ЩЕ ИМА ЛИ ПРИВАТИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ?

Кирил Аспарухов Велев

 

 

            Винаги съм защитавал позицията, че вземането на конкретни и детаелизирани становища по икономическите въпроси в условията на пълно информационно затъмнение е необосновано и некоректно. Тези, които с всички сили и всякакви средства пазят тайната за реалното икономическо състояние на България, целят прикриване на същността на своите лъжи. Другите, държани настрана от икономическата практика, като се изказват в условията на наложената ни неинформираност, предприемат авантюра, която може да ги постави в смешно положение.

            В съответствие с изложеното до тук, аз ще засегна въпросът за приватизацията в България само в общ план. Нещо повече, мойте наблюдения и изследвания показват, че поставянето на въпроса използуван като заглавие в по-голяма степен отговаря на наблюдаваните днес в нашата държава икономически процеси, определени от политическия избор.

            Нека започнем с уточняване на самото понятие, превърнато в шлагер на парламентарната, правителствената и журналистическата еквилибристика по икономическите въпроси. Без да пренебрегваме тънките теоретични тълкувания, ще приемем да разбираме под приватизация процесът на промяна на собствеността върху средствата за производство.

            С направеното уточняване става ясно, че ще се разглежда определен процес и дори нещо повече, ще се направи опит да се прогнозира неговото развитие. Ето защо разглеждането трябва да започне с въпроса - откъде тръгва този процес? Задължително е да се започне с този въпрос, защото неговият отговор може да ни подскаже, че процесът, който желаем да изследваме е нереализуем. Без този отговор, говоренето и писането по проблемите на приватизацията е обречено да се превърне в словесно жонгльорство, което в най-добрия случай може да покаже, само евнтуалната висока образованост на говорещия или пишещия.

            От къде ще тръгне приватизацията в България?

            В страните с нормална икономика, процесът на приватизация е ясен. Просто в едни реални пазарни условия процесът на изменение на собствеността се идентифицира чрез разпродажбата на съответния обект или част от него. Крайният резултат е упражняване върху обекта на приватизация на определена форма на частна собственост (индивидуална или групова в нейните разновидности, например акционерна или кооперативна).

            У нас нещата стоят по съвсем друг начин. България живя и продължава да живее по начин съвсем различен от нормално развиващия се свят. Един от най-съществените моменти в различието ни е в схващането и реализирането на държавната собственост. В т.н. социалистически страни се експериментираше един специфичен икономически модел, характеризиращ се с умишленото разрушаване на стоково-пазарните отношения в цялата им структурна обусловеност. Като следствие от това е разрушаването на исторически наложилото се тълкувание на юридическата норма - собственост. Разрушена е триадата - право на собственост върху средствата за производство - право на собственост върху продукта и право на разпореждане.

            В основата на този разрушителен процес стои лениновото схващане, че обществото се състои от две части, едната - най-прогресивна - пролетариата и друга, която подлежи на унищожение - всички останали. По-нататък се изяснява, че понеже пролетариата не е подготвен да изпълни своята мисия, то тази мисия трябва да се осъществи от определен от Ленин авангард, наречен комунистическа партия. Така Ленин индиректно аргументира третирането на държавната собственост, не като специфична форма на групова частна собственост, а като някакъв нов вид собственост.

            На практика този нов вид собственост се проявява чрез разрушаване триединността на юридическата норма собственост. В нашите условия собствениците върху средствата за производство са имагинерни - в резултат отчайващо изоставане на техническото им равнище. Собственик върху продукта е олигархията на авангарда наречен комунистическа партия. В условията на тоталния монопол правото на преотстъпване изчезва. На практика се осъществяват боричкания за включване или задържане в рамките на олигархията, упражняваща собствеността върху продукта.

            Казаното до тук за изходната точка на изследвания процес може да се резюмира по следния начин. В условията на комунистическото управление, приватизацията означава преминаване от един изроден начин на упражняване на собствеността (държавна в ленинов смисъл) към нормална форма на собственост - частна в различните и форми на проявление. У нас приватизацията не може да се идентифицира с разпродажби, защото пазарът е унищожен.

            Тук може да започне един спор, подобен на този за яйцето и кокшкота, кое е първично паазарът или приватизацията. Аз ще се опитам да изложа своето становище по-нататък.

            Условия за приватизация в България

            Нека преди това разгледаме условията, в които трябва да протича процеса на приватизация у нас. Това разглеждане е необходимо, защото приватизацията като всеки реален процес е лишен от характеристиката абсолютност. Т. е. тя не може да се осъществи в пройзволни условия. За да се изяснят условията у нас е необходимо да се потърси отговор на редица въпроси. Ще се опитам да засегна част от тези въпроси.

            Първо: Заинтересована ли е управляващата политическа сила да реализира процеса на приватизация? Моят отговор е НЕ. Аргументи: Тази политическа сила възниква, като обединява хора неспособни да упражняват частна собственост (те дори са неспособни да упражняват смислен общественополезен труд) и по тази причина фанатични нейни противници; Реалната приватизация ще доведе до възкръсване на безпощадно унищожената група класи, свързани с упражняването на частна собственост. Тези класи ще получат икономически приоритет и неминуемо ще се стремят към политическата власт. Ще се формира силен среден обществен слой, най-сигурната преграда пред посредствеността. Това е особено опасно за сегашните управници, като се имат предвид техните деяния в миналото и поведението им през последните месеци.

            Второ: Имат ли превес обществените слоеве, заинтересовани от приватизацията? Моят отговор е НЕ. Аргументи: Резултатите от последните избори. Убеден съм, че за българина това не бяха политически избори, а избори за начина на живот. Избор между труда в нормални условия и агонията на "осигурената" ленност. Повечето от българите избраха агонията. Очевидно в десетилетията на анормален икономически живот в средата на българския народ превес е взела групата склонна към приспособяване към социализма. Широк е спектъра на тази група. Тук са абсолютните мързеливци, които могат да получават от обществото без да дават, само в условията на социализма. Тук са изксусните имитатори на интелектуални и други способности, които не желаят нормален живот, защото знаят, че в нормални условия ще бъдат изобличени. Тук са и хората от икономиката в сянка (трудещи се и комбинатори). Може да звучи парадоксално но хората на черния частен бизнес са също против нормализацията на икономическия живот. Те ясно съзнават, че е много по-трудно да си нормален частник, отколкото в условията на нарушеното триединство на собствеността да "чукаш" продукция на черно, без да притежаваш явно средства за производство (в преобладаващите случаи се ползуват т.н. държавни суровини и машини, не се плащат данъци, с рушвети се осигурява покровителството на "другарите" и т.н и т.н.)

            Особено смущаващо е поведението на новите лица в правителството. До момента те не са показали нищо ново. Това което днес се прави с държавните фирми по нищо не се различава от действият на предишния отбор, който ги създаваше. Отново се действа с министерски разпореждания, а икономическите механизми и лостове продължават да бъдат само едно пожелание.

            Какво да очакваме?

            Изложеният анализ на нашенските условия показва, че не можем да очакваме реален процес на приватизация, поне в рамките на неопределеното време на направения политически избор. От друга страна управляващите са наясно, че им е необходимо изграждането на определен образ пред света. Те трябва на всяка цена да убедят света, че в България се извършват промени към нормализация. Пасквилът, наречен Указ 56 не успя да свърши тази работа, но опитите продължават. Творенията на ВНС, наречени търговски закон и закона за чуждестранните инвестиции са само едно потвърждение на тази теза. Следователно можем да очакваме протичането на някакъв процес свързан със собственоста. Процес, който официалната пропаганда ще нарича приватизация. Остава открит въпросът - каква ще бъде неговата същност?

            Управляващите ще се стремят към такава имитация на приватизация, щото да не се допусне оформянето на силна икономически класа на частните собственици и още по-пагубния за тях среден слой.. Най-вероятни са две направления на техния подход. Едното направление ще цели икономическата мощ да остане в ръцете на верни хора, които формално ще се явят като нови собственици. Верността им ще бъде гарантирана, както и до сега, от системата противоречиви закони, укази и т.н., които се гласуват от разполагаемото мнозинство в парламента. Мнозинство от специалисти с десетилетен опит и академични титли в областта на кражбите и разпиляването на народното имане.

            Второто направление ще цели да се подтиска и обесмисля индивидуалната частна инициатива. Тук ще наблюдаваме един пълен аналог между бъдещите "свободни" бизнесмени и изобретателите и творците от епохата на различните видове социализъм. Тези, които се опитват да свършат нещо реално се изправят пред стена от проблеми, а тези, които надуват балони се кичат със звания и награди. Срещу творците стоеше непробиваемата бюрокрация - срещу частниците ще стоят добре организираните "възмутени" граждани.

            Особено показателен в това отношение е търгът с бензиностанциите. Обработената от комунистическата машина маса се интересуваше повече от милионите на купувача, отколкото от това каква точно стока се предлага. Макар и с нови министри в икономическия блок, правителството постъпи точно като дотегналите ни вече социалистически продавачки - мърли мързелани. Сметката е повече за това колко милиона ще влезат в държавната хазна (то освен с държавната хазна този икономически блок с друго не се занимава), а качествата на стоката (документална уреденост на обектите и редицата изисквания за специфичния обект на продажба) си е проблем на купувача. Ако иска, ако не иска - да си ходи и без това навалицата е голяма. Да ама номера нещо не минава, този с милионите иска да знае какво получава срещу тях. Необходимо ли е да питаме как ще става приватизацията при случайно участие на чуждестранни инвеститори?

            За да имаме реален процес на приватизация са необходими следните условия:

            -_равноправие на собственостите, не само декларативно заявено в конституцията, но и подкрепено със съответното законодателство;

            -_формиране на пазар, регулиран от съответни антимонополистични закони и закони гарантиращи лоялната конкуренция;

            -_държавна институция, която да гарантира равните права на собствениците.

            Всичко това сигурно вече звучи банално, но то е първоосновата върху която може да започне реалната приватизация. При наложеното ни информационно затъмнение (то новото правителство можеше да умие очите ни поне с един доклад за състоянието, в което пое икономиката, ама и за това го домързя) в икономическата област (само там ли?) остава да гадаем, дали ликвидирането на "Кремиковци" ще бъде трагедия или на негова база могат да възникнат множество по-малки, но полезни за страната предприятия.

            В заключение ще спомена, че за да се ограничат възможностите на поредната мимикрия на специалистите в тази област и на спекулацийте е крайно наложителна парична реформа под обществен надзор. Процесът на изпиране на мръсните пари вече набра скорост и трябва да се предприемат всички мерки за неговото ограничаване и дори пълно спиране. Найвно е да се залъгваме, че притежателите на мръсните пари ще ги вложат за съживяване на производството. Тези пари са в хора, които много папкат и много слушкат. Слушкат, ама не икономическите закони, а свойте идоли-гаулайтери. Тези пари не са за производство, а за международното революционно движение. А, ако в България не са се развъртяли още с танковете, то е защото интересите им не са застрашени. Положението е в техните здрави ръце. Номерата със сините папчици не ги плашат, защото съдебната власт е изцяло тяхна.

            Да му мислят тези, които не стоят мирно в условията на мирния преход. Преход към какво? ОЩЕ СЕ УТОЧНЯВА В КОНТАКТНАТА ГРУПА.

София-15.06.1991 г.