КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2005 г.


политическият модел - Доган

за доносниците

за съдебна система

единния политически елит

перманентния грабеж

политическата система, президентска република

политическият модел – Доган 2

за състоянието на обществото

политическият модел – Доган 3

за евроинтеграцията


***  27.01.2005 - политическият модел - Доган  ***

 

В края на януари се разрази поредният приватизационно – политически скандал. Условният старт на видимата част на скандала бе даден в петък – 28.01. Мнозинството в парламента провали парламентарния контрол свързан с приватизационната сделка. Дни преди това беше обявено, че сключен договора с единствения кандидат – “Бритиш Американ Табако”. В тези дни, и още преди това беше вече ясно, че ДПС е против сделката.

На 01.02. се прави извънредно заседание на Парламента и се дискутира именно сделката за “Булгартабак”. Заедно с това идва новината, “Бритиш Американ Табако” се оттегля от сделката заради влошената политическа обстановка.

Какво става на практика?

Моето определение е, че на практика лъсна задника на т.нар. български етнически модел. Стана ясно, че България не е суверенна страна в областта на тютюневото и цигарено производство. Една олигархична шайка на турското малцинство е яхнала своите етнически събратя. Експлоатира ги жестоко и на фона на пасивното българско общество си гарантира вечно политическо участие, а т.нар. лидер на малцинствената олигархия е назначен за депутат доживотно.

Поведението на обществото е абсолютно същото както по времето, когато на нашите съграждани с турско етническо самосъзнание сменяха имената. Ние протестираме и се противопоставяме на днешната олигархия на малцинството точно толкова, колкото се противопоставяхме на шайката на Тодор Живков (т.нар. възродителен процес дори не беше дело на режима като цяло, а само на част от силовите структури). Тази част успя да убеди Тодор Живков да предприеме именно действията, който той нарече “възродителен процес”, а в обществото се наложи термина “смяна на имената”

Точно както в онези времена, загиващото национално земеделие е оставено в ръцете на шайка бандити, чийто апетити вече са далеч зад пределите на експлоатацията на своите етнически събратя. Цялото земеделие е оставено в ръцете на един провинциален кмет от турското малцинство.

В разединеното българско общество с няколко елементарни маньовъра Доган успя да покаже, че той е командира и господаря.

Това е същността на повтаряното до втръсване, безсмислено словосъчетание – “български етнически модел” – ненакърнимост на все по-нарастващите бизнес интереси на назначения за лидер на турското малцинство.

връщане в началото


***  17.02.2005 - за доносниците ***

 

На фона на т.нар. политическа криза предизвикана от ДПС, с цел да блокира приватизацията на “Булгартабак” и представена пред обществото като резултат от дебелашкото поведение на хулиганите от Новото време, в пресата пак се появи темата за досиетата.

Във вестник “Монитор” Чавдар Христов [Чавдар Христов, Проблемът с досиетата отдавна е решен, Монитор, 17 Февруари 2005 г., стр. 12] разсъждава:

“Все пак има хиляди досиета, които са останали от бившата ДС. Независимо от контрааргументите те биха могли да се разсекретят. Възможният, почти еднозначен резултат е този акт да предизвика дълбока обществена криза и да дестабилизира крайно обществото.

Би могло да се очаква разделение, противопоставяне, търсене на вина, дори отмъщение между тези, които са били свързани с ДС, и тези, които са били репресирани пак от нея. Някои цифри сочат по няколко стотин хиляди души от едната и другата страна. Националното разделение би било факт с непредвидими последици, а новите тайни служби, наследници на ДС, биха изпаднали в дългосрочен функционален колапс.”

Горчивата истина е, че българското общество е разделено по тази линия още от времето на завземането на властта от криминалния комунистически режим. То живя почти петдесет години в тъмната сянка на това разделение.

Доносничеството по същество е състояние на духа. Режимът превърна това състояние в престижна и доходоносна деятелност. На обществото е наложено състояние, при което доносниците доминират. Тази доминация, това неестествено състояние на обществото е в основата на моралната криза, за която интелектуалците много обичат да говорят.

Интересно е да се отбележи, че Чавдар Христов споделя тревогите си за изострени реакции на българското общество ден след едно дебелашко интервю на един биологичен индивид от тези с прякорите. Събитие, най-тревожната част от което е съучастническото подхилкване на журналистите разговарящи с въпросния индивид.

Поведението на тези млади хора и отношението им спрямо индивид, за когото съдът вече се е произнесъл, показва че българското общество продължава да живее в една странна двуличност – вербално дистанциране от бандити и ДС ченгета и кокетничене и умилкване около тях в реалния живот.

връщане в началото


*** 20.05.2005 - за съдебна система  ***

 

През третата седмица на м. май прокуратурата организира т.нар. национално съвещание. На фона на ултимативното предупреждение на ЕС, че без реформа в правораздавателната система може и да не ни приемат в Европа, главният прокурор Никола Филчев, за пореден път демонстрира манията си за величие и безпогрешност. Според него всички елементи на правораздавателната система са виновни, но не и прокуратурата.

Не трябва да се изпуска от внимание и знаковото присъствие на двама от главните прокурори на режима – Васил Мръчков и Евтим Стоименов.

връщане в началото


***  20.05.2005 - единния политически елит ***

 

На 04.05.2005 г. Симеон Сакскубургготски става почетен гражданин на Правец!!!???

връщане в началото


*** 07.06.2005 - перманентния грабеж ***

 

В началото на юни 2005 г. имаме поредната безцеремонна демонстрация за законотворчество в тясно групов интерес. Отменянето на акциза за всички видове кафе е в интерес само на вносителите на този продукт и ограничения кръг консуматори [Емил Райков, Под сянката на клиентелизма, Сега, 07 Юни 2005 г., стр. 11].

Авторът на статията припомня и други, още по-брутални опити на законодателите, чрез законови актове да облагодетелстват отделно взети фирми, за сметка на цялото общество. Става дума за Закона за водите и за Закона за канализационните услуги. Чрез тези закони се даваше възможност на съответните фирми да начисляват в неограничена степен загубите, които правят, в цената на съответните услуги. Едва ли може да се намери по-брутален пример на търговия с обществените интереси. Срещу дребни рушвети, доминираща част от депутатите (толкова, колкото да се гласува подобен закон) е прислужвала на фирмите монополисти.

На практика е трудно да се намери Закон, които да не е прокаран в определен тясно групов интерес. Но не това е най-лошото в законотворческата практика във времето на трансформацията. Формално погледнато, всеки закон служи на определени интереси. Лошото е, че трансформацията продължи практиката на режима, зад демагогията с гръмки фрази да се прикрива бруталната търговия с обществения интерес.

връщане в началото


*** 23.08.2005 - политическата система президентска република  ***

 

Преди ден – два, започна поредната обработка на общественото мнение. Броени дни след продължителното и мъчително съставяне на правителството зам. председателят на НДСВ Николай Свинаров лансира тезата за увеличаване правомощията на президента, или както я наричат журналистите – тезата за президентската република.

На пръв поглед поредната атака на темата изглежда доста елементарно. Очаква се Симеон ІІ да се кандидатира в следващите президентски избори и неговият заместник в партията търси по-реален смисъл в това начинание.

Тази тема не се пуска за пръв път в общественото пространство. Мисля, че пръв за това заговори президентът Желев. Това беше след като вече беше загубил предварителните избори. По това време (в края на мандата му) аз бях негов съветник и не се поколебах да се изкажа като противник на тази теза. А самата идея му беше внушена от Центъра за либерални стратегии с ръководител Иван Кръстев. Същите хора го хлъзнаха да участва в предварителните избори. И за да бъде гаврата още по-пълна през есента (предварителните избори бяха през лятото 1996 г.) му подхвърлиха идеята за увеличаване на президентските правомощия.

Формално Желев беше подходящо оръдие за лансиране на тезата. Вече беше ясно, че няма да се кандидатира за следващ мандат, защото беше загубил предварителните избори. От друга страна задаващата се национална криза, резултат от управлението на БСП вече се чувстваше и от най-непредубедените.

Тогава идеята за президентска република увисна в общественото пространство без да породи заслужаващ вниманието дебат.

Днес, близо десет години след тогавашните събития, обстановката е съвсем различна. Процесът на формиране на новото ОФ е практически завършен. В една средносрочна перспектива страната ще се управлява от трите партии – БСП, НДСВ и ДПС, което не е нищо по-различно от до болка известния но от миналото ОФ. Разбира се новата формация ще бъде по-динамична. Все пак разпределението на депутатските места ще се определя от свободни избори. Избори, в които ще се решава само коя от първите две партии да доминира. ДПС винаги ще са трети, но ще бъдат вечни.

Дори и в този практически предначертан и ограничен динамизъм, репликата на ОФ не може да бъде експлоатирана в пълен размер в условията на парламентарна република.

Унификацията, а на практика обезличаването на политическият живот може да се осъществи в пълна степен в условията на централизирано управление – съсредоточаване на властта в ръцете на една институция, което от своя страна е най-елегантния път към авторитарното управление.

Разбира се тези, на които тази хипотеза ще се строи доста мнителна, ще възразят, че в условията на членство в ЕС авторитарното управление ще бъде невъзможно.

Отговорът на това възражение е в няколко посоки:

F      България все още не член на ЕС;

F      Не знаем дали ЕС няма да се зарадва на едно авторитарно управление в България, като поднесен на тепсия мотив за отлагане на членството;

F      Дори България да стане член на ЕС, едва ли някои ще се впечатли от едно авторитарно управление с елегантна обвивка, ако това авторитарно управление не застрашава спокойствието на френските водопроводчици например.

Разбира се не е сериозно да се твърди, че ще имаме режим като този от времето на Тодор Живков, но е сигурно, че България върви към авторитарното управление.

Не е маловажен и фактът, че българското общество показа голяма възприемчивост към подобни тенденции. Министър председателските мандати на Иван Костов и Симеон Сакскубургготски са ярък пример за това.

връщане в началото


***  31.08.2005 - политическият модел - Доган 2 ***

 

В края на август се оформи второ действие от “умиването” образът на Ахмед Доган. Първото действие се изигра на изборите. Бандата, която крепи Доган и го ползва като оръдие за своите цели разработи коалицията “Атака” и я вкара в парламента. Формированието е много активно на сцената на политическият театър и брилянтно разиграва образа на крайните националисти – българи, които са по-опасни от монолитната турска партия.

Не знам защо, но кукловодите на този процес решиха, че първото действие не е достатъчно и разработиха второ действие.

След като партиите от оформилата се управляваща коалиция разпределиха местата на областните управители, изведнъж започнаха бурни протести срещу възможността Доган да посочи областните управители в договорените области.

Срещу абсолютно умерената и логична позиция на Доган – да излъчи областни управители там където няма доминация на турското малцинство – се изправиха почти същите организации, които градиха имиджа му в началото на деветдесетте години. Наложи се например да си припомним какво означава позабравената абревиатура ОКЗНИ (общонароден комитет за защита на националните интереси) и ред други подобни.

Като нов елемент е включването на църквата, по специално в протестите във Варна. Сякаш за да ни припомни, че тази институция е превзета от комсомолския набор през седемдесетте години и на практика няма никакво отношение към националните интереси. Към религиозните още по-малко. Просто днешната българска църква е една бизнес организация.

За Варна Доган номинира човек, който е креатура на НДСВ и още веднъж подчерта своята толерантност и високо отговорна позиция.

Така станалият подозрителен на Запада вожд на турското етническо малцинство получи още една порция блясък в ореола си на умен, умерен и отговорен политик.

А ако някой не е разбрал, че е така, учени анализатори бързат да ни го кажат [Проф. Васил Проданов, Глупав и умен национализъм, Труд, 31 Август 2005 г., 12]. За този, които не се е сетил той пита:

“А какво би станало, ако лидерите на ДПС решат да организират в районите с доминиращо турско население алтернативни акции, в които се включват мюсюлмански духовници.”

***

От своя страна проф. Георги Марков [Елизабет Дафинова, Проф. Георги Марков: Доган трябва да си обуздае мераците, Монитор, 31 Август 2005 г., 7] поставя по-открито проблема. За Доган той казва:

“Не знам до колко той разбира от либерализъм, но неговата партия е авторитарна. Той поне има доблестта да признае още преди години, че е милионер в зелено, а сега казва, че има обръч от фирми. И другите имат, но само той го каза. Защото има самочувствие, че без него не може.”

“... освен за етнос става въпрос и за религия. Всъщност ДПС не е толкова етническа партия, тя е по-скоро на религиозна основа.”

“Какви българи има при тях? Едната част са там принудително, защото с партийната книжка на ДПС оставаш на общинска служба или в областната управа. А другите, включително и някои интелектуалци просто се предават. И тръбят по медиите, че Доган е най-големият български политик.”

“Въпросът е защо Ахмед Доган, който през 1997 г. обяви цар Симеон Втори за национален капитал, а през 2001 г. каза, че това е спасителят на България, се мрази така силно със Сакскуборгготски. Каква е причината?”

****

Любен Обретенов [Любен Обретенов, Църквата да остави кесаревото кесарю, Сега, 31 Август 2005 г., стр.11] много точно отбелязва защо варненският митрополит Кирил участва в театралната постановка.

“Кирил целуна бунтарите така, както Юда – Христос. Присъствието му сред тях обезсмисля всичките им приказки, че те нямат нищо против турците, а са само срещу компрометираната върхушка на ДПС. В това отношение своята отговорност носи и Арменската общност във Варна, чиито представители също официално се включиха в протеста.”

Черешката на тортата поставя Костадин Филипов [Костадин Филипов, По-добре е ДПС да е във властта, отколкото в опозиция, Сега, 31 Август 2005 г., стр. 13], който експлоатира етническите модели, от които Западът вече се отказва. Не става ясно обаче, защо ни препоръчва провалени модели.

“На фона трудностите, дори провала на мултиетническия модел в Косово Брюксел и Вашингтон залагат на успех в Македония, събирайки във властта откровени етнически партии.”

За да не остане неразбран Филипов продължава:

“При нас ДПС все повече се опитва да изглежда като партия от отворен европейски тип, тя не се затваря в турското малцинство у нас, а търси по-широко представителство. .... След като партията на Доган е определила евроатлантическото бъдеще на България за свой основен приоритет и работи за него, участието и във властта има повече плюсове, отколкото да носи рискове.”

Както се вижда от приведените няколко материала от пресата, постановката е перфектна. Има недоволстващи “бунтари”, които са нетолерантни и говорят лоши работи за Доган. Но има и трезво мислещи политици, които много логично ни обясняват защо в България не може да се реализира власт без участието на Доган. Той е нашият път и нашето спасение. Българите сами по себе си са недостойни за Европата.

Добре, че нямам сестра. Ако имах щях да се чувствам задължен да я дам и аз като Шишман в харема на Доган.

връщане в началото


*** 23.11.2005 - за състоянието на обществото  ***

 

В малки държави като България, особено релефно е подчертан стремежът на хората да бъдат около властта, да се домогват до близост с властта. Дори след най-върлите противопоставяния по време на избори, тези които остават в опозиция биват бързо забравяни. В годините на т.нар. преход, след 1989-а всяко правителство стартира с огромен рейтинг. Медиите се надпреварват да му прислужват.

Що се отнася до историческия план, не бива да забравяме, че героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо казваше – Бай ти Ганя никога не е бил в опозиция.

Тези нагласи лишават политическия и обществен живот от възможността да се генерират алтернативни на управлението идеи. Падането на правителствата в нашата история, особено в най-новата, са предизвикани преди всичко от недостатъците и гафовете на самите правителство, отколкото от появата на нови, алтернативни идеи за управлението на страната.

В условията на подчертан стремеж към приближаване към властта, независимо каква политика провежда тя, лишава обществото от възможността да генерира идеи въобще. Управляващите са лишени от противостоене. А отсъствието на противостоене ги тласка към деградация.

Така обществото е тотално безидейно. Управляващите управляват без каквато и да било идея. Обществото не може да формулира идеи за своето развитие, различни от тези, които се свеждат до орбитиране около властта.

В политическия живот отсъства смислена опозиция. Почти всяко правителство е изкушено да обяви своето управление за безалтернативно.

връщане в началото


***  07.12.2005 - политическият модел – Доган 3 ***

 

На 3 и 4 декември се проведе 46-я конгрес на БСП. Покрай Румен Попов и аз бях гост на този конгрес. Тръгнах си след речта на Сергей Станишев. По тази причина изпуснах поздравленията от коалиционните партньори – Симеон Сакскубургготски и Ахмед Доган. Приветствието на Доган е било знаково и силно емоционално. Вече трети ден в медиите се коментира приветствието на Доган. Отбелязва се неговото обръщение – “другари и другарки” и вметката му, че БСП е партията майка. Така, броени дни преди да се навършат 16 години от учредяването на СДС, “вечният” политик на трансформацията реши, че вече няма какво да се крие и трябва от една доста висока трибуна да се каже какъв е генезиса на политическия живот през годините на т.нар. реформа.

Тук ще допълня само, че Доган е марионетката, изпълнителния механизъм на най-ретроградната банда, произлязла от недрата на комунистическата партия. Като му е джиросана ролята на лидер на турското малцинство, фактически му е гарантирана неуязвимост дори от международни атаки. Този замисъл беше безотказен, поне до 11.09.2001 г. След атентатите в САЩ светът започна да гледа по-трезво на не винаги оправданата толерантност към малцинствата.

Бандата, която командва Доган е изключително мощна и коварна. След изказвания на американския посланик в България, стана ясно, че има риск Доган да загуби позициите си на американско протеже. По-общо казано има риск играта с турското малцинство у нас да стане ясна за чужденците, а защо не и на българското общество. Бандата реагира веднага и създаде формированието “Атака”. Като националистически контрапункт, това формирование има една единствена задача – да укрепи позициите на Доган. От тук нататък има много варианти. Ще минат години и Доган отново да бъде неуязвим като лидер на турското малцинство.

връщане в началото


*** 23.12.2005 - за евроинтеграция  ***

 

В началото на последната десетдневка на годината евроинтеграторските духове в България отново са разбунени. По ББС и в немския вестник “Билд” се появяват материали провокирани от някакъв поверителен доклад (нонпейпър) обрисуващ тъжната картина в България. Германските журналисти обръщат внимание на своите депутати да помислят доста преди да гласуват за ратификация на договора за присъединяване с България.

Отбелязани са масовите улични убийства, неефективната правозащитна и правораздавателна системи. Отбелязан е и фактът, че икономиката на страната е в ръцете на бившите комунистически величия и хора от държавна сигурност.

Много показателно е, че се акцентира върху участието на БСП в далаверите със Садам Хюсеин и на това, че тогавашния председател на партията, сега е президент, а тогавашния завеждащ външните връзки, сега е председател и премиер министър.

С риск да бъда възприет като злобеещ, ще отбележа, че евроскептицизмът ми вече става все по-аргументиран и по-аргументиран.

връщане в началото