КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2001 г.


за правния нихилизъм

за разпада на СДС

за правния нихилизъм 2

управлението на правителството Костов

сивата икономика

политическият модел

влияние на външния фактор

политическият модел 2

за корупцията

обществени нагласи към васалността

политическият модел 3

за доносниците

за "възродителния" процес

за гражданското общество

собственост и права на ползване

за народните будители

за кризата в държавността


*** за правния нихилизъм ***

 

Каква законодателна база изгради управлението на Иван Костов? Беше създадена законова база, която да обслужва една партократична политика. Политика характеризираща се с плътното присъствие на партийния апарат в силно централизираното управление на държавата. Структурата на държавната администрация беше подчинена на партийната власт.

Стана практика да се законодателства във връзка с конкретни случаи и конкретни личности. Непрекъснато се поправят и пренастройват едни и същи закони. Законодателството е подчинено на оперативното управление.

В тази връзка проф. Георги Петров [Проф. Георги Петров, Държавата бездейства 12 години, Труд, 13, септември, 2001, стр. 17] казва:

“Възможностите за практически безнаказано разграбване на публичните блага се създаваха от управляващите преди всичко чрез законодателни актове.”

“Управляващите партии се опитваха да овладеят и използват всички системи и лостове на държавната власт за облагодетелстване на своите привърженици и за прикриване на закононарушенията.

Неморалността на управляващите разрушаваше нравствените основи на нашето общество, отслабваше защитните му сили и го дезорганизираше.”

връщане в началото


*** за разпада на СДС ***

 

Дълбоката, същностната причина за разпада на СДС като формация е неавтентичното дясно определение на тази партия. Френетичното вкопчване в етикета “дясна партия” не е достатъчно за консолидация. СДС на Иван Костов просто пропусна шанса да създаде условията, които да формират устойчива обществената прослойка, която да поддържа консолидацията на СДС.

връщане в началото


*** за правния нихилизъм 2 ***

 

Проблемът с ненаказуемостта на “дребните” грабежи не е свързан само с неработещата съдебна система. Този проблем е свързан и с отношението към “прегрешилите” от страна на локалните елити и обществото като цяло. Например в страните с установено управление, един чиновник средна ръка, който си е позволил да отпусне необезпечен кредит, да подведе шефовете си, дори и това да е сторено непреднамерено, няма повече шансове в живота си да бъде допуснат до такива позиции. У нас нито локалните елити, нито обществото като цяло е склонно на радикални “наказателни” мерки. Тук става дума за нещо повече от морал. Става дума за ценностна система. Това състояние е най-силно изразено в случаите, които можем да обобщим по общото название “лекарски грешки”. В обществената ни история няма случаи на категорично противопоставяне на немарливия, некадърния, а не рядко и пиян лекар, чиято грешка е била с фатален край за пациента. Напротив в малкото случаи, станали обществено достояние лекарската гилдия, а и обществото като цяло е срещу жертвата. Тази своеобразна некрофобия е допълнително, посмъртно наказание за жертвата.

Точно по тази логика, правителствата в поскомунистическа България биват сваляни, не заради това, че са нарушили реда и законността, че са нарушили обществения договор, а защото не съответстват на динамично променящите се, неписани моментни правила, които обществото от типа “кипящ слой” непрекъснато генерира. Обществото е безгрижно и незаинтересовано за обществения договор, точно толкова, колкото и политическия елит.

*** управлението на правителството Костов ***

Промените у нас не бях предизвикани от открит обществен натиск. До колкото можем да говорим за обществен натиск, то той беше със специфичен индиректен характер и се изразяваше в масово неспазване на наложените от комунистическия режим правила. Промените бяха стартирани вътре в управляващата олигархия, която нямаше идея за същността на необходимите промени и се ръководеше единствено от разбирането за оправяне на негативната ситуация чрез промени в списъчния състав. Трагичността на посткомунистическа България се състои именно в невъзможността на елита да излезе извън рамките на този подход. Всичко, което се правеше в годините на т. нар. реформа се водеше само и единствено от идеята, която можем да назовем “промени в списъчния състав”.

Тези, които взеха връх на пленума на БКП от 10.11.1989 г. имаха една единствена цел – да официализират случили се вече в обществото процеси чрез промяна в списъчния състав на управляващия елит. И така нещата вървят вече 12 години. Затова управленските маниери на изредилите се през това време правителства си приличат толкова много, а наблюдатели и анализатори куртоазно отбелязват, че реформите вървят бавно, половинчато и нерешително.

Не е важно да установим каква точно е разликата между кръговете “Орион”, “Олимп”, “Агнешки главички” и прочее зараждащи се днес пред очите ни подобни, макар и още неименовани формирования. Важното е, че те имат еднаква същност, а доминацията на едните или другите не е нищо друго освен промяна в списъчния състав.

Интересно фактологическо проследяване на еднотипността в действията на Костов и Живков прави Тодор Токин в [Тодор Токин, Политбюрата и НИС-овете, Труд, 15, февруари, 2001, стр. 14]. Изнесените в статията факти, които правят паралел между управленските похвати на Костов и Живков са ярка илюстрация, че всичко, което става зад паравана наречен реформа не е нищо друго освен неотклонение от принципа, който наричам “промени в списъчния състав”.

Много показателен е и паралела в поведението на комунистическите управници след ноември 89-а и управляващите от СДС на Иван Костов в моментите, когато се вижда неизбежността на тяхното отстраняване от власт. Комунистите от 90-а година и управляващите през първата половина на 2001, по един и същи начин, с една и съща лексика убеждаваха обществото, че те са единствените и незаменими професионалисти в управлението на страната.

Еднаква е и лексиката, с която се обясняваше, че комунизмът е най-развития обществено – политически строй и тази, с която се обяснява как демокрацията свършва с изборната загуба на костовото СДС.

връщане в началото


*** управлението на правителството Костов ***

 

Промените у нас не бях предизвикани от открит обществен натиск. До колкото можем да говорим за обществен натиск, то той беше със специфичен индиректен характер и се изразяваше в масово неспазване на наложените от комунистическия режим правила. Промените бяха стартирани вътре в управляващата олигархия, която нямаше идея за същността на необходимите промени и се ръководеше единствено от разбирането за оправяне на негативната ситуация чрез промени в списъчния състав. Трагичността на посткомунистическа България се състои именно в невъзможността на елита да излезе извън рамките на този подход. Всичко, което се правеше в годините на т. нар. реформа се водеше само и единствено от идеята, която можем да назовем “промени в списъчния състав”.

Тези, които взеха връх на пленума на БКП от 10.11.1989 г. имаха една единствена цел – да официализират случили се вече в обществото процеси чрез промяна в списъчния състав на управляващия елит. И така нещата вървят вече 12 години. Затова управленските маниери на изредилите се през това време правителства си приличат толкова много, а наблюдатели и анализатори куртоазно отбелязват, че реформите вървят бавно, половинчато и нерешително.

Не е важно да установим каква точно е разликата между кръговете “Орион”, “Олимп”, “Агнешки главички” и прочее зараждащи се днес пред очите ни подобни, макар и още неименовани формирования. Важното е, че те имат еднаква същност, а доминацията на едните или другите не е нищо друго освен промяна в списъчния състав.

Интересно фактологическо проследяване на еднотипността в действията на Костов и Живков прави Тодор Токин в [Тодор Токин, Политбюрата и НИС-овете, Труд, 15, февруари, 2001, стр. 14]. Изнесените в статията факти, които правят паралел между управленските похвати на Костов и Живков са ярка илюстрация, че всичко, което става зад паравана наречен реформа не е нищо друго освен неотклонение от принципа, който наричам “промени в списъчния състав”.

Много показателен е и паралела в поведението на комунистическите управници след ноември 89-а и управляващите от СДС на Иван Костов в моментите, когато се вижда неизбежността на тяхното отстраняване от власт. Комунистите от 90-а година и управляващите през първата половина на 2001, по един и същи начин, с една и съща лексика убеждаваха обществото, че те са единствените и незаменими професионалисти в управлението на страната.

Еднаква е и лексиката, с която се обясняваше, че комунизмът е най-развития обществено – политически строй и тази, с която се обяснява как демокрацията свършва с изборната загуба на костовото СДС.

връщане в началото


*** сивата икономика ***

 

Факт е, че сенчестата икономика се развива с нарастващи темпове през всичките години от 90-а насам. Оценките на някои експерти сочат, че тя вече заема дял от около 50% от БВП. За анализа на управленията в посткомунистическия период от гледна точка на ляво, дясно и център този процес е важен с това, че имаме едно огромно преразпределение на доход, което е непрозрачно и не подлежи на обществен контрол. Развитието на сенчестата икономика в такива размери е невъзможно без директното участие и подкрепа на управляващите елити. Формированията узурпирали наименованието партии без всякакво съмнение се финансират от този сектор. Има ли смисъл да се философства за ляво, дясно и център при тази ситуация.

Едно индиректно доказателство за ролята и мястото на управляващите елити в сенчестата икономика е последователното провеждане на непрозрачен приватизационен процес. Не е възможно по непрозрачен, а понякога и откровено криминален начин да се провежда такова мащабно преразпределяне на собствеността без това да породи огромни скрити, криминални обороти на капитали, непрозрачно и криминално преразпределяне на доходи.

връщане в началото


*** политическият модел ***

 

Категориите ляво, дясно и център може да се анализират по отношение политиката, която определя условията за бизнес.

-         политиката на амортизациите – през всичките години тази политика е ултра лява. Дългите амортизационни срокове парализират възможностите за технологично обновяване и обричат малкото предприемачи дръзнали да се занимават с производство на неконкурентноспособност. Единствен изход е скрити обороти и сенчесто финансиране.

-         Институционалната среда при всички управления е била ултра лява, т.е. нереаботеща;

-         Правораздавателната система практически не функционира по отношение решаване на търговските спорове, затова нещата там се решават с разстрели и взривове.

връщане в началото


*** влияние на външния фактор ***

 

Приемствеността на посткомунистическото управление спрямо комунистическия режим, се потвърждава и от подчертаната приемственост в отношението на Запада. Едва ли някой ще оспори неочакваната за нас толерантност на западните демокрации спрямо комунистическата върхушка. По точно същия начин западните демократи и институциите на тези страни припознаваха корумпираните управления на посткомунистическия период. Преди рухването на берлинската стена западните демокрации проявяваха грижи за човешките права в страните отвъд желязната завеса. В годините на посткомунизма се говори за корупцията в страните от Източна Европа, отпускат се средства за провеждане на множество, изследвания на корупцията, антикорупционни кампании и прочие. В същото време обаче най-корумпираните правителства се радваха на необяснимо дружелюбно отношение и подкрепа за удържането на властта. В това си поведение западните политици игнорирах дори свидетелствата на бизнес средите от техните собствени страни.

Всички посткомунистически управления в България концентрираха своите усилия за да препятстват възникването на независим от властта и политиката бизнес. Всеки опит за проява на самостоятелност беше посичан още в зародиш. Това е ултра лява политика.

Ултра лявата политика е нихилистична и разрушителна за икономиката. От множеството приватизатори оцеляват само тези, които са клиентелистки обвързани, задължено на партийните олигарси. В такова състояние са  дори тези, които изглежда, че притежават качества да се справят с управлението на придобитите предприятия.

Отлюспването на определен политик неизбежно води до затриване на бизнеса на свързаните с него бизнесмени. Изключение правят само тези, които успяват да се откупят пред новите господари.

Тази конфигурация на бизнеса и жизнената необходимост за откупуване пред тези, които са взели властта не само не поражда икономически растеж, но определено пречи и убива всяка, дори случайно появила се тенденция на икономически подем. Това състояние на непрекъснато премесване и смилане на икономическият елит е главният фактор за непрекъснатото обедняване на страната.

Бедността се поражда главно от два фактора:

-         Притиснат от непрекъснатите репресии бизнес елитът намира спасителен остров в изнасянето на капитали извън страната, за да може да гарантира поне минимално своите усилия и бъдещето на своето семейство;

-         Убита е мотивацията за бизнес инициатива, иновации и инвестиции на родна земя. В нашите условия това е безперспективно и който не го е разбрал става обект на присмех не само в своята среда.

връщане в началото


*** политическият модел 2 ***

 

Един от атрибутите на демокрацията е и икономическото благосъстояние. Ето защо е твърде самонадеяно да пледираме, че сме постигнали някаква степен на демократичност в условията на непрекъснато растяща бедност. Посткомунистическият период е период на условна демократичност. Ултра лявото управление не може да претендира за каквато и да било демократичност. За постскомунистическата демокрация са в сила думите на Ерих Фром – Същността на свободата не в това да си свободен да говориш, а в това да можеш да изговаряш собствени, свободни мисли.

В една своя статия Чавдар Николов [Чавдар Николов, Командирския режим е като обеца на ухото за обществото, Пари +, 18, август, 2001, стр. 15] казва:

“… у нас съкровените и основополагащи лични интереси обективно се реализират (когато все пак се реализират) “на тъмно”, в “сивия сегмент” на икономиката, а обществените интереси по желязна необходимост биват игнорирани.”

***   ***

Бюджетната политика на посткомунизма не се различава по дух и философия от бюджетната политика на комунистическия режим. Основната прилика е огромният процент на преразпределение чрез бюджета. Другата прилика е, че бюджетът не гарантира автономност на различните бюджетни институции. Съобразно личните прищевки на вносителя (Министерски съвет, респективно Министър председателя) се оказва бюджетна репресия върху една или друга институция. Освен лична неприязън (бюджета на президента по времето на Жан Виденов) този ултра ляв бюджетен подход се използва за манипулация и подчиняване на уж независимите институции (съдебна система, следствие и прочие).

Дясната бюджетна политика се характеризира със законово установена бюджетна независимост на независимите институции. Законова гаранция, която е прозрачна за обществото и ясно определя допустимите корекции и механизмите за тяхното осъществяване, когато става дума за бюджета на независимите институции.

***   ***

Другата важна преразпределителна функция държавата са държавните поръчки. При дясно управление държавните поръчки се регламентират чрез ясни критерии и оптимална степен на свобода, която предпоставя прилагането на нови технологии.

В по-голямата част от посткомунистическия период у нас държавните поръчки се осъществяваха съобразно архаични закони, останали от комунистическия режим. Последният Закон за държавните поръчки, който действа и до днес е пропит също от дъха на лявото управление. Основните характеристики на този закон, които определят неговата лява философия са:

-         Въздигнатият в култ критерий за най-ниската цена но обрича на технологичен застой;

-         Отсъствие на възможност за оспорване на решенията по административен ред;

-         Занижено и практическо отсъствие за търсене на наказателна отговорност, както от администрацията, която взема решенията, така и от участниците в търгове и конкурси за държавни поръчки.

***   ***

От гледна точка на политическата философия идентификацията на дясно и ляво у нас тръгват от абсолютно погрешна база. През целият посткомунистически период тази идентификация се основава на противопоставянето комунизъм – антикомунизъм. Това противопоставяне продължи по-дълго от допустимото и крайният резултат е оформянето на две групи в обществото, които се държат като два различни етноса и съгласно резултатите от последните избори всяка от тези групи обхваща по не повече от 10-15 % обществото. Това е деление в координатната система на емоциите, но не и в координатната система на политическото пространство. Доказателство за това твърдение е еднаквата социална структура на тези два своеобразни етноса.

В посткомунистическия период в България не можа да се появи и още по-малко да се наложи автентична дясна партия. Появиха се формирования с не съвсем изчистена центристка ориентация, но споменатото блоково противопоставяне на емоционална основа и размиването със социалната структура на обществото не позволиха тези политически формирования да осъществят реално присъствие в политическия живот. Такава е и участта на либерализма в България. У нас за жалост либерализмът беше издърдорен, както много сполучливо отбелязва Михаил Неделчев. Издърдорването се осъществи от вманячени политикани, неспособни да идентифицират и дори да артикулират ясно своите политически възгледи. Важно е да се отбележи, че по абсолютно същия начин, по-късно беше издърдорена и християн – демокрацията, което беше поредното доказателство за политическата неграмотност на националния политически елит.

Едва ли може точно да се определи политическата доктрина на посткомунизма и едва ли съществува такава доктрина в класическата политическа философия. В условията на посткомунизъм много по-реална е идентификацията дясно – ляво от гледна точка на управленското поведение и управленските практики в областта на стопанския живот. В посткомунистическия период управленските практики в икономическият живот на България са леви, дори ултра леви.

Промените в структурата на обществото също предопределяха една по-голяма възприемчивост, на съзнателно или подсъзнателно ниво, към левите идеи. Тези тенденции намират ярък израз и в развитието и възприемането на идеите на либерализма и либералните политически формации. Ляво либералното пространство в лицето на ДПС като политическо формирование и неговия електорат като социална база са много по-ясно запълнено, както от политическия субект, така и от социалната структура. Дясно либералното пространство е все още аморфно и разпокъсано, както от гледна точка на политическите формирования, така и от гледна точка на социалните структури.

***   ***

Роенето, цепенето и появата на нови субекти с претенции за присъствие в дясното политическо пространство не е на идейна основа. Както в целият измислено запълнен политически спектър, така и в условното дясно тези процеси са предизвикани от междуличностни противопоставяния.

***   ***

Безкрайни са мечтанията за формиране на мощни центристки, а след разпадането СДС и за мощни десни коалиции, които се състоят от неизброими ята партийки, подкоалициики и прочее политически мераклии с ненаситени валенции. И всичко това протича в обстановка, в която е повече от очевидно, че и съществуващите окупатори на съответните етикети са в повече за обществото. Бляновете за мощна центристка формация, която да разчупи двуполюсния модел датират още от времето след изборите за Велико народно събрание. Ако всичко това трябва да се повтори с извиращите в момента блянове за запълване на дясното пространство, то политическата система у нас наистина е заплашена от срутване.

Вече дванадесет години обществото ни демонстрира, че не приема центристко управление. Трябва ли да изминат още толкова години за да се разбере, че обществото ни е тотално ляво и няма да припознае никакви десни партии, ако те не се ръководят от бивши партийни секретари или поне политикономисти.

***   ***

Независимо от това какъв етикет са заграбили различните групички от политическия елит, тяхната икономическа политика е подчертано лява, а на моменти ултралява. Липсата на стратегическа визия за икономическото развитие и недопускането на стратегически външни инвеститори е безспорна лява политика. Перманентно ляв е и т. нар. бизнес климат. А политическото преследване на фирми и бизнесмени, които имат претенции да формират крупния български капитал е ултра лява политика.

връщане в началото


*** за корупцията ***

 

През май 2001 г. се публикуват (Нели Чолашка, 60% от българите приемат подкупа като нещо естествено, Сега, 14 май 2001, стр. 13) резултатите от изследване на общественото мнение за корупцията, изпълнено от Института за политически и правни изследвания. Според изследването 60% от анкетираните приемат подкупа като нещо естествено. Такъв висок процент поставя под въпрос легитимността на официализирания обществен договор и по този начин проблематизира подкупа като корупционна практика. Очевидно е, че обществото е проникнато от съзнанието, че официалните заплащания за различни видове дейности са недостатъчни. Официализираният от управляващите обществен договор не се приема за спрасведлив и широки обществени слоеве се съгласяват да живеят и реализират своите действия и взаимни обмени по друг, паралелен обществен договор, който политическата система е неспособна да осмисли, приеме и реализира.

Най-ярко изразена е тази тенденция, когато се говори за корупция в здравеопазването и образованието. В значителна степен е застъпена и при корупционните практики при осъществяване на контролни функции от страна на държавни и общински органи.

В случаите на здравеопазването и образованието, обществото просто заявява, че заплащането на работещите в тези сфери е неадекватно съгласно официалния обществен договор и практиката се налага по друг, паралелен обществен договор.

Корупционните практики при преодоляване на санкции при констатирани нарушения от страна на контролните органи, или при преодоляване на лицензионните и разрешителните бариери е друг тип паралелен договор. Този тип договор се реализира в тесни обществени групи, например собственици на магазини, търговци – вносители и износители и т.н. В тези случаи подкупът си е чиста корупция, защото съгласието не е широко обществено и практически открито прието, а е тайно в ограничен кръг, за сметка и във вреда на обществото.

връщане в началото


*** обществени нагласи към васалността ***

Животът на народните маси в условията на перманентна васалност на държавата им, необходимостта да оцеляват, да се уреждат в тези условия е една от причините за впечатлението, че народът е обладан от вечно недоволство от политиците. Същността е във вътрешната омраза и разделението на такива, които са се уредили с представители във властта и такива, които трябва да чакат своя ред.

Пропастта между елита и народа във васалните територии се изразява и в това, че различните социални слоеве не виждат като норма за своя просперитет живота на родния елит, а се съизмерват със техния социален хомолог в метрополията. Разбирането на българският лекар за нормален живот е животът на лекаря в западните страни.

Етнологът Илия Илиев [Веселин Стойнев, Илия Илиев: Бедните у нас не мечтаят, Сега, 23 октомври 2001, стр. 12] отбелязва:

“Отчаяните опити да се води “нормално съществуване” не води до консолидация на никоя група у нас – ти не мечтаеш да живееш като близките и приятелите ти като хора, които уважаваш тук, в България.

Тези опити са просто в индивидуалните усилия за спасяване поединично – така, че да можеш да събереш в своето ежедневие колкото се може повече късчета нормалност. И при идеални условия, ако твоите мечти се сбъднат, те ще доведат не до това чрез твоето потребление да се приобщиш към дадена група тук, в България, а да конструираш стил на живот, който е различен от всички други. Т.е. да се измъкнеш, да се спасиш.

И така правейки компромиси с реалността – не създаваш класа, не участваш в колективно действие, което да конструира класа.”

връщане в началото


*** политическият модел 3 ***

 

Фактът, че политическите елити боравят само с етикетите “ляво” и “дясно” са и думите на Живко Георгиев [Росица Цонева, Живко Георгиев: Хората станаха нечувствителни към думите и посланията на политиците, Пари +, 22 септември 2001, стр. 11] отбелязва:

“Този вид противопоставяне го има по-скоро на равнище политически елити, не е актуален за широката публика.”

Хората с осъзнато ляво или дясно мислене не се идентифицират с шумно употребяващите съответните етикети политически формирования.

Заграбването, окупирането на етикети за идентификация в координатната система на политическото пространство е действие, което се мотивира от ценностна система, която е съвсем различна от ценностната система на обществото.

Същността на управленията в посткомунистическа България е инвариантна по отношение на това какъв е присвоения, афиширания етикет – дясно, ляво или коалиционно. Същността винаги е била управление на принципа на парцелиране на територии и сфери на влияние. Така станахме свидетели на парадоксалното на пръв поглед явление – борбите и противоречията при подчертано еднопартийните управления да са по-силни, по-ожесточени отколкото в случаите на управления, които се афишират и възприемат като коалиционни. Противоборствата, както между политическите формации идентифициращи се с различни етикети, така вътре във тези формации никога не са били провокирани от различие в следваните политически доктрини, от различия по отношение на икономическата политика. Източниците на противостоене винаги са били провокирани от стремежа към преразпределяне на територии и сфери на влияние.

В тези условия провежданата икономическа политика е винаги резултат на стечение на обстоятелствата и осцилира в зависимост от моментните доминации на определен клан, клиентелистки кръг или откровена банда. В посткомунистическа България не може да се говори за политически осмислена икономическа стратегия, икономическа политика, която да се поддава на класификация в класическата координатна система на политическото пространство.

***   ***

Данъчните приходи като процент от БВП е относително постоянен и се движи в рамките на 31-32%. Данъчната политика продължава да бъде непоследователна и фрагментарна. Хаотичните действия не подобряват условията за инвестиции. Не се наблюдава перманентно обещаваното оттегляне на държавата от икономиката.

Съществените данъчни промени са свързани с вземанията от гражданите и като изключим повишаването на патентните данъци, практически не облекчават бизнеса.

***   ***

И чрез бюджета на кабинета Кубургготски се преразпределя над 40% от БВП. Това е типично за левите управления ниво на преразпределяне. Запазва се и даже леко се увеличава нивото на нелихвените разходи, което означава, че се запазва тенденцията да се разходват бюджетни средства по усмотрение на държавата, което на практика означава по усмотрение на избрани кръгове от висшата държавна администрация. Не само, че няма радикални промени в бюджетната и данъчната политика, но не се забелязва дори тенденция към промяна.

Дясната бюджетна политика се характеризира с това, че бюджета се конструира като се тръгва от преценка на разходите, тяхното преструктуриране (определяне на сферите, които държавата се оттегля), съкращаване в поносими размери (обществото трябва да бъде мотивирано да мобилизира своя ресурс).

Продължава да битува подчертано лявата философия в бюджета да се вземат средства от малката група на хората справящи се оцеляването и да се разпределят сред широка група, която трябва да остане с чувството на задоволство от управлението, макар че благоразположената към голямата група хора ме решава нейните проблеми.

връщане в началото


*** за доносниците  ***

 

Доносничеството е състояние на духа. Изваждането на някакви списъци за доносницит, служили на комунистическия режим, не решава проблемът с доносничеството. Този проблем може да се реши само ако обществото проявява нетърпимост към доносничеството от една страна и съумее да контролира институциите, които ползват доносничеството неправомерно.

Едва ли за някого е тайна, че доносници се раждат и фомират и днес. За мен днешните доносници не се различават от доносниците от времето на комунизма. В последните четири години особено се засили присъствието на политически прислужници. Това са хора, които нямат собствени мисли, говорят само заучени фрази и нямат никакви морални задръжки при осъществяването на политическият слугинаж.

Какъв може да бъде моралът на Поля Станчева, за която вече е повече от ясно, че въпреки всякакви конкурси и прочее ще бъде назначена за директор на Националното радио по политическа заповед. Какъв е моралът на членовете на НСРТ, които си плюха сами в лицето като анулираха конкурса за директор. Та това си е чиста проба политически слугинаж. Аз сепитам с какво моралът на тези хора превъзхожда морала на доносниците.

връщане в началото


*** за "възродителния" процес  ***

 

Насилието срещу турците прдизвика тяхната съпротивителна реакция. Саможертвата на турските герои показа, че режимът не е всемогъщ. Показа, че има смисъл съпротивата и оформянето на групи срещу режима. Това определено даде импулс и за българите. В резултат беше преодоляна практиката на единичните, спорадични саможертви в борбата срещу режима. Заедно с протестите срещу репресиите спрямо турците, се проявиха и други организирани протести. Започна осъзнаването, че репресиите спрямо турците са само най-релефната, видимата част от цялостното репресивно битие на властта. Ако репресиите спрямо турците имат преимуществено морално измерение, то поведението на властта след чернобилската авария и относно замърсяването на въздуха в Русе баха физическо насилие спрямо българския народ, без разлика спрямо етническата принадлежност и верско изповедание. Българите вече имаха примера на своите турски съграждани и бяха задължени да демонстрират своето гражданско достойнство.

Може да звучи тъжно, но най-меко казано в хронологичен порядък съпротивата на българите следва тази на турците.

Не са лишени от смисъл думите на А. Доган - "Ние от ДПС затова сме нудобни, защото имаме минало - реално и ценно, а то не се купува."

връщане в началото


*** за гражданското общество  ***

 

Ние всички някакси се вторачваме само в големите, в политическите проблеми. Сякаш не можем да живеем с ежедневните си проблеми. Не можем да ги дефинираме, да търсим по-прости, ежедневни решения за тях. Не можем да постигнем взаимно разбиране на простите си човешки проблеми. Това не ни дава възможност да формулираме принципите на нашата ценностна система. Липсата на взаимно разбиране не ни дава възможност да се обединяваме и да действаме ефективно за решаването на простите си човешки проблеми. Затова нямаме и гражданско поведение в неговия традиционен смисъл.

Вторачени в големите политически проблеми ние не можем да прекрачим нивото на кръчмарските политикани.

връщане в началото


*** собственост и права на ползване  ***

 

Днес в света се говори, че вървим към преход от стремеж към собственост към стремеж към “права за ползване”. Това, още веднъж ме навежда на мисълта, че глобализацията е процес много подобен на комунизма. Сякаш експериментът с комунизма и неговият привиден крах даде нови идеи за реализация на тази човеконенавистна идея. В един период на комунизма (в България това беше краят на 60-те години) също се прилагаше правото на ползване. На практика това беше неговата същност. Всички връзки и цялата система на взаимоотношения беше добиване и размяна на права на ползване. Висшите функционери на партията дори не получаваха заплати. Те просто ползваха това, което им трябва. В България този период беше кратък. Комунистите се отказаха от този подход. Главната причина беше, че те не можаха да решат проблема с наследяването на правата на ползване. Липсата на механизъм за наследяване не мотивира хората да натрупват “права на ползване”. Индивидът може да натрупа много “права на ползване”, но да не може да ги консумира. Със стоките и недвижимите имоти нещата стоят по друг начин. Стоките може да се ползват, но и да се складират. Недвижимите имоти може да са ни предостатъчно, но могат да се отдават под наем.

Безусловно институтът “права на ползване” ще се развива. Човечеството обаче няма да се откаже никога от института на собствеността. Собствеността е силно свързана с инстинкта за продължаване на рода.

връщане в началото


*** за народните будители  ***

 

Самото измисляне на думата, или по-точно словосъчетанието "народен будител" изразява за пореден път презрителното отношение на интелигентите към своя народ. Приумицата дасеизмисли някакъв светъл празник съдържа в решението си дълбоко загнездилото се в ума интелектуалния елит схващане, че неговиятсобствен народ езаспал и трябва да бъде разбуден.

Думата е новоизмислена, но съдържанието и е старо. Тезата за заспалия народ можем да намерим още в стиховете на поетите възрожденци.

връщане в началото


*** за кризата в държавността  ***

 

В периода на посткомунизма държавата беше овладяна в служба на частни корпоративни интереси до такава степен, че натрапчиво се чувства нейното изчезване. Бруталното вмешателство в животгаа нахората има само едно измерение - събирането на данъци. При наложената релация гражданин - държава, в нашите условия тази основна функция на държавата се превръща в едно най-обикновено ограбване. Гражданинът не получава практически нищо срещу плащаните от него данъци. Държавният апарат непрекъснато налага ненужни взаимодействия между гражданина и същия този апарат, като гражданина бива принуждаван да заплаща всяко движение на администрацията извън данъчната система. В такава насока се развиват практически всички сфери на обществения живот. Така е в образованието, здравеопазването, опазването на обществения ред и т.н . и т.н. Полицията например въобще не полага грижи за мира и спокойствието на гражданите. В движението по градските улици и пътищата е наложена една система, която спокойно можем да определим като система на платения хаос. Полицайте събирта някакви лично наложени такси, които обаче нямат нищо общо с подобряване на реда на движение.

По същият начин върви и една паралелна система на образованието, която имя обаче една единствена цел - да нормализира доходите на учитителите, които получават несправедливо възнаграждение от държавата за своя труд. Системата на паралелното обхваща, задушава и командва основното.

Така убществото се въвлича все по-безнадеждно в спиралата на деградацията.

Парите събирани чрез стандартните механизми на държавните вземания фактически се ползват от една шайка бандити, които упражняват все по-засилващ се терор върху народа.

връщане в началото