ЩЕ ЗАЩИТИМ ЛИ НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ В ПРОЕКТА ЗА ПЕТРОЛОПРОВОД БУРГАС - АЛЕКСАНДРОПУЛИС

Посещението на Президента на Република Гърция (20-23 ноември) в София отново раздвижи страстите около проекта за пртролопровод Бургас - Александропулос. В случая президентската среща беше найстина само повод за нов етап на дискусията по проблема, което още веднаж подчертава важността на самия проблем.

И в двете страни президентите са с твърде ограничени правомощия за да могат да имат решаващ принос към решаването на въпроса. Независимо от това техните позиции имат своята тежест и могат да окажат съществено влияние. така или иначе, точно проблемът за нефтопровода не беше засегнат ясно по време на срещата на двамата президенти. Впрочем, те така и не осъществиха същинска среща на четири очи.

Проблемът с петролопровода идва от това, че по същество българската страна се втурна да прави услуга на Гърците като прояви активна заинтересованост от проекта. Безспорно реализацията на един такъв проект би била полезна и за България, но в никакъв случай това не е някакъв особен приоритет за страната ни.

От проекта най-заинтересованата страна е гръцката, защото получава един по-директен достъп до нефта от ОНД. Руската страна е заинтересована до толкова, доколкото получава още една възможност за експорт на един от  основните си експортни продукти. От друга страна това направление не е приоритетно за Русия. За момента основния руски приоритет е т.н. северно направление, което ще осигури доставките на руски нефт за развитите страни на европейския северозапад. Направлението, което осигурява връзката с големите и платежоспособни консуматори. Южното направление се дуржи под око, за да се защитят руските интереси в каспийския и казахстанския райони, и за да се решат някои проблеми с преминаването на танкерите през Босфора.

България може да реши петролния си проблем с доставки на руски/каспийски нефт и без да строи петролопровод. Рафинерията ни е на черноморския бряг и има капацитет, който надхвърла вътрешното потребление. За нас петролопровода е само една допълнителна възможност за разширяване на присъствието ни в този бизнес.

Подчертания интерес към проекта от гръцка страна и потенциалната заинтересованост на Русия са чудесна възможност нашата страна да извлече максимална полза. Например като поиска петролопровода да се реализира с възможност за дупосочно действие - от Бургас към Александропулис и обратно от Александропулис към Бургас. Само при този вариант България ще бъде потенциален потребител на магистралата и ще има подчертана полза. Така пред страната ни ще се рзкрие възможност да внася средиземноморски птрол без да се преминава през Босфора.

Всичко това би било възможно, ако имаме правителство, което да защитева националните интереси. Така ли обаче на практика? Определено - не. И това се доказва от развоя на събитията около проекта.

Без да са си изяснили каква точно полза ще има страната ни от петролопровода така като е замислен, нашите управляващи се втурнаха да помагат на гърците и да бъдат посредник при разговорите им с руската страна. Липсва оценка колко плодородна земя ще се похаби за да могат гърците да имат петролрн терминал. Не се поставят на масата на преговорите нерешените с години българо-гръцки проблеми. Все пак при началния анонс нещата не изглеждат безнадеждни. Обяви се, че е постигнато едно приемливо за България разделение на дяловото участие в съответното предприятие. После се оказа, че обявените 25% за нашата страна са били или само в главите на управниците ни или, че те са афиширани само за оправдание на напълно безполезната от национална гледна точка сделка.

На фона на официализираноте вече коленичене на българските социалисти пред гръцките, второто обяснение е по-вероятно. Подобна, но по-трагична за националните ни интереси е картината и печално известното телекомуникационно предприятие "Интраком". За него премиерът Виденов направи фундаментални открития в тълкуването на търговския зако - въпреки, че българите нямат решаващ глас, предприятието си било българско!? Няма да има нищо чудно, ако това свое откритие Виденов приложи и за мизерните 5%, които ни отпускат гърците в проекта за петролопровода.

А за да си изясним до край нациналната безотговорност на социалистите, ще трябва да си припомним историята на странато преди турското робство. Тогава, когато в България са доминирали слугите на Взантия, страната ни е била винаги в тежко положение.