З Д Р А В И Т Е   С И Л И

(фейлетон)

Кирил Велев

 

Впусти меня! Я верю, Боже мой!

Приди на помощь моему неверью!

Тютчев

 

            От около двадесетина години животът ми преминава под знака на раздвоението. Аз съм нещо като този герой на един виц, който си имал собствено мнение но дълбоко убедено бил против него. Дяволът започна да прониква у мен през първите ми студентски години, а можеби и малко преди това. Пред мен започнаха да изникват въпросчета, които поставяха под съмнение дълбоката ми убеденост, че всичко в България е наред и, че ние вървим към светлото бъдеще. Много от тези въпросчета се шушукаха тук таме. Шептящите даваха и отговори, с които вселилия се у мен дявол се съгласяваше. Нещо повече, моето дяволско второ аз се радваше на това, че много от чутите отговори съвпадат със собствените му отговори. Дяволът намираше подкрепа и в официално появяващи се въпроси в прокрадналите се статии, пиеси, филми и т.н.. Но той не се задоволяваше само от подкрепата. Нали си е дявол, непрекъснато човъркаше душата ми. Моята тъмна, нездрава половинка смяташе, че тези, официално поставените въпроси са съвсем конкретни и не засягат главното. Освен това нито статиите, нито пиесите, нито филмите, предизвикали особен отзвук, не даваха отговор на поставените въпроси. А нали социалистическият реализъм се отличава от "обикновения" реализъм именно по това, че посочва отговорите на поставените въпроси. Тъмната ми половина твърдеше, че всички тези явления потвърждават принципа "кучетата си лаят_-_керванът си върви".

            От друга страна моето официално мнение се бореше срещу дявола и вселените от него тъмни сили в душата ми. Подкрепа за тази борба намирах във възторжените, спонтанни, всенародни митинги. В момент на колебание пред мен се изправяха усмихнатите и ведри лица на трудовите хора от манифестациите. Тези здрави сили ми даваха увереност, че всичко е на ред. Те тутакси изпълняваха всички концепции и програми. Здравите сили в изкуството и в средствата за масова информация ме уверяваха, че всичко е добре. Изпълняват се грандиозни планове, строят се огромни строежи и въобще непрекъснато се повишава жизненото равнище на народа. Не можех в никакъв случай да допусна дявола да се домогне до моето официално мнение, защото смятам че принадлежа на своя народ. А всеизвестно е - в нашия народ преобладават здравите сили. Ръководи ни партия сплотила в себе си най-способните и изявени синове на народа ни. Здравите сили водят народа напред. Те не си задават глупави въпроси. Те притежават само отговори. Дяволът не може никога да се всели в техните души.

            Дяволът намира убежище само в душите на страхливци като мен. Някои дори се бяха предали напълно на дявола, но те бяха малко. Повечето изкусени от дявола се бореха с него. Мнозинството не даваше възможност на вселилите се у тях тъмни сили да вземат връх. Виждах ги. В тихата, защитена среда на проверения кръг приятели те изглеждаха мнозинство, едва ли не целият народ. Всеки от шептящите имаше отговор на всички парещи въпроси. Те стигаха до дълбоко теоретично детайлизиране на обществените недостатъци. Притежаваха пълна кошница с неопровержими доказателства и съдеха безпощадно. На трибуната обаче, те мълчаха. Обаждаха се само тези, които дяволът беше обладал напълно и веднага се виждаше, че те са криминални престъпници, забравили род и Родина.

            Аз живеех с ясно осъзнатото чувство, че дяволът иска да ме бутне към малцинството на нездравите сили. А това наистина е страшно. Аз не съм от смелите. Страшно исках и винаги ще искам да съм на страната на здравите сили.

            Фактът, че у мен се беше вселило едно друго "аз", което очевидно е нездрава сила, предизвикваше безмерен страх. Този страх мобилизираше всички мой сили за борба с демона. Но и тъмните, нездрави сили не се предаваха. Те обобщаваха. Поставяха глобални въпроси. Започнаха да се ровят в такива светини, като обществения строй. Поглеждаха в братските страни и направиха извода, че на всякъде е едно и също. Като търсеха първопричината за факта, че у нас стават неща, за които не се говори и се говори за неща, които не стават, тъмните сили ставаха неукротими. Не се задоволяваха с признаването на някакви си там личностни деформации. В своето падение те стигнаха до дъното и започнаха да се въртят около следния отговор.

            В основата на злото (зло според тях, според тъмните сили) е лозунгът "цялата власт на съветите". Щом цялата власт е у някого, то лесно може да се намери най-висш биологичен индивид, който да се възползва от притежанието на цялата власт. Не е необходим особен интелект за да се сетиш, че "цялата власт на някого" в комбинация с "демократичния централизъм" е идеална предпоставка за постигане на целта_-_цялата власт у мен. След това всяка една теория може да се превърне в служанка.

            Човешката история познава много тирани. Всеки от тях си е имал своя оправдаваща го философия. Повечето от тях са се обявавали за избранници на бога. Съвременните тирани са винаги синове на здравите сили на народа. Ето защо е особено трудно на тъмните сили да им противостоят. Едно е да се отречеш от някакъв си бог, когото никой не е виждал, съвсем друго е да се противопоставиш на здравите сили.

            Тъмните сили се жалват, че нямат шанс в борбата със здравите сили. Здравите сили са навсякъде. Всички ние сме тяхна собственост. Всяко действие се следи. Ако не си достатъчно въодушевен, ако не ръкопляскаш достатъчно силно, те ще те идентифицират веднага като нездрава сила. А принадлежността към нездравите сили се предава по наследство. Възниква въпросът. Имаш ли право ти, който по всеобщо мнение не се ориентираш правилно в политическата обстановка, да решаваш съдбата на други хора_-_на децата си и на внуците си?

            Долни и екстремистки са изводите и желанията на тъмните сили, нали?

            Особено се активизираха нездравите сили у мен след юлския пленум. Но не се предадох. Както е казал писателя, ние "селяните" сме хитри. Аз обаче преиграх в стремежа си да хитрувам. Въобще не се противопоставях на командно-административния си началник. Просто избягах. Сега нямам никакви активи в борбата с живковизма. Но не това е най-важното. По-важно е, че си останах в редовете на здравите сили.

            Но и най-мъдрия си е малко прост. След ноемврийския пленум под въздействие на нездравите сили у мен изпаднах във възторг. Започнах да си въобразявам, че вече не съм раздвоен и изцяло принадлежа на здравите сили. Дяволът ме притисна здраво. Силите ми за борба с него взеха да ме напускат и аха да изкажа открито собственото си мнение.

            В този тежък момент моите духовни водители - партия, профсъюз единодушно подкрепяни от здравите сили не ме оставиха сам. Декларациите на партията и профсъюза ме вразумиха. Те ми показаха кои са здравите сили в тежкия за страната момент. У себе си почувствах нов прилив на здрави сили и съм сигурен, че няма да се дам на дявола. Така ще възпитам и децата си и внуците си, че дяволът въобще да не може да припари до тях. Това е много по-важно, отколкото да стават някакви си там докторчета, инженерчета и прочее интелигентчета. Такива не са нужни на здравите сили.

            Принципите на народовластието изискват единение на всички здрави сили. Нека се обединим.

            "Българският народ има достатъчно мъдрост и здрав разум, за да оцени вярно истинските цели и мотиви на онези, които, водени от зле прикрити себични амбиции, се опитват да тласнат страната в пропастта на хаоса и анархията."

            Здравите сили на народа нямат нужда от плурализъм с нездравите сили. Те ще провеждат истински плурализъм само със себе си и с никой друг. Ние здравите сили смирено чакаме решенията на политбюро и ЦК, единодушно потвърдени от народното събрание, защото те са наши. Аз вярвам, че българският нярод недвусмислено ще изрази спонтанната си подкрепа на тези решения. Цялата история на този малоброен народ доказва, че има правото да му бъде оказано такова доверие от здравите сили.

            Този народ винаги е поставял на място екстремистите, които искат да го тласнат в пропастта на хаоса и анархията. Той постави на място такива като Левски и Ботев, тръгнали да го разединяват в момент, когато този мъдър народ се единяваше в стремежа си да откликне на хатихомаюна и хатишерифа. Документи, които съвсем наскоро беше благоволил да му дари великия султан.

            Гордея се с факта, че нашият, винаги верно политически ориентиран народ е поставил на мястото им тези отявлени екстремисти. Хвала на всички синове на здравите сили, които винаги, при всякакви условия, са поставяли на мястото им всякакъв вид екстремисти. Аз съм на страната на здравите сили.

            Гордея се, че съм един от винаги сплотените синове на здравите сили в българския народ. Кълна се пред този свой народ, че винаги ще остана такъв. Още сега, в този момент гласувам в подкрепа на решенията на всички бъдещи пленуми.

            Всичко това правя не от страх и не за да се подмазвам, а в израз на благодарност. Благодарен съм на здравите сили, че ме научиха що е това свобода и, че ме надариха с такава свобода. Винаги ще бъда благодарен и винаги ще ги слушам, защото те пипат здраво.

            Още веднаж призовавам към единение около здравите сили, защото най-важното сега е:

            Да завършим по-бърза с преУСТРОЙСТВОТО и да си заживееем добре като преди.

            Гаранция за това, че ще заживеем добре както преди са здравите сили.

 

София-декмври, 1989 г.