КОЙ ИЗМИСЛИ "ВОЙНАТА МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ"?

Вашата преса споменава дори за "война на институциите"
Из въпрос към Жан Виденов в интервю за белгийския вестник "Льо Соар"

През миналата седмица се чества 50 годишнината от края на Втората световна война в Европа. Пищните тържества и паради биха били безмислени, ако честването на подобни годишнини не предизвикват равносметка и размисъл. Естествено е, когато се чества краят на една жестока война, да се замислим за войната въобще. За различнте видове войни и войнички, за това в чии глави витае само думата война, враг и т.н..

Както се вижда от подзаглавния цитат и в Белгия са забелязали, че някой у нас говори за "война на институциите". Въпреки, че България не е първи приоритет за белгийските медии, хората са сложили словосъчетанието в кавички, т.е. взаимстват словосъчетанието, но съвсем не се ангажират да застанат зад твърдението, че това което се наблюдава у нас е война, пък била тя и между институциите.

Но нека се върнем на българска земя - от къде дойде тази терминилогия? Ако медиите ни бяха независими, би трябвало да обвиним журналистите. Но това не е така и нека не обвиняваме за щяло и нещяло журналистите, които прилежателно изпълняват поставените им задачки.

Аз опредлено не съм съгласен, че у нас има война на институциите. Това е просто нейстово шумен стремеж да се определи едно много сложно и опасно за страната ни явление като война. Обяснението на проблема не се свежда дори само до това, че тези, които искат да инспирират военна видимост имат беден речник и "в главите им още отекват залповете на Аврора".

ЗА ДА СЕ ЗАБЕЛЕЖИ ЕДНО НИЩО, ТРЯБВА ДА СЕ ОТСТРАНЯТ ВСИЧКИ НЕЩА ОКОЛО НЕГО

Веднага след изборите от 18.12.94 г. победителите започнаха яростна демонстрация на неприязън към всичко това, което не са те. Бъдещият премиер запретна ръкави и започна да иска отчет от служебното правителство. Не бих желал да коментирам, че този момък по-скоро трябваше да благодари на тези, които осигуриха провеждането на изборие, защото ще го докачим на възпитание. По важно за нашия анализ е да се отбележи съчетанието на ниските страсти и генералната линия на партията на момъка. А тя, генералната линия, от първите сободни президентски избори у нас е да се злепостави Президента. Всичко което не е партията е лошо.Лошо е и служебното правителство, защото не е назначено от партията.

Бъдещият премиер напрегна сили за да охули една БЪЛГАРКА, защото много добре знае, че и чудо да стане, той никога няма да има нейния успех. Трагедията на безличните хора е в това, че са обречени да живеят винаги в страх, изпълнени с омраза.

След стоте дни на управление на социалистическото правителство озлоблението на управляващата партия към Президента и неговото правителство и причините за това са повече от ясни. Усилията медиините подлоги да представят НИЩОТО като НЕЩО останаха безплодни. Не помогна театъра в стил Ким Ир Сен (премиерът се появява на едно заседание с порфсъюзите и всички проблеми са решени), не помогна и отвратителната сцена с гурото от Мюнхен излъчвана по националната телевизия. Фактът, че прехваленият екип от свръх, супер професионалисти не можа да свърши нишо полезно за България в първите сто дни на своето управление, не можа да бъде прикрит.

След като според мащабите на своите долни представи управляващите са разправиха със служебния премиер, дойде ред и на другите предшестващи ги правителства. Така се появи пасквила наречен "Бяла книга". Едно толкова жалко явление, че дори авторите му трябваше да вземат бързи мерки за да потъне то в забрава. Едно нагласено питане в парламенто за "Мултигруп" и камъкът отново е хвърлен в градината на Президента.

ПРОТИВ КАУЗАТА НА БЪЛГАРИЯ

Посчените по-горе машинации не са по-значими от деиствията на бръснаря за новата прическа на "лидера". Трагичното за България е излизането на БСП на външнополитическата сцена. Разсъжденията на премиера за НАТО в стила на коминтерна прати страната в списъка на забвението. Примитивната теза за поканването ни там е само за електорална употреба. В основата стои загриженост за интересите на трета страна. Каквити и да са историческите, културните и икономическите ни връзки с Русия не е допустимо бъдещето на страната ни да се поставя в зависимост от желанията на Москва. Дори географските открития на премиера за Ванкувър и Владивосток не могата да прикрият прислужващото му поведение. Светът познава много добре поведението на партии от типа на Жан Виденовата и не вярва на кухи декларации. А Виденов побърза да даде и доказателства за своята и на партията си неискреност, за да са наясно западните ни партньори, ако случайно някой се е заблудил. По какъв начин да определим присъствието му на бойкотирания от всички европейски държавни глави военен парад в Москва. Като как така от сутрин до вечер ще се дереш, че основният ти външнополитически приоритет е интегрирането в Европа, а правиш бойкот на техния бойкот.

ШУМ ЗА ФОН ОТКЪМ ПАРЛАМЕНТА

През цялото време на Виденовите антиизяви откъм парламента гъгне безсилието и безплодността на парламентернато мнозинство. Нищо ново и конструктивно. Запретнаха ръкави хардлайнери и бивши комсомолци и започна лют ремонт и рестврация на закони. Тоталната партия трябва да сложи ръка навсякъде - университети, наука, че даже и върху околната среда. Селската лекарка почерпи шампанско за ликвидирането на частната лекарска практика (поне в рамките на живота на парламента). Пъревенец е обаче авторът на "бунтовни" брошури - Орсов. Интелектът, показан в брошурките, с които даваше съвети как да не се спазват законите не ни дават основание да вярваме, че той точно е авторът на поправкит в закона за земятата, но така или иначе той е нарочен за такъв.

Та този юнак и свързания с неговото име закон слагат венец на реставраторските тежнения на т.н. социалисти до момента. С този закон ще се озакони кражбата на земята от законните и собственици, за да си я разпределят след това другарите. За сега никой не пита как ще се справят орсовите ТКЗС-та без ангарията на ученици, студенти и войници. Ангарията е някъде по нататък в стратегическия план на регулираното светло бъдеще.

ОПИТ ЗА ДИАЛОГ СЪС СТЕНАТА

Третата държавна институция прави отчаяни опити за диалог със спечелилите парламентарните избори. Конституционната форма на този диалог е връщането на законите за прегласуване. Всеки върнат закон е придружен с мотивировка относно текстовете, които са или неконституционни или противоречат на реформите в старната.

За съжаление съгласно Конституцията, Президентът не може да връща само отделни текстове, а целият закон. Да не забравяме, че конституцията е писана от същото мнозинство, а разделът за президентските правомощия е правен персонално за Желю Желев.

От страна на мнозинството нямаше дори и намек за склонност към отчитане аргументите на Президента. Напротив с характерната комунистическа арогантност всичко се прегласува без каквато и да било дискусия и разбира се много празни приказки срещу Президента. Дори юристът от Одеса разви цяла теория за изборните резултати и програмата на неговата партия, с което показа пълно неразбиране на смисъла на демократичните избори.

Това е горе долу всичко, което президентът е направил спрямо парламентарното мнозинство, което не му позволи да прочете дори приветствието си в първия ден на новия парламент.

Действията на правителството Президентът не е оценявал, още по-малко критикувал. Вариациите на премиера по темата НАТО, включително и пътуването му до Стразбург и Брюксел не са обсъждани в МС и следователно не са правителствен акт. Те са акт на партииния функционер, с коминтерновски манталитет. Невъзпитаните подмятания на премиера Държавният глава отмина с достойнство.

КЪДЕ Е ВОЙНАТА?

Отговора, който ни дава анализът на фактите показва, че война няма. Имаме брутално демонстриране на нежелание за диалог. Имаме методично връщане на новоговора по Оруел - неспособността да се приеме съжителство с дургомислещите се нарича война на институциите. Всеки, който има мнение различно от партията с тоталитарен манталитет е враг. Враг е Държавния глава, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет.

Нищо не се е променило в "партията", жаждата за обсебване на държавата през 1995 г е същата както през 1945. Нпред към диктатурата на посредствеността, в бедния речник, на която няма нища друго освен война и врагове. Там във висшия съвет на посредствеността е измъдрена и "войната на институциите".

И каква е тази гадна дума "институции" - всичо трябва да е едно партия-държава. Проблемът за триъгълника на властта е в "Позитано" - парламентарна група - правителство. Не ни трябват институции, трябва ни само ВОЙНАТА. ВОИНАТА срещу всичко, срещу целия народ.

София-14.05.1995