МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ РЕМОНТИРА ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

 

 

На 28 септември г-н Луканов представи във ВНС своеобразен отчет за резултатите от своето посещение в СССР. Едва ли има родолюбив българин, който да не е очаквал с интерес тези резултати, защото въпреки официалната пропагандна еуфория, сърцата милеещи за България с надежда очакват нармализиране на икономическите ни отношения с тази найстина велика страна. Това очакване е свързано преди всичко с надеждата за промяна, която да ни донесе увереност, че деленето по братски е същото като деленето по равно.

Донесе ли предложеният отчен очакваните отговори? Едва ли. Дори в стила на изложението няма нищо ново. В този си вид то е приемливо като популярна информация за широките народни маси, достойна за страниците на в. "Дума". Дали при практически пълно отсъствие на конкретни данни и съпоставки, тази информация е удовлетворителна за представителите на народа във ВНС е тяхна лична работа. Ще се позваля да отбележа, че тяхната реакция на един такъв отчет определя авторитета им пред тяхните избиратели.

Аз ще се опитам да споделя своите впечатления от чутия отчет, който поражда редица въпроси, и ще си позволя да задам на г-н Министър председателя част от тях.

Главният акцент в изложението цели да внуши нищожността на България от една страна и невъзможността и да съществува без СССР, от друга. Без да отричам значимостта на нормалните икономически оснашения със СССР за която и да е страна в света, решително се противопоставям на натрапваната от г-н Луканов теза, най малко по две причини. Първо България е живяла стопански пълноценно и без проповядваната от него икономическа интеграция със СССР. При отсъствието на тази "живителна" интеграция, в най-тежките военни времена, месечните дажби от кашкавал и сирене са били по-големи. Второ, направо абсурдно е специалист от ранга на г-н Луканов да твърди, че ориентирането към запада няма да реши проблемите на най-рационалното използване на "... промишлени и енергийни суровини и материали".

След това идва ред на рекламата на съветския пазар. Но нека изясним нещата г-н Луканов. Съветския съюз е страна с неограничени възможности за поглъщане на всякакви, а не само промишлени произведения, (и аз като г-н Луканов се въздържам да използвам понятието стока) но в никакъв случай не е пазар. Ако беше пазар, експертите на най-развитите страни не биха препоръчали на свойте правителства да се въздържат от решението за икономическа помощ и инвестиции в СССР.

Но нека се обърнем към постигнатите резултати, така както ни ги съобщава г-н Министър председателят. Очевидно гвоздеят на програмата е разплащането в свободна валета и по световни цени. Това, както се подчертава в отчета, е изменение спрямо договореностите от м. март т. г.. Тук възниква въпросът - кави са гаранциите, че днешните договорености на г-н Луканов ще преживеят повече от шест месеца? Вероятно той не търси гаранции за договорености, които сам оценява като неблагоприятни. Критерият за тази оценка е съвсем мъглив и се заключава в твърдението, че разплащането в свобедна валута по световни цени е допълнително натоварване за българската икономика.

Нека се опитаме да анализираме какви ще са тези натоварвания в повърхностно описаната схема на разплащане в свободна валута между две държави, които нямат такава. Възниква веднага въпросът - защо именно от СССР ще купуваме нефт, след като ще го купуваме с долари по международни цени? Въпросът звучи примитивно, защото е далеч от реалността. Реалността е друга и тя има груба политическа окраска.

Отношенията ни със СССР и по-специално икономическите, никога не са били нормални, а както се вижда от резултатите от последното посещение на г-н Луканов там, в срока на управление на неговото правителство няма изгледи да станат такива. Ето защо българският Министър председател ги различава от отношенията с другите страни, които не променят през шест месеца споразуменията с партньорите си.

Шлагерът, че СССР е бил наш благодетел, като е изкупувал некачественото ни производство е фалшив и изразява цинично отношение към българския народ в стил Екатерина Маринова. По всеизвестни причини, този народ е бил заставен да произвежда със съветски суровини, на съветско оборудване, така както са го обучавали съветските специалисти. Това обаче не смущава г-н Луканов и той се гордее с договореността си да се създадат специални фондаве, щото да продължи живителното въздийствие на съветската технология върху нашето развитие и в бъдеще. Г-н Министър председателю бъдете така добър да съобщите поне няколко ефективни съветски технологии, които ще ни помогнат да оптимизираме разходите на суровини и енергия.

От друга страна България изпращаше в братската страна произведения съдържащи в по-голяма или по-малка степен вълутна съставка (елктроника, тютюнева промишленост, хранителновкусова промишленост), а от там великодушно ни привеждаха митичните преводни рубли. В по-добрите случаи получавахме комбайни, които оставят 40 % от зърното на полето, енергийно оборудване с коефициент на полезно действие близък да този на машината на Дж. Уат от миналия век. Какво ще се промени г-н Луканов когато преминем към разплащане в недостъпната за двете страни свободна валута? Отговорът е - нищо. Ето защо отново се разчита на квоти, на обещания с неясна във времето давност и т.н..

Приказките за контакти на ниво фирми и предприятия са само допълнителна декорация. Моля Ви г-н Луканов да съобщите колко от представляващите интерес за Бълга съветски производители имат право на външнотърговски връзки, какъв е списъкът на съответните стоки, за които може да се получи въведениат преди около година в СССР експорт лиценз, какви са комисионните на монополните съветски външнотърговски организации. Информирайте българската общественост за успехите на съветско-българските съвместни предприятия, или ако считате, че българите са виновни за липсата на такива посочете успялите съветско-западни съвместни предприятия.

При положение, че икономическите ни отношения със СССР ще бъдат както със всички останали страни по света, кому е нужно изпълненото с патос встъпление, наблягащо върху националната сигурност?

Без да дочакам отговор на този въпрос, ще обърна внимание върху айсберга на пропагандната кампания, целяща психологически и физически натиск върху българският гражданин. Става дума за бензиновата криза. Ако г-н Министър председателят счита твърдението ми тенденциозно, то нека бъде така добър да запознае обществеността с една справка за постъпилите в ДФ "Нефтохим" суровини, за натоварването на производствените мощности на същата фирма, за сделките с нефтопродукти на търговската организация "Химимпорт". Нека докаже с цифри и докуминти обективността на бензиновата криза. В противен случай остава убеждението за разиграване на фарс, който да накара българския гражданин да бъде благодарен за осигурените 75_% нефт от количествата, които сме ползвали в добрите години. Не питам за кого са били добри тези години, но ще спомена, че в тези години България реализираше интензивен реекспорт и бензина за вътрешниа пазар достигаше.

В заключение ще си позвола да изразя убеждението си, че постигнатите от г-н Луканов резултати няма да изведат на нов път осакатената от управлението на неговата партия българска икономика. Тези резултати не са нищо друго освен временно укрепване на инвалидната количка. Не ремонтирана или дори нова инвалидна количка е необходима на българската икономика. Необходимо и е лечиние, което да и позволи да живее без инвалидна количка. Всичко друго е абсурд. Абсурд е да се стремим към кооперираме за производство на автомобили с двигатели останали на нивото на 1964 г. и в същото време да твърдим, че митническите разпоредби целят опазването на българския автомобилен парк от наводняването му с архайчни автомобили.

Безспорно е, че днес е невъзможно със скок да променим икономическсите си отношения със СССР. Безспорно е, че не трябва да се обръща гръб на тези отношения. Въпросът е да положим максимум усилия, щото тези отношиншя да бъдат реални икономически отношения. Тази цел обаче никога няма да постигнем с лепенето на нови красиви етикети и театрални фарсове за психологическа обработка на народа. Не съмнявам, че българският производител ще напрегне мишци за да се отърси от монополната зависимост, за да постигне равнопровни икономически връзки със всички народи по света.

Но не очаквайте напъни за ремонтиране на инвалидната количка.

 

София-01.10.90 г.