БЪЛГАРИЯ СЕ ВРЪЩА КЪМ КОМИНТЕРНОВСКАТА СИ ПОЛИТИКА НА БАЛКАНИТЕ

Няма и месец откак скандалното намесване на Андрей Карлович превърна едно добро за страната ни начинание в опасност и ето, че следващите външнополитически ходове  на социалиститте изясняват нещата.

През изминалата седмица бяха осъществени две балкански посещения. След тихото и безславно минаване през Загреб външният ни министър посети Белград. В Загреб той не беше удостоен с честта да бъде приет от Президента Туджман, но в Белград му беше оказано необходимото внимание. От друга страна сръбските/югославските масмедии не отрзиха по същество характера на срещите и резултатите от тях. У нас масмедиите бяха по-шумни, но в традиционния социалистически стил не поднесоха информация по същество.

Нищо конкретно освен сърцатата, но глуповата позиция за вдигане на санкциите.

В тази псевдоинформацинна обстановка е естествено да си зададем въпроса, каква точно е била мисията на г-н Пирински в Белград? Въпросителните се засилват и от факта, че практически по същото време се осъществи шумната визита на Виденов в Аттина.

Резултатите от това посещение изглеждат по-ясни. Виденов лиши българската дипломация от едно от малкото и средства за дипломатиыеско "търгуване" в двустранните отношения - водите на р. Места. Тук ще открием една скоба, за да споменем, че Живков нe се реши на такъв ход през цялото си дълголетно царуване.

Соцпропагандата представи нещата като размяна срещу съгласието на Гърция да се открият два нови ГКПП. Без какъвто и да е коментар остана необяснимата щедрост на Виденов, да говори за 29% от водите, след като до момента (и при Живков) разговорите винаги са се водили до 25%.

Вероятно отговорът на този въпрос трябва да търсим в няколкократното споменаване от страна на Папандрео, че не са били напразни усилията на гръцката страна да подпомага предизборната борба на социалистите. Всъщност нищо ново - публична тайна е, че комунистите/социалисти продават национални интереси за власт.

Но ако в случая все пак се говори за някакви разменни начала, то за размяна по отношение на петролопровода и дума не може да става. Там разпродажбата е на едро.

Българските социалисти направиха неоценима услуга на гръцките си колеги, като се застъпиха пред Русия за проекта Новоросийск-Бургас-Александрополис. Вероятно разменната монета тук са следващите парламентарни избори в България, т.е. още веднаж националните интереси са на заден план.

Ако за газопроводите, можем да говорим за една добра идея, която се опорочава от вътрешните мафиотски игрички, то тук и самата идея е незряла и обслужва само гръцките интереси. Простичко казано с европейски пари те ще си опавят непригодното пристанище Александрополис. В геополитически аспект Гърция ще нанесе неотразим удар на турските интереси. За България остава да събира негативните последици и да предостави територията си за транзитите. Идеята за диспечерски пункт все още не се споменава. Дали пък Пирински не е редил нещо в Белград за продължаване на петролопровода към Югославия?

Това от своя страна би било поредната глупост, защото ще ни превърне в диспечерски пункт от едностранен интерес, такъв какъвто например е Чечня.

Всичко казано до тук са само дребните сметчици на социалистите - коминтернивци. По целият свят държавнически мислещите политици се стремят да създадат на страните си статут отдалечен от конфликта на интереси. Нашичките свръхсуперпрофесионслисти наопаки - непрекъснато ни тикат на фронтови позиции.

В днешния динамичен свят нещата не са толкова простички, колкото са в главите на строителите на остта Атина-София-Белград. Никак не е ясно дали каспийския нефт ще бъде оставен точно на тази абсурдна ос и само с един кран - Новоросийск. Не е за пренебрегване и склонността на Атина да налага едностранно санкции спрямо съседни страни. Не е сигурно също така, дали транспорта през Босфора няма да бъде по-евтин и да си останем само с мерака.

"Изненадите", които ще научим когато се формира българското рчководство на смесеното предприятие, ще имат само вътрешен характер. Не трябва да се съмняваме, че мафиотските интереси вече са разделили баницата. Най-вероятно Жан и Премянов да получат малка компенсация за шамара с "Топенерджи".

Ефектите за регионалната дестабилизация са само скромно допълнение към провалянето на присъединяването ни към НАТО.

За баланса на турските интереси няма да говорим, защото т.н. родолюбци ще ни анатемосат. Можем да си позволим да отбележим, че на заден план остава Черноморското икономическо сътрудничество, а и Балканското също. Последното е свързано с изолирането от проекта на новите независими бивши югославски републики.

Всъщност в своите изявления гръцките бизнесмени не крият, че проектът е концентриран израз на идеята за общославянски действия и обединение. А това вече е твърде опасно за бъдещето на деликатния балкански регион.

Така балканските визити на премиера и външния министър изясниха окончателно външнополитическата ориентация на социалистическото ръководство. След профанизираното упражнение по проблема НАТО (и за малките деца стана ясно, че България няма да се включи в тази система за сигурност) на хоризонта се задава друг ход на "обновената" столетна партия - тихо и полека да се пресекат процесите на интегриране в Европа.

София - 26.06.95