КАТО ВАСАЛНО КНЯЖЕСТВО ЛИ ЩЕ ВЛЕЗЕМ В ЕВРОПА ?

 

 

            На 17 април вечерта в първа програма на българската телевизия беше излъчен кратък репортаж за студентската демонстрация пред съветското посолство в София. Студентите изразяваха своята подкрепа към стремежите за свобода на литовския народ. Веднага след репортажа на екрана се появи г-н Филип Боков, за да изложи своята анатема.

            Очевидно нервите на самообявилата се за преобразувана БК(С)П не издържаха. До този момент нейните привърженици, готови да демонстрират верноподанничество дори към аллаха, само и само да направят по-привлекателна нахлузената набързо маска на толерантни демократи, отбиваха атаките на фактите. Това им се отдаваше частично, къде с помоща на лъжи и манипулации, а където това очевидно не помага, с прехвърляне на вината върху доскорошния си идол и неговото тясно обкръжение - неясно очертана група от комунисти обреченаа на жертвоприношение в жестокия ритуал на борбата за запазване на властта.

            Със студентската демонстрация обаче играта на демокрация надхвърли драстично очертаните от властвуващите рамки. Засегнат е всемогъщия властелин, поставил същите тези хора на пиедестала на властта. Недопустимо е да се критикува този, който крепи властното им положение, още по-недопустимо е да позволи подопечния им народ да прави това. Виж престъпленията на собствената ни най-близка история може да се оправдават с натиска от страна на по-големия брат, но само в минало време. Анализи и изяви на позиции в днешно време е забранено. Днешните грешки са винаги научно обосновани. Няма проблеми след време да се отчетат грешките и да се отминат, сякаш става дума за погрешно изклани овце, а не живи хора.

            Две са причините, които са в основата на тази "обективна" позиция. Първо, чичковците олицетворяващи по-големия брат вече ги няма и власта сега ни най-малко не зависи от тях. Второ, тогава е била подтискана всяка критика към действията на чичковците, те просто бяха лоши хора и просто от няма как, у нас се наложил ленинския модел на властта, а сталинските лагери останаха да дишат прахта на нашите.

            Днес обаче е друго. Изплувалите от втория и третия ешалон на предишната власт, заедно с "репресираните" първи, формират "новия" първи ешалон. Това драги ми народе не се постига лесно. Ето защо тези "новите", които вече ходят на черква, няма да допуснат да се критикува сегашния по-голям брат. Колко лесно най-заклетите антихристи тръгнаха на великденско шествие. Как мислиш драги ми народе - колко усилия ще им струва да се откажат отново от хриса и да се върнат към своя патент - лагерите на смъртта?

            Кой олицетворява по-големия брат днес не се казва. Целият прогресивен свят адмирира титаничните реформаторски усилия на М. Горбачов. Нашите властници обаче виждат като единствен начин да му се помогне, особено в борбата с вътрешната реакция, раболепното мълчание и безрезервната подкрепа на официозните решения. Те дори не се замислят, че в редица случаи тези решения са наложени и на самия Горбачов, впрегнал огромния си интелект в неравната борба за свобода, при висящата като дамоклев меч над главата му реакция. Всичко това не е интересно за тези, чиято единствена мисъл е запазването на властта. Нещо повече, те имат основание да са сърдити на Горбачов, защото той ги остави на пройзвола на свободните избори и сега трябва да разчитат само на доверието на собствения си народ, за когото 45 години и пет пари не даваха. Виж Лигачов е друго нещо. С каква радост само се обнародваха последните негови изявления. Той е човек на надеждата за власвуващите. Ех само да може Лигачов да надделее в СССР преди 10 юни! Веднага ще отпадне необходимостта от свободни избори, просто ще трябва да се разиграе добре усвоения през последните четири десетилетия изборен фарс. Липсата на немощните старци Спасов, Газдов и Горанов е въобще без значение за прибирането и бързото превъзпитаване на криминалните престъпници от митингите.

            Всичко това са само предположения и надежди. В момента най-важното е да не се критикува по-големия брат, независимо, кой чичко го олицетворява. Горбачов е превърнат в едно блестящо украшение на новата маска, а неговите противници не трябва да се дразнят.

            Чел съм много книги за васални князе, гледал съм блестящи актьорски изпълнения на марионетни властелини, но интерпретацията която поднесе г-н Боков надмина всичко. Всичко беше съсредоточено в погледа и дикцията, както при истинските драматични актьори. Ясно се очертаваха два пласта в поведението - раболепие към по-големия брат (без да се изяснява, кой точно е по-големия брат - Горбачов, Лигачов или руския народ) и яросна ненавист към дръзналите да злепоставят васала пред владетеля му.

            В първия пласт се изясняваше, че вековната народна близост между руси и българи, не струва нищо, ако тя се гради на равноправни начала. По-големия брат трябва да бъде уверен, че много по-решаваща в отношенията на двете страни е властващата в България върхушка и то не коя да е, точно тази същата, която е сега. Само та може да гарантира лоялност към съветския съюз, независимо от неговия облик.

            Втория пласт е проникнат от обвинения и закани към младежите дръзнали да изразят собствено мнение различно то това на БК(С)П. Но да се сплашат младежите е трудно, пък и не най-важното. Много по-важно е да се сплаши целокупния български народ. На него трябва да се внуши, че без СССР ние въобще не сме държава, заплашена е нашата териториална цялост (от кого не е нужно да се обяснява, когато е необходим външен враг, той винаги може да се намери). Как ненадейно се легитимираха идейните вдъхновители и крепители на шовинистичното движение ОКЗНИ (общонароден комитет за защита на националните интереси). Какво разбират под национални интереси господата от ОКЗНИ на всекиго е ясно. Сега стана ясно, че и за БК(С)П, екологичната, икономическата, политическата и нравствена катастрофи нямат нищо общо с националните интереси. За тях висш националин интерес е запазването на властта.

            Г-н Боков, в историята на българския народ има страници много приличащи на тези, които днес се опитва да напише литовския народ - откъсване от империята и обособяване на собствена държава. Преди малко повече от един век, млади луди глави подтикваха българите към този "недостоен" според вас акт. Ето защо не трябва да ви смущава, че днес други млади луди глави симпатизират на освободителните пориви на литовския народ. В турско време разумните пооданици на султана предаваха размирниците. Днес предателство в тоози му вид не е нужно, вие сте на власт и направо анатемосвате.

            Политиката е сложно нещо. Не е изключено именно демонстрациите на тези луди млади да са по-полезни за реформатора Горбачов, от вашето раболепно безучастие и фактическа подкрепа на реакцията в СССР.

            За България най-висш националин интерес е да се проявявя пред света, като свободна и независима страна, със ясно очертана собствена вътрешна и външна политика. В Европа няма да си намерим добро място като васално княжество, колкото и да ви удовлетворява и да ви харесва избраната от вас и вашата партия роля на изпълнители на васалната власт. Или вие се надявате да се осъществи старата комунистическа мечта, да влезем в Европа като 16-та съветска република. Вашия довчерашен кумир на два пъти не успя да доведе до край това най-голямо предателство спрямо българския народ. На вас може и да се отдаде. Но не забравяйте! Въздухът и водата на българо-съветската дружба никога няма да заменят отровените въздух и вода от съветско-българската- индустриализация.

            В заключение искам да обърна внимание, на всички, които спекулират с дружбата между българския и руския народ, че вече в СССР КПСС не е единствената политическа сила, а и по ред други причини не трябва да бъркаме антисъветските демонстрации с антируските. Уважението и съпричастността към народите включени в съветската държава има много измерения. В демократичното общество всеки има право да изложи своята позиция. И без комунистите българският народ би се противопоставил на всякакви прояви обиждащи руския народ, както и всеки друг народ. Освен компрометираният със събитията в Унгария, Чехословакия, Авганистан, Никарагуа, Ангола и др., комунистически интернационализъм, съществува реалният, народен интернационализъм. Воден от този интернационализъм българският народ и в царско време изпрати своята помощ за гладуващите в младата съветска република.

 

София-април 1990