КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2002 г.


Защо в България не трябва да има атомна електростанция?

Проблемът с дълга никога няма да бъде решен

политическият ОФ модел

за интелектуалния елит

за интелектуалния елит 2


*** 05.06.2002 - Защо в България не трябва да има атомна електростанция?***

 

Проблемът на е технически, дори не е политически. Напразно се опитваме да се оправдаем с някаква недобронамереност на ЕС, с някакви си там бизнес и комерсиални интереси.

Проблемът е, че липсата на дисциплина и отговорност на всички нива в нашето общество, включително и на нивото на отделния индивид е толкова силно разширила се, че става очевидна дори за външни наблюдатели престояли в страната ни само един ден. Не може общество, в което преминаването на кръстовищата на червен светофар е масова практика да бъде способно да носи отговорност и да управлява атомна електроцентрала.

Няма никакво съмнение, че в самата станция вече 30 години работят безупречно квалифицирани кадри. Хора, достойни за уважение само заради това, че успешно са се дипломирали в една толкова върхова човешка дейност. За съвременният свят обаче техническата квалификация не е достатъчна. Високите технологии са не по-малко взискателни към обществената позиция и отговорност.

Проблемът на България е в това, че нашите блестящо квалифицирани специалисти, които работят в атомната електроцентрала не притежават или поне не показаха своята обществена отговорност и ангажираност. Те дори не можаха да кажат на своите сънародници простите думи: “Братя сънародници запазете соята дисциплина и отговорност. Не подивявайте докато се движите по пътищата. Не плюйте и не пикайте на улицата. Не стряскайте света с политическата си меркантилност, защото светът няма да позволи такова общество да управлява атомна електростанция.”

Казано по-просто и по-пряко светът няма, а и не трябва да позволява общество като нашето да управлява атомна електростанция. Атомна електростанция не може да се управлява от общество, в което дипломите се продават като на сергия, общество, в което политическите назначени на отговорни постове са ежедневна и широко одобрявана от масите практика.

Установяването на ред и дисциплина е най-добрата защита на родната атомна енергетика. За това трябва да се замислят културтрегерите, които събират подписка в защита на АЕЦ.

връщане в началото


*** 05.06.20002 - Проблемът с дълга никога няма да бъде решен ***

 

Освен геополитическите апетити и машинации свързани с нашата страна след падането на комунистическия режим се появи още един фактор предразполагащ към външни политически спекулации. Това е външният дълг на страната. Десет млрд. долара е сума която не остава извън полезрението на борсовите спекуланти. След разпадането на т. нар. социалистическа система този дълг става обективно необслужваем. Неговото движение на международните финансови пазари може да се използва само за една единствена финансова операция – периодично финансово дестабилизиране на страната и източване на натрупаните оскъдни финансови средства.

Политическият инструмент за поддържане на това състояние е изолирането на българските стоки от международните пазари. За търговското присъствие на България има само един единствен път – благоволението на Русия да отвори своя пазар за българските стоки.

връщане в началото


*** 07.06.2002 – политическият ОФ модел ***

 

В последните дни блесна една, обикновено прикривана същност на политическите партии, като еманация на обществото. Първо “гурото” Лучников заяви, че СДС трябва да участва във властта чрез коалиране с Царя. Вчера или онзи ден зам. председателя на БСП – Румен Овчаров също заяви, че БСП трябва да се коалира с Царя и да официализира своето участие във властта. Съответните председатели реагират уклончиво. Станишев заяви, че това ще се обмисля на конгреса, а Надежда Михайлова, че предложението на Лучников ще бъде обект на обсъждане.

Изправени сме пред поредния опит да се формира ОФ в страната. До сега само Георги Димитров успя в това си начинание, имайки зад гърба си руските щикове. Костов беше голям мераклия да повтори успешния опит, но не успя. В условията на демокрация това се прави много трудно, дори народът да го иска съзнателно или не.

Цветът на тези домашни събития се допълва от инициативата на СДС – “СДС слуша народа”. Та като слуша народа, разбирай своите активисти в страната, нищо чудно да изкристализира именно меракът на активистите из страната – да се участва във властта, независимо с коя партия, независимо с каква коалиция. Такъв е меракът на активистите на всички партии и затова партиите нямат идеологически облик и миграционните процеси на активисти между партиите са много интензивни.

И все пак, вече дванадесет години сме свидетели на неуспешни опити да се организира едно ново ОФ управление на страната.

връщане в началото


***17.06.2002 - за интелектуалния елит ***

 

В едно свое интервю [Патриция Николова, Теди Москов: Българите робуват на овчедушието си, Сега, 15-юни-2002, стр. 11] Теди Москов казва:

“Но аз не мога да говоря от името на народа, този народ вече не ме вълнува. Аз работех в името на хората, смятах, че комунизмът е виновен за всичко, за цялото тъпоумие, което съществуваше в България. Сега виждам, че това тъпоумие продължава да съществува. Виновен се оказва манталитетът на българина. Което малко или много ме отделя от него.”

Подобни позиции са характерни за основната част на нашата интелигенция. Това бързо отказване от собствения народ след признание в чужбина е едно от най-ярките доказателства за васалната същност на интелигенцията. Това не е нищо повече от избиване на комплекси, нищо повече от открито заявяване, че припознаването от страна на метрополията, вписването в метрополията е в основата на ценностната система на интелигенцията във васалните общества.

Интересно е, че в същото интервю един хуманитарист, режисьор изрича същностната истина за това, което се случи в България през последните 12 години.

“За мен, първо, комунизмът никога не си е отивал, тъй като всичко, което се случи в България, беше дело на комунизма. Това го повтарям за десети път. Комунистите, откраднали страшно много пари, разбраха, че не могат да ги умножават в строя, който поддържат, затова смениха строя и създадоха СДС, създадоха и организация и дисиденти. Всичко това е един фарс.”

връщане в началото


***21.06.2002 - за интелектуалния елит 2 ***

 

В едно свое интервю [Ана Клисарска,Иван Кръстев: Елитът са тези, които ги мразят,Сега,20-Юни-2002,11] Иван Кръстев отбелязва:

“Най-краткото определение на елита днес е – тези които ги мразят”

Няма съмнение, че авторът се самоизживява като представител на елита на българското общество. С тази си реплика той най-точно описва отношението на т.нар елит към собственото му общество. Елитът мрази народа си. Омразата е толкова силна, че се превръща в авторефлексия. Собствения заряд омраза се вменява на народа, на всичко онова, което отделен представител на елита не припознава като елит.

На практика с това, с омразата към собствения народ и общество се изчерпва цялата елитарност на самозвания елит. Израз на тази омраза е непрекъснатото вменяване на собствените грехове като грехове на народа.

Наложи се тезата, че честните и добри интелектуалци бързо се оттеглят от политиката, отвратени от нейната същност. Въпросът е защо тези добри хора, прозрели и отвратили се от политиката не се консолидираха и не показаха на обществото нещо действено, градивно и атрактивно за обществото. Сигурен съм, че ако те бяха сторили подобно нещо, то тези лоши политици, които правят политическия живот толкова нелицеприятен щяха бързо да бъдат неизвергнати от народа.

Все пак трябва да се отбележи, че художествено творческата интелигенция реагира по-адекватно на ситуацията. Оттеглиха се и запазиха в голяма степен своето достойнство. За разлика от тях, мнозина лекари, актьори и прочее локални авторитети, които без съмнение са доказани професионалисти, се задържаха в политиката и се сринаха като личности. Гилдията на адвокатите и икономистите въобще не се нуждае от коментар.

връщане в началото