КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2008 г.


мафия и държава

перманентния грабеж Кремиковци

мафия и държава 2

ДС и воините на клановете

има ли реформата сценарий

за доносниците

за защитниците на ДС

за евроинтеграцията

перманентния грабеж

за политическият модел

войните на клановете

за доносниците 2

за евроинтеграцията 2

за феодализацията

само в МВР ли е мафията?

индиректни връзки с мафията

политическият модел Доган

носталгията по социализма

политическият модел Доган 2

за журналистиката

образователната система

мафия,  власт и феодализация

образователната система 2

за стартът на реформите

за световната криза

политическият модел - Доган 3

държавата и престъпността

държавата и престъпността 2

държавата и престъпността 3

войните на клановете 2

политическият модел Доган 4

политическият модел Доган 5

политическият модел Доган 6

за евроинтеграцията 3

политическият модел Доган 7

за доносниците 3

за доносниците 4

за доносниците 5


*** 18.01.2008 - мафия и държава ***

 

В началото на годината продължава развитието на скандала в полицията, в който са замесени най-висши служители. Зад него обаче започва да се показва участието на комунистическата върхушка в бизнеса с наркотици – естествени и изкуствени. Появяват се и материали, които едва 18 години след промените започват да говорят за участието на социалистическата държава в трафика на наркотици [Петър Петров, Нека най-сетне амфетаминът да преседне на властта, Сега, 17 Януари 2008 г., стр. 10].

“Всъщност за никого не е тайна, че социалистическа България дължи част от мрачната си слава точно на каптагона (синтетичен наркотик – бележката е моя). Има сериозни подозрения, че нелегалното му производство през втората половина на 80-те години е било държавна политика. Това лъсна при една проверка на военната прокуратура през 1991 г., когато немска частна фармацевтична фирма поиска разследване на това производство и дори заплаши, че е готова да заведе дело срещу страната ни на стойност 360 млн. германски марки заради съмнения за нелегално производство и търговия на каптагон, за което тя има лиценз.

Скандалната информация тогава бе потвърдена под сурдинка от Националната служба по наркотиците, както и от Прокуратурата на въоръжените сили, която образува през 1991 г. следствено дело, наречено кратичко “Каптагон”.

След ред други констатации, авторът много точно отбелязва, че по тази писта нищо не се случва. Казано по-точно и по-просто всяко разшумяване бързо, бързо се замазва. Дори никой не попита какво търсеше внучката на Тодор Живков на погребението на Филип Найденов – Малкия Фатик.

връщане в началото


*** 13.02.2008 - перманентния грабеж Кремиковци ***

 

Началото на февруари е белязано от поредните театрални скандални изпълнения. Този път пушилката е около металургичния комбинат “Кремиковци”.

Разбира се в медиите се отразява проблематика, която няма нищо общо с реалността. В театралните действия се включиха синдикатите, еколозите и разбира се всеки от тях с точни планове как да се включат в поредното раздаване на пари.

Да именно, последните шумотевици около “Кремиковци” не са нищо друго освен поредното раздаване на държавни пари. И за малките деца вече е ясно, че подобен металургичен комбинат не може да бъде икономически ефективен. Не съществува в света инвеститор, който да инвестира реално в подобен комбинат. Никой не би инвестирал, нито в производството, нито в екологични подобрения. Единственото, което може да привлече инвестиционните играчи е възможността да участват в преразпределянето на държавни пари, които са пари на данъкоплатците.

След приватизационната сделка от времето на кабинета “Костов” държавата направи подаръци за близо половин милиард лева на частния собственик. Като се вземе предвид нивото на корупция в страната би било крайно наивно да се вярва, че половин милиард се даряват на един частник, ей така. Зад подобно дарение стоят изключително тлъсти комисионни.

Нямаме факти и доказателства (главно защото не сме ги търсили) но не е изключено появата на “видния металург” Александър Томов в управлението на комбината да е свързано именно с мафиотските кръгове, които експлоатират “Кремиковци”. Трудно обяснима е неговата активност и в последните театрални действия. Няма логика един изпълнителен директор да обяснява лошото управление с действията на собственика.

В тази връзка може да се напомни, че Людмил Стойков от нашумялата афера с пари от програмата САПАРД беше освободен от ареста, защото бил само собственик на участващите в аферата фирми и не бил участвал в тяхното управление. Отговорността се поема от съответните управители и изпълнителни директори.

В световната практика няма случаи, в които изпълнителният директор на акционерно дружество да кани потенциални купувачи и да води преговори с тях. В световната практика с тези неща се занимават собствениците на акции. Реалните собственици продават своите акции само когато те самите решат това.

Как да си обясни странното поведение на изпълнителния директор Александър Томов, което е точно противоположно на световната практика. Той не носи отговорност за неудачното управление на предприятието, но пък е много активен в това да определя, кой трябва да продава акциите си и кой да ги купува. Въобще поведението му в последното представление беше извън всякаква логика. Оставането му в ръководното тяло е още повече нелогично. Всеки реален собственик би изгонил подобен изпълнителен директор за броени минути.

Всичко случило се около комбината “Кремиковци” все по-настойчиво поставя въпроса – кого представлява Александър Томов в ръководното тяло на това акционерно дружество?

Натрапчивия отговор е – този който управлява реалните парични потоци преминаващи през предприятието и го изсмуква до пълното му декапитализиране.

връщане в началото


*** 11.04.2008 - мафия и държава 2 *** ***

 

От миналия месец се вихри скандалът около МВР и лично около министърът хулиган – Румен Петков.

Опозицията внесе вот на недоверие към правителството и вчера се проведоха дебатите. Преди това работиха две комисии, които макар и в мека форма заявиха, че би било редно въпросният министър да си подаде оставката.

Всичко до момента обаче показва едно – държавата е безсилна да се справи с мафията, защото самата тя е мафия. Това положение е такова от преврата през септември 1944-а и не се е променяло до ден днешен. Случващото се е едно от най-ярките доказателства, че никога и по никакъв начин не е имало реформи в България. Мимикрията от последните, близо двадесет години е просто една трансформация на мафиотските кланове на комунистическия режим.

Днес нахвърлям тези записки, защото съм провокиран от един материал на писателя Дончо Цончев [Дончо Цончев, Освен онзи, има и този списък, Труд, 10 Април 2008 г., стр. 14]– депутат на т.нар. социалисти. Стряскащо е когато един, макар и ляв представител на интелигенцията се хвърля да защитава мафията. Подобни позиции не могат да бъдат оправдани, или обяснени с наивност и не познаване на проблемите. Въпросният писател има претенциите да бъде обществен ментор. Той живее в тази страна, в която вече дори децата са наясно кой какъв е и какво прави.

Разбира се материалът в персонална защита на въпросния министър, но услугата като цяло е за мафията.

връщане в началото


*** 14.04.2008 - ДС и воините на клановете  ***

 

Новината от вчерашния неделен ден е оставката на вътрешния министър Румен Петков. Скандалът около МВР върви към своя логичен завършек и постепенно ще отшуми. Неговото развитие обаче показа недвусмислено, че процесите в страната през изминалите години от т. нар. промяна са конструирани и направлявани от елементи на силовите структури на режима.

Това бяха структури, с практически неограничена власт и беше някак си нелепо да се вярва, че тяхното участие в управлението на страната може да се преодолее лесно, дори да има обществена воля за това.

В условията на режима тези структури са ползвани от доминиращите кланове от върхушката на режима. Периодът на трансформация е белязан от ожесточени борби между клановете на режима, които се стремяха да оцелеят, да се трансформират и да се наложат като властващи кланове в олигархичната държава плод на трансформацията. Респективно и влиянията върху силовите структури се променят. Борбите за влияние върху трансформираните силови структури, като инструмент за реализация на нерегламентирани властови позиции е жестока и безпощадна. Но както в условията на официално властване на режима, така и в условията на трансформацията, за обществото видими стават само жертвите на подставените лица, на изпълнителните механизми. Скандалът около МВР от края на март и началото на април 2008 е логичен етап от тази борба. Разликата на този скандал от другите, непрекъснати скандали е, че стана по видим за обществото. Независимо от тази относително по-голяма видимост, това което се видя е само върхът на айсберга. Видя се пряката връзка само с един от нелегалните бизнеси – контрабндата на алкохол.

връщане в началото


*** 14.04.2008 има ли реформата сценарий ***

 

Още от началото на 90-те се налага тезата, че е някак си не интелектуално, простодушно, не съвсем сериозно да се говори за сценарии на прехода, за неговото манипулиране от скрити за обществото сили. По тази причина българското общество трябваше да чака 19 години, за да стане обществени видимо, че трансформираните силови структури на режима са пряко свързани с нерегламентираното производство на алкохол. Колко ли години ще са необходими за да разбере българското общество, че положението с всички видове бизнес в България е същото. Няма сфера в бизнеса – от сергиите по улиците и пазарищата до строежа на атомни централи, която да е извън полезрението и влиянието на трансформираните силови структури на режима.

Тук е мястото да се отбележи несъстоятелността на един методично насаждан мит – митът за разбиване, разрушаване и прочее измишльотини, на силовите структури на режима. Да през годините в тези структури настъпиха огромен брои кадрови промени, но те в никакъв случай не са хаотични и разрушаващи мощта на тези структури. За съжаление българското общество е лишено от възможността да бъде запознато с критериите за избор на кадрите в тези структури. Резултатите от дейността им това обаче недвусмислено говори, че кадрите са подбирани в съответствие с реализирането на една от целите на трансформацията – продължаване и усъвършенстване на методите и средствата за ограбване на националните богатства. Семействеността и феодалната наследственост продължават да действат, в тази все така тъмна за обществото сфера. Събитията след трагедията на Спасов ден 2009 г. показа, че това са хора, който нямат задръжки в гуляите. И изглежда това е единственото им качество.

Като един аргумент в подкрепа на тази теза, ще посоча, че службата, която е в центъра на последния скандал е формирана на базата на политическото звено на т.нар. държавна сигурност. Каква подигравка с обществото – най-организираните престъпници от времето на официалното властване на режима се трансформират в звено за борба с организираната престъпност. Разбира се, верни на навиците на режима, неколкократно преименуваната служба, дълго време (до 1997 г.) работи, без да е законово регламентирана, само на базата на вътрешни правилници и разпоредби. Емблемата, символът на този период е епизодът, добил известност като “престрелката в ж.к. Бели брези”, когато различни банди в рамките на МВР решиха спорът помежду си в пряка престрелка един срещу друг.

Този случаи е емблематичен, както за процесите в трансформиращите се силови структури на режима, така и за нагласите на българското общество към тези процеси. Обществена реакция нямаше. Нямаше писма на възмутени интелектуалци, нито дълбокомислени анализи на всичколозите.

Не случайно, упорито използвам термина “силови структури на режима”. С това искам да подчертая, че става дума всички елементи от репресивния апарат на режима.

В скандала от пролетта на 2008 г. фокусът е върху МВР и дори върху само една негова служба, тази възникнала на базата на бившата политическа полиция. Силовите структури на режима, обаче не се изчерпват с МВР и ДС. Режимът реализираше своята репресивна политика и чрез всички държавни институции, които имат някакво отношение към правовия ред – съд, прокуратура, следствие и т.н. и т.н. В съответствие с характерния за режима правен нихилизъм, тези институции бяха превърнати от държавни, в партийни институции. В годините на трансформацията, върхушката на режима не позволи тези институции да преминат на релсите на държавността и продължи да ги използва за реализирането на тоталния терор върху гражданите на страната.

Списъкът на държавните институции, които трансформиращата се върхушка ползва за своите бандитски цели може да се продължи с митниците, данъчните и изобщо всички служби, които имат правомощия да осъществяват някакъв контрол. Нека напомним, че до 1997 г. граничният контрол е т.нар. Национална служба за сигурност (НСС), която пък възниква на базата на Второ главно управление (контра разузнаване) на Държавна сигурност.

връщане в началото


*** 14.04.2008 за доносниците ***

 

В свое интервю [Лилия Цачева, Евтим Костадинов: БСП не трябва да е заложник на Държавна сигурност, Труд, 22 Октомври 2008 г., стр. 8] шефът на комисията по досиетата на въпроса – какъв процент от хората съпричастни към ДС, наистина са работили за държавата? - отговаря:

“- Приблизително около 10%. Даже бях атакуван от колеги, че съм завишил процента.”

Това е положението. Само 10 % и то оптимистично оценено, са работили реално за държавата. Всички друго просто са си играели със съдбата на хората. И срещу своята отвратителна дейност са забогатявали, развивали са кариера и са издевателствали над обществото.

връщане в началото


*** 10.05.2008 - за защитниците на ДС ***

 

В края на първата десетдневка на май скандалът около МВР още не е затихнал, а във в. Сега се появява интересна апологетика на тайните служби [Иван Петрински, Герасим Петрински, България и Византия си съперничат на тихия фронт, Сега, 08 Май 2008 г., стр. 13] авторите са положили доста труд за да докажат, че това, което смятаме като знакови предателства в нашата история, фактически е перфектно свършена работа на византийските служби. Разбира се всички подобни напъни съдържат абсурдни конструкции. Сред нашите хора няма предатели, византийските тайни служби работят добре, техни верни служители обаче са много от българите!!??

Статията може да бъде интересна само с определено натрупана фактология, която да послужи по темата “васални територии”

връщане в началото


*** 10.05.2008 - за евроинтеграцията  ***

 

Назначаването на специален вицепремиер по европейските фондове не означава, че нашите момчета са се отказали от кражбите. Точно обратното. Като се има предвид персоната избрана за този пост – Миглена Плугчиева известна с прозвището си кралицата на горските пожари, се натрапва мисълта, че нашите момчета търсят по-скоро човек, който да е вещ в европейските дела и по кражбите. Очакванията са да ги научи, образно казано, как да организират кражбите по европейски.

В [Ана Миланова, Юлиана Николова: В структурите за еврофондовете просто няма място за вицепремиер, Дневник, 08 Май 2008 г., стр. 11] директорката на Европейския институт Юлиана Николова обяснява много ясно колко е излишна фигурата на вицепремиер по еврофондовете.

връщане в началото


*** 27.05.2008 - перманентния грабеж  ***

 

Покрай многото вълнения относно наказателните действия на ЕС спрямо България, сякаш не се обръща достатъчно внимание на замените на гори, които направи управляваната от БСП Агенция по горите. От бързите и мащабни замени за обществото станаха повече от ясни имената на тези, на който е определено да играят ролята на олигарси – Христо Ковачки, Тодор Батков, Красимир Гергов, Гриша Ганчев. Към тези имена ще трябва да добавим и името на пловдивския панаирджия, също с фамилия Гергов. Той пък получи много терени в подарък – София, Варна.

За да разберем кои комунистически династии победиха след почти 20 години имитации на преход, просто трябва да поразровим биографиите на въпросните олигарси. Кой кум, кой сват ..., кой просто е бил шофьор на уж бивши велможи.

връщане в началото


*** 11.06.2008 - за политическият модел ***

 

В началото на юни една от знаковите фигури на т.нар. преход, претенциозно обявява [Петър Иванов, Филип Димитров: 20 години ми бяха достатъчни в политиката, Монитор, 05 Юни 2008 г., стр. 13] – 20 години ми бяха достатъчни в политиката. То той човека постъпи по подобен начин и с управлението на страната – беше премиер малко повече от една година и реши, че му е достатъчно. При ситуация, в която ръководената от него политическа сила имаше доминиращо присъствие във всички власти, на него премиерстването му стана достатъчно и той сдаде властта.

За помпозното му изявление от началото на юни 2008 г. прозира и опитът му за едно внушение. От приетата като начална дата на промените не са изминали дори 19 г., но Филип Димитров говори за 20 г. в политиката. Това е един тънък, но много нечестен намек, че той е бил в политиката още преди 10-ти ноември 1989-а. Справките от архивите на ДС сочат, че той е сътрудничел на службите на режима като явочник (човек, който предоставя своето жилище за нуждите на тайните служби). Вероятно този си стаж, Филип Димитров брой като участие в политиката.

връщане в началото


*** 11.06.2008 - войните на клановете ***

 

Още от миналата година започна разчистването на сметки между отделни банди от управлението на страната. До момента тази година минава изцяло под знака на скандални разкрития. Бандите изваждат на показ пред обществото различни далавери на противниците. В допълнение от ЕС спряха финансирането по различни програми. Поне докато се разнесе отвратителната миризма от този ново присъединен ъгъл на общността.

Коментарите са много, в най-различни аспекти, но по една или друга причина се заобикаля същността на проблема. Трансформацията е навлязла в етапа на безмилостната война. В тази фаза битките между различните банди във властта не могат да останат скрити. Прекрачен е принципът “гарван гарвану око не вади” и пред обществото изплува информация за отвратителните далавери на управляващите банди.

В такъв един момент обществото ни отново е пред изпитание. Ще намери ли то сили в себе си, да се възползва от изплувалата информация и да успее, ако не да се очисти от влиянието на трансформиралата се върхушка на режима, то поне да поограничи това влияние.

връщане в началото


*** 11.06.2008 за доносниците 2 ***

 

На днешният ден му върви на записки. Днес в. Дневник ни съобщава, че комисията по досиетата е оповестила като сътрудници на ДС писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов.

Едва ли има какво да се коментира.

връщане в началото


*** 17.06.2008 – за евроинтеграцията 2 ***

 

Новината от миналия уйкенд е, че референдумът в Ирландия каза “не” на договора от Лисабон. Това е интересен контрапункт на политическите и обществени настроения у нас.

Коментарите за резултатите от референдума в Ирландия са най-разнопосочни, но по същество спектърът от мнения и внушения не се различава съществено от това, което се случи след “не”-то от референдума в Холандия преди години. Каквото и да се говори обаче, не може да се отрече, че резултатът и от двата референдума е израз на желанието на двата народа да запазят доминацията на националното над европейската бюрокрация. Народите на тези страни се доверяват повече на своите национални решения, отколкото на непрекъснато произвежданите директиви от бюрокрацията в Брюксел.

В България нагласите са коренно противоположни. Тук, политици, интелектуалци и на практика цялото общество предпочитат по-радикална на меса на брюкселската бюрокрация във вътрешните дела на страната. Малко е да се каже, че сме готови на пълен отказ от национален суверенитет. Деструкцията е достигнала размери, които засягат битовото ни ежедневие. Обикновения човек, макар и доста абстрактно, се надява от Брюксел да решат проблемите с настинката на децата му.

След т.нар. промени, в България израсна вече цяло поколение, което се формира около трепетите и вълненията с методично повтарящите се доклади на брюкселската бюрокрация за развитието на България, като се започне с асоциирането ни в началото на 90-те години и се стигне до доклада, който очакваме след месец, и който ще реши дали ще ни наказват или не.

Някак парадоксално звучи, но от друга страна е напълно в унисон с националните нагласи, че тази крещяща брюкселомания не води до никакви промени в посока на поевропейчването ни, такова каквото го говорим. Артикулираното брюкселопоклонничество не се отразява на житейските нагласи на политици, интелектуалци и обществото като цяло. С неизчерпаемата си балканска адаптивност ние вече сме погълнали и пречупили европейското към нашия бит и потребности. Отдаван Брюксел не е нищо повече от място, където да изпратим децата си да поработят на хубави служби, място за изгодни командировки на родната бюрокрация. На всичко отгоре, ако успеем да си измием ръцете от там ще потекат и съществени финансови средства. Трябва просто да ги убедим, че това, което ще правим с тези пари не е чиста проба кражба.

връщане в началото


*** 16.07.2008 - за феодализацията ***

 

В края на първото полугодие се проведоха частични избори в Казанлък и Сандански. Дълго прикриваното купуване на гласове беше толкова очевидно, че стана не само обект на журналистически коментари, но и за кратко време ангажира общественото внимание. Беше хванат дори и един от купувачите на гласове, който беше “наказан” от съда с дребна глоба.

Разните изследователски центрове и прочее фондации организираха изследване на явлението. Например на 09.07.2008 фондацията “Риск Монитор” излиза с доклад “Кметове на лизинг”.

В доклада са изследвани детайлите на явлението – как се купува, защо се купува и т.н. Не е казано обаче как се стигна до това явление.

В годините на трансформацията на режима никога не се е губела връзката между политическите и икономическите субекти. Никога не е отслабвало влиянието на бизнес елитите върху политическия елит. Променяли са се само формите на това влияние.

От друга страна разпадът на държавата и държавността неизбежно водят до желание за установяване на местни феодални владения. Първи симптом на този процес беше еманципацията на кметовете от партийните централи. Те се превърнаха в самостоятелни вътрешно партийни структури, а в някои партии дори доминираха.

В същото време, макар и бавно се реализира определена степен на децентрализация. Една демократична тенденция, която неизбежно се изкривява в условията на незряло общество и разпадаща се държава.

Много отдавна нормалния избирател е обезверен в смисъла на изборите. Политическото статукво се поддържа от твърдите ядра и търговията с гласове.

връщане в началото


*** 02.08.2008 - само в МВР ли е мафията? ***

 

В края на март, началото на април 2008 г. се вихреше скандала около МВР. Обществото някак си се вторачи само в МВР и сякаш забрави да погледне в другите структури на държавната власт. Никой дори не попита какви са логическите основания да мислим, че положението в прокуратурата, съда и въобще във всички структури на властта е по-различно.

След това съвсем логично дойде негативния доклад на ЕК, който в безпрецедентен за ЕС до момента стил, констатира, държавните структури са се сраснали с съмнителни бизнес групировки. И разбира се съвсем логично се прие и пълното отсъствие на обществена реакция. Логично, защото беше в пълен синхрон с обществената реакция (по-точно липсата на реакция) на всичко, което се случва на територията на държавата.

Във веригата от логично случващи се неща е и абсолютния гьон суратлък на т.нар. политическа класа.

връщане в началото


*** 02.08.2008 - индиректни връзки с мафията ***

 

На 10-ти май в курортния комплекс “КАТАРИНО”, край Разлог се провежда работна среща на управляващата коалиция. Последвалите събития показаха, че на тази среща не е решен нито един държавен проблем.

Тази записка правя по скоро заради знаковото място на провеждане на срещата. Не е оправдано да се прави безплатна реклама на курортния комплекс при наличието на множество правителствени резиденции и прочее комплекси. Не трябва да се забравя, че в съседство е опожарения преди години горски масив. На мястото на уж случайно опожарената гора се планира изграждането на голф комплекс. Вместо да се проследи, кой е имал интерес от опожаряването на горите, се прави среща на управляващия т.нар. елит.

От тази гледна точка, съвсем логично е назначаването на кралицата на горските пожари като вицепремиер отговарящ за оправяне негативния образ на страната пред ЕС.

връщане в началото


*** 02.08.2008 - политическият модел Доган ***

 

Когато се анализира политическият спектър в страната, присвоилата си етикета либерална партия ДПС, някак си не намира място. Най-вероятно причината за това е поддържането на мита, че ДПС е етническа партия.

Формированието ДПС, наистина няма място в политическия спектър, но не заради митологията, че това е етническа партия. ДПС обективно няма място в политическия спектър, защото не е партия, а просто едно бандитско формирование, което се крие зад нечовешката експлоатация на турското малцинство в България.

ДПС е структура замислена от трансформиращата се върхушка на режима. Не случайно ръководството и винаги е било доминирано от сътрудници на ДС. В началото на 90-те, когато започват промените в Източна Европа на мода в Западния свят е говоренето за етническа толерантност и определени кръгове се възползват умело от тази атмосфера и създават ДПС като прикритие на своята бандитска същност. Така тази банда си гарантира пожизнената възможност за експлоатация на турското малцинство под одобрителния поглед на западните партньори, които наивно я приемат като етническа партия.

Разбира се апетитите на бандитите са безкрайни. Кликата, което се крие зад уж партийното формирование има интереси навсякъде, към всички сфери на националната икономика. В едно свое интервю, станало известно с репликата за обръчите от фирми, подставеното лице Ахмед Доган изпуска много по-важна информация. Той заявява, че в годините на прехода няма нито един съществен бизнес, който да е реализиран без неговата, ако не благословия, то поне благосклонна усмивка. Самият Доган с неговото нарочено за етническо формирование едва ли има реални основания за подобно твърдение. Самочувствието на Доган идва от факта, че зад него стои мощна групировка на трансформиращата се върхушка на режима, която според неговите думи не е изпускала нито за миг контрола над националната икономика.

връщане в началото


*** 03.08.2008 - носталгията по социализма ***

 

Един от факторите обясняващи масово разпространената носталгия по социализма е легитимацията, която режима дава на озлоблението, завистта и отмъстителността.

Озлоблението, завистта и отмъстителността са в основата на комунистическата доктрина. Низките човешки страсти са официализирани до степен да бъдат необходима предпоставка за обществена реализация. В условията на социализма посредствеността се масовизира, а при отказа от официалната власт споменатите низки страсти губят своята официалност. Именно по тази причина се появява и масовата носталгия по социализма.

връщане в началото


*** 13.08.2008 - политическият модел Доган 2 ***

 

При Доган всичко е бизнес. Дори назначеният в неговата квота зам. министър на здравеопазването не е просто лекар, а лекар бизнесмен. В началото на август, той стана известен с мръсния си бизнес с присаждане на стволови клетки.

връщане в началото


*** 26.09.2008 - за журналистиката ***

 

На връх празника, когато честваме 100 години от обявяването на независимостта е пребит един журналист. Аз лично научих за него, именно във връзка с грозното покушение. Оказа се, че той си е добре поставен в гилдията. Работил е в считани за значими печатни издания. Към момента на покушението управлява информационен сайт, в който е съдружник с известния бизнесмен Младен Мутафчийски. Във връзка с нападението се коментира и информацията, че той е управлявал сайта “Опасните новини”. От самото име става ясно, че в този сайт са публикувани материали срещу видни лица на съвремието и са засегнати много интереси. По непонятни причини с въпросният сайт се занимава ДАНС) Държавна Агенция за Национална Сигурност). Очевидно Стефанов е притиснат и доброволно спира сайта.

След опита за убийство (така класифицира случилото се ген.-майор Стоян Тонев – шеф на Военно медицинска академия) гилдията реагира стандартно и в определен смисъл казионно. Организирана е демонстрация в градинката при църквата Св. Седмочисленици – срещу сградата на МВР (сградата на ДАНС е на друго място). Видни журналисти изказват възмущението си. Пресата и множество предавания в електронните медии коментират с възмущение случилото се. С две уми всички са възмутени. Както обикновено обаче нищо не се случва.

Така и не се появяват нужните на обществото материали, които да анализират състоянието на журналистиката. С малки изключения (статията на Димитър Шумналиев във в. Труд от 25.09), никой не споменава, че част от причините да се случи грозната саморазправа е в самото състояние на журналистиката.

След като близо 50 години журналистиката проституира с управляващия режим, като изплаква съвестта си с репресивния характер на режима, журналистиката на трансформацията разгърна този си манталитет. Както по времето на режима проституирането на журналистиката продължи да бъде публична тайна, но ефектите от това станаха по-видими.

Трансформира се разслоението в гилдията. Това, което преди се определяше от спектралните граници – в. “Работническо дело” – заводска малотиражка, сега премина в диапазона луксозни Call girls – улични проститутки.

Както и в същинския занаят на проститутките луксозните не ги пребиват. Обект на насилие от страна на сутеньорите са предимно уличните труженици.

Луксозните проституиращи журналисти са рамо до рамо със силните на деня. Тях го честват. Държавните ръководители са редовни гости на техните тържества – по повод и без повод. Те се разхождат със скъпи дрехи, пушат скъпи пури, пият изискани питиета, посещават само най-престижни заведения и се возят редовно с правителствените самолети. Те определят облика на българската журналистика. Те са елитът на гилдията.

Уличните проституиращи журналисти не са в светлините на прожекторите. Тях ги използват за мръсни поръчки, за задоволяване на най-низките страсти на клиентите. След всяка употреба ги придвижват от едно издание в друго. Тях ги преследват, съдят, бият и пребиват.

За мен е много трудно да намеря някаква разлика от морална гледна точка между луксозните и уличните проституиращите журналисти, а така също и вътре в диапазона определен от тези граници. Кое е по-долно и отвратително - да продадеш душата си без остатък и с хъс и кучешка вярност да участваш в перманентното заблуждаване на обществото или за няколко сребърника да се продадеш на някоя от бандите, с почти ясното съзнание, че след употреба ще те изхвърлят?

Само тези, които не са пожелани не проституират. Именно по тази причина липсват реалните журналистически разследвания. Това, което се предлага като журналистическо разследване е най-долнопробен сурогат, който разбира се обслужва интересите на трансформиращата се върхушка на режима. Остава открит само въпроса дали проституирането в случая е съзнателно или не. В тази сфера манипулацията е толкова мощна (избирателно поднасяне на документи и архивни материали), че не може да се изключи несъзнателно съучастие.

Жалко е, че трябва да напиша всичко това на фона на един отвратителен случай, когато един човек страда. Убеден съм, че не е това начина, по който да се реши проблемът с тъжното, гротескно състояние на българската журналистика.

връщане в началото


*** 26.09.2008 - образователната система ***

 

В края на септември става ясно и масмедиите вече не го премълчават, че висшето образование е масовизирано. Анализаторите обясняват явлението с демографския срив и големият брой свободни места в университетите.

Разбира се никой не пита защо в малка България има толкова много университети и техни филиали. Без да се задава този въпрос умело се лансират несъстоятелни версии, които могат да се приемат само условно, и които обясняват само една много малка част от причините породили интензивното никнене на университети и филиали.

Същинската причина, която де премълчава е, че измислените университети изникнаха за да може определени хора да се докопаят до научни звания (доценти и професори). В резултат не само, че висшето образование се масовизира, но и силно спадна средния успех (от следването) на професорите в България. То с този параметър никой не се занимава, но е достатъчно да чуеш няколко изречения от произведените по време на трансформацията професори, за да се досетиш с какъв успех е завършил висше образование.

Данните сочат, че дни преди старта на учебната година, в Софийския университет има 200 свободни места. Когато аз кандидатствах за едно място по специалност физика се бореха 20-на кандидат студенти. В специалност физика се влизаше само с абсолютен бал – 36. Аз постигнах 33.75 и нямах никакви шансове да запиша физика. Сега над 20 места за тази специалност са свободни. Подобно е положението с всички точни науки

връщане в началото


*** 03.10.2008 - мафия,  власт и феодализация ***

 

На 12.09 във Варна са арестувани сина и внука на покойния Христо Данов (вътрешен министър от началото на 90-те и след това председател на конституционния съд).

Бащата Вселин Данов и синът Христо Данов са градски съветници, а обвинението е за склоняване към проституция, участие в престъпна група, трафик на хора, изнудване и получаване на пари , придобити по престъпен начин.

Веселин Данов е горд със своята криминална биография и подробно я е описал в сайта си afera.bg.

Покрай разплитането на аферите около баща и син Данови става ясно, че във варненския общински съвет има и други криминални елементи. Споменават се Иван Славков и Веско Жеков. И двамата са бивши барети.

За бившите барети, известни като братя Галеви, които управляват гр. Дупница се знае отдавна.

У нас просто няма кой да вземе пълния списък на общинските съветници по всички общини, да ги изследва за да стане ясно как криминалния контингент е овладял общинската власт. А едно по-детайлно вглеждане в биографиите на въпросния криминален контингент ще покаже и произхода на този криминален контингент – барети, шофьори и прислужници на фамилиите на режима. Все хора осъществявали пряко насилието над обществото по време на режима. Те продължават да изпълняват своите функции и по време на трансформацията. Продължават да осъществяват перманентното насилие над обществото.

Възниква естествения въпрос: за какво са служели т.нар. барети по време на режима, след като по време на трансформацията те до един се превръщат в знакови криминални типове.

Ние не знаем как са били отстрелвани непокорните или прегрешилите прислужници на режима. Тогава всичко беше обвито в секретност, за да не е особено видим отвратителния образ на клановете олицетворяващи властта.

След старта на т.нар. реформи единствената промяна е в това, че разстрелите станаха явни и видими. Преди се криеха престъпленията, при трансформацията се скриха представителите на клановете, но пък престъпленията се вършат открито, нагло и без всякакви скрупули.

връщане в началото


*** 08.10.2008 - образователната система 2 ***

 

След 19 години методично разрушаване на образователната система у нас, в медиите започнаха да се появяват статии, които открехват вратата към истинското състояние [Люба Йорданова, Къде отидоха студентите, Капитал, 04 Октомври 2008 г., стр. 42].

Във висшите учебни заведения учебната година започва с непопълнени бройки на първокурсниците. Критериите за прием са силно занижени, но въпреки това студенти няма.

Този факт сам по себе си е едно от най-ярките доказателства за изключително ниското ниво на висшето образование у нас. То е разградено и разпиляно. Висшите учебни заведения са сведени до едни затворени общества на застаряващи индивиди, дните на които преминават в пазарлъци и препирни за научни степени и звания.

В същото време реалният живот въобще не се интересува от тези степени и звания, защото техните носители по никакъв начин не са убедили обществото в тяхната значимост.

Същото е положението във все по намирисващия труп на организацията наречена БАН. Самата титла академик е вече гротескна.

В същото време един журналист от БТВ работи като учител по английски в едно средно училище (ако не ме лъже паметта 85-то). Работейки под прикритие, така да се каже, този журналист прави един много интересен документален филм за състоянието на средното образование в България. Това, което се вижда от филма е, че средно образование у нас няма. Дори не става ясно защо тези ученици ходят на училище и за какво въобще съществува това училище.

Ако претенциите на държавния Софийски университет, да бъде елитарен стават несъстоятелни при отсъствието на интерес към него от страна на кандидат студентите, то митът за елитарните средни училища продължава да битува. Никой не иска да признае, че това всъщност са луксозни лавки, където се пазаруват дипломи на дъщери и синчета, който не стават за западните колежи.

Децата, които искат да учат в чужбина се подготвят с частни уроци. Те нямат друг шанс. Който няма пари за частни уроци губи. Остава тук в системата на все по-измисленото и по-измисленото българско висше образование.

връщане в началото


*** 14.10.2008 – за стартът на реформите ***

 

Какво правят изпратените в чужбина по време на зората на демокрацията?

В средата на октомври 2008 г. във в. Дневник [Екип на "Дневник", САЩ и Велокобритания разследват Дерипаска за пране на пари, Дневник, 14 Октомври 2008 г.,стр. 9]се появява кратко съобщение, което ни информира, че един от руските олигарси е разследван за пране на пари. Не знам дали това може да учуди някого. Отбелязвам този факт, защото се споменава името на замесен в аферата български консултант.

“В САЩ Дерипаска работи с малка група съветници, които му помагат да се справя с обвинения за връзки с организираната престъпност. Сред тях са и българинът Александър Мирчев и неговият съдружник Томас Ондек., които работят в консултантската фирма “Глобал опшънс мениджмент” (Global Options Management) и според адвокати и правителствени служители са разследвани за пране на пари.”

Лицето Александър Мирчев не е случаен български емигрант. Веднага след вътрешнопартийния преврат, той беше изваден от редовете на комсомолските резерви и известно време беше говорител на комунистическата партия. След това изчезна. По време на пътуването си до САЩ през 1993 г. в програмата ми беше предвидена среща с една консултантска фирма във Вашингтон. За мое голямо учудване, заедно със съответните американски чиновници, нашата група беше посрещната и от Александър Мирчев.

Бях изненадан от срещата, но за мен нямаше никакви съмнения, че този човек целенасочено е внедрен в консултантските среди в САЩ. Именно по тази причина не ме учудва, че именно такива креатури са консултанти на днешните руски олигарси.

В този ред на мисли трябва да отбележа, че сигурно ще бъде много интересно да се проследи развитието на разните ръководители на банки от времето, когато се проведе източването на банките в България. Какво е миналото на тези хора? От къде са дошли в банките? Къде са сега? Как са се развили техните биографии след ликвидирането на банковата система?

връщане в началото


*** 15.10.2008 – за световната криза ***

 

На фона на едва процеждащата се информация за внедрените в новата вълна емигранти служители на мафиотските структури на режима, интересно контрастира бързата пропагандна реакция на световната финансова криза във връзка с темата емиграция. Типичен пример на журналистиката на специално съчинените истории е [Милена Павлова, До Чикаго и назад в нова версия, Капитал, 11 октомври 2008, стр. 40] Тезата на услужливата репортерка )кой ли е поръчал нейния репортаж) от Чикаго е, че финансовата криза кара мнозина от българските емигранти в Чикаго да се готвят за завръщане в родината.

Наистина много бърза реакция на пропагандата в стил “успехите на социализма”. Много ми прилича на пропагандните реакции в СССР от края на 80-те години, във връзка с ограничаване на износа на битови електроуреди. Тогава, по времето на Горбачов дефицитът на споменатите уреди се обясняваше с това, че пътуващите служебно или по линия на туризма граждани на братските социалистически страни изкупуват тази техника и я изнасят от страната. В тази връзка се подготви съответно постановление за ограничаване на този износ.

Най-интересното в цялото това мероприятие беше, това че постановлението още не беше влязло в сила, но пропагандата вече тръбеше, че на съветския пазар се чувства неговото влияние. Аз лично имах шанса да гледам подобно, специално направено предаване по тази тема по московската телевизия.

Та и днешните напористи медиини магнати, бързат по същия начин със своите поръчки. В България още не сме усетили смразяващия полъх на кризата, но видите ли емигрантите ще се връщат. И къде е логиката на това завръщане? Ами ако в САЩ им тежат последствията от кризата, как ли ще им се отразят последствията от кризата в България. То ние тук си живеем в една перманентна криза и единственото, което ни се струва като движение е нейното периодично задълбочаване и разхлабване.

връщане в началото


*** 17.10.2008 - политическият модел - Доган 3 ***

 

Октомври 2008 г. преминава под знака на скандала в наскоро създадената Агенция за Национална Сигурност ДАНС.

В цялата бъркотевица, Ахмед Доган сякаш си изпуска нервите и определя уволнението на един от шефовете в ДАНС (Драшков) като гаф. А уволнението и лично дело на премиера Станишев. За да е ясен анонса, дни след това един от приближените му съратници – Касим Дал заявява в интервю, че за да се реши проблема от ДАНС трябва да си отиде или назначения от премиера Председател – Петко Сертов, или назначения му (неясно от кого) съветник, бившата барета Алексей Петров.

Поантата на поредицата от анонси на Доган слага символа на журналистическия слугинаж – Влерия Велева [Валерия Велева, Кога Доган е хищник, Труд, 17 Октомври 2008 г., стр. 12]. В желанието си да предаде анонса на своя заповедник, колкото се може по-ясно и по-застрашително за адресата (премиера Станишев), т.нар. журналистка пуска фактология, върху която си заслужава да се замислим и да поразсъждаваме.

“Смият Драшков отрича да е слагал чадър над някого, но е възможно да е обслужвал политиците с информация. А това не е малко. Казват, че двамата с Доган се познават от 90-те години. С елиминирането на топ разузнавача сигурно Доган губи свои канали за информация, губи лостове за влияние в политиката зад завесата, възможно е някаква защита дори. И ако Станишев не е знаел това, е зле. Ако пък е знаел и въпреки всичко е решил да удари по масата, е още по-зле. Защото може да се окаже, че не е изчислил ефекта от удара си.”

Последните няколко изречения са просто предаване на думите на Доган, като предупреждение към Станишев.

Тук по-интересно е какви са властовите позиции не представителя на едно етническо малцинство в политиката, че да има претенциите да диктува, кой да бъде шеф на разузнаването в структурата на ДАНС? Институционални обяснения за претенциите на Доган няма. Макар и мандатонисител и сигурно важен играч в т.нар. тройна коалиция, той не може да има официални претенции към определени държавнически решения, които по закон са делегирани на Министър председателя.

Това е формалната страна на въпроса. Неформалната е – какви са властовите позиции на Ахмед Доган, че си позволява да заплашва Министър председателя.

След като предава ултиматума на Доган, журналистката подплатява заплахата с напомняне какво е успявал да постигне Доган в подобни ситуации.

“Помним, че пред очите на Доган за наказание на Симеон проф. Огнян Герджиков се раздели с председателския пост в 39-ото народно събрание. Сега и Станишев трябва да чака ответ.”

Журналистката влага толкова старание да обслужи заповедника си, че дори не е подредила изречението както трябва. След това, тя ни запознава с нови хоризонти на неограничените възможности на Доган.

““Доган има канали и може дори БСП да дестабилизира”, казва негов добър познайник.”

Тук по-внимателния прочит, ще ни накара да се замислим по два въпроса.

Първо: защо Доган е толкова остър в заплахите си? Обикновено той се проявява като балансиран човек. Рядко говори, а още по-рядко си изпуска нервите до такава степен. В случая използва журналистическа подлога, но нещата са ясни и за неизкушените в политиката.

Второ: на какво се базират подобни претенции за неограничени възможности?

Отговорите и на двата въпроса имат общ корен – Ахмед Доган е изпълнителен механизъм на наистина мощен клан от бившата ДС. С действията си Станишев е засегнал интересите на този клан. И проблемът тук не е някакъв си, макар и с висок ранг началник в ДАНС. Проблемът е, че Станишев се опитва да се еманципира, дори да поведе война с този клан.

Именно за това журналистката не пропуска да напомни колко мощен е този клан.

“Може на някого това да се струва абсурдно, но и в опозиция да е Доган, той пак ще се опитва да мести пешките в държавата, както е го правил през целия преход.”

Това е първият случай, който аз срещам, когато някой си позволява, да обърне внимание на факта, че Доган има влияние в държавните дела, независимо дали е във властта или не. За пръв път (убеден съм несъзнателно) се поставя под съмнение мита, че Доган присъства така мощно в политиката, понеже умело организира избори и си гарантира присъствие в парламента.

За финал журналистката от слугинажа не пропуска да погъделичка самочувствието на този, който е поръчал материала.

“Естествено Доган разчиташе на партньорството на Станишев в битката срещу Борисов. Неколкократно до сега е подчертавал удовлетворението си, че Станишев се развива успешно като партиен лидер, че израства като премиер пред очите му, впечатлен от умението му на балансьор в сложните отношения на триадата. Дали прекалено го е четкал и не е видял как Станишев се измъква от опеката му, е проблем на самия Доган.”

По-скоро квит есенцията на този абзац е, че кланът, който представлява Доган, вече не е доволен от баланса и може би отправя последно предупреждение за война.

Отношение към тези разсъждения има и материалът на Галя Горанова [Галя Горанова, Откога ДС стана проблем за Доган?, Сега, 17 Октомври 2008 г.,стр. 9]. Макар да се занимава с битовата конкретика на скндала, авторката прави няколко сполучливи обобщения.

ДПС май е само срещу ченгетата, които не й принадлежат.

ДПС изобразява погнуса от стария репресивен апарат като форма на шантаж

Може би тук е мястото да отбележа, че творението ДПС, много прилича на творението БЗНС от времето на установяване на режима. Тогава проблем са селските маси, които трябва да бъдат подчинени на неприемливата за тях доктрина на режима. Ето защо комунистите унищожават реалните земеделски организации и създават т.нар. казионно БЗНС, което да бъде инструмент в техните ръце и да реализира насилието върху българския селянин.

В началото на 90-те трябва да се тушира бързо натрупаното в турското малцинство недоволство от репресиите срещу него. Именно за това са пресечени възможностите за политическа ориентация на това малцинство и то е вкарано в рамките на етническа организация. Както предателите земеделци, така и назначените водачи на турското малцинство (повечето сътрудници на ДС) са инструмента, с който се реализира насилието. Едните върху българския селянин (от всички етноси), другите върху своите етнически събратя. И ДПС, както т.нар. казионни земеделци има гарантирано място в Народното събрание.

Аз често повтарям, че измежду българите няма да се намери човек, който да се разправи така жестоко с турското малцинство, както това стори Ахмед Доган.

Бандитът Георги Димитров, спекулира умело с антифашизма и така получава международна легитимност. Неговото “изобретение” наречено отечествен фронт е формирование, което има една едничка цел, да прикрие реалната същност на режима. Зад маската на отечествения фронт като антифашистка организация, необезпокоявано в страната се налага един кървав режим.

По подобен начин, кланът, който използва Ахмед Доган спекулира с правата на малцинствата, една чувствителна тема в развития свят. С тази спекулация бандитите, които управляват Доган си осигуряват международна легитимация – директно за Доган и индиректно за себе си.

Именно с този ход съответния клан успя да получи голямо предимство пред другите кланове.

След атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г., развития свят започна да се вглежда по-внимателно в проблематиката, наречена права на малцинствата и по-специално в мястото и ролята на мюсюлманските малцинства, при които е подчертано нежеланието за интегриране.

По тази причина кланът създава структурата Атака, която имитира създаване на напрежение, с което да се оправдае съществуването на структурата ДПС.

Понятието “Български етнически модел” е една куха фраза без всякакво съдържание. По същество това е технологията, по която един от клановете на върхушката на режима, гарантира своите властови позиции. Технология, която включва все по-задълбочаващото се изолиране на определени територии от държавата (тези с преобладаващо турско население) и налагането там на феодални порядки. Така за сметка на капсуловането и все по-задълбочаващото се отчуждаване на турския етнос, който е подложен на жестока експлоатация, кланът си гарантира властта върху цялото население на държавата.

Към тези разсъждения трябва да добавим, и медийната активност на креатури като Димитър Иванов и Цвятко Цветков - -шеф и зам. шеф на политическата полиция от времето на режима. Когато са засегнати клановете, за които работят тези комунистически величия, те изпълзяват като плъхове и понеже медийната изява им е гарантирана, провеждад своите манипулации.

Интересно е, че Димитров защитава Доган, Цветков – Станишев. (свалените на компютъра текстове имам интервюто на Димитър Иванов).

връщане в началото


*** 20.10.2008 - държавата и престъпността ***

 

Изминалата седмица, освен от двете самоубийства е белязана и от една публикация в International Herald Tribune, препечатана в New York Times. Тук ще извадя някои цитати, по препечатката във в. Труд [Политиката в България се играе до смърт, Труд, 17 Октомври 2008 г., стр. 31]. Статията е знакова и недвусмислено показва, че нашите партньори нямат илюзии относно реалностите в България.

“Членството в ЕС не помогна много за укротяването на престъпните мрежи в България.”

“След като разбраха за колко европари става въпрос, сенчестите български бизнесмени спряха да си купуват политици и сами влязоха в политиката.”

“Също както в Русия и в някои други балкански страни, корупцията се е просмукала в ежедневието на България. София има процъфтяващ черен пазар за кръв извън болниците например.”

“Влизането в ЕС не можа да спре касапницата. Събуди и борба за власт. Гласове на избори се “печелят” по много начини – с цигари марихуана или с дребни суми по 100 лева. “Купуват гласове на улицата, убиват или заплашват хора без срам”, каза изпълнителната директорка на Съюза на съдиите Ива Пушкарова.”

“От ОЛАФ се оплакват, че подробностите от докладите им все още “текат” точно към хората, за които се отнасят. Новият вътрешен министър Михаил Миков призна, че това си остава сериозен проблем. Отдава го на трудното наследство от комунизма.”

връщане в началото


*** 21.10.2008 - държавата и престъпността 2 ***

 

Реакциите на статиите за българската мафия не закъсняват. Изплуват познатите плъхове апологети на трансформацията. Андрей Райчев [Андрей Райчев, България, разказана като драма, в. Труд, 20 октомври 2008, стр. 14] не пропуска за пореден път да изложи тезата си, че на Запад ни мразят и затова лъжат и ни клеветят. Преди време той беше успял да вкара тези мисли в главата на президента, който направи непремерени изказвания в този стил.

Характерния с перверзното си мислене пропагандатор заключава:

“Не е до комунистите. Свърши тая, няма ги. Никой не се е устремил да обедини земята в кооперации, концентрира фабриките чрез национализация и да прави добрини насила. Като не са те – то кой? Кой е причината? Към кого се внушава неприязън? Кого дамгосват? Ами българите бе, хора; нас, българите.”

Ето така се защитава трансформиращата се върхушка на режима, когато някой се опитва да засегне в западната преса. Те онези ложите ни мразят и лъжат. Обиждат ни. Колко трогателно Райчев се е замислил за нас, за българите.

Колко небрежно се заменя комунистическата кражба под надслова национализация, с концентрация на фабриките. Масовият терор взел над 200 хил. жертви се нарича правене на добрини насила.

връщане в началото


*** 21.10.2008 - държавата и престъпността 3 ***

 

Случайно или не, но до материала на Райчев се кипрят глобалните размисли на друг плъх на режима – последният шеф на политическата полиция – Димитър Иванов [Димитър Иванов, Дали не е лицемерна българската демокрация?, в. Труд, 20 октомври 2008, стр. 14]. Под заглавието специално е отбелязано, че е доктор на икономическите науки. Преди време се правеше на историк, а от друга страна е един от крупните колекционери на антики и произведения на изкуството.

Та, този “велик мислител” се присъединява към хора, който намери повод във финансовата криза и започна да извива глас за връщането на социализма.

Като вещ манипулатор и безскрупулен лъжец Иванов обявява, че т.нар. преход бил под знака на либералната демокрация.

В продължение на 19 години този тип се правеше на демократ, но сега е прозрял.

“Казано още по-кратко – либералният капитализъм като икономическа база и съответстващата му политическа надстройка се отдалечават от свободата, демокрацията и хуманизма. Това разбират и в САЩ и в ЕС, и в държавите техни опоненти. Зачестяват изявленията, че американският модел на глобално господство на ценности се е провалил, а най-богатия човек в света Бил Гейтс “успокоява”, че капитализмът е още жив.”

Какъв трябва да е мозъкът на биологичен индивид, който е ръководел политическата полиция и погубвал човешки съдби, ей така за едното удоволствие, за да си позволи да се прави на защитник на свободата, демокрацията и хуманизма?

Поведението на подобни креатури много ми напомня поведението на нищожествата, които бяха изпълзяли на светло след пуча в СССР през 1991 г.

Той не пропуска да отбележи, че статуквото в българското общество е в негова полза, и в това за съжаление е прав. Съвсем основателно, той със задоволство може да отбележи резултата от успешно проведената трансформация.

“В България 11 правителства за 19 години не успяха да наклонят везните в обществените тежнения към либералната демокрация. Получи се така, че след многократните отсявания през изборни сита днес президент, премиер, председател на парламент, министри, едри предприемачи, културни дейци, дори ръководители на вероизповедания са със социално мислене.”

Това звучи направо като отчетен доклад на човек, който през всички тези 19 години е работил усърдно именно за това – всичко де под наш (разбирай върхушката на режима) контрол. Не може да му се противоречи. Той е прав. Той е изпълнил успешно своята задача – режимът е съхранен чрез успешна имитация на реформи, а държавата е разградена.

В знаковата си статия Иванов докладва и за разграждането на държавата и цялото общество, като разбира се за случилото се обвинява либералната демокрация. Само дето нещо не се връзва логиката – хем в крайна сметка нашите, със социалното мислене са на власт навсякъде дори във вероизповеданията, хем пък било либерална демокрация.

След като е направил отчета за свършеното Иванов докладва за предстоящите задачи. Те са свързани главно с връщането в лоното на Русия.

връщане в началото


*** 23.10.2008 - войните на клановете 2 ***

 

Във връзка с, вече трудно прикриваната война на клановете, в официоза на трансформиращата се върхушка се появява още един плъх. Александър Лилов [Мариела Балева, Александър Лилов: Искрите между БСП и ДПС още не са опасни, Труд, 23 Октомври 2008 г., стр. 12] дава знаци да не се задълбочава войната. Очевидно предварително подготвената журналистка започва директно с въпроса за смъртта на Ахмед Емин. И стратегът внушава:

“От това, което се знае, може да се твърди, че няма основания да се очакват политически сътресения в коалицията.”

Не мога все още да разбера дали Лилов моли за мир или прави декларация от страна на взелия преднина клан, че няма да издевателстват над другите. Едно е сигурно – Лилов се бори за запазването на тройната коалиция. Дори когато ги питат за вътрешните напрежения в БСП, той пак повтаря, че коалицията няма да се разпадне.

Лилов взима отношение и по проблема ляво – дясно и позиционирането на БСП по тази ос.

“- Изводът за сблъсък на леви и десни тенденции в БСП не е погрешен. В партията има хора, които идейно са по-близо до либерализма, отколкото до автентичната лявост. Има и кръгове, които смятат, че БСП трябва да е много по-наляво от там, където е сега.”

И по-нататък:

“- Да, БСП не провежда достатъчно ясна лява социална политика. Това е най-голямата ни слабост и съм го заявявал пред ръководството. Боя се, че на следващите избори партията ще плати висока цена за тази си социална политика. Проучванията регистрират неблагоприятна за нас тенденция и това трябва сериозно да разтревожи ръководството и структурите на БСП.”

Стратегът не пропуска да защити и Румен Петков, като отбелязва, че партията трябва да си пази кадрите.

“- когато става дума за основни дейци на БСП, каквито са хората от ръководството, Румен Петков и Румен Овчаров, е нужна много голяма отговорност, когато се правят преценки и се предприемат действия. .... Апелирам за отговорно отношение на всички към кадровия ресурс на БСП.”

Това по-скоро му звучи като покана за примирие, отколкото на заплаха. Все пак и този плъх се оповести от кой лагер е – апелите му са към Станишев и го отправя чрез медиите!!??

връщане в началото


*** 24.10.2008 - политическият модел Доган 4 ***

 

Вече втори ден в. “Труд” замазва аферата със самоубийството на Ахмед Емин. Вчера бяха посети съмнения в качествата на Емин, а днес [Хората на Ахмед Доган ще отгледат децата на Емин, Труд, 24 октомври 2008, стр. 5] се вае образа на милосърдния Доган.

Подхвърлят се нови трохи от предсмъртното писмо на Емин. Разбира се, за да се внуши, че Доган е гарантът на етническия мир.

“В ДПС има хора, които искат да върнат партията в 1985 г.”

Екипът на вестника услужливи напомня на читателя, който няма да разбере това внушение, че през 1985 г. са станали няколко терористични акта, най-големият от които е взривът на гара Буново, взел 9 жертви. Разбира се подобни внушения на слугинажа са прозрачни.

Бойко Борисов реагира остро, като предупреди, че за да остане във властта Доган е готов да жертва етническия мир. Една прибързана реакция, която също обслужва политическия модел Доган. Само в условията на етнически мир, Доган и неговата клика могат да експлоатират безмилостно турското малцинство. Етническият мир им е нужен като въздуха и водата за всяко живо същество. Те нямат илюзии в тази насока.

****

В цялата тази говорилня, някак си сподавен остава въпроса: подготвено ли е българското общество за нормален етнически модел без Доган и ДПС. Според мен отговорът на този въпрос е “не”. Това е най-тревожното в цялата афера. Независимо дали го харесваме, или не, в това си състояние ние не можем без Доган.

През всички години на трансформацията ние не просто търпяхме Ахмед Доган. Ние му позволихме да осакати много тежко отношенията с най-голямото етническо малцинство. Както по време на възродителния процес обществото в България не реагира адекватно.

По време на възродителния процес много българи се възползваха от неволите на турците и се облагодетелстваха по един дълбоко неморален начин. В годините на трансформацията меркантилни нищожества се присламчваха към ДПС за да се домогнат я до място в парламента, я до пост в държавната администрация. Много по-горчиво е другото, мълчаливото съучастие на цялото общество.

Тук въобще не става дума за отношение към турците или към етническия модел наложен в годините на трансформацията от клана, който управлява и манипулира Доган. Става дума за съучастие в един престъпен етнически модел, който върна голяма част от българските граждани (етническите турци) във феодализма.

връщане в началото


*** 30.10.2008 - политическият модел Доган 5 ***

 

Десет дни след самоубийството на Ахмед  Емин, развръзката на скандала съпроводил тази трагедия вече се вижда. Ахмед Доган е привикал в сараите обслужващата журналистка Валерия Велева и дава пространно интервю [Валерия Велева, Ахмед Доган: Някои пали искрата на етническия бунт, Труд, 29 Октомври 2008 г., стр. 12].

Както става ясно от заглавието Доган вече отправя заплахи. Вече не се говори за етническо напрежение, а за етнически бунт. Като изхожда от пуснатата в пресата реплика от предсмъртното писмо на Емин, че се готвел чудовищен сценарии, Доган постановява:

Ами чудовищният сценарий се случва в момента -етническото напрежение в страната започва да се вдига. Раздухва се анти-ДПС и антитурска кампания, внушава се, че едва ли не турците са крадливи, че са против държавата.

Другото в интервюто е пълнеж от несвързани и не съвсем логични оправдания около трагичния инцидент. Не се пропуска нито един момент обаче за да се отправи заплаха.

Въпреки, че неглижира ролята и значението на своя сътрудник, въпреки, че твърди, че не го е познавал добре, Доган не се спира пред това да го използва за своите цели.

Като се има предвид неговата конспиративност, кой знае какви кодове е сложил. Чудовищният сценарий, за който говори обаче, вече е в действие.”

Малко след това не се спира да отправи обвинение към Емин, за Доган и той е част от лошия сценарии.

Ами ако това е било целта?! Постигнал я е. Ако е имал чудовищен сценарий, то той е задействан. И изобщо не става дума за сейф на тайните или за черна каса - става въпрос за удар върху мен и ДПС.

След заплахите, Доган следва логиката на отредената му роля на единствени незаменим умиротворител. Той се обявява за неотменимо необходимата персона, която поддържа етническия мир. В продължение на 29 години той не е правил нищо друго. Точно тези непрекъснати заплахи и персонализирането на умиротворителя е същността, на това, което наричаме български етнически модел.

Създаването на етническо напрежение вече започна. Тази анти-ДПС и антитурска кампания, разните мафиотски структури, които стягат редиците срещу нас… Трябва да успокояваме нашия електорат.

Без всякакво съмнение истерията около трагичния инцидент бетонира позициите на Ахмед Доган. Повече от очевидно е, че в моя жизнен хоризонт той ще бъде неотменима персона от българския политически живот. Всичко, което се случваше от 17 до 29 октомври, беше в негова услуга и затова той се появява на бял кон и няма притеснения да отправя заплахи, които имат един единствен подтекст – “без мен няма да минете”.

Разбира се зад фасадата на вестникарските изяви има и други реални процеси. Доган не храни илюзии, че някой застрашава етническия мир. Той прекрасно разбира, че зад атаката срещу него стои покана за преговори. Противниковият клан е нанесъл удар и трябва да се правят отстъпки. След десет дни на пазарлъци, позициите са договорени. Кланът, който стои зад Доган е направил исканите отстъпки, като за сметка на това е гарантирал присъствието си на сцената. Сделката е сключена и Доган вика журналистката в своите сараи. Преди време, за същите сараи, пред същата журналистка той обясняваше, че не са нищо друго освен хотел.

връщане в началото


*** 31.10.2008 - политическият модел Доган 6 ***

 

Шумотевицата и политическите изцепки покрай самоубийството на Ахмед Емин вече затихват. След интервюто на Доган повечето реакции поставят редица въпроси, като отбелязват очебийната арогантност на Доган.

Борбата на клановете обаче не стихва. Както казва народът ножът е опрял до кокал и мнозина от обслужващите журналисти, социолози и прочее слугинаж излиза на светло. Плъховете са принудени да излязат от дупките, в които се маскираха на неутрални и непредубедени анализатори.

Днес в “Труд” излиза поредната апологетика на Доган [Живко Георгиев, Тази игра срещу ДПС е опасна, Труд, 31 Октомври 2008 г., стр. 12].

Маститият социолог определя заплахите отправени от Доган като важни за обществото въпроси. На унищожителна критика е подложен Бойко Борисов.

“Прав ли е Доган да си задава тревожните въпроси, които четем в интервюто му с Валерия Велева в “Труд” от 29 октомври? Тези въпроси са тревожни и за всички нас и трябва настойчиво да търсим отговорите им.”

връщане в началото


*** 12.11.2008 – за евроинтеграцията 3 ***

 

В началото на октомври 2008 г. вицепремиерът Плугчиева е на поредно посещение в Брюксел. Публична тайна е, че мисията е невъзможна. Прави впечатление обаче, че българският вицепремиер отива в една недопустима крайност в молбите си за помощ към ЕС. Наблюдателите на събитията информират [Ирина Новакова, Помощ! Помощ!, Капитал, 08 Ноември 2008 г., стр. 21]:

Плугчиева апелира към европарламента и комисията да й окажат техническа и експертна помощ по програмите ФАР, САПАРД, съдебната реформа, борбата с корупцията и разследването на измами. "Смятам, че еврокомисията ни дължи тази помощ, тя трябва да бъде постоянна", каза вицепремиерът. Тази молба й навлече нови остри критики; германски евродепутат я упрекна, че "не е работа на европейските институции да контролират управлението на България".

Очевидно номерът със “градивната самокритика” не минава, нещо повече дразни партньорите ни, защото за тях не е тайна какво се крие зад това. Полския евродепутат Богуслав Либерацки, заместник-председател на бюджетната комисия не се сдържа и задава тона в една от дискусиите (по доклада на група евродепутати посетили България в началото на октомври) с репликата – “Все пак, не забравяйте за коя страна говорим”

връщане в началото


*** 14.11.2008 - политическият модел Доган 7 ***

 

Новината на деня е интервюто на Керим Караали, който в определен период е бил шеф на т.нар. бизнес център на ДПС в предаването на Коритаров. Освен, че е интересна фактологията, която излага този бивш висш сътрудника на Доган, проличава и кой клан стои зад Доган. Посредничеството на ДПС за търговия на Русия и Украйна с Турция, едва ли учудва някого. Знаковата информация е, че чест гост на Доган е Фетик, този когото убиха и на погребението на когото се яви внучката на Тодор Живков – Евгения Живкова.

Всичко това се случва на фона на новината на вчерашния ден – атаката срещу Ковачки, когото пък сочат за един от най-солидните спонсори на Доган.

Сложни и преплетени са връзките на престъпните структури, но едно е повече от ясно – атаката срещу Доган е мащабна. Дали може да се очаква преструктуриране на ДПС? Не. Политическият модел в България е конструиран за това ДПС, с този лидер.

връщане в началото


*** 01.12.2008 - за доносниците 3 ***

 

Наред с отказа на ЕС да даде на българските бандити 220 млн. евро, миналата седмица мина и под знака на оповестяването на доносниците на ДС, които са заемали ръководни длъжности в БНТ. Самият списък не ме учуди, защото хората в него бяха ясни. Все пак по медиите се говори много, защото в този списък са хората, които владееха медийното пространство през всички години на т.нар. преход. На практика обществото ни е било лишено от възможността да говори, обсъжда и формира позиции извън мрежата на доносниците на ДС.

Но не това е главното за тези записки. Това, което ме провокира е развитието на един скандал около един доносник на ДС, чието име излезе преди време – Коритаров. На този доносник беше създаден ореола на професионален журналист. Той водеше едно сутрешно предаване по Нова телевизия.

Още като излезе името му, той се оправда по един будещ отвращение начин. За мен нямаше никакво съмнение, че за този индивид доносничеството, измамите и интригите са състояние на духа.

Разбира се обществото ни не реагира и въпросният тип продължи да води своето предаване, което беше много далеч от журналистическата работа, а повече приличаше на разпит – манипулация в някое от мазетата на ДС. Твърде вероятно е това предаване да се е ползвало с голям зрителски интерес, защото нашите ерзац политици се изтрепваха да ходят в предаването на Коритаров.

Миналата седмица обаче, въпросният интригант стана жертва на своя манталитет. Очевидно настъпил интересите на друг тип – феодала на Правец, той бива набързо уволнен. След това неумело влезе в спор със свой колега като журналист и доносник – Кеворк Кеворкян. Две мерзки фигури се счепкват, без съмнение около своите прислужнически функции. Цялата история е отвратителна и я споменавам само защото е ярко доказателство за това, че доносничеството е състояние на духа. Тези хора са низки и неморални. Но не само заради това те нямат лидерски места в нашето общество. Те са недостойни и заради това, че не са си вършили работата по същество. Те не осигуриха сигурността на държавата. Дори нещо повече те са активните участници в разрушаването на държавата.

връщане в началото


*** 02.12.2008 – за доносниците 4 ***

 

На фона на пълното дезавойране на страната в ЕС, словоблудствата около ДС и доносниците продължават. На сцената се появи една от емблематичните фигури на поръчковата журналистика – Велизар Енчев [Велизар Енчев, Мерзост без граници, Труд, 01 Декември 2008 г стр. 20]. Него го местят от телевизия в телевизия и му се създава образа на принципен защитни на чистия комунистически идеал, ако един престъпен идеал може да бъде чист.

Верен на перверзността на обичащите ДС типове, той започва с отвратителното изравняване на досносничеството с простото живеене в условията на режима. За своите събратя, които намират далавера в отварянето на досиетата, той казва:

“Те всичките сякаш са родени след 10 ноември 1989 г. Те всичките се държат така, сякаш нямат нито един ден трудов стаж в тоталитарна България. Те целите са в бяло. Те никога не са минавали университетския курс по история на БКП и никога не са участвали в деветосептемврийски и седмоноемврийски манифестации. Те са непорочни ангели. Останали, естествено са комунисти и ченгета.”

Спекулацията на Енчев е груба и брутална. Нещата, които той говори са верни и неоспорими – тези от другата комунистическа банда с нищо не са по-добри от него и което и да било ченге или доносник. Отвратително е обаче да приравняваш с тези типове техните жертви. Именно Енчев и неговите събратя срещу които говори бяха крепителите на статуквото, при което хората бяха насилвани да учат история на БКП, да ходят по манифестации и да работят ангария по бригадите. Това обаче не прави хората съпричастни към режима. Те са негови жертви и вече се опитват да го забравят. За разлика от тях Енчев и компания бранят режима и неговата трансформация до ден днешен.

От какво не е доволен Енчев? Преди всичко не е доволен, че към момента надделява друга комунистическа банда, която не се свени да даде част от своите прислужници на вълците. Енчев е омерзен, защото е предаден и продаден. Той осъзнава, че трансформиралата се върхушка на режима вече няма нужда от него. Едва след това идват крокодилските му сълзи за ДС и показаните на обществото нейни доносници. Енчев вече не крие, че е в лагера на обидените. От полето на градивната и спояваща електората критика на управляващите, той вече преминава към озлобеното джафкане. И отново е изтънчен в спекулацията. Това, което казва е истина, но причините за изричането на тази истина на са в любовта към истината. Любовта към истината е за отварянето на досиетата, докато този ерзац борец за истината е омерзен от самата истина.

“В тази срамна пиеса по окалване на български творци има нещо крайно възмутително. Тя се организира и направлява от децата и снахите на комунистическата номенклатура.”

Енчев ясно маркира, че той не на страната на доминиращата в момента банда:

“Може ли г-жа Уляна Пръмова да каже на какво дължи катапултирането си на поста генерален директор на БНТ? Естествено на принадлежността си към семейството на бивш секретар на ЦК на БКП! Но това не я възпря да излезе с гневна декларация срещу ченгетата в БНТ, ръководени преди 20 години от нейния свекър.

Благодарение на какво Сергей Станишев се възвиси до партийния и премиерския пост? Благодарение на баща си – кандидат члена на Политбюро на ЦК на БКП и най-крмълския човек в обкръжението на Тодор Живков! Това обаче не му попречи да нареди на бившия милиционер Евтим Костадинов да окаля имената и посегне на съдбите на дузина български интелектуалци. Защото били хванати в система, желязно ръководена именно от неговия баща.”

Очевидно е, че заиграването с досиетата, скандалите около ДАНС, нейното създаване и атаките срещу бандата, която се представлява пред обществото от Ахмед Доган маркират един съществен етап в процеса на трансформацията.

Съществените етапи в процеса на трансформацията имат една постоянна същност – финализиране на поредното сборичкване на бандите и временен превес на една от тях. Точно такива бяха и етапите на развитие на социализма.

връщане в началото


*** 11.12.2008 – за доносниците 5 ***

 

Отзвуците на изнесените имена на агенти на ДС, заемали ръководни постове в БНТ се развиват в различни посоки. Отвратителната същност на ДС, за която доскоро само можехме да подозираме започва полека, лека да се разкрива.

В скандалите са въвлечени и хора, които подготвят игрален филм. Драмата е свързана с това, че героят на филма е по прототип на един от авторите – операторът Христо Тотев (другите автори са Руси Чанев и Светослав Овчаров). Изведнъж става ясно, че страдалия от мероприятията на ДС Христо Тотев фигурира и като агехт.

В тази връзка с Изявление излиза бившия офицер от ДС – Румен Николов. Той водил разследването на Христо Тотев. Този офицер от ДС твърди, че е оформил документите на Христо Тотев като агент за да си изпълни плана за бройката вербувани агенти. Румен Николов [Румен Николов, Христо Тотев бе "агент бройка", Труд, 11 Декември 2008 г., стр. 20] разказва:

“Изградената система както навсякъде, така и в ДС, беше на пръв поглед желязна. Нямше накъде да мърдаш, ако искаш да останеш там. И като навсякъде в страната, така и в ДС понякога се опитвахме и понякога успявахме да надхитрим системата. Една от уникалните простотии беше задължението на всеки офицер агентурист (а имаше и такива, които по време на цялата си служба не бяха виждали жив агент) да изготвя в началото на всяка година план колко агенти ще вербува през годината, минимумът беше двама.”

“Така възникна култовият термин от фолклора на ДС “агент бройка”, т.е. регистриран като агент, не вербуван, само за да се изпълни планът. Тези хора изобщо си нямаха представа, че са регистрирани като агенти на ДС. С тях не беше водена вербовъчна беседа. Т.нар. агенти бройка не бяха повече от 8-10 % от цялата агентура на ДС.”

Както се вижда мерзостта на организацията ДС е безгранична. От една страна имат неограничени права да шантажират хората за да ги направят агенти, а от друга могат да те пишат агент дори без да знаеш.

В своя разказ офицерът от ДС продължава да изнася истината за мерзостта на тази структура. Става ясно, че доносът срещу Христо Тотев е направен поради това, че приятелката му не откликнала на любовните чувства на доносника.

Разбира се възниква въпросът: до колко може да се вярва на споменатия офицер? Защо до сега апологетите на ДС не са пуснали в оборот тази лесна индулгенция за оповестените агенти. Можем ли да мислим, че са мълчали за подобна практика, само за да не опетнят имиджа на ДС, който старателно се опитват да изградят? Защо не?

За нас не беше тайна, че хората от ДС могат да направят с обикновения човек, каквото си искат – да ти разбият кариерата, да ти разбият семейството, да те изселят, да те убият. В онези години имаше дори един злокобен израз, който се пускаше уж на шега – внимавай да не те блъсне случайно минаващ “Москвич” (масовият автомобил на социализма). Когато четем обаче признанията на участниците в тази гадост не можем да не изпитваме отвращение. Естествено възниква въпроса – как оцеляхме?

връщане в началото