МРАЗИ ЕВРОПЕЕЦА!

Избрах за заглавие една перефраза на Бий германеца, което беше нещо като девиз на бойните шайки на комунистите от периода на втората световна война, защото през последните седмици с невероятна сила в страната ни се развихря пропагандирането на омразата. Разликата е в това, че сега трябва да мразим не само германците, а всички европейци.

Междувременно стратегът Лилов каза, че управлението им е в деветия месец и е вече време да се роди силното ляво правителство. Не вярвам някой да е имал съмнения относно това, какво могат да родят бившите комунисти, но те побързаха да разсеят надеждите за сполука и спиране на разрухата. Това, което раждаха десетилетия като узурпатори на властта - голи обещания и омраза - го родиха и сега. Голите обещания ги раждат непрекъснато, деветте месеца им трябваха, за да родят откритото пропагандиране на омразата към Европа и към света с малки изключения. Не че през всичкото време не са се стремяли към насаждане на омраза и провеждане на политика на изолация, но поне се опитваха това да бъде прикрито. Очевидно обаче комунистическото търпение има деветмесечен срок на давност.

Омразата към предходните правителства и към Държавния глава вече са коментирани по други поводи. Тук думата ми е за широкомащабната кампания за насаждане на омраза към Европа и другите развити страни. Работи се на широк фронт, методично и последователно. Като примерно начало може да се посочи побоят над една дама, дошла от Америка да преподава английски в Разград. Разплаканата млада жена си отиде в родината (щастлива е, че има къде да си отиде). Свръхсуперпрофесионалистите на министър Начев не направиха нищо, за да открият злосторниците, а наскоро червеният кмет на Разград се похвали от телевизионния екран, че работел много добре с тези хора и нямало случай да не изпълнят негова заповед. В Разград всичко продължава да е мирно и тихо в очакване на втория червен мандат.

После официално намразихме дарителят Сорос. Дори народният академик изнесе специална лекция по въпроса. Но и той, и премиерът, и цялата загрижена за благото на народа пасмина забравиха да ни обяснят, защо на времето трябваше да обичаме международния мошеник Максуел. Той не беше направил нищо добро за България, а др. Луканов го посрещаше с почести. Но това са отклонения. Сега е важно да мразим Сорос и учредената от него фондация. Фондацията пък подпомага Американския университет в Благоевград, следователно трябва да мразим и него. Новите Начеви попълнения в полицията бързат да изпълнят партийната задача и хоп - намира се шпионин в университета. За случаите Бейли и доктора от Велико Търново няма смисъл да се говори. На този родилен напън на Запад се смеят.

На Запад се смеят, но на българското общество му става тъжно и с всеки родилен напън на комунистите още по-тъжно ще му става. Започна се с отстраняването ни от състава на учредителите на Форума по експортен контрол (организацията, която ще наследи КОКОМ след премахването му). Тук ще отворя скоба за кратко разяснение на същността на явлението, защото то беше представено абсолютно неправдоподобно пред обществото. Новата организация в никакъв случай не е нео-КОКОМ, както я именуват недоучени съветници, на които припяват медиите. Развитите страни работят още от 1992 г. за премахването на КОКОМ. В новите условия не е необходимо да се забранява експорта на върхови технологии за Източна Европа. Необходими са обаче гаранции за това, че няма да се осъществява несанкциониран реекспорт към страни, за които има съмнение, че стоките ще се използват в тяхната дуална възможност - за военни цели.

Това което се иска за учасие в новия форум е синтезирано в няколко точки, главните от тях са: да имаме специален закон за контрол на вноса и износа и ефективна система за осъществяване на предвидения в закона контрол, т.е. законът да бъде приложим и работоспособен. Още през декември 1992 г. в Париж се проведе специална среща, на която бяха разяснени изискванията за участие в бъдещия форум и в допълнение беше изразена готовност за оказване на консултантска и техническа помощ за постигане на исканите условия. Въпреки, че този проблем не е бил приоритетен за правителството на Беров, в тогавашното министерство на търговията е подготвен проект на закон за контрол на вноса и износа. Проектът така и не достига до дневния ред на правителството. Служебното правителство не го разглежда, защото при отсъствието на парламент законодателните инициативи са безмислени. При сегашното социалистическо правителство външната политика се икономизира, но активността по отношение на новата организация не е преценена ката икономически важна. Очевидно върховите технологии не са приоритет на това правителство. Остава да се питаме какви ли технологии ще бъдат прилагани при строежа на шумно рекламираните газо- и нефтопроводи.

Е, след като стана ясно, че нещата са изтървани правителството набързо одобри проектозакона и го прати в НС. Пропиляните шансове сега ще се компенсират от мнозинството на депутатите ударници.

Както се вижда пренебрегването ни в новия форум е чисто български проблем и се дължи на проспиване на предоставените ни възможности за сътрудничество. Важно е да се подчертае, че омразните европейци, а в случая и американци и японци не ни изолират напълно. Страната ни не е включена в някакъв списък, който с удоволствие да наречем черен. Това, че не сме сред учредителите на новия форум не означава, че страната ни е лишена от възможността да внася и ползва върхови технологии. България ще може да ползва тези технологии, но при една по-сложна процедура, която да гарантира, че те няма да се предоставят по неконтролируем начин на някои от страните, които до скоро наричахме братски. Проблемите при това състояние са главно два. С встъпването на социалистическото правителство във власт, България се втурна шумно и нетактично да се побратимява с т.н. братски страни. Разбира се нищо освен голи обещания не получихме от Сирия, Ирак и Либия. От неосмислената и некоординирана политика не ни остана нищо друго освен министерския туризъм и информацията за красивите кюрдски партизанки. Вторият аспект на проблема е свързан с това, че дори и да нямаше никакъв КОКОМ и никакъв нов форум, върховите технологии се купуват с пари. При сегашното положение на българската икономика нещата отново опират до чуждите инвестиции. В тази насока социалистите не направиха нищо позитивно. Чуждият инвеститор се отблъсква бавно и методично. Напредък има само в шумното рекламиране на туристическите набези на висшите държавни сановници. Например вицепремиер се хвали, че омагьосал германците и техните инвеститори ще се хвърлят към Бьлгария на талази, а в същото време премиера крои планове как да отстрани германския концерн "Сименс". Каква близост до максимата "бий германеца! Ако не беше трагично щеше да бъде смешно.

С казаното дотук не се изчерпва списъкът на дипломатическото и политическо бездействие. И шансовете за оплюване на европееца естествено се увеличават. Явявя се проблемът с визовия режим за пътуванията на българските граждани в Европа. Истината естествено е съвсем различна от това, което ни представя антиевропейската социалистическа пропаганда. От край време България е с визов режим за европейските страни, техните граждани също трябва да имат визи при влизането си в нашата страна. Прословутият списък не е черен, нито дори негативен - той е просто общ списък на страните, които са с визов режим за ЕС. За постигането на изменение на този режим отново е необходимо да се изпълнят ред условия. Страните от Вишеградската четворка, от които ние последователно и методично се отдалечаваме, приеха и изпълниха тези условия още със старта на реформата. Тхните граждани отдавна пътуват без визи в ЕС и на практика и за тях няма нищо ново в списъка.

Най-съществените от изискваните условия са осигуряването на надежден контрол на влизането и транзитното преминаване през съответната страна и постигане на двустранни договорености за реадмисия (репатриране на незаконно проникналите емигранти за сметка на страната източник) със страните от ЕС. За граничния контрол у нас едва ли има смисъл да се говори. Неговата неефективност е публична тайна. Договор за реадмисия имаме само с Германия, а по отношение на другите страни нищо не е направено. Картината се допълва от пълната неспособност на властта да предприеме каквито и да било действия срещу ширещата се организирана престъпност. Лицето на правителството в този аспект се определя от един напълно неадекватен вътрешен министър. Принос, както и в случая на вносно/износния контрол има и побратимяването ни със страните - източник на тероризъм или с конкретни терористични организации.

Бездействията на българската дипломация се допълват от необмислени, безполезни и негативно влияещи действия на изтъкнати социалистически държавници. Като капак на всичко - пълна неадекватност на реакциите след конкретното събитие, което както вече отбелязах, с нищо не променя досегашното положение. Вместо план за действия, с които да се навакса пропуснатото, вместо умела дипломатическа интервенция удостоихме Европа с парламентарна декларация. Самообявилият се най-голям опозиционен център, вместо да разясни проблема по същество предпочете евтината предизборана шумотевица след като заедно с мнозинството подписа никому ненужната декларация. За огромно съжаление и политическите съветници на Президента не се оказаха на висота и вместо да използват авторитета на Желю Желев в Европа за координиране и съгласуване на усилията за решаване на проблема, включиха институцията в хора от беотийски крясъци.

Соцдипломатите проспаха визовия проблем, но соцпропагандата не спи. С характерния за тази пропаганда евронихилизъм общият списък беше наречен черен. Врагът е посочен, в оборот се пуснаха изрази като на България беше ударена плесница, не ни искат в Европа и т.н. и т.н. Всички сили са впрегнати за насаждането на отчужденост от Европа.

Кулминацията на антиевропейските действия се достига по отношение на демарша на Г-7 относно спирането от експлоатация на първи блок (най-старият, като технология и срок на експлоатация) на АЕЦ Козлодуй. В дипломатическата практика демаршът е сигнал за заостряне на вниманието по проблем, по който трябва да започнат активни дипломатически действия и разговори. Нашенските професионалисти обаче решиха да демонстрират социалистическа арогантност и дебелащина, познати ни от времето на Чернобил.

Още от 1991 г. е постигнато споразумение между българското правителство и съответните страни за предприемане на мерки, които да позволят на България в един четиригодишен период да преструктурира енергетиката си по начин, който да позволи спирането на въпросния първи блок. От страна на партньорите беше поет ангажимент за финансиране на българските проекти в тази насока. Подчертавам на българските проекти, защото по проблема много се спекулира с намеса във вътрешните ни работи и националните интереси.

Защитниците на националните интереси обаче не реагират. Не се осъществи необходимото преструктуриране и модернизация. В допълнение България продължава да е една от страните с най-високо потребление на електроенергя за единица БВП. В същото време се въртят далавери с износа и реекспорта на електроенергия, с доставките на въглища. Стигна се дотам, висш служител на НЕК да бъде застрелян в съседна Турция. Най-голямата в страната ТЕЦ Варна не е обезпечена с въглища за тази зима. Вместо да се търси отговорност от виновните за тази ситуация, най-безцеремонно се обявява, че за нас ТЕЦ Варна е резервна централа. Населението се плаши с тъмна и студена зима.

Изтичането на четиригодишния срок беше добре известно на управляващото мнозинство, но икономизираната ни дипломация проспа възможността за предварителни сондажи. Точно на това проспиване и неадекватната външноикономическа политика се дължи демарша на страните от Г-7. Дори и след демарша не всичко е загубено. Но вместо да се започнат дипломатически действия и разговори, чрез които да се отложи обещаното спиране до следващата пролет, с помпозност и безотговорна усмивка на Посланика на ЕС в България се връчва отговор на демарша и първи блок се пуска в експлоатация. Не е ясно само, кой поема отговорност за този изключително отговорен акт. Важното е да демонстрираме шумно липсата на политическа и икономическа дипломатичност и да натрием носа на европейците. Смешно е да се мисли, че националноотговорните управници не знаят, че проблемът с една атомна електростанция не е национален, а европейски. Дори и да сме прави, елементарният дипломатичен тон изисква да убедим заинтересованите страни в това.

Още по-отчайваща е обществената апатия по този жизненоважен проблем. Мълчи актьорът еколог, мълчи бизнесследователят Сугарев, от словесната комбинация консервативна-екологична не може да се очаква нищо, а Гайтанджиев е просто социалист. Народният академик се кахъри за ядрените опити на хиляди километри от България и в знак на протест прояви героизъм, като се отказа от поредното туристическо пътуване до Франция. За ядрените проблеми на по-малко от триста километра от столицата ни, той и пет пари не дава. Нищо ново в навиците на симпатизанта на БСП. Такова поведение той имаше и като обикновен депутат и симпатизант на БКП по време на аварията в Чернобил. И тогава и сега много по-важно е да мразим Европа. В отплата ще имаме ток през зимата. Те ще бойкотират екофорума у нас, няма да кредитират преструктурирането на енергетиката, което груповите интереси и без това не желаят. Вероятно няма да проявят готовност за включването ни в плана за възстановяване на засегнатите от югоконфликта страни.

Включат, невключат все едно. Ние в отговор ще ги мразим още по-силно.

Лошото е, че много малко ни остана за обичане. Аз не си падам по кюрдските партизанки. Не ги мразя, но просто не си падам.

София-07.10.95