ЗАВОЯТ НА ИЗТОК - ЖЕЛАНИЯ И РЕАЛНОСТИ

След няколкомесечно прикрито противодействие, заредените с антиевропейско мислене социалисти тръгнаха на открита атака срещу отварянето на страната към света. На практика прикритостта беше само за вътрешна консумация, защото публикациите, появили се в авторитетните световни издания веднага след встъпването във власт на виденовото правителство показват, че светът няма илюзии относно ориентацията на новите български властници.

Ударите срещу европейската интеграция на страната са насочени в двете основни направления, определящи ориентацията на една държава - военната обвързаност и енергетиката. Нещата започнаха тихо и кротко с една уж дискусия за членството ни в НАТО. Уж дискусия, защото фактически така наречените социалисти декларираха, че по време на тяхното управление няма да допуснат България да членува в тази организация. Нещо повече, масираната пропагандна манипулация показва, че те ще направят всичко възможно да разрушат всички пътища, така че това да не стане и в бъдеще.

На Запад се престориха, че не забелязват вътрешната шумотевица. Просто отчетоха, че ще имат един кандидат по-малко, което значи едно гайле по-малко.

По отношение на енергетиката обаче нещата се изостриха. Начинът, по който България оповести източната си определеност в енергийния сектор стана общоевропейски проблем. Реакцията срещу пускането в експлоатация на първи блок на АЕЦ Козлодуй е на най-високо политическо ниво. Реакцията на българските власти е далеч от дипломатичния тон. На практика липсва дори елементарно усилие да убедим тези, на които уж искаме да бъдем партньори, че сме прави. Напротив, с пълна сила се проявиха рефлексите ни от времето на ограничения суверенитет. Така България декларира на висок глас, че не желае диалог с Европа и още повече каквото и да било интегриране.

Сега, когато антиевропейският тон и арогантно поведение се афишират с определено чувство на гордост, пропагандата методично внедрява термина плавен завой на изток. Този завой в никакъв случай не е обусловен от някакви национални интереси. Единствената причина е, че властващите не се чувстват уютно в Европа. Там проблемите се решават чрез диалог, толерантност и умело отстояване на интересите, а това е непосилно и неприятно за довчерашните комунисти.

Големият въпрос е какво означава такъв завой в днешните условия? Проблемът се усложнява и от това, че дори социалистите нямат отговор на този въпрос. Те действат, водени от рефлексите си. За тях няма никакво значение, че тези необмислени опити могат да доведат до въртене на място и хвърляне на страната ни в една ужасна изолация.

Младото крило иска да повтори в своя версия това, което правеха техните бащи и учители - да обичат СССР, но да ползват благинките на Запада. През всичките години след преврата нито един мастит апаратчик на партията-държава не се изнесе в Русия. На запад се насочват всички играчи, там е и др. Дойнов.

Социалистите искат хем страната да направи завой на изток, към Русия, хем водачите им да имат къщи на Запад. Една непосилна задача, изпълнението на която се сблъсква с три основни проблема.

Ориентация в новата руска обстановка

Русия и Москва не са това, което бяха в студентските години на новоизлюпените лидери. Случаят Топенерджи недвусмислено показа, че водачите на старата гвардия (но в никакъв случай цялата гвардия) се ориентират по-добре в днешните реалности на Русия. Помагат им старите връзки, които сега се материализират във връзки със силните на деня руски икономически групировки. Но и старите не са без проблеми. И те не са сигурни, че точно техните авери ще удържат властта в Русия. Всъщност техните руски орбити са фиксирани. До нови орбити със стара слава не могат да се докопат, пък и от България не остана много за продан.

Налучкването на точния партньор в Русия е основен проблем за играчите от отбора на Виденов. Те не показват добра ориентация и разчитат предимно на собствените си розови сънища, че в Русия ще се върне комунизмът, такъв какъвто са го учили в училище. Този вариант обаче е най-малко вероятен.

Повече от едно десетилетие в Русия се формира прослойка на финансовата олигархия. Огромен капитал е изнесен от страната, а след рухването на империята този процес се легализира. За разлика от нашите дребни мошеници руските финансови босове имат дългосрочни виждания. Те искат да имат перспектива на Запад и за поколенията си. И добре разбират, че за да се осъществи това Русия и руският народ трябва да продължат да работят за тях. Бъдещето на Русия е изграждането на неодворянско общество. Новобогаташите се интегрират индивидуално в Европа. Но за да има ефект от тази интеграция вратите на Русия трябва да са отворени и да може да се смуче от там. Поради тази причина финансовите магнати няма да допуснат неокомунизъм в Русия. И в Русия неокомунистите са мечтатели като нашия Жан. Те ще бъдат пускани да действат само в интерес на олигархията. Трагедията е в това, че съвпадането на интересите на олигархията със страстите на хардлайнерите може да струва много човешки живота и съдбите на цели народи.

Днес Русия не може да бъде мислена като СССР. Вече няма идеологическа доктрина, която да принуждава икономическите субекти да въртят на празен ход. Русия е богата страна и нейните бизнесмени съвсем естествено желаят да участват равноправно в световния търговско-икономически процес. Както и да се присламчва България към тях, тя никога няма да бъде техен приоритет.

За 5-6 години положението в Русия се е променило толкова драстично, че дори и възпитаниците на Москва се чувстват несигурно. Време е те да осъзнаят, че България никога, дори и по времето на великото социалистическо братство, не е била приоритетен партньор на Русия.

Запазване на имиджа пред Запада

Другият голям проблем за плавния завой на изток е запазването на имиджа на кормчиите пред Запада. На пръв поглед противоречива и ненужна цел. Така е обаче само на пръв поглед. По-голяма яснота ще има, ако си припомним как ни завари превратът през ноември 89-а г. - огромен 12 милиарден дълг към Запада, рухнала икономика с не по-малка вътрешна задлъжнялост. После през 90, 91 и 92-а г. Русия натрупа дълг към България, защото демонстративно не плащаше стоките, които получаваше от нас. Нека си припомним и, че през гладната зима на 90-а г. хуманитарната помощ идваше пак от този проклет Запад. Някой да си спомня България да е получила хуманитарна помощ от Русия (тогава все още имаше СССР) в тези тежки дни? Вероятно е по-добре да си спомним онзи виц, в който българинът настоява да дели нещата с руснака по равно, а не по братски. Важно е да си спомним, защото през времето на изкуствено предизвикания от руските комунисти глад в СССР през 30-те години, царска България изпрати своята помощ за руснаците.

Комсомолчетата разбират добре, че трябва да са в добри отношения със Запада. Те знаят, че е много хубаво народът да обича Русия, а те да въртят бизнеса и да харчат парите си в пустия му Запад (а понякога и на изток, чак в Сингапур).

Големият проблем за момчетата, а и за цялата пъстроцветна сбирщина наречена партия и кръстена БСП е, че ще им бъде много трудно да излъжат развития свят да им даде още 12 млрд. $, за да могат те да си поиграят на социализъм през следващите 10-15 години.

Как изиграха играта татковците и батковците? Основната част от кредитите се вземаха от частни банки. Договарше се внос от Запада, с държавна гаранция и разделяне на комисионните. Далаверите се заквасваха с пищни софри, разходки из курортите и разбира се ловни шоу програми. Добри купувачи! Още ги помнят с добро там на Запад.

Резултатът е започнати и недовършени мегаломански проекти, технологична необвързаност на българската промишленост и разбира се сухото за юнаците в чуждите банки. За пладнешките обири чрез фирми фантоми може и да не се говори.

Сега наивници вярват на теорията, че тези пари щели да се върнат в България за инвестиции и прочие там приватизации. Дрън, дрън! Те разбойниците, ако можеха да въртят бизнес в България нямаше да пращат парите си в чужбина. Тук в икономически разбитата и опоскана от тях България, за да се печели трябва много труд, а там парите са инвестирани сигурно и без много зор дивидентите си капят. Колкото и парадоксално да звучи, Западът се труди за благото на социалистическата върхушка. Тук в България баламите има да чакат.

Не им трябват тук изнесените пари и за приватизация, защото така ще засучат приватизацията, че да узаконят като своя собственост това което им трябва. На 26.10.95 в телевизионно обръщение Виденов си призна, че масовата приватизация е същото като предаването на собствеността през 1987 г.. Губещите и задлъжняли предприятия за народа, той е за това този народ, да им плаща дълговете. Лошото е в това, че го прави доброволно.

В първите месеци на своето управление социалистическото правителство заяви, че не му трябва нито Международен валутен фонд, нито Световна банка. Лудите глави бързо изтрезняха, но за тяхна зла участ се оказа, че международните финансови институции не вярват на голи обещания. Те искат реализацията на конкретни действия, които никак не се вписват с нашенските желания за завой на изток.

Шансовете да се вземат пари от международните финансови институции за разиграване на театър са нищожни. Предшествениците разбиха имиджа на страната ни като кредитополучател и е невъзможно да се измъкне нещо от частните кредитни институции. Западнярите може и да си падат по комисионните, но когато нещата опрат до по-дългосрочно затъване те си пазят интереса.

Промените в света през последните години правят много малка вероятността развитият свят да плати за нашенски експерименти. В предишните условия те даваха кредити, с ясното съзнание, че с това си плащат собственото спокойствие. В бъдеще обаче това е неприемливо за тях. Повечето бивши социалистически страни имат твърда европейска ориентация, а който не иска - да си троши главата.

Контрол на вътрешното положение

Жан Виденов дава видимост, че се противопоставя на някои от групировките. На наивни симпатизанти се лансира идеята, че добрият момък ще ликвидира големите групировки и ще формира множество по-малки, за да може хем да има конкуренция, хем да ги управлява по-лесно. Напразни надежди. Розовата мечта на пловдивския младеж е той да оглави групировки, които да го слушат. Мечтата е наистина само розова, защото той не знае как точно да стори това. С партийно-апаратни техники това не става. Не може просто да пуснеш във в. Дума съобщение, че от състава на националния капитал се изважда по целесъобразност например Илия Павлов. Това ставаше в условията на официално властващия комунизъм. Тогава бизнес игрите се представяха като изважда от състава на политбюро или ЦК другаря едикой си.

Апаратните техники са неприложими, но Жан друго не знае, друго не е учил.

Изглежда обаче и апаратните игри не ги е изучил, защото в допълнение към нескопосанато му отношение към бизнеса се прибавя и нескопосаност в държавните дела. Вещи играчи, които методично провеждат изолационизъм го подхлъзнаха и пробутаха на негов гръб всички провали на външната политика. Опитната апаратна хиена Пирински не взема открито отношение по членството в НАТО. Жан е дискредитиран и във вътрешен и във външен аспект. Той наруши комсомолската си клетва и ходи в главната квартира на НАТО. Правоверните никога няма да му простят това. В НАТО пък разбраха, че той е в графата оловни войничета, които могат да се обръщат само на изток.

В последните седмици, когато стана ясно, че освен коминтерновските инициативи на Балканите, външната ни политика е пълен провал, името на първия дипломат съвсем изчезна. За да се запази митът за суперпрофесионалиста, който така и не може внятно да определи какво е направил за България, балканското репчене срещу Европа се възлага на вицепремиера Цочев. Пирински си кротува, за да запази европейската си осанка. Тези, които въртят кормилото на завоя не разчитат на Жан.

Западът не е склонен да плаща, връзките с Русия се държат от групировки, наши и техни. За босовете и на нашите и на руските групировки младото премиерче е незабележима величина. За да бъде водач на завоя на изток на Жан му остава една възможност - въвеждането на авторитарно управление. И той ясно осъзнава тази си единствена възможност. Не е случайно например, че откакто той е на власт медиите заливат обществеността само с материали за насилия и убийства. Провежда се целенасочена подготовка на масовото съзнание за необходимостта от здрава ръка в управлението на държавата.

Но и при този вариант нещата не са безпроблемни.

Виденов трябва да се опре на червените хардлайнери. Много малко вероятно е обаче, те да се опрат на него, ако се тръгне към открита реставрация. От своя страна вариантът на открита реставрация е малко вероятен, защото хардлайнерите нямат необходимата финансова мощ.

По-вероятен е реставрационен вариант, при който младите да се опитат да изиграят пиеската на татковците и батковците. Тук може Жан да спечели борбата за лидерството. Но дори и спечелил тази битка той ще се сблъска с проблемите на финансовото осигуряване на своето управление.

Цената на пиеската, която играха старите муцуни е обсебването на националното богатство, плюс общонародната явна (бригади и други форми на ангария) и неявна (ниски заплати, лишен поради дефицита от покупателна способност лев) експлоатация, плюс външен дълг, плюс вътрешен дълг. Днес неототалитаристите са лишени от тези ресурси.

Още през 89-а се разбра, че национално богатство няма. Има само вътрешен и външен дълг. Няма какво да се национализира. От народа няма какво повече да се ограби. Еничарите от застрахователните компании са пуснати повече за да всяват страх, отколкото за да осигурят финансов ресурс.

Какво ни очаква след завоя?

Както се вижда големият проблем е как да се направи завой на изток като за това се получат пари от Запада. Проблемът е труднорешим, дори когато съветник ти е такъв враг на Международния валутен фонд и Световната банка като проф. Ангелов.

Продължаването и задълбочаването на водената от социалистите антиевропейска политика неминуемо ще доведе до пълна изолация на страната. В един дългосрочен план в България нито ще има инвестиции, нито ще има нови технологии. Неизбежно ще бъде ново спиране на плащанията по външния дълг.

Русия едва ли има някакви по-сериозни икономически интереси в България освен ползването ни за транзитна територия при експорта на енергоресурси към Европа. В условията на подготвяната изолация на страната, тази перспектива не е особено благоприятна за страната.

Очевидно е, че отборът на Виденов готви страната ни за пореден номер република в един бъдещ заместител на СССР. И всичко това за да се наситят лични и групови страсти за власт.

В цитираното вече телевизионно обръщение Виденов постави под общ знаменател годините 1939, 1949 и 1989-а. С това отново е определен врага - световния и наш капитализъм. Премиерът обяви, че строителството на социализма започва отново. За нас остава въпросът - обречена ли е България на виденовото безвремие?

София - 27.10.95