МНОЗИНСТВОТО В ПАРЛАМЕНТА ТВОРИ ЗАКОНИ В СТИЛА НА УКАЗИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

Социалистите гласуват своите закони без да се съобразяват с нищо. Всеки носител на мнение, различно от тяхното, се класифицира като враг. Врагове са Конституционният съд и самата конституция. Те не се срамуват от болшевишкия си манталитет и открито заявяват, че щом са мнозинство, могат да си правят каквото си искат. Преседателят на парламента по повод и без повод пуска дебелашките си забележки - ... важното е текстът да не е противоконституционен.... Горкият турист ходи чак до Страсбург и не можа да разбере, че България е в общия списък на страните с визов режим за ЕС. Е, остава му поне качеството, че разбира много от конституционност.

Върнатите от Конституционния съд текстове красноречиво говорят за законотворческите способности на социалистическото мнозинство. Но и в най-развитите демокрации Конституционният съд не може да бъде абсолютен филтър, когато едно мнозинство произвежда калпави закони на конвейр. Но не само противоконституционните закони са опасни за обществото. Опасни са и мъртвородените, изпълнени с лозунгарски текстове закони. Поредният такъв закон, произведен от социалистите, е Законът за цените. Един закон в стила на некои съображения и указите, подписвани от автора на крилатата фраза.

Без съмнение нашето общество се нуждае от закон, посветен на тази материя. Закон, който да регламентира и балансира противоречивите интереси на производители и търговци от една страна, и потребителите от друга. Такъв ли е обаче наскоро приетият под диктата на мнозинството български вариант на Закона за цените? Определено не.

Парадоксите в него тръгват още от чл. 2. Там в т.2 фигурира странното словосъчетание икономически обоснованата печалба. Никъде в текста след това не се казва каква точно икономическа теория ще се използва за преценка, коя печалба е икономически обоснована и коя не. Едно предположение е, че това ще бъде субективната теория на проф. Иван Ангелов например. Нека си припомним, че предишните му опити да определя икономическата обоснованост на печалбата и да твори икономически механизми донесе на страната ни 12 млрд. $ външен дълг и още толкова вътрешен дълг.

Безмислен е и текстът на чл. 3, където хем ще се предотвратява създаването на монополно положение, хем няма да се дава възможност да се злоупотребява с нещо, което уж е предотвратено. Очевидно авторите са били с ясното съзнание, че творят неработещ закон. Същото това вече предотвратено с чл. 3 монополно положение е предмет и на чл. 6, който отнема правото да се злоупотребява с монополно положение. Разбира се никъде в текста по-нататък не се изясняват критериите, по които ще се установява такава именно злоупотреба. Отново трябва да се осланяме на усмивката на проф. Ангелов или на друг премиерски съветник.

На мъдростта на премиерските съветници трябва да разчитаме и при тълкуването на чл. 9. Съгласно него ще се регулира ограничен кръг стоки и разбира се пак никъде не е казано колко ограничен ще бъде този кръг от стоки. Ясно става само, че неограничени стават възможностите за администриране на икономическия живот в страната. А за тези, които са забравили, ще припомня, че този подход може да доведе само до картината от зимата на 1990 г.

Едностранчивостта на социалистическото разбиране за регулиране на цените блясва с пълна сила в чл. 12 ал. 3. Там е казано, че Националната комисия по цените обсъжда с браншовите съюзи на производители и търговци мерки за ограничаване нарастването на цените. Нека оставим настрана общия стил на текста на закона, да не се изяснява какви точно ще бъдат резултатите от обсъжданията. В този текст по-важното е, че авторите демонстрират пълно неразбиране на регулативните функции на подобен закон. Държавите, които се стремят към пълноценно интегриране в световния икономически процес, регулират цените предимно отдолу, т.е. стремят се да не допускат падането на цените на определени стоки под дадена граница. Всъщност това е една от формите за защита на националното производство. Очевидно обаче законодателите социалисти се грижат за националния производител само на думи.

В частта, която определя правата и задълженията на контролните органи, омагьосаният кръг на неограничената намеса на администрацията се затваря напълно. Задълженията на контролните органи са декларативно формулирани. Те са натоварени сами да дават заключения по възраженията срещу техните констатации (чл. 17, ал. 2). Това вече е в стила на Устава на БКП, който предвиждаше жалбите срещу партийния секретар да се решават в организацията, чийто шеф е самият той (критикувайте смело другари). В термините на Закона за цените трябва да си представим как по конкретно възражение, контролният орган се самонаказва с глоба от двадесет до двеста хиляди лева, защото никъде не е посочена друга институция за обжалване решенията на определените от Закона контролни органи.

Илюзиите, че законът ще защитава интересите на потребителя се изпаряват от чл. 27. Там се набляга на случая, когато ощетеният купувач е неизвестен и неправомерният доход на лошите търговци отива в бюджета. Пътят за епизодични акции за попълване на бюджета е разчистен. Ефектът е с тройна насоченост, хем ще се вдига шум, че се полагат грижи за потрбителя; хем ще се попълва бюджета, хем гражданите ще носят на гърба си един невидим данък.

Още много текстове могат да бъдат посочени като пример за противоречивост и безмислие, но това ще отнеме доста място. Считам, че и посоченото дотук отразява достатъчно ясно същността на въпросния Указ-Закон. Сам по себе си той е неработоспособен. За неговото евентуално прилагане се очаква пакет от нормативни актове на Правителството. Не желая да пророкувам какъв ще бъде характерът на тези разпоредби и как те осигурят прилагането на Закона.

Факт е, вече имаме пакет от закони за борба със спекулата, монополизма и нелоялната конкуренция. Потребителят е обгърнат в розов облак от грижи и защити срещу лошите търговци. Спекулата, изнудването и рекетът обаче продължават. Въоръжени бабаити диктуват изкупните цени на село. Техните покровители разиграват спекулативни игрички с дефицит на олио, захар и всичко друго, което им хрумне. Свободна търговия и конкуренция няма, защото всяко дюкянче трябва да се застрахова в печално известните застрахователни фирми. Те вземат половината от печалбата на всеки, който повярва в илюзията, че в България има място за предприемчивост. В допълнение социалистическите идеолози го сочат с пръст като мръсен капиталист и търговец спекулант, защото печелел икономически необосновано.

Иде масова приватизация и съгласно обещанията всички ще станем гадни частници. Драги бъдещи частници за вас ще се грижат новите Укази-Закони на социалистическото мнозинство и застрахователните фирми, разбира се.

София-12.5.1995