КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2006 г.


за реставрацията

разрушената държавност

влияние на външния фактор

влияние на външния фактор 2

за евроинтеграцията

политическият модел

правният нихилизъм


***  13.01.2006 - за реставрацията  ***

 

През януари, във връзка с номинирането и избора на Борис Велчев за главен прокурор, в пресата се появи поредната апологетика на комунистическите фамилии. Вестник “Труд” дори направи поредица от материали за различни династии (както ги определят от вестника) на режима. Не изостана по-назад и вестник “Монитор” (например броя от 11.02.2006, който е посветен на Живкови). Цялото мероприятие подплатено и със социологическо проучване, което показва, че обществото, не само не е против завръщането на комунистическите династии, но и определено подкрепя този процес.

връщане в началото


***  13.03.2006 - разрушената държавност ***

 

Малко по-обилните валежи от лятото на 2005 г. и практически нормалните валежи тази пролет доведоха до трудно обясними наводнения. Така наяве излезе още един аспект на разрушаването на обществото и държавата.

В общонационалния хаос, който някои определят като период на първоначалното натрупване на капитал, обществото и държавата деградираха до такава степен, че са занемарени най-елементарните инфраструктури на едно съвместно обществено и държавно живеене.

Зад високопарните лозунги за европейските комуникационни коридори, енергийни тръбопроводи и прочее илюзорни представи за географската значимост на страната ни, дупките по пътищата са единствената тема на обществения дебат. Зад това безрезултатно говорене малко по-суфистицираните но неотменимо необходими инфраструктурни съоръжения като дренажни и отводнителни системи са до такава степен забравени, че дори след трагичните наводнения никой не се сеща за тях.

Трагедията на хората породи единствено и само поредната манипулация целяща ново, по-мащабно преразпределение на средства. Породи се абсурдната идея за задължителното застраховане на недвижимото имущество.

Така леляната нова данъчна култура още не е стигнала до схващането, че срещу плащането на данъците народонаселението трябва да получава поне най-елементарните инфраструктури, необходими за съвместно обществено и държавно живеене.

връщане в началото


***  04.04.2006 – влияние на външния фактор ***

 

По време на заседанието на Съвместния парламентарен комитет България – ЕС Катрин Ги-Кен (франция) отбелязва – “В европейските страни обаче има толкова скандални афери, като дори някои от страните-основателки на ЕС не са стигнали крайната точка по пътя в борбата срещу корупцията.”

Тези думи на френската евродепутатка едва ли ще охладят сляпата вяра на вманячените евроинтегратори, които смятат, че с приемането ни в ЕС всички проблеми, от които негодуваме ще се решат като с магическа пръчка.

връщане в началото


*** 12.05.2006 - влияние на външния фактор 2  ***

 

Продължилата месеци на ред истерия около приемането ни наближава своята кулминация. На 17 май се очаква доклада за готовността на България и Румъния за членство в ЕС.

Животът и атмосферата в България през тези месеци приличаха на животът и атмосферата около честването на кръгла годишнина от Великата октомврийска революция. От всякъде се говореше само за членството ни в ЕС. Всички политически спекулации се основаваха на декларации относно готовността ни, респективно неподготвеността ни за членство.

Всяко по-дълбоко въздъхване на европейските фактори ставаше предмет на дълбокомислени коментари, а лекото покашляне довеждаше родния политически и медиен елит до истерия. Истерията вървеше на талази, които следваха вълните на гостуващи в страната евро фактори.

Опозицията стана жалка и смешна в опитите си да обясни несъстоятелността на правителството единствено и само с това какво казват различните евро фактори.

От друга страна управляващите също станаха смешни и жалки в молбите си към евро факторите, да приемат България за член на ЕС. Опитите да плашат Европа с дестабилизация в страната, с демотивация на обществото и прочее сълзливи истории, подразниха дори еврофакторите от най-висше ниво. Председателят на комисията по външните работи, на европарламента, германецът Елмар Брок дори организира специална пресконференция за да заяви в прав текст, че аргументацията на българските управляващи е неприемлива. [в. Монитор, 11-май-2006, стр. 1].

връщане в началото


*** 26.06.2006 – за евроинтеграцията  ***

 

В средата на юни се оповестяват поредните социологически проучвания за евронастроението на българите, коментирани в [Теофан Германов, Европейския сън на едно общество, Монитор, 21 Юни 2006 г., стр. 15]. Резултатите от проучването сочат, че 80 % от българите за убедени привърженици на членството на страната в ЕС.

Практически едновременно с оповестяване на данните се разгоря скандалът с италианския престолонаследник, в който е замесен Симеон ІІ. Историята е доста гнусна и миризлива. Повече от очевидно е, че Кобургготски е разговарял за не съвсем почтен бизнес. Вече не е нужно да се изяснява дали сделките са консумирани или не. За трезво мислещите хора същността на Кобурга е повече от ясна. Поредната илюзия в българския обществен живот е разрушена. Поне е логично да се мисли така.

Оказва се обаче, че обществото ни има едва ли не жизнена необходимост да бъде захранвано с вярвания за съществуването на нещо свише, извън нашето общество, нещо чуждо, което ще поправи нещата, които ние самите вършим.

На Симеон ІІ се вярваше, не толкова защото е цар, а защото идва от чужбина. Идва от Европа.

На кликата, която се въртеше около него, се вярваше не защото демонстрираше реални опит и познания, а защото тези млади момченца се бяха изучили в чужбина – там на Запад.

Поредицата гафове на тези момченца, някои от които на улично хулиганско ниво не доведоха до изтрезняване и камарилата на Кобургга влезе в Парламента като втора политическа сила.

Очевидно е, че разрушаването на една митология, хвърля обществото ни още по-всеотдайно в прегръдките на следващия мит.

За Европа, ЕС и нашето членство там се говори повече от едно десетилетие. В целия процес на говорене, няма дори елемент, дори намек за желание да се дискутира реално проблемът. Не се говори за ЕС, като формирование, което има своите проблеми. През всички години говоренето за Европа е свързано само с изграждането на хиперболизирани очаквания. От членството ни в ЕС очакваме да оправи политиците, да ни освободи от бандитите, да оправи съдебната система. Живеем сякаш политиците, мутрите и магистратите не са деца на български майки, а пришълци от космоса. Та сякаш затова, белите които са натворени от родените тук, в България трябва да се оправят от чужденците.

връщане в началото


*** 30.08.2006 - политическият модел  ***

 

През август 2006 г. в левицата се развиват поредните вътрешни борби. Отначало нещата ми изглеждаха като поредното вътрешно дърляне и пренареждане. Постепенно нещата добиха мащаб и размах. В края на август вече е ясно, че битката е решителна. Проведе се пленум на ВС на БСП, четата ръководена от Лилов от няколко седмици атакува групата на Станишев. Атаките са концентрирани върху Румен Овчаров. След пленума атаките продължават директно към Станишев. Всичко се прикрива зад реториката за дясната политика, която бил провеждал Станишев.

Снощи гледах откъс от предаването на Цветан Начев “Не е истина” по телевизия “Скат”. На практика предаването се излъчваше повторно, защото преди ден, два гледах негови откъси в по-ранен час. И Цецо Начев е включен на страната на тези, които са се обявили за праведното ляво крило.

Не изключвам целият цирк да е заради президентските избори. С вътрешнопартийната риторика се цели да не се загуби хард електората на БСП.

От друга страна, като се отчете мащабността на вътрешнопартийното противопоставяне и медийното ангажиране по проблема, не може да не се забележи, че за целия период на трансформациите не сме наблюдавали токова остро и толкова явно противопоставяне.

Още не съм съвсем сигурен, но си мисля, че този вътрешнопартиен скандал може да се окаже индикатор за края на трансформацията. Политическото пространство е трансформирано. То отново се състои от една партия и послушни сателити, на които са отредени различни роли – от коалиционни партньори до хард опозиция. Вече не е нужно да се имитира противопоставяне между различните партии. Точно както в края на 1989 г., така и сега се провежда решителната битка, за това кой ще бъде господар на плодовете на трансформацията.

Изходът от тази вътрешно партийна борба ще предопредели, кой ще управлява България в предстоящото дълго политическо безвремие след приемането на страната в ЕС.

Васалите и слугите на старата империя са грабнали оръжието и водят люта битка за да завоюват същия статут и пред новите господари. Когото припознаят от Европа, той ще държи за дълго време политическия монопол вътре в страната.

връщане в началото


***  27.09.2006 - правният нихилизъм ***

 

В неделя (24.09.2006) се прибрах от пътуване до Дания. Отсъствах една седмица, а за една седмица София се пълни с черна хроника. Една от черните новини, с които Дани ме запозна още в колата докато пътувахме за вкъщи беше за падналата постройка на ул. “Алабин”, 39. Това е в центъра на София и е ужасно нелепо в центъра на една европейска столица да пада сграда и отломките да убият две млади момичета.

Няма никакво съмнение, че инцидентът е плод на ширещото се беззаконие. Вече си мисля, че хората в България играят на нещо, което наподобява руска рулетка. Всеки участва в беззаконието, поддържа го или най-малкото пасивно го подкрепя. Всеки се надява да може да се докопа до някакви облаги в хаоса. Участието ни в обществения живот е една тревожна надежда да отмъкнем и ние нещо, и ние да се уредим.

Дълбоко в подсъзнанието ни е закодирано илюзорното заблуждение, че ще оцелеем в хаоса без поражения. Всъщност всеки от нас умира бавно всеки ден. Всеки следващ ден здравеопазването, образованието и всичко в нашия живот са по-долнокачествени от вчера. Въпреки това с една тъпа упоритост, всяка вечер се прибираме с илюзията, че сме победители, защото през изминалия ден не са ни застреляли, върху нас не е паднала случайно подхвърлена бомба, не ни е затиснала стената на някоя рушаща се сграда. През изминалия ден децата ни не са били на пиянско-наркоманска оргия, която незнайно защо наричаме дискотека. С други думи, завъртели сме барабана, натиснали сме спусъка и не се е получил изстрел. Победители сме. Утре играта продължава, ако доживеем до утре.

За състрадание и човешка солидарност се сещаме само ако поредното завъртане на рулетката не щракне на празно и ни застигне беда. Тогава се сещаме, че няма ред и законност в страната, в която живеем. Съчувствието ни към другите пострадали от хаосът на беззаконието е абстрактно и краткотрайно. Нещо повече, известни всичколози и душеведи лансират своите човекомразни теории за лузърите и уинърите от това, което те наричат преход.

връщане в началото