КАКВА Е ТАЗИ СОБСТВЕНОСТ ?

Кирил Велев

 

 

            В направеното от официалните власти предложение за законопроект за изменение на конституцията на Република България, въпросът за собствеността се засяга чрез суфистицираното формулиране на различни видове собственост. Не желая да се ангажирам с преценка на тези формулировки. Това ще оставя на съвестта на техните автори, като ги провокирам да сравнят тези формулировки с естествено наложилите се в развитите общества видове собствености.

            Аз ще се ангажирам с размишления относно интелектуалната собственост. Тя винаги е отсъствала, а както се вижда и сега отсъства от полезрението на архитектите на разнообразните видове социализъм. Всичките тези видове, никой и никога не е виждал, но за сметка на това те винаги и навсякъде са имали едно единствено проявление - проявлението, което всички ние добре познаваме.

            Неоспорим факт е, че учените и специалистите, работещи в научните институти, лборатории, развойни бази, наред с работниците от града и селото участват в производството, а следоватилно и в създаването на принаден продукт, на нова стойност. С този факт е съгласен и наскоро отстранения от върха стратег и вдъхновител на съциализма у нас. Верен на идеологическата доктрина на сваята партия, която доктрина решително отхвърля естественото развитие на нещата и винаги търси свои утопични формулировки, той определи този процес като "превръщане на науката в непосредствена производителна сила". Няма да давам преценка на този лозунг, за да не си навлека гнева на титулованите ни учени, получили своите титли через защитата с всякакви сили и всякакви средства, на този именно лозунг.

            Обективният анализ сочи, че интелектуалният труд добавя стойност към материалните продукти индиректно. Вероятно, някои ортодоксални привърженици на теорията за авнгардната роля на работническата класа, сведена до извършващите тежък физически труд, ще възразят, че у нас не е така. Готов съм да се съглася, защото нашите стоки, не само не са конкурентни на световния пазар, а въобще не се приемат на този пазар. Естествено това им качество се обяснява с факта, че в тях не участва новата съставка на стойността, добавена от интелектуалния труд. Причина за това явление обаче не е липсата на интелектуален продукт в обществото ни по принцип. Причината е в това, че този продукт не се свързва в необходимата степен с произвежданите материални блага. От своя страна това е следствие от действието на наложения обществено-икономически режим.

            Както се вижда, интелектуалният продукт може да се присъедини или не към материалния продукт. Следователно той има самостоятелно заначение. В страните, в които икономиката се развива на пазарна основа, този продукт със самостоятелно значение е стока. Там има и съответни форми на пазарно представяне на тази специфична стока. Някои от тези форми са лицензиите, Know-how и т.н.. В подстъпите на третото хилядолетие, това е стоката, която в най-голяма степен определя не само моментното състояние на дадено общество, но и неговото бъдеще.

            Основно свойство на тази стока е, че тя не изчезва при потреблението и. Тя изчезва условно, при непотреблението и. Друго нейно свойство е да се въпроизвежда, когато се работи с нея. Но когато се отричат качествата и на стока и не се работи с нея, тя не се възпроизвежда. Следователно, напълно погрешна е илюзията, че като закупим интелектуален продукт от друго място, сам по себеси актът на покупката ще осигури възпроизводството на този продукт. Обществото, което иска да възпроизвежда и увеличава интелектуален продукт, трябва да осигури определени условия за това.

            Два са основните параметъра, които определят тези условия. Първият е определящ_-_това са материалните ресурси. Вторият е свързан с обществената атмосфера, която определя, дали заделения за възпроизводство на интелектуален продукт материален ресурс, ще се използва по предназначение. За какво става дума? Става дума за добре известната ни на всички поговорка - "Насила хубост не става!". В случая тя има изключително значение. Материален продукт може да се произвежда и от каторжници. Съвсем не е така с интелектуалния продукт. Неговите производители, трябва не само да са формално свободни, те трябва да се чувстват свободни, независимо от това дали са авангард на обществото или не. И най-малките отклонения в параметрите на обществениия климат водят до влошаване възпроизводството на интелектуалния продукт, както по количество, така и по качество.

            По аналогичен начин стои и проблемът с потреблението на интелектуалния продукт. Потреблението на материални ресурси задоволява рефлекторни нужди на обществото. Потреблението на интелектуалния продукт има два аспекта. Веднаж, той може да се потребява като привнесен, добавен към материалния продукт. От друга страна, той може да се потребява в чист вид. Вторият аспект на потребяване определя неговата възпроизводимост. За този аспект на потребление обаче е необходима определена степен на зрялост на обществото. При липсата на такава зрялост, интелектуалният продукт не се потребява от обществото като цяло. В незрялото общество този продукт се потребява от отделни негови членове, за задоволяване на прометеевските им страсти. Всяко общество има своите прометеи, но не всяко успява да се възползва от плода на техния труд. Някъде ги приковават към скалите, някъде им отрязват езиците, а някъде те са просто врагове на народа и с тях правят каквото си искат. В съвременната епоха, от плода на интелектуалния труд се ползуват обществата със съответно политико-икономическо устройство.

            Тук искам да подчертая, че развитието на демокрацията в напредналите страни, в голяма степен е свързано с оценяването на потребността от интелектуална собственост. Още веднаж ще подчертая_-_собственост, а не просто висящ в небитието продукт. Найвно е да смятаме, че демократичността е генетично заложена в обществата на развитите страни. В определен смисъл, тя им е наложена от необходимостта да се развиват. Оценявайки, че без ефективно потребление и възпроизводство на интелектуалния продукт, няма развитие, тези общества по необходимост непрекъснато правят нови стъпки по пътя на демокрацията. Те са открили и демонстрират пред света истината, че днес не е възможно развитие без свободата и равноправието на собственостите, включително и на интелектуалната собственост.

            Доказано от практиката е, че третирането на интелектуалния продукт като стока е начин за неговото запазване и възпроизводство. Съществуват и суфистицирани теории, които третират този въпрос по друг начин, но те имат единственото предназначение, да служат на оределени идеологически доктрини и не притежават дори най-елементарно практическо потвърждение.

            След като интелектуалният продукт е стока, възниква естественият въпрос, кава е цената на тази стока.

            Въпросът е труден. Що се отнася до себестойността, то тя се изчислява сравнително лесно. Тук се включват заплатите на съответните творци и разходите за материалното и информационното осигуряване на тяхната дейност. Съвсем друго е положението с потребителната стойност на тази специфична стока. В ерата на ускорения научно-технически прогрес, потребителната стойност на материалните продукти с привнесен интелектуален продукт се изменя динамично. Още по-неопределено е положението с потребителната стойност на чистия интелектуален продукт. С най-добро приближение тази стойност може да се определи в условията на свободен пазар. В един такъв пазар от една страна се дава възможност на творците да се съизмерват, а от друга страна, да се прояви духът на т.н. мениджери. Последните трябва да проявят своя усет към високоефективните продукти от разглеждания тип. Казвам усет, защото естеството на развитието на познанието е такова, че няма и не може да има обективни критерии за предварителна оценка на ефективността на определен интелектуален продукт. Всеки опит да се наложат такива критерии е маниакален догматизъм. В редица случаи, ефектът от интелектуалния продукт е неоценим и постфактум. Такива например са фундаменталните научни резултати. Едвали някога ще може да се изчисли ефекта от изобретяването на различните видове ваксини, серуми и всякакви други лекарства.

            Накрая искам да резюмирам с няколко изречения изводите от изложените до тук размисли.

            -_Едно от основните направления за развитие на обществено-икономическата система, трябва да бъде това, което ще осигури ефективното потребление и възпроизводство на интелектуален продукт.

            -_Не бива да се изпада в заблуждението, че простата покупка на нови, съвременни технологии решава поставения по-горе проблем. Без необходимите обществено-икономически условия само след 2-3 години всяка такава покупка ще се превърне в поредния направен на вятъра разход.

            -_Необходимите обществено-икономически условия, за които става дума са определени от обективните резултати на развитите страни. Концентрираният израз на тези резултати е_-_демокрация и регулиран само с икономически средства пазар.

            -_Изключително важно е да се разбере, че интелектуалният продукт и неговите творци имат общочовешко значение. Това налага необходимостта, на творците на интелектуален продукт, да се гарантира достъп до световния пазар. Необходима е и гаранция за свободно движение, особено в случаите, когато обществото, по обективни или субективни причини не може да осигури необходимите условия за възпроизводство на интелектуалния продукт.

 

София-февруари 1990