БЪРЗО ИЛИ БАВНО КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА ?

 

 

            Стоково-пазарното производство е велико достижение на цивилизацията. Чрез това свое достижение човечеството е прехвърлило мост между интересите на потребителя и производителя. А тъй като в едно хуманно и демократично общество, всеки трябва да е едновременно и производител и потребител, то стоково-пазарното производство е базата, която интегрира интересите на всички хора в обществото. Само така те намират мярата между нетърпимостта, която е основа за движението напред и търпимостта, която е основа на хуманизма.

            Днес страните водещи дискусията относно икономическата реформа у нас сякаш са единодушни, че целта на тази реформа е пазарната икономика. Противоречието, което застава в центъра на дискусията е свързано с позицията на страните относно скоростта, с която трябва да се извърши жизнено необходимия преход. Аргументацията на защитниците на всяка една от тезите се концентрира около социалната цена, която ще плати нашият народ. От политическа гледна точка този подход е естествен. Факт е, че всяка реформа има своята цена и една от компонентите на тази цена е социалната. Тази компонента се поддава най-лесно на популистични интерпретации, а от друга страна народните маси са особено чувствителни към въпроса. По тази причина тези, които се стремят да извлекат евтини политически дивиденти от позицията си по икономическата реформа не могат да устоят на изкушението да представят цената на реформата едностранчиво, като отделят само една от нейните компоненти (социалната). Отделена от общия контекст частта от цената се представя като цялата цена и чрез патетични изявления се опъва най-нежната струна на народните въжделения.

            Тези, които управляват България в настоящия момент имат десетилетна практика в лозунговото манипулиране на народа. Не буди учудване, че не е забравен основният лозунг "Всичко за благото на човека, всичко в името на човека". Днес вече официално е обявено името на човека и за да се получи известна дистанция от бруталната демагогия единият човек е заменен от няколко човека. Човеците са променени но не и техните функции и по тази причина лозунгът е жизнено необходим на новата стара група.

            Нека се опитаме да разгледаме същността на въпроса за цената на всяка икономическа реформа. Отправен пункт в това разглеждане е отговорът на въпроса - какво в какво ще реформираме? По-горе се направи приемането, че поне на думи и двете дискутиращи страни са за преход към пазарна икономика. Едната страна обаче с всякакви сили и всякакви средства се стреми да се заобиколи не по-малко съществената половина на въпроса - от къде тръгваме. Въпреки, че по тази страна на въпроса има достатъчно публикации в печата и изявления по радиото и телевизията, тези които уж народът е избрал да кажат истината от официалната трибуна мълчат. Надеждата, че мълчанието е свързано с упорита работа по подготовката и анализа на реалните данни беше разрушена от изявленията на г. Луканов по време на дискусиите на заседанието на кръглата маса, посветено на икономическите проблеми. Окуражен от дългото мълчание по икономическите проблеми (за управниците отровените земи, високият процент на професионални и наследствени заболявания, тежките метали в кръвта на децата и високата детска смъртност са тясно медицински и биологични проблеми) и от относителната пасивност от страна на опозицията председателят на министерския съвет вече започна да ни убеждава, че икономическа катастрофа няма. Вероятно до следващото заседание по икономическите проблеми няма да се признава и икономическата криза.

            Всичко това ми дава основание да ангажирам вниманието на читателите с един обобщен анализ на някои основни моменти, характеризиращи отправна точка при поемането на пътя към пазарната икономика.

            До днешното си състояние стигнахме след като няколко десетилетия производителните сили бяха впримчени в насилствено наложена икономическа "система", която откъсна обществото ни от пазарната икономика.

            Стремежите за откъсване на обществото от стоково-пазарния начин на производство са характерни за групата, която иска да бъде само потребител. Тази група нарушава мярата на търпимостта, т.е. унищожава хуманизма и демокрацията. Също така се нарушава и мяраата на нетърпимостта, която нетърпимост се превръща в деструктивна сила, прикрита зад различните форми на диктатура. Не е случаен фактът, че всяка диктатура насочва главните сили на своята пропагандна машина към демонстрация на напредък, какъвто фактически няма.

            В основните направления днешното икономическо положение на страната ни е следното:

            Структура на стопанството. Структурата на днешното българско стопанство не съответства на обективните възможности и дадености на страната. Тази структура е резултат от действието на специфичните вътрешни механизми на наложения ни икономически и стопански режим. Развитието на отраслите и конкретните стопански единици се определя главно от личните връзки на съответния стопански ръководител с по-висшите нива в йерархията. В основата на това явление стоят следните същностни черти на режима:

            -_Законоустановен монополизъм;

            -_Централизирано преразпределяне на фондовете. У нас централизирано се преразпределят 90% от националните фондове, докато в развитите страни централизирано се преразпределят 30-40%.

            -_Умишлено, напълно е разрушена финансовата система.

            От не по-малко значение са външните фактори.

            -_Налагане на съветския икономически модел, без да се отчитат специфичните особености и традиции на страната ни.   -_Индустриализация, която е суровинно обвързана с една единствена страна - СССР.

            -_Влияние на СИВ, което ни налага развитието на несъобразени с възможностите на страната отрасли.

            Като конкретен резултат ние имаме една небалансирана структура на стопанството, което се характеризира с:

            -_Развитие на енергоемки и суровиноемки производства;

            -_Повърхностно обработване на суровините, фактически производство на полуфабрикати;

            -_Пълна необезпеченост на леката ни промишленост с входните материали;

            -_Прилагане на трудоемки технологии, което води до неефективно използуване на трудовия ресурс;

            -_Разрушаване на традициите в селското стопанство;

            -_Неефективно използване, фактически безотговорно унищожаване на природните дадености.

            Парична система: Известен факт е, че в страната съществува огромна маса необвързани с материален продукт налични пари. Конкретните фактори, които определят свръхмасата налични пари са следните:

            -_Разтегнато във времето капитално строителство;

            -_Свръхзапаси от суровини, материали и производствени ресурси в стопанските единици;

            -_Огромният дял на тежък и непривлекателен труд в производствените процеси. В тези случаи се заплаща не произведения продукт, а условията на труда.

            Потребление на външните кредити: Външните кредити се ползуват у нас като бюджетно средство. Т.е. едни вземат решението за заем, други реализират това решение, трети получават валутата и я използват. В цялата тази верига никой не носи отговорност. В резултат заемите се разходват не за възпроизводство, а за запушване на дупки и фактически се разпиляват.

            Правомерност на стопанските действия: Бюрокрацията не е способна да управлява така, че да де се развива производството и да се внедряват нови технологии. Ето защо тя концентрира своите усилия към "предотвратяване" на злоупотребите. Чрез усилено демагогстване в тази насока тя постига два жизнено важни за нея ефекта:

            -_прикрива своята непродуктивност и фактическа непотребност;

            -_прикрива своите чудовищни злоупотребления.

            Фактически у нас липсват и обективна законова среда за стопанска дейност и предпоставки за ефективен контрол на правомерността на стопанските инициативи.

            Резюмирано с няколко изречения, държавата ни има огромни външен и вътрешен дълг и празна хазна. Липсата на природни богатства определя като единствен резерв в настоящия момент - живата работна сила.

            Позволих си един по-пространен анализ на настоящето положение на нашата икономика, за да подчертая, че пред нас стои не просто въпроса за преход от недостатъчно ефективна икономическо устройство към по-ефективно, а въпросът за преход от парализираща икономика към пазарна.     В тази светлина един бавен преход и новоизмислени модели на пазара (според правителствената програма 60% административно управление на икономиката по досегашния модел и 40% свободен пазар) не са нищо повече от утопия. Остава открит въпросът как ще бъде направено разделението на свободни и парализирани. Пропагандаторите на новата илюзия имат богат опит в силово-административния подход и очевидно разчитат на него. Но каква е гаранцията, че при един такъв подход "освободените" 40% ще запретнат ръкави и ще хукнат да удовлетворяват потребностите на административно парализираните 60%.

            Нека се опитаме да разгледаме цената на прехода по обобщено. От една страна стои неоспоримия факт, че всяко стопанско начинание, включително и реформите, е сварзано с определени разходи. От друга страна вече се изясни, че България разполага с ограничен финансов ресурс, който определя мащабите и темповете на нейното развитие. Става ясно, че ние фактически нямаме избор. За нас е пригоден само този вариант, който ще има по-малка обща цена. По тази причина е крайно наложително да се анализира общата цена, а не само социалната, на бавните и бързите реформи.

            Бавният преход в нашия случай означава бавно отказване от пилеещата административна икономика. И за лаика е ясно, че такъв преход може да си позволи само общество притежаващо големи резерви и то при условие, че това общество реши да пропилее ресурсите си за да задоволи експириментаторските страсти на шепа хора.

            Практиката от последните месеци показва, че псевдомерките не правят кредиторите по-благосклонни към нас. Бавния преход определя и бавни (по-точно никави) помощи отвън. Малко вероятно е да се намери кредитор, който да поеме високите разноски за нашенския експеримент, водещ към неясно бъдеще, отдавна останало зад предния фронт на цивилизацията.

            Нека погледнем и социалната съставка на цената на прехода в този вариант. Чрез централизираното разпределение на фондовете "социализмът" се проявява с една нова форма на експлоатация - груповата експлоатация. Работещите добре се ограбват, а заграбените от тях средства се дават на тези, които не показват добри резултати. Добре работещите предприятия нямат възможност да се развиват, защото трябва да влачат губещите. Управляващата върхушка последователно провежда политика на уравнивиловка, която гарантира спокойното и властвуване. Това е и същността на социалната "загриженост" на апологетите на бавния преход. Водени от инерцията на действителността, която искаме да наречем минало, те забравят, че двигател на реформата е трудовия народ, но за да изиграе тази своя роля този народ трябва да има съответна мотивация. Тези, които наложиха на същия този народ 40 годишен бавен и мъчителен преход към комунизма, сега се представят за най-загрижени за социалното му състояние, а с искането си за нов вот на доверие демонстрират обидно подценяване на народната ориентация.

            Наблюдаваната в последните месеци тенденция към масово емиграция на български граждани, която има и своя международен отзвук, е ярко свидетелство за вярата на народа в реалността на провежданите и предлаганите от сегашните управници реформи. Позволявам си да се позова на този факт, защото считам, че отнасянето на емигрантите в графата "идеологически неустойчиви" е стратегия на затваряне на очите пред реалността.

            Как стои въпросът при варианта на бързия преход? Бързото разделяне с пилеенето естесвено определя по-ниската обща цена на този преход. Бързият преход, ще доведе до бързо въвеждане в оборот на наличните в страната резерви. Особено важно е да се подчертае, че бързият преход прави видими очертанията на бъдещите хоризонти. В този случай надеждата за благосклонност на външните кредитори става осезаема. Може да се получи отсрочка на падежите по външните ни дългове, а защо не и опрощаване на част от тях. Често по тези въпроси се спекулира, като се твърди, че кредиторите ще ни налагат условия и по-строги изисквания. Че това е явна спекулация става видно от следните аргументи:

            -_Не съществува подход, който да накара кредиторите да ни оставят както до сега да пропиляваме получените средства за задоволяване на еднолични амбиции;

            -_Всеки кредитор налага такива изисквания и условия, които да гарантират платежоспособността на ответната страна. А ответната страна е платежоспособна когато има просперираща икономика.

            От социална гледна точка бързият преход означава бързо освобождаване на парализирания в момента творчески и трудов потенциал на народа. Бързото съживяване неминуемо ще доведе до по-бързо формиране на необходимите фондове за социално осигуряване.

            Основно оръжие в ръцете на борците за бавен преход, а фактически за непреход е насаждането на страха от спиране на дотациите за губещите предприятия. По-горе беше изяснена експлоататорската същност на тези дотации. За да не бъда обвинен в нихилизъм спрямо хората, които влагат реален труд в губещите предприятия и фактически не са виновни за отреденото им положение в обществото ще обърна внимание на следното. При закриване на такива предприятия те не изчезват от природата. В условията на равни права на различните видове собственост, винаги ще се намерят хора, способни да поемат това предприятие, да го реорганизират, като по този начин ще се появи ново рентабилно предприятие и следователно нови работни места. На работниците ще се наложи да се преквалифицират. Но това е условието за напредък. Само предприятията, в които се осъществява непрекъснато преквалифициране на кадрите могат да устоят на конкуренцията и да бъдат рентабилни.

            Резюмирано в едно изречение социалната цена на бързия преход е повишеното изискване към труда на всеки член на обществото. В условията на пазарната икономика, допълнителното напрежение има своята реална мотивация.

            От гледна точка на народопсихологията изборът на бърз преход означава избор на пътя на напрегнатия труд. Веднага искам да подчертая, че в областта на икономиката народния избор се осъществява не чрез референдуми и допитвания, а чрез резултатите от неговия труд. В този аспект изборът на бързия или бъвния преход определя и авторитета на един народ в световната общност.

            В заключение искам да изразя дълбоката си убеденост, че българският народ обективно заслужава висок международен авторитет не само в областта на някои спортове. Този народ има сили да завоюва и защитава един реален международен авторитет. За да се реализират тези възможности е необходимо хората на реалния труд да надделеят над тези, които искат да запазят състоянието си на паразитираща ленност.

 

София-януяри, 1990 г.


            Спорът дали страната ни да приеме като база за своето икономическо развитие, достиженията на човешката цивилизация или не поставя нацията ни в меко казано смешно положение.

            Странно защо нашите управници с охота ползват материалните блага на презряния капитализъм (западни автомобили, обзавеждане на резиденции и т.н.), но с всякакви сили и всякакви средства се противопоставят на ползването на акъл от тези, които произвеждат жадуваните блага. Странно но само на пръв поглед. Тези, които се возят в мерцедесите са постигнали това именно защото са откъснали народа си от достиженията на цивилизацията. Едно естествено развитие на икономиката и стопанството ще ги лиши от незаслужено заеманото привилегировано масто.

            В настоящия исторически момент, народът ни е изправен пред избор - да бъде жив материал за поредния експеримент или да вземе акъл от тези, които имат реални постижения в икономиката и стопанството.

            Тези, които изпълниха последните акорди на признатия вече за неуспешен експеримант, сега се домогват до предоставяне на възможност за нов експеримент. До сега никой не им е поискал отговорност за стореното. Абсолютната убеденост, че и в бъдеще няма да им се търси отговорност, прави тези хора нагли в демонстрирането на своята безотговорност. У тях се създава маниакална страст за експериментиране с живи хора. За провеждане на експеримента свидетели, на който сме всички ние, те не се спираха пред моралното, психическото и физическото убийство на опонентите си. Е, нима можем да очакваме нещо ново от тях.

            Всяка страна разполага с определен финансов ресурс, който определя мащабите и темповете на нейното развитие. Когато фанатично се цели реализирането на гигантски идеи, финансовата обвързаност е сериозна пречка. Финансовите разчети могат да покажат несъстоятелността на маниакалните програми. Ето защо едно от първите престъпни деяния на режима е разрушаването на финансовата система.

            Ръководството на страната, което пое пътя на индустриализацията, не се съобразяваше с реалните финансови възможности. Така финансовата обвързаност на капиталовложенията е насилствено отстранена. Режимът налага псевдопланиране, като се извеждат на преден план натуралните показатели. Ролята на министерството на финансите е сведена до осигуряване на паричните средства постфактум. За реализирането на един такъв натурален план единственото средство за осигуряване на парични средства е простото печатане на пари.

            Бюджетните средства могат да се влагат само в това, което притежава обществото като материален, енергиен и производствен ресурс. Основна характеристика на режимния "пазар" е всеобхватния дефицит. Ето защо в нашите условия националния доход не се дели на фонд натрупване и фонд потребление. У нас тези два фонда са предварително обусловени. Пропорциите между фондовете не могат да се регулират, поради пълната липса на естествен пазар.

            Известен факт е, че в страната съществува огромна маса необвързани с материален продукт книжни пари. Причините за това явление е разрушаването на финансовата система и по-конкретно едно от нейните най-съществени проявления_-_паричната система.

            Както стана ясно по-горе, икономическото и стопанското развитие в значителна степен зависи от финансовото състояние . То от своя страна се определя от следните фактори:

            -_Количество на неналичните пари в обръщение;

            -_Скоростта на това обръщение;

            -_Време на откупуване на капиталовложенията.

            Наличните пари са само следствие на този процес. Конкретните фактори, които определят свръхмасата налични пари са следните:

            -_Разтегнато във времето капитално строителство;

            -_Свръхзапаси от суровини, материали и производствени ресурси в стопанските единици;

            -_Огромният дял на тежък и непривлекателен труд в производствените процеси. В тези случаи се заплаща не произведения продукт, а условията на труда.

            Йерархичната система създадена за управлението на икономическия живот се характеризира с необективна функционална обособеност на ръководните постове съставящи системата. Основните функции на тези постове не са свързани с реализирането на икономически въздействия, а с административното налагане на режима. Ето защо никакви кадрови промени в административната мрежа не могат да доведат до промени. Необходимо е промяна във функциите на ръководните постове.

            Днешните стопански ръководители никога не са решавали проблема откъде да вземат средствата - те винаги са ги получавали отгоре. Цялото тяхно ръководно майсторство се състои в способността им да отскубнат повече фондове от вишестоящото ръководство.

            Външните кредити се ползуват у нас като бюджетно средство. Т.е. едни вземат решението за заем, други реализират това решение, трети получават валутата и я използват. В цялата тази верига никой не носи отговорност. В резултат заемите се разходват не за възпроизводство, а за запушване на дупки.

            Наивно е да се очаква, че бюрокрацията сама ще се отстрани от икономическият и стопанският живот. Само равните права на всички видове собственост, включително и върху продукта на производството, ще дадат възможност на инициативния стопански деец да се откъсне от оковите наложени му от бюрократичната машина. По този начин след определено време тази машина няма да притежава в своите мрежи обекта, от който смуче жизнени сокове. Стриктното спазване на обективните икономически закони ще доведе до нейното дискредитиране и изхвърляне в периферията на обществения живот.

            Продължава експлоатирането на мита, че проблемите на нерентабилните предприятия могат да се решат чрез ценова реформа. По-горе беше изяснено, че в условията на режима цените имат само отчетно значение. Следователно всяка ценова реформа в нашите условия е само прикрито дотиране с временен ефект.

            В сегашните условия ценовата реформа би означавало междуведомствено преразпределение на бюджета.

            Апологетите на ценовата реформа умишлено забравят липсата на пазар за стоката работна сила.

            Чрез централизираното разпределение на фондовете "социализмът" се проявява с една нова форма на експлоатация - груповата експлоатация. Работещите добре се ограбват, а заграбените от тях средства се дават на тези, които не показват добри резултати. Добре работещите предприятия нямат възможност да се развиват защото трябва да влачат губещите. Управляващата върхушка последователно провежда политика на уравнивиловка.

            Днес упорито се насажда страха от ликвидацията на нерентабилните предприятия при една реална раформа. Необходимо е да се изясни, че при закриване на такива предприятия те не изчезват от природата. В условията на равни права на различните видове собственост, винаги ще се намерят хора, способни да поемат това предприятие, да го реорганизират, като по този начин ще се появи ново рентабилно предприятие и следователно нови работни места. На работниците ще се наложи да се преквалифицират. Но това е условието за напредък. Само предприятията, в които се осъществява непрекъснато преквалифициране на кадрите могат да устоят на конкуренцията и да бъдът рентабилни.

            Естествено, ще бъдат необходими и социални мероприятия от страна на държавата.