КОМЕНТАР НА ПРЕВЕДЕНИЯ МАТЕРИАЛ ПОД ДВУГЛАВИЯ ОРЕЛ

Статията от Сп. Шпигел със своя очевидно телеграфен стил има за цел да запознае европейските граждани с новите позиции на Русия относно сътрудничеството със Запада. Гласовете, които смесват националните интереси с имперските интереси стават все по-силни. Новото мислене отстъпва и най-малките противоречия и недоразумения със Запада стават повод за възкръсване на реминисценциите от миналото.

За тях това би трябвало да бъде сигнал-предупреждение, че курорта, който са си осигурили с дългогодишен труд не е гарантиран. Демокрацията и икономическото благосъстояние трябва да се защитават ежедневно.

За нас българите материалът трябва да звучи много по-тревожно. Нашата страна е изправена пред изключително труден проблем - да осъществим интегрирането си с Европа и да изградим равноправно партньорство с Русия. Европейският път изисква консолидиране усилията на цялото ни общество за преминаване към качествено нови стандарти на живот. Равноправното партньорство с Русия е не по-малко важно и не по-малко трудно.

Великите сили могат да си позволят да говорят за сфери на влияние, но мълчаливото съглясие да бъдеш в нечия сфера на влияние  е крайно опасно незвисимо, за коя сфера става дума.

Тревогата се засилва от това, че в последно време у нас се забелязва протакане на действията, водещи към европейска интеграция и същевременно пропагандиране на сътрудничество с Русия на всяка цена. Управляващите социалисти - бивши комунисти открито водят антиевропейска политика в полза на сателитното ни положение в Руската сфера.

Бащите и майките на днешните свръхсуперпрофесионалисти от комсомолския набор в партията не успяха да ни направят 16-та репулика. Днешните управници могат да доведат това дело до успешен край. Русия открито заявява, че ще гади нов СИВ и нов военен блок. Освен бившите съветски републики в Европа няма друга държава освен България, чийто политици да водтя политика подсказваща съгласие с тези идеи.

Не трябва да се осланяме само на надеждата, че в историята, всички опити за реставрация са комични. Те са такива само погледнати от дистанцията на времето. За съвременниците на рествраторските напъни, животът е бил винаги една трагедия.

София-30.09.1995