ЩЕ ПРОПИЛЕЕМ ЛИ ОТНОВО ШАНСОВЕТЕ СИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ КЪМ ЕВРОПА
(
За Европа като за Европа)

"Една цивилизация винаги привлича варварите. те са по-силни и за съжаление вместо да се приобщят към цивилизацията, я разрушават."

Сър Стивън Рънсиман

В предходните статии от настоящата поредица За Европа като за Европа беше направен опит за реалистичен поглед върху икономическите аспекти на развитието на идеята за Европейски съюз след Втората световна война. За жалост, още в началото на този период България пропусна щансът да се включи в общите усилия за изграждането на обединена Европа. Още по-жалко е, че в най-ново време се съсредоточаваме поече към оплакванията и недоволството от помощта, която Европа ни оказва. Нещо повече, овластяването на бившите комунисти определено показва, че българското общество няма необходимите нагласи към европейското хи интегриране (не разглеждам тази констатация като обвинение към българския народ).

Формално погледнато правителството на Жан Виденив декларира, европейската ни интеграция е приоритет във външната политика. Действията на правителството за времето откакто то е на власт не сочат за особена искреност в декларациите. Проблемът тук е не толкова до пътуванията на висшите държавници из Европа и напъните на пропагандната машина да представи рутинниъе гостувания на европейските представители ката забележителен успех. Проблемет е, че съществените външнополитически сктове на правителството будят съмнения у нашите партньори за искренността на европейската ни ориентация. Във вътрешен аспект особено обезпокояващо е пълното бездействие по отношение подготовката ни за интеграционния процес, допълнено с методичната пропаганда на антиевропейски настроения. Пропагандната машина работи в целия спектър - от примитивните внушения и неистини на вестници като Земя, обработката на различните слоеве на средния ешалон чрез Дума и Континент, за да се стигне до перфиднистта на телевизионни предавания като Наблюдател, където фактите се откъсват от действителността и се подреждат по начин, който прави самата им наредба по вредна от хитро замислена лъжа.

Реалните антиинтеграционни политически актове започват с тенденциозно експонираната в българското общество псевдодискусия относно членството ни в НАТО. Привързаността на комсомолският активист от Пловдив към идеата за единна система за сигурност от Ванкувър до Владивосток би могла да се отмине ката проява на недооценяване на собствените способности и самовлюбеност, ако не бяха последващите му действия или бездействия. Воденето на дискусията за НАТО чрез лъжи, неистини и злостна антинатовска пропаганда би могло да се обясни с желана безпросветност, ако не се забележи неадекватната реакция на правителството спрямо събитията в Босна от последните дни и унизителното мълчание относно декларациите на Елцин.

Не вярвам, че Виденов не знае, че операцията в Босна не е операция на НАТО, а операция на ООН съгласно решение на Съвета за сигурност подкрепено и от Русия, но вярвам, че той не иска българският народ да знае това.

Нека оставим проблема НАТО, защото той наистина не е директно свързан с членството ни в ЕС.

Антифашист номер едно и главен симпатизант на управляващата партия не се свени открито да предрича народен съд за апологетите на западноевропейската ориентация. Ерго, социалистите обявяват основен приоритет на своята външна политика, но всеки, който повярва в нея или се опита да я провежда е заплашен с народен съд. Как да вярваме в политическия кконсенсус? Как да ни повярват нашите партньори в Европа?

Интегрирането на нови страни в ЕС поставя определени изисквания към цялото общество на която и да е страна кандидат. За удовлетворяването на тези изисквания е необходимо да се впрегне цялата обществена енергия. Ако това беше проблем и предизвикателство за наскоро приетите в съюза Австрия, Финландия и Швеция, то е дваж по-голямо предизвикателство за страните от бившия лагер. Страните от вишеградската четворка работят целенасочено за своето членство в ЕС още от самото начали на реформите. За жалост метаморфозите на комунистите в България оставиха една антиевропейска партия в нашия политически живот. Обществото ни не намери сили да се консолидира за провеждане на ефективна реформа. Метастазите на социалистическата безметежност в манталитета се оказаха благодатна почва за откровеното противостоене на реформите от страна на социалистите. В резултат България е драстично изостанала от страни като Чехия, Полша и Унгария. Ако в началото на реформите имахме основания да се разглежда нашето присъединяване в Европа в пакет с тези страни, то днес това са празни пожелания и затваряне на очите пред куртоазността в думите на различните високопоставени гости посещаващи страната ни. Обижда ни отношението на групата Шенген. Сърдим се, но нито за миг докато се вторачваме в треската в окото на другите не се опитахме да видим гредата в своето. А горчивата истина е, че за това унизително отношение към България принос имаме и ние българите.

София-12.09.995