КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2007 г.


политическият модел

предателството като състояние на духа

политическият модел 2

политическият модел 3

за предателството

политическият модел- Доган

за олигархията

политическият модел 4

политическият модел 5


*** 16.02.2007 - политическият модел   ***

 

Политическият живот в страната вече не е нищо повече от театър. Дори сервилните анализатори от различните всичкологически организации започват да описват политическия живот в страната с литературно-театрална терминология. Например Даниел Смилов [Даниел Смилов, Фрустрирана демокрация, Монитор, 15 Февруари 2007 г., стр. 15] говори за експресионистичен, импресионистичен и неоромантичен стил на политическо поведение.

Животът в държавата, до такава степен не зависи от назначените политически фигуранти, че единственото, което те могат да направят е да си разпределят театралните роли, с изпълнението, на които да ангажират вниманието на широките обществени маси.

връщане в началото


*** 23.03.2007 - предателството като състояние на духа  ***

 

Две публикации ми направиха силно впечатление тази седмица. Първата по ред [Милко Кръстев, Четири и половина вагона българска история съзнателно изгорени, Монитор, 21 Март 2007 г., стр. 13] разказва, как родолюбиви българи са отмъкнали от Турция огромен обем архивни материали свързани с българската история и са го пренесли в България. Но какво става? Какво ни казва разказвача?

“Към делото на Левски имало шест тетрадки – петте били по-същество за Левски и организацията му. Но шестата тетрадка била с имената на шпионите – българи и гръкомани, които съобщавали на турските власти. И при работата върху тази част от архивите, някои от изследователите и сътрудниците намират имената на дядовци и на бащи сред тия шпиони. Видели се в чудо какво да правят.”

Вероятно по тази причина българите решават да запалят архива и да го унищожат. Свидетелството на разказвача е следното:

“Това става през 1936 г. Архивите са докарани през 1934 г. И следващата година са работили върху тях. И вече през 1936 г. Изгарят четирите вагона и половина на гара Побит камък в не знам коя глуха линия.”

Сякаш историята на нова България е белязана от знака на доносничеството. Скоро ще се навършат 130 години от освобождението ни от турското владичество, но обществото ни не може да се отърве от състоянието на вечно озъртане и стремежа да се прислужва на чужди интереси. В такова състояние доносничеството се превръща в норма на поведение. По тази причина и до ден днешен ние се занимаваме с досиета, с тяхното укриване, унищожаване, евентуално отваряне или търгуване.

Втората статия [Магдалена Ташева, Социалистът и проституцията, Монитор, 23 Март 2007 г., стр. 13] третира въпросът за трафика на хора и участието на управляващите страната в този криминален бизнес. Авторката прави следната прогноза:

“След пристигането на американските войници в 5-те американски бази у нас, България ще стане третият континентален център на трафик с жени и деца.”

Очевидни след като преминахме периодът, който можем да определим като “държава за продан”, настъпва периодът “народ за продан”. В конкретния материал се засяга криминалната форма на това разпродаване, когато се продава човешка плът - жени и деца (често и малолетни). Не е по малък проблема с разпродаването на работната ръка. На пръв поглед това не прави впечатление, дори може да се разглежда като европейска ценност – свободно движение на хора. На практика обаче нашите хора не се придвижват свободно. Макар и да станахме страна член на ЕС, имперският център е създал такива условия, че да може, както на пазарска сергия да избира кого да купи и кого не. Така са действали всички империи. Метрополията е абсорбирала елита на завоюваните територии, като по този начин е увеличавала своята сила и обезкървявала съответните народи.

Разрушаването на образователните системи в завоюваните територии, действа паралелно и служи като гаранция, че покорените народи никога няма да се съвземат и противопоставят на империята. Единствената им историческа съдба е при поява на нови условия да преминат под владението на нов имперски център.

връщане в началото


*** 28.03.2007 - политическият модел 2  ***

 

В [Румяна Коларова, Коалицията - начин на употреба, Монитор, 28 Март 2007 г., стр. 13], авторката предлага едно наукообразно определение на далавераджийското управление на тройната коалиция. Тя определя постигнатия неписан договор за разпределение на зоните на влияние, като консенсус за управлението на страната. В консенсуса тя вижда и спойката на трудно обяснимия обществен конгломерат, наречен БСП.

“Ако няма консенсусно управление, партийните структури и електоралните мрежи на БСП ще се разпаднат. Защото тя е социална група без логика. В нея членуват много бедните и много богатите. Тя е партия на много възрастните и социално пасивни пенсионери и много амбициозните, социално активни млади олигарси. И само в консенсусното управление нейната алогична групова солидарност може да бъде запазена.”

Мисля си, че бедните и вече социално пасивни пенсионери, които са свързани с БСП ще бъдат вечно с нея, независимо какво управление води партията. Това е обвързване на рефлекторно ниво. Тази категория привърженици на БСП, в близкото минало са били активни участници в далаверата БКП. Инстинктите на тези хора ги правят сигурни, че далаверата е там – в БСП и те никога няма да се откажат от нея. Дори и да доживеят деня, в който БСП ще им каже, че трябва да се откажат от дружбата си с НАТО и да се прегърнат с братски Китай, те няма да се замислят и ще останат верни на партията си.

Далаверата е това, което държи консолидирани около партията и останалата част от нейния контингент. Тук са всички – държавни служители, лекари, учители, млади и не чак толкова млади олигарси и т.н. и т.н. Годините след отстраняването на Тодор Живков от ръководния пост на партията показаха, че БКП/БСП е наистина всенародна партия.

Другата всенародна партия е ДПС. Излъчена от БСП, като неделима нейна част, тази партия е създадена да бъде всенародна партия за турската етническа група в България. Всенародността на тази партия обаче има малко по-различен характер. Спойката, гарантираната електорална маса е етническата принадлежност. ДПС осигурява участието в далаверата само на олигарсите с турско етническо самосъзнание. Както пенсионерите на БСП, така и бедните турци са само пълнеж за тези партии.

Погрешно е да днешното управление на България да се третира като коалиционно. То си е чиста проба управление на спазарената далавера. Управлението Доган – Кобургготски наложи корпоративните интереси като водещи, доминиращи в управлението на страната. Управлението Доган – Кобургготски – Станишев просто продължава наложения стил.

Основен проблем за страната е, че не съществува реално политическо формирование, което да предлага друг модел на управление.

Елитът на нацията е удовлетворен от постигнатото спазаряване на далаверата и няма интерес от каквито и да било промени. Широките народни маси също са доволни. Точно както при социализма за всекиго има по нещо.

връщане в началото


*** 12.06.2007 - политическият модел 3  ***

 

След провала си на изборите за евродепутати, БСП правят пленум в началото на юни. На пленума председателя на партията Сергей Станишев, най-откровено задава въпроса: “Трябва да решим – събираме ли се под знамето на БСП и принципите на партията, или сме холдинг на различни групи?”

връщане в началото


*** 06.07.2007 - за предателството  ***

 

Видях един материал във в. “Труд” от книгите на Стефан Цанев – за предателството на Левски.

Мисля си, че не толкова важно дали Левски е бил предаден или не. Много по-важно е, че нацията изпада в мазохистично удоволствие от факта, че този когото смята за свой най-велик представител е предаден. Нацията ни е изпаднала в особено състояние на духа. Такова състояние, че истината за Левски не ни е необходима. Необходими са ни терзанията или по-точно говоренето за предаването на Левски. Посоченият за предател поп Кръстьо и е много по-необходим от героя Васил Левски.

Поп Кръстьо ни служи хем за терзание, хем за изплакване на съвестта. Зад него се скрива цялата нелицеприятна истина за реалното отношение към делото на Левски – на неговите съвременници и на днешните българи.

Фокусирането върху поп Кръстьо цели да се оневини безразличието на българите в онези времена. Безразличие, което не ни е напуснало от тогава до сега.

връщане в началото


*** 06.07.2007 - политическият модел- Доган ***

 

В предизборната кампания 2005 г. Слави Трифонов прави станалите вече традиционни предавания с водещите политици. Явяването на Ахмед Доган става знаково и запомнящо се с неговото откровено до циничност изявление относно финансирането на политическите партии. Той най-безцеремонно обяснява как около всяка партия има обръчи от фирми, които получават политическа поддръжка и се отблагодаряват с финансова подкрепа. В заключения информира обществото, че през всички години от т.нар. реформи у нас няма нито една по-голяма бизнес сделка, която да е станала, ако не с неговата явна подкрепа, то поне с неговата снизходителна усмивка.

Журналистите и прочее анализатори се вторачиха в откровената циничност на Доган и не можаха да прочетат нито ред от неговото послание. А това послание е изключително важно. То по недвусмислен начин обяснява как и под чие влияние протичат процесите, които претенциозно наричаме преход. Освен това то бележи един повратен етап в тези процеси. Повратен етап в трансформацията. Можем да определим без всякакво притеснение този етап, като етап на победилата олигархия.

Без съмнение Ахмед Доган е сред най-добре разработените оръдия на една от бандите на трансформиращата се върхушка на режима. Към момента на телевизионното предаване (2005 г.), той и неговите покровители са сигурни, че операцията по трансформацията на режима е преминала успешно и нямат задръжки да се оповестят като силата контролирала целият процес, а също така да обявят, че за тях процесът е завършил. Провалът, който анализаторите именуват като Жан Виденов (използван поради глупост и болна амбиция) и импасът Иван Костов са неутрализирани чрез подаването на Симеон ІІ. Всяка от тези фигури съзнателно или не е обслужвала интересите на трансформиращата се върхушка на режима. Ако най-кратко и образно трябва да се опише общото между тях, то е това, че след като ги качиха в кабината на влака, всеки един от тях си помисли и си повярва, че са го сложили там за да управлява влака. Каква илюзия!

връщане в началото


*** 06.07.2007 - за олигархията ***

 

Всъщност трансформиралата се върхушка умело спекулира с понятието олигархия. Оръдията с които те си служеха в периода на трансформацията – шофьори, куриери и прочее прислужници от времето на официалното властване на режима, са изтикани на преден план (тези от тях които останаха живи) и са обявени за олигарси. На обществото е обяснено, че дребните недостатъци на прехода се дължат именно на олигарсите.

Спекулацията е и формална и неформална. Реално у нас няма същински олигарси. Ролята на олигарха е разделена между две персони – прислужника бизнесмен и прислужника политик. От друга страна нито едните са реални бизнесмени, нито другите са реални политици.

връщане в началото


*** 18.11.2007 - политическият модел 4 ***

 

Преди повече от седмица отминаха поредните местни избори. От гледна точка на официалната пропаганда те минаха под знака на борбата срещу купуването на гласове. Реално това беше една перфидна реакция на политиците срещу напъна на бизнеса да осъществява директни назначения в политиката. Разбира се напънът е предизвикан от задаващите се на хоризонта европейски пари. От своя страна прислужващите политици се уплашиха да не загубят своите позиции. Естественият финал на целият ажиотаж беше изявлението на Ахмед Доган в една от изборните нощи, който недвусмислено заяви, че купуването на гласове е европейска характеристика. Вдигна се шумотевица за три дни. Медиите го раздуха, че бил казал, че това е европейска практика.

Какво всъщност стана на фона на тази изкуствена шумотевица? Бизнесът не можа да напазарува достатъчно гласове, поне не навсякъде. Общо взето напънът за директни назначения в политиката, без посредничеството на прислужващи политици не се реализира. Реализира се една реалност – няма в света такъв бизнес, който да изкупи директно гласовете на хората. Стремежът на нашите бизнесмени към директно пазаруване е още един пример, който показва колко много те се надценяват в собствените си очи.

Ако от тези местни избори има някакъв реален резултат, то той е утвърждаването на Бойко Борисов, като поредния популист, който ще намери място във властта. Всъщност започнах тези записки именно заради него. Неговото появяване определено отбелязва определен етап на трансформацията. От мъглата на празнословенето за десни и леви изплува поредното творение на ДС. Издърдорването на дясното в политиката достига до своя логически завършек. Структурите формирани в началото на прехода и белязани с етикета дясно, вече се закриват. Те са изчерпали своята роля и значение за трансформацията.

На практика трансформацията е завършена успешно и се оформя и финалния вид на трансформираното политическо пространство. Схемата от времето на режима с една управляваща партия и сателит е обогатена и доразвита до три партии (БСП, Герб и неизбежното ДПС). Другите са обречени на отмиране. Бръщолевенето около дясното и лявото в българския политически живот може и да продължат, но стават все по-безсмислени.

Все по-видна става една упорито премълчавана и потулвана истина на трансформацията. Българското общество не можа да излъчи независима организация (политическа партия или някаква неправителствена организация) извън клонингите на управляващата партия от времето на режима. Всичко, което през изминалите години имаше някакво, макар и временно влияние беше еманация на партията от времето на режима. Не се появиха нови обществени връзки и структури.

Единственият ефект от своеобразното обществено раздвижване, което съпътства трансформацията е, че се появиха нови лица, които успяха да се присламчат, да се впишат успешно към структурите на трансформиращия се режим. Този процес беше белязан от много жертви, но един малък брой хора успяха да се впишат успешно и по някакъв начин са нещо като легитимация на процесите. Тук става дума не само за бизнеса, а за всички сфери на обществения градеж – наука, култура, образование и здравеопазване. Фактически българското общество, не само, че излъчи подтискащо малък брой нови лица, но и не пожела да ги припознае. То припозна само тези, които по еди или друг начин се вписваха в схемите на трансформиращия се режим.

връщане в началото


*** 11.11.2007 - политическият модел 5 ***

 

Тази година първият сняг заваля на 10.11. и понеже датата свързваме пленума на БКП от 1989 г., в главата ми се въртят политически мисли.

През всички години на т.нар. преход българското общество не можа да излъчи политическа организация или каквато и да било организация извън схемата на преименуваната комунистическа партия.

В отминалите години политическият живот се състои и изчерпва от различните формирования излъчени от тоталитарната партия. Всичко се контролираше от различните крилца, групи, подгрупи и откровени банди на преименуваната тоталитарна партия. Някои, като ДПС например се наложиха като устойчиви структури, други изчерпаха смисъла на присъствието си с не повече от два мандата – структурите на Жорж Ганчев и Симеон Сакскубургготски.

Политическото пространство се подрежда, като се ползват измислени лидери, които като не оправдаят доверието на кукловодите биват сменяни. В края на ноември и началото на декември шумно се ликвидира структурата изградена около Симеон Сакскубургготски. От година време преди това се гради структура на неговия телохранител, а преди това и телохранител на Тодор Живков – Бойко Борисов. На тази структура се слага етикета – дясна политическа партия. Режисьорите обаче не са сигурни дали Бойко Борисов ще се справи и затова поддържат на изкуствено дишане отмиращите структури СДС и структурата на Иван Костов.

връщане в началото