НЕДОВОЛСТВОТО ОТ ПОМОЩТА

(За Европа, като за Европа)

Ако сред привържениците на различните политически партии от двата полюса на българското политическо пространство има някакъв негласен консенсус, то това е недоволството от помощта, която получава страната. В двата полюса тези настроения се третират и експлоатират по различен, но еднакво вреден за държавата начин.

СДС не си прави труда да обясни на българите в какво точно се състои необходимостта от европейската ориентация и какво точно ще ни донесе тя. Подобнo е и поведението на другите партии и коалиции от некомунистическия полюс.

Социалистите прикрито, но методично подготвят изолацията на страната. Общественото мнение се подготвя за преосмисляне на ползата от интегрирането ни в ЕС и въобще от съвместната ни работа с международните институции. С цел засилване на пропагандния ефект проблемът се разширява в рамките на целия бивш социалистически блок.

Преди няколко седмици в едно телевизионно предаване на мастити водещи беше експлоатиран отново митичния план Маршал. Твърдеше се, че Горбачов сервирал на тепсия разпадането на СССР, без да му бъде предложен съвременен план Маршал за тази услуга.

Как всъщност стоят нещата с помощта на световната демократична общност за страните от социалистическия лагер, наречени след 89-а нови демокрации?

По същество помощите във вид на кредити, се реализират още по време на дейставащия социализъм. В Хелзинки беше приета идеята за мирно съвместно съществуване и Западът започна да дава кредити. В отговор получи износ на революция и заклинания. Въпреки масираното кредитиране, комунистическата система рухна. Рухна под действието на обективните икономически закономерности, а не по волята на един единствен политик..

Приложената таблица показва размера на външния дълг на страните от Централна и Източна Европа към декември 1993 г.

СТРАНА

МЛН. Щ. ДОЛ.

Чехия

8 496

Унгария

24 560

Полша

47 200

Словакия

3 622

България

12 410

Румъния

3 357

Русия

80 000

От таблицата се вижда, че общата сума на отпуснатите кредити е 179 645 млн. щ. дол.. Дори с отчитане на инфлацията от 1947 г. насам се вижда, че общата сума от приблизително 180 млрд. щ. дол. за седем страни е много по-голяма от сумата по плана Маршал разпределена между шестнадесет страни на Западна Европа.

Но нека се върнем към българските проблеми. Нашата трагедия се състои в непрекъснатото чакане. Чакаме някой да ни освободи от турското робство, чакаме Червената армия, после чакаме някой да ни освободи от комунизма, а днес чакаме икономическа помощ от Европа. Съдбата на вечно чакащите обаче е обречена на вечно неудовлетворение.

Нека си поставим и въпроса - защо съвременния демократичен свят трябва да е задължен да ни помага?

Днешното състояние на икономически възход на т.н. развити страни е плод на огромни усилия и труд. През цялото време, докато те работеха за своето благоденствие, ние търпяхме безропотно да ни управляват празнодумци, строехме химери и наблюдавахме загниването на капитализма. Нещо повече, през годините на бурни промени в цяла Централна и Източна Европа в България явно или неявно пак управляват същите. В допълнение страдаме по тихите и спокойни времена на социализма. Ако сега онези се излъжат да ни дадат още 12,4 млрд. щ. дол. пак ще започнем да строим социализма и естествено да мразим Запада. Новото ще бъде, че ще трябва да мразим Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Полша, Балтийските държави и Албания. За обич ще ни остане съвсем малко - само Русия, а не целия СССР.

Независимо от всичко Еворпа и Света помагат. Митичния План Маршал е заменен от международните финансови организации. Именно успешната реализация на плана Маршал дава основание за основния извод - помага се при изпълнението на определни условия. Условия, които са една обща рамка, гарантираща ефективно използване на отпуснатите кредити. Важно е да се отбележи, че тази рамка дава достатъчно свобода на управляващите в страната да приложат свои мерки и конкретни икономически действия. Ако тези действия са ефективни, степените на свобода се увеличават. Ако последователно се демонстрира неспососбност за справяне с икономическите проблеми, условията стават по-строги.

А самите условия са повече от естествени за оздравяването на националната икономика - спиране на дотациите за губещите предприятия (основно изискване и при плана Маршал), преструктуриране, приватизация, строга финансова дисциплина.

Сътрудничеството с международните финансови институции е повече обсъждане и съгласуване на определени икономически действия, отколкото получаване на пари под диктат. Например Чехия и Словения работят в сътрудничество с международните финансови институции не толкова за да получат пари от там, а за да сверяват своите действия свързани с икономическата реформа.

Нека се запитаме - готови ли сме ние да усвоим предлаганата ни помощ? Формулирали ли сме ясно целите на реформата в България? Готови ли сме със свои проекти за реализацията, на които да търсим помощ? Усвояваме ли ефективно помощите които ни се отпускат?

Единственият проект по линия на Световната банка, който се осъществява що годе добре е проектът за модернизиране на телекомуникациите. Другите са блокирани от бюрократичната машина. А с идването на власт на социалистите срещу някои от проектите започна открита борба (образованието и селското стопанство). В резултат България усвоява 5-6% от заемите на Световната банка.

Не по-добро е и положението с известната европейска програма PHARE, срещу която се изприказваха доста приказки.

По програмата PHARE през 1995 г. за България ще бъдат отпуснати 83 млн. ЕКЮ - 60 млн. за национална индикативна програма и 23 млн. за трансгранично сътрудничество с Гърция. От 1990 г. по програма PHARE за България са заделени 394,5 млн. екю (1990-24,5 млн. екю; 1991-75 млн. екю; 1992-87,5 млн. екю; 1993-90 млн. екю; 1994-85 млн. екю). Средствата са за икономическо съдействие в три основни области - икономическо развитие и развитие на частния свктор; развитие на човешките ресурси; институционална реформа. Допълнително са предоставени - 20 млн. екю за хуманитарна помощ; 11,5 млн. екю за ядрена безопасност. От 1994 г. се предвиждат и средства за инфраструктурни проекти. Както се вижда все жизнено важни за развитието на страната сектори.

Дълго може да се пише за Световната банка, за програмата PHARE, за помощите по линия на G-24, за помощите на двустранна основа. Главният въпрос обаче е, че предвидените средства не се оползотворяват. Българското обществото не е информирано. Не е информирано нито за предлаганите проекти, нито за това какво е свършено по финансираните вече проекти, нито за това защо не можем да усвоим предлаганите ни средства. Социалистическата пропаганда работи в познатия стил - скриване на истината и насаждане на омраза. Мразим Международния валутен фонд, Световната банка и всеки който се опита да помогне на България, ако не е благословен от партията.

Информационното затъмнение от една страна ни лишава от ефективни средства за реализиране на реформата (блокирането на реформата е главната цел), а от друга страна позволява да се насочи народното недоволство от бавния ход на реформите към лошите международни институции и лошите чужденци.

Не по-малко вредна е и пасивността ни по отношение на предлагането и лансирането на проекти, с които да привлечем вниманието на международните финансови институции. В условията на е дна голяма конкуренция между страните желаещи финансиране липсата на предложения за конкретни проекти и бюрократичното блокиране на финансирани вече проекти ни води до все по-дълбока изолация.

Допълнителен ефект от пасивността и мудността е блокирането на интереса на чуждестранните фирми потенциални инвеститори. Основен фактор за тяхната активност са отношенията ни със Световната банка и Международния валутен фонд. Ето защо гласовете, които са против сътрудничеството с международните финансови институции, са гласове за изолация на страната от световния икономически процес.

Друг аспект на жалбите от помощта е, че голяма част от тях са насочени към консултантски услуги и експертна помощ. А как иначе да бъде? Обществото ни не се е очистило от т.н. ръководители, които доведиха страната до икономическата катастрофа и 12 милиарден дълг. И изведнаж същите тези свръх супер професионалисти не щат акъл, а само пари. През всички тези години не беше положено и най-малко усилие да се оползотворят предлаганите ни консултации и експертна помощ. Експерти и консултантски фирми реализирали успешни проекти в другите реформиращи се страни удряха на камък в България. Ние акъл не искаме.

Още по-малко вероятно е да се възползваме от консултантската помощ сега, когато като ръководители на предприятия се връщат корифейте на командно-административната система.

Друг мотив срещу предлаганото ни съдействие е - те си гледат своя интерес. Крайно време е да разберем, че в този свят всеки който иска да успее трябва да си гледа интереса. Пречи не това, че другите си гледат своя интерес, а това, че ние не умеем да защитаваме своя интерес. В това е и голямото предизвикателство на просперитета - да защитиш и постигнеш своя интерес във взаимодействие с партньори, които също защитават и отстояват своя интерес. Другото е инат и изолация, която нама да ни доведе до добро. Никой няма да помага на една страна решила да се огражда с китайска стена. Никой няма да инвестира в такава страна.

В съвременния свят има огромен инвестиционен потенциал, но има и огромна конкуренция за привличане на инвестиции (Източна Европа, Китай, Виетнам, Африка, Латинска Америка, и т.н.). Печели този, който не се страхува, че инвеститорите ще го купят, а осигурява гаранции за тях и просперитет на страната си.

София-30.08.1995