени. По-тарикатите ще се изтеглят в чужбина, но независимо от това те ще бъдат собственици на държавата.

За гражданството ще остане безплодното политическо боричкане и призивите да се повишава активността при участието им в изборите.

Опонентите ми вероятно ще възразят, че масовата приватизация не са я измислили нашите комунисти. В Чехия и Словакия също приложиха масова приватизация. Международните финансови институции в началото на реформата не ни препоръчваха този подход, но от средата на 93-а г. и те започнаха да говорят за масова приватизация.

Моят отговор е: То и комунизма не го измислиха руснаците, още по-малко нашите разбойници, но видяхте какво стана.

София-07.11.95