ИСКАМ ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ В АЛБАНИЯ

 

 

Като изразявам възхищението си и преклонението си към гордия албански народ, си позволявам да отправя към целия този народ молба за политическо убежище.

Така наречените високоразвити страни като използват формулировката за честни избори в източноевропейските страни вече не приемат нашественици от тези райони под формата на политически емигранти. Те хората са си прави и аз не пускам в дома си всякакви мърлячи. Ето защо, изправен пред ужасната алтернатива да изживея отброените ми дни в условията на мирен преход към демократичния социализъм, за мен съобщението за освобождението на албанския народ е като спасителен лъч.

Вече има надежда, има шанс да се разделя със строящия се демократичен социализъм и да не гледам повече как:

Крадци, които не си играеха на дребно с разните ми там разбивания на врати и прочее кокшкарски работи - те просто крадяха къщи и имоти наведнаж - все още се ползват от откраднатото и същевременно апелират за законност.

Подлоги на империята са готови да хвърлят родната ми страна в небитието само и само да демонстрират своето верноподанничество към здравите сили в империята.

Високомпетентните стопански ръководители се превръщат в мениджери и водят българската икономика от колапс към клинична смърт.

Полуграмотници сдобили се с академични титли без срам и морал провеждат реформа в образованието и организацията на науката.

Формирана и дирижирана от КГБ опозиция се пъчи,че в сътрудничество с комунистите ще смени системата. В същото време интелигенцията или се дистанцира или се е оплела като пате в калчища в мражата на опозиционната имитация.

Не мога повече да жживея в едно от малкото изолирани петна с комунистическо управление, под вечният страх, че оттеглилите се в луксозните си вили кръволоци всеки момент ще запретнат отново ръкави за поредното обезглавяване на нацията. Ужасява ме съскането на приматите по опашки и обществени превозни средства - "ще ви видим сметката ..."; "такива като вас лагерите ще ги оправят ..." и т.н. и т.н. Безкрайна е злобата и кръвожадността на биологичните индивиди, които сега преосмислят марксизма-ленинизма. Не е ясно кои точно моменти от своята религия преосмислят но същината на философското им кредо се синтезира в една подхвърлена по време на площадна дискусия реплика - "... малко ви клахме вас, когато му беше времето та затова надигате сега глава ...".

Загубих всякаква надежда, че хората запретнали ръкави да оправят бозгунлуците на родоотстъпниците ще успеят в това си начинание. Пладнешките разбойници се подхилват и потриват ръце. С характерната за всеки престъпник наглост те вече поставят въпроса за вината на другите, а в същото време поемат цялата отговорност.

Като се обръщам към албанския народ с молба за политическо убежище, длъжен съм да изповядам и греховете си към него. И аз бях в числото на онези, които помпаха националното си самочувствие разказвайки вицове за албанците. Дойде моментът обаче, когото се разбра кой какъв е. Надявам се обаче, че тези смели и достойни хора ще ми простят беспросветността. Решен съм да вложа своите сили, знания и умения щото да бъда полезен и аз на един народ, който се разделя с комунистическата напаст въ всичките и применувани и пребоядисани форми.

И за слепият вече е ясно, че българският нарот не желае да се разделя с комунизма. Такива като мен са непотребна вещ в родината си. Комунизмът си отива но не от България. Докато бивши партийни секретари и комсомолски лидери от окръжен мащаб ни тананикат тази мелодия, не трябва да забравяме, че бдителните народи никога не са го допускали до себе си, а тези които бяха под комунистическо робство, в първия удобен момент се отърсиха с един замах от тази отровна плесен. Не господа, в България комунизмът не си отива. Той само се обърна от едната си кълка на другата за да видим още по-гразното му лице. В България той идва преименуван и пребоядисан, още по-неморален и гаден от когато и да било.

Ето затова аз искам политическо убежище в Албания.

 

София-01.04.1991