КИРИЛ ВЕЛЕВ - NOTES'2009 г.


изучаване същността на режима

досиета и ченгета журналисти

боклук и политика

политическият модел Костов

борбата на клановете

за справедливостта

за отвличанията

интригата СДС се развива

политическият ОФ модел

какво ни казаха евроизборите

за това, което наричат “Галевизация”

политическият модел Доган

изборите – юли 2009

политическoтo генно инженерство

образование и корупция

мафията и културното наследство

мафията победи

гробокопачите на СДС

престъпността като битка на клановете


*** 30.01.2009 - изучаване същността на режима ***

 

Вчера, при представянето на книгата на Димитър Луджев, проф. Илчо Димитров направи една много важна бележка относно прекаленото вторачване в архивите на институциите на режима. Той обърна внимание на нещо, което се правим, че не знаем. В условията на режима важни и съдбоносни решения се вземат с разговори на четири очи.

Технологията на вземане на огромна част от важните и съдбовни решения, прилагана от комунистическия режим е подобна на тази при мафията – да не се оставят никакви следи от процеса на вземане на решения. Неформалните разговори по тъмни доби, неформалните връзки и влияния са доминиращи и те предопределят решенията във всяка една област. В условията на режима институциите са само фасада. Преобладаващата част от документите произвеждани от тези институции служат само за демонстрация на привързаност към идеологическата рамка. Тази двойственост и институционален нихилизъм са проникнали толкова дълбоко, че засягат и секретните документи с разните там грифове “строго секретно”, “екземпляр единствен” и прочее.

За обществото не беше тайна, че никой от легитимиращите се като елементи от системата на режима не вярва в идеологическата парадигма и в реалния си живот не се придържа към изискванията на идеологическата рамка. Именно по тази причина институциите на режима и държавата са впрегнати да произвеждат писмени документи, които да прикриват тази реалност. В резултата преобладаващата маса от документи не отразяват реалността. Те могат да служат само за изучаване на методите и средствата, с които режимът се е опитвал да прикрие своята реална същност.

Не случайно в едно от безбройните си дебелашки изказвания Тодор Живков казва: “Добър журналист не е този, който пише какво се говори, а този който пише каквото трябва”

Наивно е да се мисли, че от една страна режимът строго следи журналисти, писатели и прочее творци да пишат, говорят и творят каквото трябва, а оставя институциите да документират реалността.

връщане в началото


 

*** 03.02.2009 - досиета и ченгета журналисти ***

През миналата седмица се чества някаква годишнина на телевизионното предаване “Всяка неделя”, което е неразривно свързано с доносника на ДС Кеворк Кеворкян. Целият т.нар. елит се изсипа на приема организиран по този повод, а във вчерашния в. “Труд” журналистката Кристина Патрашкова на цяла страница изразява възхищението си от въпросния доносник. Има нещо дълбоко неморално в това опрощение заради имагинерния професионализъм. Убеден съм, че елемент на професионализма е и моралната чистота. Отсъствието на морал веднага отпраща всяка персона извън графата на професионализма.

Няма по-ярко доказателство за това, че доносничеството се приема като нещо нормално от българското общество. На приемът е присъствал дори Дмитри Иванов, човек срещу когото Кеворк е писал доноси. Убеден съм, че това не е великият акт на опрощението. Това присъствие е израз на примирението, на съгласието, на безпринципното оправдаване.

връщане в началото


*** 09.03.2009 - боклук и политика ***

 

В края на миналата седмица политическият дебат у нас открито се пренесе върху темата за боклука. В преносен смисъл, през всички от изминалите 20 г. политическия дебат в България не е имал друга тема. Преминаването върху темата в буквален смисъл сякаш маркира определен етап от процеса на трансформацията.

Има нещо знаково в това, че Министър председателят и Кметът на столицата водят словесна полемика по темата. Няма съмнение, че когато боклукът на столичния град стане предмет на политическите препирни, има нещо съвсем боклучаво в политиката,  а и в държавата като цяло.

връщане в началото


*** 10.03.2009 - политическият модел Костов ***

 

Покрай поредните каламбури около обединението в дясно, днес в пресата (“Труд” и “Монитор”) има две интервюта (в труд интервюто е взето от символа на обслужващата журналистика Валерия Велева) срещу Иван Костов, респективно на Евгений Бакърджиев и Нено Димов. И двамата обвиняват Костов в политически егоизъм. Основават се на действията на Костов довели до разбиването на СДС и цялото дясно пространство.

Според мен това, съзнателно или не е поддържане на една митология. Костов не е просто политически егоист. Той е инструмент в ръцете на определени сили. Инструмент, който перфектно изпълнява ролята си – предотвратяване на появата на реална опозиция на трансформиралата се върхушка на режима.

Най-вероятно Костов е избран да служи като инструмент заради вродения му егоизъм и мизантропия, но не това е същественото. Същественото е, че той е инструмент, който съвсем съзнателно изпълнява възложената му роля.

Преди дни, в свое интервю, Васил Филипов обвини Костов, че бил руски агент. Дори показа документи, които свидетелстват, че Костов е работил в интерес на руските олигарси. Въпреки това Филипов не е прав. Агентите на действат така. Така, както действа Костов, действат инструментите, които изпълняват чужда воля. Дори не е нужно да се вторачваме в документи. Един, макар не много задълбочен анализ на инвестиционните инвазии по време на управлението на Костов, може да ни покаже за кого е работил Костов. Дори циркът с екстрадиране на определени руски олигарси не може да маскира резултатите от работата на Костов.

връщане в началото


*** 06.04.2009 - борбата на клановете ***

 

Аферата задушаване на СДС е важен елемент в борбата на клановете. Ако процесите в СДС са успешни, клановете на Бойко Борисов и този, който манипулира СДС биха могли да направят управляващ тандем. Естествено е клановете на Сатнишев и Ахмед Доган да се стремят да се противопоставят на подобна тенденция.

Аферата около задушаването на СДС започва още през миналата година. Готовият на всякакви мерзости политически жиголо Яне Янев атакува председателя на СДС Пламен Юруков. Не мога да съдя дали Юруков има бизнес грехове или не, но със сигурност знам неговият политически “грах” – той беше против коалирането с ДСБ. След броени месеци Юруков е отстранен без каквато и да било съпротива. Общо взето процесите на смяната вървят гладко и предварително соченият фаворит Мартин Димитров е избран.

С това проблемите на разрушителите не свършват. Простото събиране на Давид и Голиат не гарантира желания разрушителен ефект. За да може да се разгърне разрушителната сила на Иван Костов е необходимо вътрешно напрежение в СДС. Необходимо е неговото разрушаване за да се получи коалиция, в която Костов доминира безпрепятствено. Само така се получава една ялова коалиция, която да събере по-малко гласове от простия механичен сбор на двете партии.

Разбира се терминаторът Костов е само ням свидетел на разрушителните процеси. Черната работа се върши от инфилтрирани подстрекатели и протича зад фасадата на смяната на политическите поколения.

Едва ли някой днес се интересува от романтичната заблуда наречена в края на 1989 г. СДС. Това формирование отдавна е превърнато в инструмент за политическа манипулация. Така нареченият СДС елит се сменя периодично на базата на същите принципи, със същите методи и по същите причини, по които се подменят кратковременните инструменти за политическа манипулация, каквито бяха – Бизнесблока, Симеон ІІ, Атака и Ред Законност и сигурност.

Дори да успее да влезе в парламента на тези избори, сдружението с далеч от идеалната цел СДС – ДСБ ще бъде една маргинализирана група, която на следващите избори съвсем ще изчезне.

връщане в началото


*** 06.04.2009 - за справедливостта ***

 

В своята статия [Емил Георгиев, Справедливост преди всичко, Монитор, 04 Април 2009 г., стр. 11] политологът Емил Георгиев въвежда интересното словосъчетание “изедници на справедливост”.

Това ме върна отново на темата за справедливостта. Сам по себе си стремежът към справедливост много лесно може да бъде използван за спекулации, дори за сътворяване на невиждани злини. За българското общество, което в продължение на много десетилетия не е формулирало своите критерии за справедливост, спекулациите и извращенията са неизбежни.

Отсъствието на елит, способен да излъчи обществено признати авторитети, които не само да формулират критериите за справедливост, но и да бъдат морални гаранти на тези критерии, прави спекулациите и извращенията със стремежа към справедливост единствено възможни.

Спекулативното жонглиране с изрази като “общо европейски принципи”, “морални ценности” и прочее не запълват празнотата. Един от факторите предопределящ раздробеността на обществото ни е именно това, че различните групи изповядват различни, дори противоположни ценностни системи. Освен това обществото не е артикулирало принципите на своята ценностна система, още по-малко е в състояние да наложи евентуално артикулираната ценностна система в норма.

И по отношение на справедливостта българското общество е двулично. На думи се възмущаваме от далаверите на братя и братовчеди, но стремежът ни е не да изкореним явлението, или поне да го ограничим. Стремежът ни е ние да бъдем сред братята и братовчедите.

връщане в началото


*** 06.04.2009 - за отвличанията***

 

С отвличането на бизнесмена Киро Киров в края март 2009 г. вниманието на обществото се фокусира върху този аспект на насилието. Отвличанията не са новост, но в последно време зачестиха и това спира вниманието на иначе разсеяното относно насилието общество.

Явлението е логично следствие на цялостното обществено развитие. Сега някои коментатори се учудват, че отвличането не се третира достатъчно строго от Закона в България. Ако си припомним, че в първите години след 1944, това деяние не само, че беше официална политика, но беше и героизирано, ще разберем, че няма място за чудене.

След 1989 г. правният нихилизъм не се прикрива. Перманентното насилие на социалистическата държава се трансформира в перманентно насилие на трансформацията. Формите на това насилие са неизброими. С горчивина можем да констатираме, че само след броени месеци ще започнем да се учудваме на поредната “новост” – отвличането на деца.

връщане в началото


*** 13.05.2009 - интригата СДС се развива ***

 

Началото на 2009 г. е белязано от сагата смяна и легитимация на ръководството на СДС. Вчера изтече срока за регистрация на партии и коалиции за евроизборите. Резултатът от всички пируети е, че СДС няма регистрация, а т.нар. Синя коалиция не съдържа СДС в явен вид.

Много бързо стана ясно, че назначаването на Мартин Димитров за председател на трите букви е за да се направи съюза СДС – Костов. За самия Костов това беше единствения шанс да влезе в следващия парламент.

За Костов това обаче не беше достатъчно. Неговото его не може да бъде удовлетворено, ако СДС е голяма консолидирана партия. В неравностойната коалиция той може да доминира само ако СДС е в неустойчиво състояние.

Именно по тази причина Костов има интерес от съдебната сага по регистрацията на новото ръководство на СДС в съда. Подобен номер той разигра през 2001 г. с регистрацията на царското формирование. На практика това са двете най-крупни манипулации със съдебната регистрация на политически партии. Другите съдебни издевателства са в графата политическа чалга.

Съдебният фарс стана направо комичен в последните дни преди изтичане на срока за регистрация в евроизборите. След като ВАС отмени първоначалния отказ за регистрация, очевидно юридическите прислужници не са могли да измислят правни казуси за нов отказ и двукратно се приложи номера с отвод на съдебния състав!? Това без съмнение е законосъобразно, но от формална гледна точка отводът на съдебния състав по едно дело за регистрация на партия е комично.

Картината се допълва и от решението на КС да отмени 8% бариера за коалиции, а да остави псевдомажоритарния елемент в Закона за изборите.

Набедения за председател на СДС Мартин Димитров, като счупена грамофонна плоча повтаря, че целият съдебен комплот срещу СДС е дело на БСП и ДПС. Крякането е токова болезнено наивно и тъпо, че става повече от видно, че някой пренавива пружината на неспособния да роди собствени мисли човечец. Целта е да не би някой да се замисли, или на дай си Боже, да се досети за кой има интереси кой е облагодетелстван от тази интрига.

връщане в началото


*** 11.06.2009 - политическият ОФ модел***

 

След евроизборите се заговори за новите технологии на крепене на ОФ политическия модел. Някои анализатори смятат, че Доган е прелял гласове в НДСВ и ЛИДЕР за да не е сам в управлението с БСП. Другият ефект, който се постига е блокиране на появата на независима десница.

Може да се градят много хипотези за това, защо му е на Доган обръч от партии. Това не е най-важното. Важното е, че това е детайл от технологията за укрепване на ОФ модела. При комунизма този модел беше двупартиен. В годините на трансформацията се проявява с по-голямо разнообразия. Беше двупартиен, трипартиен няма причини официалната му част да включва и повече партии. Необходим е и резерв чрез който да се държат в подчинение сателитите. ОФ моделът на трансформацията съдържа и партии, които не са официално в сдружението, но работят за неговото укрепване.

връщане в началото


*** 22.06.2009 - какво ни казаха евроизборите***

 

Отминаха вълненията около назначаването на евродепутатите, претенциозно наречени евроизбори. Назначенията едва ли учудват когото и да било.

За мен е интересна обществената реакция на двата политически модела – “Атака” и “Яне Янев”. Фактически евроизборите ни казаха, че обществото е по-благоразположено към кресливия национализъм, отколкото към възмездието (то е толкова автентично, колкото и национализма на Сидеров) за незаконните действия на висши политици и държавни чиновници.

Ще бъде интересно да се проследят тези настроения в наближаващите избори за Народно събрание.

връщане в началото


*** 24.06.2009 за това, което наричат “Галевизация”***

В продължение на 20 г. стратезите на трансформацията пробутват всякакви безумни политически проекти – от умело манипулираното СДС, през връщането на царя, та до Яне Янев. И всички тези проекти минават. Българският избирател гласува и вкарва въпросните креатури в Народното събрание. Е, защо тогава ни учудва това, което Галеви правят в Дупница и това, че ще станат депутати? Те просто са разбрали, че в нашенските условия е възможно да мине всякакъв политически проект и се възползват от това.

От друга страна посрещането им в Дупница след престоя в ареста, показва, че на народа така му харесва. Ако хората гласуват за тях, нека бъдат депутати. Нека всички ние бъдем демократи до край.

Защо трябва да приемаме за нормално разни съмнителни типове, изникнали от небитието да получават банки, предприятия, монополи в определени сектори на икономиката, а да не приемем, че на подобни типове може да се дадат цели общини. В продължение на 20 години не направихме необходимите усилия да променим комунистическото си мислене и сега по доста нечестен начин пробутваме термини като “Галевизация” и “неофеодализъм”. Това са глупости, родени в главите на самовлюбени хора. Това си е най-обикновен комунизъм.

***

Не е приемлива позицията на Владимир Шопов [Владимир Шопов, Братя Галеви като обществен Франкенщайн, Монитор, 24 Юни 2009 г., стр. 13], че явлението има местен характер:

“Отдалечена от националната сцена, местната политика бавно и спокойно се превръщаше в някаква безцветна смес, в която потъваха всички национални политически цветове. От това нещо произлизаха всякакви роднински и приятелски коалиции, по отношение на които познатите ни политически форми са ненужен комплимент.”

Явлението е национално и всеобхватно. Местните феодали се откупуват от централната власт и основните политически играчи.

Разбира се по-нататък в статията Шопов констатира:

Възникването на българския неофеодализъм обаче не е просто регионално явление, което се случва извън начина, по който се упражнява властта в центъра. След 1989 г. държавата като принципал остави някои структури да работят като отделни губернии. Стигна се и до случаи, когато самото качество на управление бе просто функция на способностите на съответния министър и неговото желание да се занимава с работа. При такъв модел на управление на централната власт едва ли е голяма изненада и съществуването на територии от страната, които приличат на откъснати парчета частна собственост извън обсега, вниманието и интереса на останалата част от държавата.”

връщане в началото


*** 02.07.2009 политическият модел Доган ***

Вече повече от седмица се говори за поредните анонси на Доган. Интересно е, че Доган хвърля своите бомбастични изявления пред своя електорат в малки селца (с. Чорбаджийско, община Кирково, с. Кочан, община Сатовча). След като е постигнал своята цел – да разквака жабите в блатото, Доган дава интервю. Валерия Велева винаги е на разположение [Валерия Велева, Ахмед Доган: Кризата ще е страшна! Къде са ви идеите, г-да?, Труд, 01 Юли 2009 г., стр. 15]. В интервюто си Доган казва неща, които всички знаят, но предпочитат да премълчават.

“Аз обаче имам смелостта да го обявя на висок глас. Както когато казах за обръчите около партиите и всички скочиха - може ли днес поне една сериозна партия да каже, че около нея няма бизнес структури? Вижте предизборната кампания. Откъде са тези пари? Забравихте ли рекета, с който Костов навремето притискаше бизнеса? Забравихте ли какво се случваше на всеки бизнесмен, който можеше само да си помисли, че няма да даде лептата си за фондацията на жена му? Каква е тази истерия сега?”

Едва ли някой може да оспори думите му. Възниква обаче въпроса, защо така, някак си спонтанно се образува този общ хор на безсмислено грачене срещу Доган, който на практика се превърна в част от неговата кампания? Толкова ли са глупави нашите политици, та нито един не се сети, че с необмислените си действия обслужва целите на Доган – максимална консолидация на неговия електорат? Аз лично не вярвам, че всичките ни политици са толкова глупави. Убеден съм, че те просто изпълняват задълженията си по обслужване на ОФ политическия модел.

Със своите изявления Доган не говори на своя електорат. Той говори на другите. За двадесет години турците в България са научени, че Доган е всичко за тях. Те дори и не си помислят, че може да не се подчинят.

От своя страна жабешкия хор срещу Доган не казва нищо на своя електорат, той говори на електората на Доган. Посланието е повече от ясно – не очаквайте помощ от нас, слушайте заповедите на Доган и не мърдайте.

В цитираното интервю Доган не пропуска случая да се подиграе на своите помощници. Той прави това не защото е недоволен от тях, а за да демонстрира за пореден път своето превъзходство и за пореден път казва нещо, което всички много добре знаят.

“Защото, когато се почувстват в опасност, дори в несигурност, естествено е да се обединяват. Това улеснява много моята работа, действа мобилизиращо. Когато нашите хора виждат реакцията срещу нас, аз няма нужда да им обяснявам защо трябва да имаме повече представители в парламента, защо трябва да вкараме повече компетентни хора на всички нива във властта. Антикампанията върши много работа на ДПС и аз благодаря на всички, които използват тази терминология.”

Традицията да се отправят заплахи е спазена и в това интервю:

“Ами ако и ние отвърнем с тази омраза? Какво правим тогава? Всеки трябва да си зададе този въпрос.”

Доган не счита за необходимо да уточни, кои са тези “ние” – всички турци или върхушката на ДПС. На всички е ясно, че ако съществува някаква омраза, то тя е спрямо ченгесарската върхушка на ДПС, а не към турците.

Омраза между етническите общности няма. Омразата е между политическите камарили, които обслужват клановете, те изначално си отвръщат само с омраза.

Ако има нещо ново в това интервю, то е откровението по отношение обработката на неговите избиратели. За тях Доган казва:

“Той трябва да се организира до урната. А ти трябва да го мотивираш с различни форми и методи до такава степен, че той да отиде на всяка цена до урната.”

връщане в началото


*** 15.07.2009 изборите – юли 2009 ***

След 45 години ръкопляскане на престъпленията и лъжите на комунистите и 20 години мрънкане за резултатите от трнасформацията, все по видимо става, че в България няма автентична политическа система. Ако през първото десетилетие след 10.11.1989 г. можеше да се оправдаваме с еуфорията от промените, то след анонса на царя, че ще управлява държавата като фирма нещата ся видими за мислещите хора.

Нито номерът с царя, нито номерът с партията ГЕРБ и прочее съпътстващи политически проекти променя нещо в същността на българския политически живот. Те всички поддържат трансформирания ОФ политически модел. За да бъде по-интересно на публиката актьорите на сцената се въртят. Само кукловодите са едни и същи – клановете на трансформиралата се върхушка на режима.

След изборите от юли, редица наблюдатели и изследователи с изненада откриват, че вместо политическо пространство имаме сергия на която се търгуват интереси.

Някои се вайкат, че сега в Народното събрание навлезли новобранци. Ами какви навлязоха през 1990 и през 2001 г.? Справката сочи, че поне доносниците в 41-то Народно събрание са по-малко отколкото в предишните издания.

Гениалността на многопартийния ОФ модел е в това, че непрекъснато поддържа жива надеждата за докопаване, ако не до властта, то до връзки с нея. След всеки избор калкулациите са кой кого познава и как може да установи работен контакт (разбирай далавера) с него.

връщане в началото


***21.07.2009  политическото генно инженерство ***

Изглежда днешният ден е ден на политическите откровения. В “Стандарт” [Боряна Йотова, Румен Овчаров: Кой реши, че РЗС ни помага?, Стандарт, 21 Юли 2009 г., стр. 5], Румен Овчаров прави индиректно признание, че РЗС е политически проект на БСП. Той отправя въпроси към лидера на своята партия.

“Кой реши, че създаването и поддържането на РЗС ще ни помогне и че ЛИДЕР ще ни бъде от полза. Това попита съпартийците си шефът на БСП-София Румен Овчаров.”

връщане в началото


*** 27.07.2009 образование и корупция ***

Винаги съм отбелязвал, че у нас говоренето срещу корупцията се е превърнало в мръсен бизнес. В края на миналата седмица гръмна скандала за уреждането на изпити в УНСС. Специално, корупцията в УНСС е публична тайна. Отбелязвам скандала не заради УНСС, а заради това, че главното действащо лице – Петкан Илиев е сред гласовитите дърдорковци срещу корупцията. [Десислава Колева, Ректорът на УНСС отрича мащабна схема за корупция, Сега, 27 Юли 2009 г., стр. 3], [екип на “Сега”, МВР най-сетне разби схема за купуване на изпити в УНСС, Сега, 26 юли 2009, стр. 1]. То на практика всички, които с в бизнеса наречен “борба с корупцията” са като него, но той изгоря.

връщане в началото


*** 30.07.2009 мафията и културното наследство ***

Днес в Mediapool [Защитавайки интересите на частни колекционери,Омбудсманът атакува Закона за културното наследство пред КС, Mediapool -  Юли 2009] се съобщава, че Гиньо Ганев (една от най-тъмните фигури на прехода) се е загрижил за интересите на частните колекционери!? Атакува пред КС закона за културното наследство.

Активността на Гиньо Ганев е интересна, защото само преди дни тази мафия се уреди с министър.

P.S. Познах! Последва бърза реакция на Конституционния съд и интересите на мафията с културното наследство са надлежно защитени.

връщане в началото


*** 30.09.2009 мафията победи ***

Днес в Mediapool [Неудобните текстове в Закона за културното наследство бяха обявени за противоконституционни, Mediapool - 29 Септември 2009] се съобщава за продължението на аферата, за която писах по-горе (30.07.2009), когато мошеника Гиньо Ганев внесе искане в КС.

Разбира се мафията победи. Ченгетата от ДС ще узаконят заграбеното от тях културно наследство.

връщане в началото


 

 

*** 01.12.2009 гробокопачите на СДС ***

В първия ден на декември, професорът на прехода Евгений Дайнов бърза да закрие СДС. Проектът Костов да се уреди чрез употребата на СДС е вече към своя край. Всезнаещият професор повелява [Евгений Дайнов, Никой вече не обръща внимание на СДС, Труд, 01 Декември 2009 г., стр. 14]:

“Единствената коалиция, която има истински потенциал е “Синята коалиция”. Но именно нея “новите” седесари веднага и напълно намразиха. И така се стигна до сегашното безпомощно състояние на СДС.

На България не й е достатъчна “сивата” десница в лицето на ГЕРБ. Необходимо е да има и партия, която да поеме в ръцете си “синята идея”. Това СДС, което имаме днес, не е тази партия. И затова никой не й обръща внимание.”

връщане в началото


 

*** 14.12.2009 престъпността като битка на клановете ***

Наближават празниците, а уйкенда в средата на декември ни заля с новини за грабежи, престрелки и убийства. На пръв поглед позната картина в България.

Не бих отбелязал тези събития в записките си, ако в понеделник 14 декември не беше изпълзял с интервю за Агенция “Фокус” тлъстия плъх, човека на Маргините (по думите на Румен Петков). Големият “герой” на ДС се опитва да внуши, че промените в МВР са развързали ръцете на бандитите, които сега даже не били добре организирани.

Няма никакво съмнение, че с цел да се постигнат политически пазарлъци на полето на МВР, кукловодите са готови да жертват няколко човешки живота на обикновените хора и с няколко удара да направят МВР по-сговорчиво.

Внимание заслужава и факта, кои медии дават трибуна на един субект, дискредитиран с топлите си връзки и застъпничество (по думите на Румен Петков) с подсъдими лица, които не се ползват с позитивен обществен авторитет.

връщане в началото